Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1107 от 29.10.2018, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 3753/2018
Вид
Решение № 1107
Подписан
29.10.2018
В сила
23.11.2018
Състав
МИЛЕНА КИРОВА КОЛЕВА КОСТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.167 · Закон за движението по пътищата
  • чл.3, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • §7, ал. 1, т. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.11 · Закон за общинската собственост
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл.2, ал.1, т. 2 · Закон за общинската собственост

Р Е Ш Е Н И Е

№ 29.10.2018 година град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 02 октомври

2018 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА

Секретар: ИВЕЛИНА ИВАНОВА

Прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ

МИЛЕНА КОЛЕВА гр.дело № 3753 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

Искът е с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Ищецът Г.И.Ч. твърди в исковата си молба, че на 06.06.2018 година около 11.30 часа, заедно със съпругата си, се връщали от пазаруване в магазин БИЛА-филиалът на *******95. Стигнали до североизточния ъгъл на кръстовището на *******с *******– там, където бил офисът на мобилния оператор Мтел /сега А1/ и където започвала реконструкцията на централната градска част.

Знаейки това, заявява, че се движел от север към юг, като целта му била пешеходната пътека на кръстовището, по която да пресече безопасно ул.Х.Д.Асенов.

За жалост, не било възможно да избегне разкопания ъгъл пред Мтел. Не можал да се придвижи и по уличното платно, тъй като там имало паркирани автомобили.

Трафикът на коли бил интензивен и той нямал алтернативен маршрут, освен да продължил по компрометирания тротоар. На ъгъла били отстранени тротоарни плочки. Принуден бил да слезе от по-високия тротоар върху пясък и пръст и внимавал да не се подхлъзнел при слизането върху пясъка. След 1-2 крачки на това място бил принуден да направи усилие да се качи върху запазената вело-алея, за да достигне вдясно до пешеходната пътека. Там били запазени два фрагмента от бордюр, в който се препънал и паднал с цялото си тяло върху вело-алеята, а главата му била на пешеходната пътека. Заявява, че знаел, че вляво от неговия маршрут била поставена за клиентите на Мтел талашитена плоскост за улесняване качването върху вело-алеята. Не посмял да я използва, защото талашитът отдавна вече бил компрометиран от дъждовете, пружинирала под тялото му и заплашвала да се счупи. До скоро този ъгъл пред Мтел бил отделен с предпазна мрежа. Отварянето за пешеходци го заблудило, разчитал, че опасностите били отстранени. За да илюстрирал описанието на мястото на злополуката е приложил снимки.

Бил принуден да се движел в тази опасна среда, и въпреки вниманието му паднал и счупил дясното си рамо. Почувствал, че рамото му изхрущяло.

Болката била нетърпима. От тежестта му, въздухът в гръдния му кош бил изтласкан със сила и той дълго време не можел да си поеме дъх. Лежал абсолютно безпомощен и изплашен. Опитал, но не успял да се надигне поне до седнало положение. Жена му също не можела да го изправи. Помогнал му млад мъж, който го прихванал под мишниците и го вдигнал, а болката, която го пронизала била чудовищна. Дясното му рамо висяло, а ръката му не можел да я движи. Вече било очевидно, че имал нещо счупено и му бил нужен лекар. Станало му ясно, че бил смачкал с тялото си и всичките продукти, които носел от магазина. Много бавно и с голямо усилие се придвижвали до отсрещната градинка при църквата „Св. Никола”. Трябвал да седне, понеже му прилошало от болката. Живеели на 50 метра, но нямал сили да се прибере вкъщи. Боляло го силно и лявото коляно, което кървяло и започнало да се подува. В лявата му ръка се бил набил едър пясък и също боляло. Изпаднали в паника, те извикали по телефона сина им, който бил на работа. Ищецът бил дотолкова дезориентиран, че не се сетил да повикат Спешна помощ. Синът му пристигнал и го закарал до там.

След лекарски преглед и рентгенова снимка било констатирано, че имал фрактура на главата на дясната раменна става и контузна рана в лявото коляно. Изпратил сина си да купи раменна ортеза на стойност 52,45 ст. лева, и травматоложката фиксирала ръката и рамото му с нея. Указанието било да носи непрекъснато ортезата, като я свалял единствено при къпане, в продължение на четиридесет дена. В следващите 24 часа не му било разрешено да пиел обезболяващи лекарства, за да не направил вътрешен кръвоизлив и тромб. Прекарал кошмарна нощ. Предписаните от следващия ден лекарства имали много слаб ефект и до сега.

Болките били много силни. Ортезата, която носи му причинявала допълнителни неудобства в летните горещини, защото била направена от дебела изкуствена материя. На 20.06.2018 г. отново посетил ортопед-д-р Радичев, който го изпратил за контролна снимка в Медицински център „Трета поликлиника” ЕООД. Отново му била направена контролна рентгенография на раменна става. Лекарят му обяснил, че поне няколко месеца ще изпитва болки, ще се нуждае от рехабилитация, защото бил възрастен човек и трудно се възстановявала костната тъкан и мускулите.

Денонощно изпитвал болки в счупената част, изтръпване на пръстите и китката на дясната ръка. Налагало се денонощно да пие обезболяващи, които за пенсионер с ограничени доходи, си бил сериозен разход. До този момент бил закупил обезболяващи аналгин, долоксиб, хексалгин на обща стойност- 38,53 лева, предписани ми от лекуващия лекар.

Вече един месец бил абсолютно безпомощен в бита. Принуден от обстоятелствата, се мъчел да извършва нещо с лявата си ръка, но почти нищо не можел да прави с нея. Обслужвала го за къпане, хранене, ежедневна хигиена и дори за тоалетната съпругата му. Тя била онкоболна, имала астма и до сега той се грижел за нея. Особено трудно му било да става от леглото без нейна помощ, а му се налагало да ходи до тоалетната на всеки час, защото имал доброкачествени възрастови изменения на простатата. Невъзможно било да става без чужда помощ, защото леглото му било пружина, която под тежестта му била провиснала. За да станел сам, му било необходимо да използва двете си ръце. Заявява, че е много едър човек и болната му жена го вдигала от леглото с голямо усилие. От преживения стрес и от продължаващите силни болки, ищецът непрекъснато се страхувал да не паднел отново и не смеел да излезе на улицата. За цял месец бил излизал само два пъти-за контролен преглед и снимка при ортопед и посещение при адвокат. И двата пъти ползвал такси. Преди инцидента, ежедневно пазарувал, грижел се за съпругата му, правел разходки, които били задължителни за болестта му – инсулинозависим диабет. С оглед стреса и обездвижването се влошили показателите на кръвната му захар. Наред с това преди сам си поставял инжекцията с инсулин, три пъти на ден, а сега бил изцяло зависим от съпругата си, която върши това. Без нея бил обречен на гибел. За летния период имал планове за належащи ремонти в дома си, които се осуетили в резултат на състоянието му.

Не виждал в близко бъдеще да може да направи ремонти, както и да цепи дърва през зимата, за да се отоплява по обичайния, икономичен начин. Имал уговорка през летния период да поработи няколко месеца, да изкарал допълнителни доходи, за да си подпомогнел бюджета. Нарушен му бил обичайния ритъм и начин на живот, причинен му бил наред с физическия и емоционален дискомфорт.

Съгласно пар.7 ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА общината била собственик на общинските пътища, улиците и булевардите. Разпоредбите на пар.1 т.2 от ЗПътищата и пар.6 т.6 от ДР на ЗДвП определят тротоара като част от пътя, което налагал извода, че Община Стара Загора била собственик и на процесния тротоар.

Нормата на чл.11 от ЗОбС задължавала общината да управлява имотите и вещите, общинска собственост в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Освен това с оглед разпоредбите на чл.31 от ЗПътищата и чл.3, ал.1 и чл.167 от ЗДвП общината била длъжна да поддържа тротоара и участъка около него в изправно състояние, да сигнализирала незабавно за препятствия по него и да ги отстрани в най-кратък срок. В резултат на бездействието на Община Стара Загора, необезопасяването и несигнализирането за разбит участък, му били причинени посочените по-горе имуществени и неимуществени вреди.

Моли съда да осъди

Община Стара Загора да заплати на ищеца сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди-болки и страдания, трайно увреждане на здравето за повече от 30 дни, трайни последствия от претърпяното вследствие фрактура на главата на дясната раменна става и контузна рана в лявото коляно, причинени му на 06.06.2018 г., при падане в резултат на повредена настилка на тротоар и улица, необезопасени и необозначени от ответника, в гр.Стара Загора, на кръстовището на ул.Хаджи Димитър Асенов и бул.Цар Симеон Велики, до офиса на МТЕЛ, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на увреждането-06.06.2018 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Също тала и да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 90.78 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди-закупуване на ортеза на стойност 52,45 лева и обезболяващи на стойност -38,33 лева, във връзка с получена от ищеца травма-фрактура на главата на дясната раменна става и контузна рана в лявото коляно, причинени му на 06.06.2018 г., при падане в резултат на повредена настилка на тротоар и улица, необезопасени и необозначени от ответника, в гр .Стара Загора, на кръстовището на ул.Хаджи Димитър Асенов и бул.Цар Симеон Велики, до офиса на МТЕЛ, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на увреждането-06.06.2018 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът

ОБЩИНА

СТАРА ЗАГОРА, представлявана от кмета Живко Тодоров, в законоустановения срок представя писмен отговор, в който моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Според разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Община Стара Загора изпълнява дейностите по обезопасяване на улиците на нейната територия чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на тези задължения, като носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД за действията или бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията й. Според даденото в т.3 от ППВС № 4/1975г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД, при възможност за обезопасяването й, ако това не е направено, като отговорността му по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите й свойства.

От приетите като доказателства по делото лист за преглед на пациент в ДКБ/СО № 103/06.06.2018г., амбулаторен лист № 771/20.06.2018г., изследване от 20.06.2018г., се установява, че на 06.06.2018г. след падане пред Община Стара Загора, Г.И.Ч. е получил травма на дясна раменна става и ляво коляно, като дясната ръка е имобилизирана с ортеза, а движенията в раменната става са ограничени и болезнени.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни доказателства. От показанията на разпитаните свидетели Д.ДР.и И.ГЧ. се установява, че на 06.06.2018г. свидетелят Р.заедно с приятелката му и тяхното дете излезли на разходка в центъра на гр.Стара Загора. Седнали на пейка пред църквата „Свети Николай“, пред която има градинка с шадраван със статуя на два пингвина.

Свидетелят Р.и приятелката му видели, че по ул.Хаджи Димитър Асенов слизат родителите на приятеля им Илия. Двамата били натоварени с торби с покупки. Свидетелят Р.видял как ищецът пада на дясната си страна точно до пешеходната пътека на ул.Хаджи Димитър Асенов. При пристигането на свидетеля до ищеца, там имало момче, което помагало на същия да се изправи.

Ищецът се изправил, но видимо дясната му ръка била зле, тъй като висяла безжизнена и го боляло. Левия крак на Ч. бил охлузен и кървял. Придружили пострадалия до пейката в градинката пред църквата. Съпругата на ищеца се обадила на сина им Илия, за да дойде да им помогне. Според свидетеля, мястото, където паднал ищеца, било доста разкопано, като там имало поставена плоскост, която била неравна и се клатела, а мястото не било обезопасено. Там била единствената пешеходна пътека на улицата и нямало предвиден друг път за преминаване и всички хора минавали от там. Талашитената плоскост била обърната към магазин „Мтел“. Според свидетеля, ищецът е минал по разбит тротоар.