Решение № 911 от 25.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 911 гр. Пловдив, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20265330202246 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 25-0438-000773/11.08.2025 г., издадено от Началник в ОД на МВР-Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което Р. С. А., с ЕГН: ********** е санкциониран с административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева - за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят, Р. С. А., представляван от адв. П. В., оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, в това число и наличието на състав на административно нарушение и моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, Началник в ОД на МВР-Пловдив, РУ 03, в писмено становище оспорва основателността на така депозираната жалба и моли НП, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. При условия на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Разноски не се претендират.

От фактическа страна се установява следното:

1

На 15.07.2025 г., около 07.45 часа, жалб. Р. С. А. се намирал в град Пловдив, управлявайки лек автомобил „Порше Кайен“ с рег. № ********* като достигайки до кръстовището на ул. „Васил Левски“ с бул. „Дунав“, предприел завой на ляво в посока изток, като навлязъл и преминал през кръстовището на червен забранителен сигнал на светофарната уредба.

Поведението на водача било непосредствено възприето от полицаи от 03 РУ, сред които свид. В. Л. (********) и свид. И. В. (***. ******** – свидетел по акта), които по също време изпълнявайки служебните си задължения по контрол на пътното движение и спазване на ЗДвП, се намирали със служебен автомобил в лената за ляв завой (за завой на юг) на бул. „Дунав“ първа кола на светофара. Двамата полицейски служители предприели навлизане в кръстовището, след като светофарната уредба подала зелен разрешителен сигнал за тях, при което в кръстовището, автомобилът им бил засечен от преминаването на жалб. А. на червен забранителен за него сигнал.

Възприемайки извършеното от А. нарушение, полицейските служители направили обратен завой и го последвали с полицейския си автомобил, като спрели същия, посочили му причината за това и съставили АУАН, срещу който жалбоподателят възразил. Въз основана на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, с което жалбоподателят бил санкциониран с глоба в размер на 100.00 лева - за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на разпитания като свидетел по акта, както и от съставения АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава от доказателствата по делото.

Видно от показанията на свид. В. Л., същият посочва, че на посочената в акта дата, е възприел лично и непосредствено извършеното от жалбоподателя нарушение, от една страна, защото навлизайки в кръстовището и поглеждайки на ляво е възприел забранителния червен сигнал за жалбоподателя, а от друга, защото, за да предпириеме той завой на ляво, това означавало, че за останалите водачи светофарната уредба подава забранителен сигнал.

Аналогични са показанията и на свид. В., който макар да не е видял лично какъв сигнал е подавала светофарната уредба за нарушителя, ясно е въприел зеления разрешителен сигнал за служебния автомобил, от което прави извод, че за нарушителя е светело червен забранителен сигнал. Настоящият съдебен 2 състав кредитира показанията на тези свидетели, като оценя същите като логични, последователни, обективни и небудещи съмнение в тяхната достоверност. По почин на жалбоподателя са разпитани още двама свидетели – приятели на жалбоподателя към процесната дата – свид. Б. М. и свид. С. В., който твърдят, че на процесната дата се движели по маршрута на жалб. А., пътувайки след него към негов обект, за да работят и са възприели, че същият е навлязъл на зелен разрешителен сигнал, но тъй като трябвало да изчака преминаващи на пешеходна пътека пешеходци в самото кръстовище светнал жълт, а след това червен сигнал. И според двамата свидетели жалб. А. е навлязъл в кръстовището за ляв завой на зелен разрешителен сигнал. При така констатираното противоречие между показанията на полицейските служители и приятелите на жалбоподателя, съдът дава кредит на показанията на полицейските служители за сметка на показанията на двамата свидетели, ангажирани от жалбоподателя. Причината за това е от една страна, че вниманието на двамата полицейски служители е било ангажирано именно с контрол на правилата за движението по пътищата, поради което същите са следели за спазването на правилата за преминаване през кръстовището в този момент, за разлика от другите двама свидетели, единият от които е следвало да следи сигналите за управлявания от него автомобил, а другият дори не е имал СУМПС към онзи момент и е съмнително, особено бъдейки пасажер, в каква степен е възприел достоверно подаваните от светофарната уредба сигнали. От друга страна тези двамата свидетели да в приятелски отношения с жалбоподателя, което очертва и една хипотетчина вероятност с показанията си същите да обслужват неговата защитна теза. Тази вероятност, в контекста на коментираните по-горе обстоятелства, затвърждава убеждението на съда, че в конкретния случай вяра следва да се даде именно на полицейските служители, за които в случая не се установява причина със своите показания да твърдят нещо различно от това, което вдействителност са възприели.

Тази фактическа обстановка и анализът на събраните поделото доказателства се обосновават следните птравни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се оценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.

3

Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП, участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Съгласно чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението), наказва се с глоба 100.00 лева водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.

В конкретния случай в хода на съдебното следствие се установява по безспорен начин (от разпита на актосъставителя, свидетеля по акта и АУАН), че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение. По категоричен начин бе установено от кредитираните доказателства по делото, че на процесната дата и място жалбоподателят, като водач на МПС, не е съобразил поведението си със съществуващите светлинни сигнали и е преминала при сигнал на светофара, който не е разрешавал преминаването, с което е нарушил нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Макар жалбоподателят по същество да оспорва описаната в АУАН и НП и възприета от съда фактическа обстановка, съдът намира, че твърденията на същия се явяват неподкрепени от кредитирания доказателствен материал, анализът на който обосновава извод за установеност на административното нарушение.

В случая не беше опровергана презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, напротив – посоченото в него се потвърждава от свидетелските показания на свид. Л. и В., които съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви, а и доколкото същите изхождат от непредубен източник - нещо, което не може да се каже за ангажираните от жалбоподателя свидетели, чиито показания бяха оценени като неубедителни.

Поради всичко гореизложено съдът намира, че в конкретния случай п ри съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

4

Правилно е определен и размерът на наказанието за така извършеното нарушение съобразно санкционната норма на чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, който е фискиран, поради което и в това отношение не се констатираха основания за ревизия на процесното НП.

Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

Ето защо ПРС ІV н. с.,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0438-000773/11.08.2025 г., издадено от Началник в ОД на МВР-Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което Р. С. А., с ЕГН:

********** е санкциониран с административно наказание ГЛОБА в размер на 100.00 /сто/ лева (51,12евро) - за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5