Определение № 1122 от 07.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1122 гр. София, 07.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601304 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.243, ал.7-8 от НПК.

С определение № 508 от 16.08.2024 г. по ЧНД № 863/2024 г., Окръжен съд – Благоевград, 11 н.с., е отменил постановление на Окръжна прокуратура – Благоевград от 22.07.2024 г. по ДП № 71/2021 г. на ОСлО при ОПБлагоевград, за прекратяване на наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.123, ал.1 от НК, и е върнал делото на прокурора със задължителни указания по прилагането на закона.

Срещу определението е постъпил протест от прокурор при ОПБлагоевград, с доводи за неправилност, изразяваща се в необоснованост и незаконосъобразност. Въпреки изразеното съгласие с извода на първата инстанция, че причината за смъртта на починалото лице, не е установена по безспорен и категоричен начин, се изтъква отсъствието на перспектива за несъмнено доказване на това обстоятелство, с оглед липсата на аутопсия на трупа. Възразява се срещу съдебната критика, че проведеното разследване било непълно, поради наличието на противоречащи си експертни заключения по упоменатия проблем и се твърди, че съдът е анализирал доказателствения материал превратно и неточно. Наред с това се поддържа, че са изпълнени всички възможни действия за разкриване на обективната истина, съгласно чл.13 от НПК, чрез проведени разпити на свидетели, инкорпориране на писмени доказателства за лечението на починалия С. М. и назначаване на съдебно-медицински експертизи. Обръща се внимание, че становището на вещото лице по първата експертиза, че смъртта се дължи на трансфузионна реакция, настъпила в резултат на преливане на кръвна плазма, при наличие на увредени бели дробове, която се проява в първите 24 часа от кръвопреливането, не било категорично, а съставлявало само предположение/хипотеза, тъкмо поради отсъствието на аутопсия.

Заключението на тройната експертиза (има се предвид заключението на 1 допълнителната тройна СМЕ), което е включвало в състава си и хематолог обаче, единодушно отхвърляло възможността за такава остра трансфузионна реакция на организма на М., защото подобно състояние настъпвало по време на преливане на кръв и кръвни компоненти или 1-2 часа след преливането, симптоми за което били втрисане, повишаване на температурата, главоболие, повишаване на възбудимостта, диспнея, стягане на гърдите, болки в гръдния кош или корема, гадене, повръщане, диария, червено или тъмно оцветена урина, хипотония (ниско артериално налягане), шок с последваща олигурия, бъбречно увреждане, ДИК синдром. Според вещите лица такава симптоматика не била регистрирана- напротив, регистрирани били повишени стойности на артериалното налягане, а отделно изявата на влошаването била настъпила след около 6 часа. За тях, най-вероятна причина за смъртта се явявала ковид вирусната инфекция с идентифициран вирус и насложена бактериална такава, при непосредствено протичане на двустранна бронхопневмония, което е довело до оформяне на непреодолима сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, явила се непосредствената причина за смъртта. На фона на налична сърдечно-съдова патология на починалия, експертите не изключвали и настъпване на мозъчно-съдов инцидент, като такава непосредствена причина. В протеста се заявява, че заключението на тройната експертиза (има се предвид заключението на допълнителната тройна СМЕ) било обосновано, понеже обсъдило задълбочено наличните доказателства и отчитало всички предходни заболявания у починалия, на фона на които се развила ковид инфекцията и последвалата пневмония. Акцентира се, че експертите не намирали нарушения на утвърдените методики на лечение и на добрите медицински практики и стандарти, които да са в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на пострадалия и отново се лансира, че те, както и вещото лице по първата експертиза се оказвали в невъзможност да установят категорично причината за смъртта и значението за нея на придружаващите заболявания, при липса на аутопсия и вземане на съответни проби. Прокурорът предлага да бъде прието заключението на тройната експертиза (допълнителната), поради участието на вещо лице хематолог, което предполагало по-висока квалификация в съответната област. Желае да се вземе предвид, че дори и да бил нарушен стандартът „Трансфузионна хематология” и това да е довело до трансфузионна реакция, то не можело да бъде даден отговор дали същата е поставила началото на процеса по настъпване на смъртта на С. М., т.е. че се е намирала в причинно-следствена връзка. В протеста се възразява, че първата инстанция не преценила правилно „тежестта” на заключението, че лечението било проведено съгласно възприетата методология на заболяването и нямало нарушение на медицинските стандарти, от което следвало, че „няма нарушение и на медицинския стандарт „Трансфузионна хематология”. Съдебните указания са оспорени от прокурора с тезата, че и да се изготви ново експертно изследване, пак нямало да се стигне до сигурен извод, ерго усилията за продължаване на разследването щели да са безплодни. В този смисъл с протеста се иска определението да бъде отменено, а постановлението за прекратяване на наказателното производство – потвърдено.

2

Апелативен съд – София, като въззивна инстанция, след като се запозна с протеста и с приложените по делото материали, намира следното:

Протестът е процесуално допустим. Разгледан по същество е неоснователен.

За да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство, окръжният съд е констатирал, че независимо от множеството събрани по делото доказателства, няма яснота за причината за смъртта на пострадалия М., с оглед противоречието в изготвените по делото съдебномедицински експертизи тъкмо по този проблем. Ето защо е дал указания да бъде назначена нова „комплексна СМЕ в разширен състав”, която да включва и вещото лице по първата експертиза, като задачите й обхванат всички въпроси за състоянието на починалия, в т.ч. поставените в жалбата на наследниците (родителите) на М., с която е бил сезиран.

Независимо от лаконичната мотивировка на определението и от някои непрецизни и неуместни детайли на произнасянето по дадените указания, крайното правно виждане за преждевременност на прекратяването и за непълнота на разследването, изискващи отмяна на прокурорския акт, е правилно.

В протеста и в постановлението на прокурора, се набляга на заключението на тройната експертиза, според което нямало нарушение на медицинските стандарти (това е поддържано и в основната и в допълнителната тройна СМЕ), а както се спомена, в протеста даже се отправя упрек към първостепенния съд, че не бил преценил „тежестта” на заключението в тази му част. Въззивният съд държи да отбележи, че наличието или отсъствието на допуснати нарушения на правила за поведение с изрична регламентация, респ. спазването или неспазването на нормативни изисквания, е правен въпрос, а не експертен. Единственият, който има правомощия да взима отношение по него е ръководно-решаващият делото орган (към дадения процесуален момент) и то след задълбочена съвкупна оценка на събраните доказателства (включващи и експертното заключение), а не вещите лица, на които е недопустимо въобще да се поставят задачи от такова естество. Отговорът им, ако и да е даден такъв, на подобна задача, не само не се отличава с „тежест” и не изисква съобразяване, но подлежи и на игнориране, поради явно надхвърляне на компетентността им.

Предмет на разследването е настъпилата смърт на С. М. М. от с.***, област Благоевград, който бивайки приживе на 33 години, постъпил за лечение в МБАЛ „Болница Югозападна” ООД – гр.Сандански, с диагноза ковид 19, след като бил откаран до там от екип на спешна медицинска помощ на 29.11.2020 г. в тежко общо състояние. При проведените на пациента изследвания се констатирала белодробна (коронавирусна) пневмония, стартирало комбинирано лечение по съответен протокол, като въпреки известното подобряване на някои показатели в статуса на болния (сред които и постигане на афебрилност), същият след преливане на кръвна плазма вечерта на 02.12.2020 г. се влошил и сутринта на 03.12.2020 г. починал. По желание на близките на М., тялото му не било подложено на аутопсия, а било освободено 3 за погребение със заповед на управителя на лечебното заведение.

Обстоятелството, дали липсата на аутопсия затруднява или не, безспорното изясняване на точната причина за смъртта (апропо – по множество казуси и при извършена аутопсия, причината за смъртта често е дискусионна), не отменя основното задължение по чл.13 от НПК на разследващите органи – да вземат всички мерки, за да осигурят разкриване на обективната истина, което на практика означава да изследват всички факти, довели до фаталния резултат, което в случая не е сторено.

От доказателствата по делото става ясно, че осъщественото преливане на реконвалесцентна кръвна плазма на М. не е било уредено в протокол за лечение на ковид 19, а решението за прилагането му е било взето на клинично обсъждане (неизвестно между кого точно и по чие предложение), по общи, публично оповестени, но неконкретизирани препоръки на тогава действалия Национален щаб за болестта. Става ясно още, че разпореждането за преливане на плазмата е дадено първо от свидетелката д-р М., а впоследствие от свидетеля д-р С. към дежурната медицинска сестра – свидетелката В. Б., че е било осъществено от Б. в присъствието на нейна колежка – свидетелката С. Г., без присъствието на лекар, че е стартирало без извършване на лекарска проверка на плазмения продукт и без нужните проби за съвместимост, а найсетне, че след завършване на преливането отново е отсъствал лекар, който да удостовери дали са настъпили промени в състоянието на болния (в т.ч. кръвното му налягане, пулса, телесната температура и цвета на урината), и който да попълни и подпише необходимите за преливането документи.

При това положение е съвсем очевидно, че медицинската процедура е била осъществена в нарушение на утвърдения, с Наредба № 9/25.04.2006 г. на министъра на здравеопазването, медицински стандарт по „Трансфузионна хематология” – приложение № 1, раздел IV „Клинично приложение на кръв и кръвни съставки”, от които съществено значение са имали изискванията за реализиране на процедурата под непосредствен лекарски контрол – изводими от п.3, п.4 и п.5, проверка от лекар на кръвния продукт (п.3.5-3.8), извършване на проби за съвместимост – преди и при започване на процедурата (п.3.10 и п.4.2), а след завършването й проследяване за настъпване на промени в състоянието на пациента (п.5.1). Наведените в този контекст твърдения в протеста – на едно място, че нарушения нямало, а на друго – че дори и да имало, те не били в причинна връзка с настъпилата смърт, на този етап се считат за обструктивни, като първото е дори несъответно на логиката на прекратителното постановление, в което е застъпвана тезата за допуснато нарушение от съответен лекар (по п.4.2), но без пряк принос за вредоносния резултат.

Окръжният съд основателно е отчел, че заключенията на съдебномедицинските експертизи дават различни медицински гледища за причината за смъртта. Впрочем, отликите са били основани на различен подход към основополагащи за мнението им доказателствени източници, който факт не е бил отчетен от прокурора.

В показанията на свидетелките Г. и Б. се сочи, че вливането е започнало 4 в около 21.00 часа на 02.10.2020 г. Според медицинската документация (трансфузионен лист, приложен в ИЗ) вливането е регистрирано в интервала 21.15 ч. – 23.20 ч., като преди започване на процедурата и непосредствено след приключването й, пациентът е бил афебрилен, с нормални стойности на артериално налягане и пулс. Пак според показанията на двете свидетелки, болният към 01.00 ч. на 03.12.2020 г. (т.е. 1 час и 40 минути след вливането), е почувствал влошаване и е потърсил намеса на медицинския персонал, чрез натискане на звънеца в стаята си. Тогава свид.Г. констатирала, че М. е с висока температура и му дала една ампула аналгин. Нова намеса, болният потърсил към 05.00 ч. на 03.12.2020 г., когато се оплакал от затруднено дишане, притъмняване пред очите, а при измерване на артериалното налягане се оказало, че то е високо.