Решение № 390 от 04.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110213386 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на лицето М. С. Г., с ЕГН **********, срещу заповед за задържане на лице № 4332зз-248/19.08.2025 г., издадена от С. С. – мл. полицейски инспектор при ОПП-СДВР. В жалбата се иска отмяна на издадената заповед като се сочи, че същата е издадена при нарушаване на административно-производствените правила, както и че не съдържа всички изискуеми от закона реквизити.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. Не се явява и редовно уведоменият му процесуален представител.

Ответникът С. С., също редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебното заседание.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, намира следното:

Предмет на това производство е законосъобразността на издадената заповед, като производството се движи по правилата на АПК за оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл. 145 и следващите от посочения закон.

За да е законосъобразна една заповед за задържане на лице, същата 1 следва да е издадена от лице с установена от закона компетентност, в определената за това форма, при спазване на правилата на административното производство, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

В ЗМВР е предвидена възможност за осъществяване на арест от страна полицейските органи по отношение на лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Този арест може да продължи най-много 24 часа, съгласно нормата на чл. 73 от същия закон.

От нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР се извежда и законоустановената форма на заповедта, с която лице може да бъде задържано по реда на този закон – тя е задължително писмена и задължително следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.

Практиката на ВАС, както и на ЕСПЧ, е константна по отношение на въпроса, че от заповедта за задържане трябва да се установява недвусмислено какво е основанието, заради което лицето е задържано.

1.

По въпроса за компетентността на издателя и формата на заповедта.

Най-напред съдебният състав посочва, че заповедта е издадена от лице с нужната компетентност по закон, защото самият ЗМВР сочи, че такава заповед се издава само от полицейски орган. Доколкото ответникът е ангажирал писмени доказателства, че разполага с такива правомощия, съдът намира, че той е имал законовото правомощие да издаде процесната заповед. В случая формата на административен акт е спазена, тъй като заповедта е издадена в писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат реквизитите, посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността, местоработата на служителя, който е издал заповедта и е посочено основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и час на задържането на лицето ***, както и къде същият следва да изтърпи това задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни за самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и адрес.

2

2.

По въпроса има ли по делото данни за извършено престъпление.

Следващата предпоставка, която съдът следва да провери при осъществяване на контрола за законосъобразност на оспорената заповед е дали по делото са налице данни за извършено престъпление от жалбоподателя.

От доказателствата по делото се установява, че на 19.08.2025 г. жалбоподателят М. Г. е управлявал лек автомобил в гр. София, по ул. „***“, като бил спрян за проверка от полицейските служители *** и С. С.. По време на проверката лицето било тествано за употреба на наркотични вещества, като уредът отчел положителен резултат за „опиати“. След това той бил съпроводен до медицинско заведение, където дал проби от кръв и урина за медицинско изследване. След даването на пробите за изследване, лицето било отведено в 01 РУ-СДВР и било задържано за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, като била съставена процесната заповед за тази цел.

3.

Относно основанието за задържане.

При задържане, поради данни за извършено престъпление, в заповедта за задържане изрично следва да бъде записано престъплението, за което има данни да е извършено от задържаното лице и да се цитира съответната материалноправна норма от Наказателния кодекс. В заповедта е необходимо да се посочат и фактическите обстоятелства, въз основа на които е достигнато до предположение за авторство на престъплението. При липсата на някои от тези съществени елементи ще е налице допуснато нарушение на ЕКЗПЧОС и основание за отмяна на процесната заповед. Виж Решение № 4928 от 27.04.2020 г. по адм. дело № 18/2020 г. на ВАС и Решението на ЕСПЧ Дидов срещу България.

От съдържанието на заповедта става ясно какво е основанието за задържането на жалбоподателя, като то е ясно и точно формулирано. В самата заповед е записано следното: „Управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози – опиати, установено по надлежния ред“. Това посочване на основание е достатъчно, за да отговаря съдържанието на заповедта на критериите на закона и практиката на ЕСПЧ. В случая е ясно кога се е случило това престъпление, кой се твърди, че го е извършил, както и в какво точно се изразява осъществяването на престъплението.

Ето защо, съдът намира, че по делото са налице данни, от които може да 3 се заключи, че е налице обосновано подозрение за осъществено престъпление от М. Г. и фактическите положения, описани в заповедта са достатъчни, за да може задържаното лице да придобие представа защо е ограничено свободното му придвижване.

При горните съображения, съдът намира, че подадената жалба е изцяло неоснователна, а обжалваната заповед – законосъобразна. Ето защо, същата следва да бъде потвърдена.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на ответника и да му присъди разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева, като съдебният състав счита, че то се явява адекватно на правната сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 172 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. С. Г., с ЕГН ********** и

ПОТВЪРЖДАВА заповед за задържане на лице № 4332зз-248/19.08.2025 г., издадена от С. С. – мл. полицейски инспектор при ОПП-СДВР, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНА и ПРАВИЛНА.

ОСЪЖДА М. С. Г., с ЕГН **********, да заплати на СДВР сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред АССГ в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4