Определение № 315 от 03.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 315 гр. Пловдив, 03.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500145 по описа за 2025 година Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК .

Делото е образувано по частна жалба на Л. Н. Н., ЕГН:**********, чрез адв.

М. Вл.К. против Определение № 13794/ 05.11.2024г. постановено по гр.д.№ 10226/ 23г. по описа на ПРС – Първи бр.с., с което е прекратено производството по делото поради липса на компетентност на съда съгласно Регламент (EC) 2019/1111 от 25 юни 2019г относно компетентността, признаването и изпълнение на съдебни решения по брачни въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца. С частната жалба се развиват съображения за несъответствие с международно правна регламентация - Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, вкл. приложения Регламент (EC) 2019/1111, националната правна уредба, вкл. КРБ, както и с постановени влезли в сила съдебни решения на СГС и САС, с които се сочи, че е решен въпросът относно определяне на обичайното местопребиваване на детето. Прави се довод, че по настоящото дело компетентен да се произнесе по въпросите с упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, издръжката и личните контакти е РС-Пловдив, на основание чл.7 от Регламент (EC) 2019/1111, като към момента на сезирането на РС-Пловдив, детето А. е имал обичайно местопребиваване в РБ, установено с влезли в сила решения на СГС по гр.д.№ 10802/ 23г., пети бр.с-в и решение на САС по в.гр.д.№ 576/ 24г., Първи гр.с., както и довод, основан на чл.9 от цитирания Регламент (EC) 2019/1111 за 1 липса на основание за промяна на компетентността на съда по спорните въпроси при последваща, едностранна, незаконосъобразна промяна на местоживеенето на детето. Към частната жалба са приложени цитираните решения на СГС и САС.

Постъпил е отговор по частната жалба от ответника Ю. К., с постоянен адрес:

....................., чрез пълномощника си адв. Д. С. Г., САК, с която се иска частната жалба да се остави без уважение, по съображения, основани на възражения, с които се опровергават доводите на защитата на жалбоподателката, както следва: прави се доводи въз основа на постановено решение на СЕС по делото Flaminio Costa срещу E.N.Е.L. от 15 юли 1964г, с което потвърдено предимството на правото на ЕИО, понастоящем ЕС пред националното законодателство на държавите членки, с което се оспорва наличието на допуснато нарушение на районния съд при приложение на ГПК и силата на присъдено нещо. Извън посочените аргументи за върховенството н правота на ЕС, съдебните решения произнесени в производствата по Хагската конвенция 1980, на които се позовава жалбоподателката, се възразява, че макар и да са влезли в сила, не се ползват със сила на присъдено нещо предвид характера на тези производства- съгласно чл.19 от ХК това не са производства по същество във връзка с родителската отговорност. От фактическа страна изтъква се наличието на новонастъпило спрямо настоящото производство обстоятелство, а именно – воденото от майката , сега вече в Австрия, производство по ХК 1980г., което е приключило с отхвърляне на молбата й, за което се представя към настоящия отговор съдебно решение на Областния съд в ....................., който е бил действащ като апелативна инстанция и с решение от 19.12.2024г. е отхвърлил въззивната жалба на майката, а евентуална касационна жалба определил като недопустима. С цитираното решение , произнесено на 19.12.2024г. , е определен за компетентен австрийския съд, като установено, че обичайното местопребиваване на детето на страните А. е в Австрия и че завръщането му в България не би съответствало на най-добрия интерес на детето. Подкрепя се изводът на съда, постановил обжалвания акт, относно отчетеното, че приложимият Регламент, въпреки че не дефинира „най-добрия интерес на детето“ в съображение 19 се посочват насоките за тълкуването на това понятие към общи на държавите членки правни източници, като чл.24 от Хартата на основните права на ЕС и Конвенцията на ООН за правата на 2 детето. Обикновено принципът за най-добрия интерес на детето е свързан с решаването на материално правни въпроси, но в Р2019/1111 този принцип е свързан и с решаването на процесуални въпроси, като най-добрия интерес на детето има решаващо значение при определяне на компетентността на съда, изведено в нормата на чл.10 в от регламента: “упражняването на компетентността е във висш интерес на детето“, в каквато насока се изложени и допълнителни аргументи относно наличието и на другите условия от чл.10 на Регламента., вкл. при вземане предвид изложеното от майката в ИМ по повод датата 23.06.23г., че детето е било в Австрия за да отпразнува завършването на детската градина там. Доводът на частната жалбоподателка за нарушение на КРБ / чл.26, ал.1 /относно правата на българските граждани, се оспорва със заявеното обстоятелство, че детето А. освен български, е и германски гражданин, поради което съобразно ДФЕС от 13.12.2007г, е недопустимо нито един съд на държава членка да разграничава правата на своите граждани от тези на друга държава членка. Отбелязва се отчетеното от районния съд наличие на две идентични производства между страните, при които първото от тях е заведено пред австрийски съд на 28.06.2023г. - преди настоящото производство, което обстоятелство на самостоятелно основание води до извод за прекратяване на настоящото производство на основание чл.20, ал.1 от Регламент 2019/1111. В съответствие с висшия интерес на детето се изтъква, че е отчетено от постановилия обжалвания акт съд личните предпочитания и лични интереси на детето и създадената от него приятелска и социална среда в Австрия.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законния срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Съдът е бил сезиран на 12.07.2023г. с иск по чл.127, ал.2 СК, предявен от Л.

Н. Н., ЕГН: ********** против Ю. К., р...................... със спор за родителски права относно роденото от фактическото им съжителство дете А., р.13.09.2016г.

С отговор по исковата молба от 22.10.2024г. ответникът Ю. К., р...................... , чрез адв. Д. Г., САК е депозирано възражение за липса на международна 3 компетентност на сезирания Пловдивски районен съд с искане делото да бъде прекратено чрез позоваване на чл.7 от Регламент ( ЕС ) 2019/1111 относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност ( Регламент „Брюксел II“), по въпросите, свързани с родителската отговорност, компетентни са съдилищата на държавата, в която детето има обичайно местопребиваване. В подкрепа на искането е приложено към ОИМ заверен превод на Решение от 13.09.2024г. на Съда в ....................., Австрия с довода, че посоченият съд се е декларирал за международно компетентен да разглежда заведено от ответника дело за попечителство върху непълнолетния А. К. със заявено основно местопребиваване на детето в дома на бащата Ю. К. в ....................., Австрия. В допълнение е мотивирано, че детето посещава училище в Австрия от 03.10.2024г., за което представено доказателство в заверен превод. В тази връзка е мотивиран аргументът, основан на изричната разпоредба на чл.126, ал.1 ГПК като мотив за прекратяване на образуваното производство пред българския съд за това, че настоящото висящо дело е между същите страни на същото основание и за същото искане и е по-късно заведено от това пред чуждестранния съд, поради което следва да бъде прекратено служебно от съда.

При постановяване на обжалваното определение районният съд също се е позовал на Регламент ( ЕС ) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019г. Приемайки в конкретния случай, че с оглед честото преместване на детето от едната в другата държава, записването му както в български/ така както е по фактическите обстоятелства в настоящото образувано дело/, така и в австрийски училища , смяната на приятелската и семейната му среда, възпрепятства сигурна и категорична констатация относно неговото постоянно обичайно местопребиваване, както и спорно е останало това, в коя държава детето се е интегрирало и къде е неговата социална и семейна обвързаност. Поради това е прието по смисъла на чл.11, пар.1 от разглеждания Регламент, относим за случаите, в които е невъзможно да се установи обичайното местопребиваване, то компетентният съд да се определи на основание присъствието на детето, с оглед водещият критерий за близост. В този аспект е взето предвид обстоятелството, свързано със записването му през учебната година 2024-2025г. в училище в Австрия, неговото присъствие там, поради което и основание за приложение на посочения регламент. Към 4 това е отчетен и висшия интерес на детето, свързан с това коя държава е в центъра на неговите интереси, степента не неговата интеграция и лингвистичните умения, в каквато насока е съобразена дадената от детето информация и изложени предпочитания за оставането му в Австрия.

Въззивният състав на съда намира жалбата за неоснователна като споделя К.ия правен извод на районния съд с обжалвания съдебен акт, по следните съображения: Нормативна уредба при наличие на спор, свързан с родителската отговорност, когато се касае за държави членки на ЕС и Регламент /ЕО/ № 2201/ 2003г. на СЕ от 27.11.2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Съгласно чл.17 от Регламента всеки сезиран съд следи служебно за своята компетентност. Съгласно чл.8, пар.1 съдилищата на държавата-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност спрямо детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка по времето, когато съдът е сезиран, прилагането на същия е указано при спазване условията на чл.9 до чл.12. В посочения регламент не се съдържа също така легална дефиниция на понятието „обичайно местопребиваване“, но такава се извлича от практиката на СЕС. С Решения на Съда на ЕС по дело С-523/07 и по дело С-497/2010г. е прието, че понятието „обичайно местопребиваване“ следва да се тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което отразява определена интеграция на детето в семейна и социална среда. В настоящия случай от фактическите твърдения на ищцата по настоящото образувано производство по делото не се установява да е спорно между страните, че през м.декември 2018г. страните заедно с малолетното дете А. са заживяли в Австрия, жалбоподателката след изучаване на немски език, получила сертификат за владеене на езика, като всички дипломи, които същата има, са били признати от австрийската държава. Месец май 2019г ответникът К. се пренесъл също от Германия в Австрия, за да е близо до сина си. Поради настъпили неразбирателства между страните в резултат на финансови претенции на ответника К., жалбоподателката се завърнала в България с детето през м.август 2019г. М.ноември 2019г жалбоподателката заедно с детето посетили отново Австрия за да се видят с бащата на детето, останали две седмици. На 02.02.2020г. жалбоподателката започнала работа в България, 5 като в периода до м.01.2021г. бащата виждал редовно детето, когато е желаел това, като е идвал в България и оставал за по 10-14 дни. Коледните празници на 2020г. прекарвали в Австрия. От лятото на 2020г. детето А. започнало регулярно да ходи в Австрия при баща си, без присъствие на майката, която водела детето при баща си и се връщала в България. От септември 2020г. детето започнало да посещава детска градина в Австрия, после 1-2 месеца в България. През м. ноември 2022г. страните започнали да обмислят в коя държава детето да започне първи клас. Коледните празници на 2022г. били отново в Австрия и останали там месец с детето. На 10.03.2023г. жалбоподателката с детето се прибрали отново в България, като през м. май 2023г. детето завършило детска градина в България. По ред причини и изтъквания на К., решили детето да учи в Австрия и го записали в частно училище там, а жалбоподателката обмисляла възможности да се пренесе в Австрия, където започнала да търси работа. В периода 10-18 юни страните били заедно на почивка в Гърция, жалбоподателката често пътувала до Австрия за да води детето и да го взима от там. На 23.06.2023г. детето било в Австрия за отпразнува завършването на детската си градина там, като страните се разбрали детето да се вземе от жалбоподателката на 28.06.2023г. обратно в България, като в края на август трябвало да заведе детето обратно в Австрия, за първия учебен ден. На датата 28.06.2023г. страните отново се скандализирали по телефона поради заявена невъзможност от ответника да закара жалбоподателката и детето до летището, поради което хванали влак с прекачване до Централна гара Виена и в 11 часа били на летището. Минути след това жалбоподателката била информирана, че ответникът К. подал сигнал за отвличане на детето извън границите на Република Австрия. Така описаната фактическа обстановка налага извода, че страните са имали намерение и инициирали съвместни усилия и действия по интеграция на малолетното дете А. както в България, така и в Австрия, поради което Регламент по смисъла на съдебната практика на СЕС по дело С-523/07 и по дело С-497/2010г. във връзка с разясненията относно понятието „обичайно местопребиваване“ не може да се приема еднозначно, че пребиваването на детето е било ограничено само на територията на Р България или Австрия, което да отразява еднозначно определена интеграция на детето в социалната среда само в едната държава, или семейството само на единия родител, както обобщено е прието в мотивите на обжалвания акт на 6 първоинстанционния съд. От така въведените фактически обстоятелства се установява, че по повод интеграцията на детето в социална среда малолетното дете последно е посещавало детска градина в периода 2022-2023г. на територията на Австрия, при съгласуваното намерение и проучване на страните за започване на училище на детето на територията на тази държава, до момента на настъпване на разрив в техните отношения на сътрудничество по повод интересите на детето, на 28.06.2023г., последвало от записване на детето на училище в България. С решението на СЕС от 9 ноември 2010 г по дело С-296/10, т.81 се изтъква, че с установеният с Регламент № 2021/ 2003г. механизъм и преследваните с него цели, същият се основава на сътрудничество и взаимно доверие между съдилищата, което трябва да доведе до взаимно признаване на съдебните решения за създаване на действително пространство на правосъдие. Съгласно съображение 12 от Регламент № 2021/ 2003г. , същият е бил създаден за да съобрази висшият интерес на детето, като за тази цел в него е предпочетен критерият на близостта, като законодателят е преценил, че съдът, който е географски най-близо до обичайното местопребиваване на детето, е в най-добро положение да прецени какви мерки трябва да вземат в интерес на детето. / решение от 15 юли 2010г, дело С-256/09г., т.91/. Този критерий при подхода относно висшия интерес на детето е намерил отражение и в настоящия обжалван акт на районния съд.