Решение № 101 от 07.05.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Шумен, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20253600500235 по описа за 2025 година

Производство по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 10509/24.03.2025 г., подадена от „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД, представлявано от управителя И.П., действащо чрез пълномощника си адв. Д. С. при САК, против постановление от 11.03.2025 г. по изп.д № 20248760400856 по описа на ЧСИ Д.З. с рег. .... с район на действие района на ШОС, с което помощник ЧСИ В.В. е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя по възражение на длъжника вх.№ 08469/10.03.2025 г. Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен и неправилен. Сочи, че съдебният изпълнител не взел предвид възраженията му. Счита, че възнаграждението следва да бъде намалено до предвиденото в Наредба № 1/09.07.2004г., а именно - 200 лв. за образуване на изпълнително дело. Според жалбоподателя в случая не се наблюдават усложнения по отношение страните или движението на изпълнителното дело, не са прилагани различни изпълнителни способи.

Изпълнителното дело е образувано за събиране на парично вземане по изпълнителен лист от 02.08.2024 г., издаден въз основа на въззивно осъдително решение № 156/27.05.2024г. по в.т.д.№ 521/2023г. на ВнАС, с което е потвърдено решение по т.д.№ 32/2021 г. на ШОС и е осъден жалбоподателя да заплати на „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество регистрирано в Германия сумата общо от 65026,45лв. Излага, че въз основа на внесена гаранция по банковата сметка на ВКС изпълнителното производство е спряно на основание чл.282, ал.2 във вр. с чл.432,ал.1 т.4 ГПК. Сочи, че съгласно ТР № 6/23.10.2015г. по т.д.№ 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС в случай на спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК гаранцията e предназначена да гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание. Тя подлежи на връщане при условията на чл.282, ал.4 респ. чл.282, ал.5 ГПК, след приключване на делото 1 пред ВКС, платената от длъжника гаранция подлежи на освобождаване в полза на кредитора. С оглед изложеното счита, че по изпълнителното дело е съществувала сигурност по отношение на успешното удовлетворяване на взискателя. Освен първоначалната молба, с която е сезиран съдебният изпълнител процесуалният представител на взискателя не е извършил други действия по същество, насочени към удовлетворяване на процесните вземания. Посочването на способ за изпълнение счита, че е условие за редовност на молбата и не повишава фактическата сложност на делото /ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ВКС./ Молбата се явява действие на пълномощника по образуване на изпълнителното дело, а не съставлява действие за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Подадената молба за възобновяване на спряното изпълнително дело също не представлява действие по осъществяване защита и съдействие на страната по изпълнителното дело, тъй като в тази хипотеза спряното изпълнително производство подлежи на възобновяване ex lege /сочи определение № 244/17.06.2014г. по т.д.№ 2600/2013г. ВКС/. Доколкото възнаграждението включва и такова по водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания без такива в действителност да са извършвани счита, че същото следва да се намали до 200 лв. Моли съдът да отмени постановлението като намали разноските за адвокатско възнаграждение до посочения размер. Сочи съдебна практика.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество регистрирано в Германия, чрез пълномощника му адв. Е. Д. при САК, в което взема становище за недопустимост на жалбата, подадена извън срока по чл.436, ал.1 ГПК, а по същество за нейната неоснователност, като излага подробни съображения във възражението.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема становище за неоснователност на жалбата, тъй като не са налице предпоставките за намаляване на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК /съобщение за постановлението е връчено на длъжника чрез пълномощника му по ел. поща на 12.03.2025 г., на която дата е потвърдено получаването на постановлението, съгласно чл.44, ал.3, т.3 ГПК/, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

По същество съдът намира жалбата и за основателна, поради следното:

Приложеното копие на изп.д. № 20248760400856 по описа на ЧСИ Д.З., с рег. .... е образувано на 19.08.2024г. по молба на „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ, дружество регистрирано в Германия, действащо чрез пълномощника си адв. В.А. при САК, с приложен към нея изпълнителен лист № 112/02.08.2024 г., издаден въз основа на невлязло в сила въззивно осъдително решение по в.т.д.№ 521/2023 г. по описа на ВнАС, с което е потвърдено решение № 37/07.06.2023 г. постановено по т.д. № 32/2021 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, с което е осъдено „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, представлявано от 2 управителя И.Й.П. да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ /с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ/, регистрирано в ТР раздел Б на районен съд Щендал под № HRB 30960 със седалище и адрес на управление: ... 1, 06794 ...., ... (...), Германия, представлявано от управителя К.С., сумата от 65 026.45 лв., от които главница в размер на 60 209.68 лв., представляваща дължимата до 10.03.2018 г., месечна вноска и съставляваща част от дължимото възнаграждение от 6 069 135.73 лв. по сключен между „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД и консорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“, Булстат 176397510 договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013 г. и сумата от 4 816.77 лв., представляваща неустойка за забава върху месечната вноска, дължима до 10.03.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху дължимата месечна вноска от датата на завеждане на исковата молба – 11.03.2021 г. до датата на окончателното заплащане на месечната вноска.

С молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал ЧСИ да образува изпълнително дело, да връчи на длъжника ПДИ, да пристъпи към изпълнение на присъдената сума, след справка на банковите сметки на длъжника да наложи запори на същите, след справка на НАП относно активи на длъжника при наличие на такива да пристъпи към изпълнение срещу тях, включително е възложил правомощия на ЧСИ по чл.18 ал.1 ЗЧСИ, както и да събере разноските по изпълнението.

След образуване на изпълнителното дело, ЧСИ пристъпил към проучване имущественото състояние на длъжника, като са изготвени множество запорни съобщения, за които липсва доказателство за изпращането им, съответно връчване на третите задължени лица.

На длъжника е връчена ПДИ на 21.08.2024г. На същата дата последният е депозирал молба до ЧСИ с искане за спиране на изпълнението по изпълнителното дело /както и на още 12 изпълнителни дела/, на основание чл.432, ал.1 т.4 ГПК във вр. с чл.282, ал.2 ГПК. Към молбата е приложил препис от определението № 2292/20.08.2024 г. по ч.к.т.д.№ 1805/2024 г. на ВКС, видно от което, на основание чл.282, ал.2 ГПК изпълнението на въззивно решение №156 от 27.05.2024г. по в.т.д. №521/2023г. на Апелативен съд- Варна, с което е потвърдено решение №37/07.06.2023г. по т.д. №32/2021г. на Окръжен съд- Шумен, е спряно. ВКС е констатирал, че с платежно нареждане от 19.08.2024 г. по сметката на ВКС е внесено обезпечение в размер на присъдената сума от 65 026.45 лева.

На 21.08.2024 г., с постановление ЧСИ е спрял изпълнението, на основание чл.432, ал.1 т.4 ГПК, като е изпратил съобщения до взискателя и длъжника.

На 22.08.2024 г. е подадена молба за спиране и от взискателя на общо 13 дела, водени при ЧСИ, с приложени съответен брой определения на ВКС, постановени на основание чл.282, ал.2 ГПК.

С молба вх.№06891/24.02.2025 г. до ЧСИ, длъжникът е заявил искане изпълнението да бъде насочено към внесената по сметка на ВКС гаранция и не възразява същата да бъде изискана от ВКС, с оглед отпадналото основание за спиране. Изложил е, че функцията на 3 внесената гаранция по реда на чл.282, ал.2 ГПК е да гарантира удовлетворяване на признатото със съдебното решение притезание. В същата молба е изложил още, че в случай, че взискателят има необезпечен размер вземане по настоящото дело не възразява да бъде удовлетворен от банковата му сметка в „Тексимбанк“ АД.

На 24.02.2025 г. е подадена молба и от взискателя, с която е поискал възобновяване на изпълнението, тъй като с определение № 506/17.02.2025 г. по т.д.№ 1842/2024 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, т.е. е отпаднало основанието за спиране. Поискал е ЧСИ да пристъпи към събиране вземането на взискателя, чрез запор на банковите сметки на длъжника в „Тексим Банк“ АД и „Българска банка за развитие“, но с изключение на тези средства, за които длъжникът е представил обезпечение пред ВКС по реда на чл.282, ал.2 ГПК. Наред с това е направил искане ЧСИ да събере разноски в размер на 4381,06лв. - адвокатско възнаграждение. Приложил е фактура за платена сума от 4381,06лв. /2240 евро/ с посочено описание на услугите - възнаграждение за юридически услуги и представителство за образуване и водене на изпълнително производство по изп.д.

№ 20248760400856 и потвърждение за извършен превод на сумата 2240евро в полза на адвокатското дружество „Д. Партньори“ от 21.02.2025г.

С постановление от 25.02.2025 г. ЧСИ е възобновил изпълнителното дело, приел е разноските на взискателя и разпоредил да се наложи запор на сметките на длъжника в „Тексимбанк“ АД.

На 25.02.2025 г. от длъжника е депозирана молба до ВКС за освобождаване на основание чл.282, ал.5 ГПК на внесената гаранция, като моли същата да бъде преведена по сметката на ЧСИ Д. З. Във връзка с направеното искане ЧСИ е изпратил придружително писмо до ВКС, в което е посочил банковата си сметка. В отговор е постъпила и молба от визскателя, в която категорично възразява да бъде удовлетворен от обезпечението по чл.282, ал.2 ГПК. Сочи, че съгласно т.2 на ТР _ 6/2015г. по т.д.№6/2014г. ОСГТК ВКС не представлява трето задължено лице по смисъла на чл.508 ГПК, следователно ЧСИ не можел да насочи изпълнението върху внесеното обезпечение.

На 26.03.2025 г. е изпратено запорно съобщение и корекция на запорно съобщение до „Тексимбанк“ АД за запор на сумата от 39556,53лв. На 04.03.2025 г. сумата в посочения размер е внесена от „ВиК“ Шумен по сметката на ЧСИ по изпълнителното дело. С оглед възражението на взискателя е изпратено още едно запорно съобщение до „Тексимбанк“ АД на 12.03.2025 г. за сумата 65325,58лв., като още на следващия ден 13.03.2025 г. сумата е преведена от „В и К“ Шумен по сметката на ЧСИ по изпълнителното дело.

Постъпило е възражение вх.№ 08469/10.03.2025г. от длъжника по делото, с искане размера на адвокатското възнаграждение да бъде намалено до 200лв.

С постановление от 11.03.2025г. помощник ЧСИ е постановил отказ да намали адвокатското възнаграждение на взискателя. Помощник ЧСИ е изложил мотиви, че задължението не е платено в срока за доброволно изпълнение от длъжника. Освен това, като се вземе предвид събраната по делото сума за главница, неустойка и лихви съгласно Наредба 4

№ 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа счита, че претендираното възнаграждение от 4381,06лв. с ДДС надвишава незначително размера на възнагражденията предвидени в чл.10 т.1 и т.2 от наредбата.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: В изпълнителното производство задължението на длъжника за разноски е уредено изрично в чл.79 от ГПК. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, която е приложима както в исковото така и в изпълнителното производство предоставя възможност да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, поради прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Това искане следва да бъде отправено до съдебния изпълнител, а актът, с който съдебният изпълнител се произнася, подлежи на съдебен контрол пред съда.