Решение № 55 от 01.11.2021, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. гр. Радомир, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря Т. СТ. П. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно наказателно дело № 20211730200182 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №147/22.06.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите-Кюстендил, на жалбоподателя АЛ. АЛ. Д., с адрес гр.Радомир, жк.“Тракия“, бл.3, вх.А, ап.7, с ЕГН: ********** му е наложено административно наказание : глоба в размер на 50 лева, на основание чл.270 от Закона за горите, за нарушение по чл.14б, ал.8, вр. 14б, ал.4 и ал.6 от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии.

Недоволен от така наложеното му административно наказание Д. чрез адвокатпълномощника си адв.Б. е обжалвал в законоустановения срок издаденото НП. По подробно изложени във въззивната жалбата и в пледоарията си правни доводи адв.Б. от ПАК моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като сочи, че са допуснати от АНО съществени процесуални нарушения при изготвяне на АУАН и НП довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Във въззивната жалба се развиват доводи за липса в АУАН и НП на точно описание на адм.нарушение предвид императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В тази връзка адв.Б. сочи, че административно-наказващият орган се е задоволил само с лаконичното пресъздаване на нарушената правна норма, като не са описани обстоятелствата, при които е извършено адм. нарушения, не е посочено точно 1 мястото на нарушението и доказателствата, които ги подкрепят, като по този начин не е очертана рамката на административното обвинение и е нарушено правото на защита на жалбоподателя. По същество на правния спор се твърди, че Д. не е извършил адм.нарушение, за които е санкциониран с атакуваното НП, както и че липсват убедителни писмени и гласни доказателства в тази насока. Претендират се на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН разноски.

Въззиваемата страна- Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По подробно изложени в пледоарията правни съображения въззиваемата страна моли съда да потвърди наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи за законосъобразност на атакуваното НП и доказаност на извършеното от жалбоподателя адм.нарушение. Претендира се на основание чл.63, ал.5 ЗАНН да бъдат присъдени на РДГ-Кюстендил направените по делото разноски. Прави се от въззиваемата страна и възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение и се моли за намаляването му под минималния определен от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, като в тази връзка се сочи практика на Европейския съд .

Териториално отделение –Радомир към Районна прокуратура- Перник, редовно и своевременно призовано не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

На 28.04.2021г. инж. М. И. Х., на длъжност „горски инспектор“ при РДГ-Кюстендил, в изпълнение на служебните си задължения и предвид оправомощаването й с надлежна заповед на Директора на РДГ-Кюстендил, както и във връзка с подадено заявление за регистриране на товарен автомобил, с ДКН РК 0035 ВА, по реда на чл. 146, ал.3 от Наредба 1 за КОГТ от 2012 г., с вх. № РДГ 07-2227/22.04.2021 г. от АЛ. АЛ. Д., собственик на товарен автомобил, е извършила проверка в електронната система на ИАГ.

2

При извършването на проверката Х. е установила, че от началото на 2021 г. до момента на проверката, за транспортиране на дървесина с товарен автомобил с ДКН . са издадени 6 броя електронни превозни билети.

При същата проверката е установено, че товарния автомобил, за който са издадени гореописаните билети е регистриран в РДГ – Кюстендил по реда на чл. 14б, ал.3 от Наредба 1 за КОГТ от 2012 г., с уведомление вх. № РДГ07-2227/22.04.2021 г. Собственик на товарния автомобил с ДКН РК 0035 ВА е АЛ. АЛ. Д. от гр.Радомир, жк. „Тракия“, бл.3, вх. А, ап.7.

В РДГ – Кюстендил е представено удостоверение издадено от фирмата, монтирала GPS устройството и доставяща услугата, съдържащо потребителско име и парола за достъп в реално време до информацията от GPS устройството по реда на чл. 14б, ал.3, т. 3 от Наредба 1 за КОГТ/2012 г.

При извършена проверка в интернет платформата за проследяване на и позициониране в реално време на фирмата доставчик на услугата се е установило, че в периода от 22.04.2021 година до 24.04.2021 година, когато е транспортирана дървесина, съгласно ЕПБ № 8274/00034-ЗТ9XILK от 22.04.2021 г. и ЕПБ № 8274/00035-12KV0KM от 24.04.2021 г. са налични данни за маршрутите и движението на товарен автомобил с ДКН: .

В периода от 01.04.2021 г. до 17.04.2021 г., съгласно ЕПБ №№ 8274/00018-МК96Q2F от 01.04.2021 г, 8274/00019-OSUVM59 от 01.04.2021 г., 8274/00028-YE1FUIG от 11.04.2021 г., 8274/00030-6N8FA51 от 17.04.2021 г., с товарен автомобил с ДКН: . е транспортирана дървесина в нарушение на чл. 14б, ал.8 от Наредба 1 за КОГТ от 2012 г., във връзка с чл.

14б, ал. 4 и ал. 6 от Наредба 1 за КОГТ от 2012 г.

Проверката е обективирана в Констативен протокол №КП1-713 от 28.04.2021г. изготвен от Мария Христова на длъжност „ст.горски инспектор“ в РДГ-Кюстендил.

Въз основа на констатациите отразени в горепосочения констативен протокол е съставен АУАН на жалбоподателя Д. №147/17.05.2021г . от св.А.С., като свидетел по съставянето на АУАН е св.Р.М..

Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП №147/22.06.2021г. като със същото е наложено на Д. адм.наказание глоба в размер на 50 лева, на основание по чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите за нарушение по чл.14б, ал.8, вр. чл. 14б, ал. 4 и ал. 6 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

3

С оглед на така установеното от фактическа страна и предвид наведените от адвокатзащитника на жалбоподателя правни доводи в жалбата и хода на съдебното следствие съдът намери следното:

Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените от защитата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на атакуваното НП и АУАН. Едва, след като констатира липсата на такива процесуални нарушения съдът следва да разгледа и разреши спора по същество като изследва и реши въпроса относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали жалбоподателят е автор на същото, правилно ли са приложени от наказващия орган материално правните норми и правилно ли е определен размера и вида на наложеното административно наказание.

В настоящият случай защитата на жалбоподателя навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на процесното НП и АУАН довели до нарушаване на правото му на защита.

На първо място във въззивната жалбата се навеждат доводи за нарушение на императивната разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно, че липсва пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават и точно посочване на законовите разпоредби които са нарушени.

Настоящият състав намира, че в случая АНО не е изпълнил изискванията на т.6 на чл.57 от ЗАНН в този смисъл е допуснато съществено процесуално нарушение.Това е така, тъй като в АУАН и НП нарушението е квалифицирано като такова по чл. 14б, ал. 8, вр. ал. 4 и ал. 6 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Разпоредбата на чл. 14б, ал. 8 от цитираната наредбата въвежда забрана за транспортирането на дървесина и недървесни горски продукти с товарни превозни средства, за които не са изпълнени изискванията на чл. 14б, ал. 1 – 4. В ал. 4 на чл. 14б от Наредбата пък е въведено задължение за лицата по ал. 3 (собствениците и ползвателите) да предоставят документите, посочени в същата алинея, в съответната РДГ, на чиято територия е адресната регистрация на физическото лице, собственик или ползвател на товарното превозно средство. В случая задължение за представяне на така посочените документи се въвежда изрично в чл. 14б, ал.

3 от Наредбата, който предвижда, че „собствениците/ползвателите на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл. 206 ЗГ са длъжни да осигуряват непрекъснато функциониране на GPS устройството и да предоставят в съответната РДГ : т. 3 удостоверение, издадено от фирмата, монтирала GPS устройствата и доставяща услугата, съдържащо потребителско име и парола за достъп в реално време до 4 информацията от GPS устройствата – важи за собственици/ползватели на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл. 206 ЗГ, които транспортират обла дървесина и дърва за огрев“, каквото задължение е имал и Д.. В АУАН, впоследствие и в НП адм нарушението е описано по следния начин: „допуснал превозване на дървесина, придружена с ЕПБ № 8274/00018-МК96Q 2 F от 01.04.2021 г., без да е осигурил и предоставил в РДГ – Кюстендил удостоверение, съдържащо данни за достъп за проследяване на монтирано GPS устройство на товарен автомобил с рег. № РК 0035 ВА в реално време“. Така формулирано извършеното административно нарушение не може да бъде подведено под сочената като нарушена норма на чл. 14б, ал. 8 от Наредбата, тъй като същата въвежда забрана за транспортиране на дървесина и недървесни горски продукти с товарни превозни средства, за които не са изпълнени изискванията на чл. 14б, ал. 1 – 4, докато на жалбоподателя е вменено във вина „допускането“ да бъде превозена дървесина.

Наред с това, дори да се приеме, че в случая АНО е имал в предвид нарушение именно на чл. 14б, ал. 8 от Наредбата, то същото е извършено във връзка с ал. 3, т. 3 на чл. 14б от Наредбата, която разпоредба предвижда задължение за собствениците и ползвателите на товарни превозни средства да предоставят в съответната РДГ горепосоченото удостоверение. В случая обаче, нито в АУАН, нито в НП нарушението е квалифицирано прецизно.

За да предизвика целените с издаването им правни последици, АУАН и НП, следва да съдържат определените в закона задължителни реквизити. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща АУАН и наказателното постановление, са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В случая административнонаказващият орган е издал процесното НП, без да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и въпреки че повдигнатото със същия административнонаказателно обвинение е неясно, което е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице и възможността същото да разбере за какво по вид нарушение е привлечен към отговорност, така че адекватно да организира и упражни правото си на защита. Съдът намира, че така допуснатото нарушение е съществено такова, накърняващо правото на защита на жалбоподателя и винаги води до отмяна на НП.

За правна пълнота по същество на правни спор настоящият състав следва да отбележи, че в случая Д. е привлечен към административнонаказателна отговорност за извършено нарушение на чл. 14б, ал. 8 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, която разпоредба следва да се тълкува във връзка с ал. 1 на чл.14б от Наредбата, въвеждащ изискване товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 ЗГ, да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS устройства), както и във връзка с чл. 148, ал. 12 ЗГ, въвеждащ идентично задължение. От съдържанието на нормата се установява, че законодателят свързва изпълнението на същата и с разпоредбата на чл.148, ал. 11 ЗГ, като последната предвижда, че условията и редът за движението по горските пътища, за поставяне на пътни 5 знаци и техните образци, както и образците на документите за достъп до горските територии се определят с наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи. Следователно, нормата на чл. 14б, ал. 8 от Наредбата е приложима само за условия и ред за движение по горски пътища по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗГ. В тази връзка обаче по делото от страна на АНО не бяха ангажирани доказателства дали процесният товарен автомобил се е движил по горски пътища, от което следва, че е разколебана и презумптивната доказателствена сила на АУАН, тъй като фактическата обстановка в същия не е подкрепена от други доказателствени средства, които безпротиворечиво да установяват съставомерни елементи от обвинението и повдигнатото обвинение остава недоказано.