Решение № 4835 от 15.08.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4835 гр. София, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Виктория Недева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20221100509843 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Oбразувано е по въззивна жалба на М. В. Ч. и Н. В. Д., представлявани от адв. М.

Р., срещу решение № 20047670/13.07.2022 г. по гр. д. № 53680/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 176 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу К. В. Д. и Й. В. Д., представлявани от своята майка и законен представител М. Д. С. (конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия ответник – В.Н. Д.), искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от по 3 500 лева на всеки от ищците, представяваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот - ап. 46, находящ се в ж.к. ******* с идентификатор № ***, с обща площ от 67,60 кв.м., за периода от 04.10.2016 г. до 03.09.2019 г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, иска се неговата отмяна и уважаване на предявените искове. Поддържа се, че ответниците са редовно конституирани в процеса и не са възразили срещу сочените от въззивниците-ищци твърдения относно наличието на съсобственост и ползването на имота, както и подкрепящите ги доказателства. Излагат се доводи за доказаност на исковите претенции. Във връзка с решаващия извод на районния съд, че не е доказано ползването на имота от страна на ответника, се сочи, че съдът не изпълнил задължението си да укаже на ищците, че не сочат доказателства за този факт, поради 1 което е направено искане за допускане на един свидетел за установяване факта кой е ползвал имота в процесния период, което искане е уважено от настоящата инстанция поради наличие на предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите К. В. Д. и Й. В. Д., действащи със съгласието на своята майка и законен представител, не вземат становище по жалбата.

Въззивната жалба е редовна и допустима.

С обжалваното решение СРС приема за установено, че в рамките исковия период процесният недвижим имот е бил съсобствен между ищците М. В. Ч. и Н. В. Д. и починалия в хода на процеса ответник В.Н. Д., при квоти: по 1/6 ид. ч. за всеки от ищците и 4/6 ид. ч. за В. Д., който оставил за свои законни наследници М. В. Ч., Н. В.

Д., К. В. Д. и Й. В. Д.. Установено е още, че на В. Д. е била връчена покана от ищците за заплащане на обезщетение за лишаването от ползване на по 1/6 ид. ч. от имота, като средната пазарна стойност на 1/6 от наема на апартамента за периода от 04.10.2016 г. до 03.09.2019 г. е в размер на 3713 лева.

За да отхвърли исковете, районният съд приема, че от материалите по делото не се установява имотът да е бил ползван лично от починалия ответник, с оглед липсата на доказателства за исковия период достъп до имота да е имало само неговото семейство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е валидно. При осъществената дължима служебна проверка въззивният съд приема, че същото е процесуално недопустимо поради следните съображения:

Правоприемството в лицето на наследниците на починалата страна настъпва по силата на закона, като правоприемникът става страна вместо починалия, независимо от това дали желае да стане страна и дали ще вземе фактически участие в процеса. От деня, когато е станал материалноправно правоприемник, той става и процесуален правоприемник по всички висящи дела, по които наследодателят в деня на правоприемството е бил страна, без да има значение дали той е бил ищец или ответник по делото. В този смисъл - решение № 283 от 8.11.2013 г. по гр. д. № 3682/2013 г. на ВКС, III г. о.

С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 86 от 3.04.2015 г. по гр. д.

№ 5563/2014 г. на ВКС, IV г. о, което се възприема от настоящия състав, при смърт на ответника, съгласно чл. 230, ал. 2 ГПК съдът следва да изпрати на ищеца съобщение с указания, последният да посочи в шестмесечен срок от връчване на съобщението наследниците на починалия ответник и техните адреси, и да представи доказателства за това (удостоверение за наследници или други годни доказателства). Неизпълнението 2 на това задължение от страна на ищеца е свързано със санкцията на прекратяване на производството по делото. Когато ищецът изпълни в срок тези указания, респ. - когато съдът служебно установи правоприемниците на починалия ответник и издири техните адреси, производството по делото се възобновява и продължава с призоваването и участието на правоприемниците на починалата страна, които съдът конституира на нейно място.

Със същото решение ВКС разяснява, че когато страната е починала в течение на производството, но преди приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в производството (независимо от причините за това), такова съдебно решение е процесуално недопустимо, като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост.

В конкретния случай с исковата молба всеки от двамата ищци е предявил срещу В.Н. Д. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот в размер на по 3500 лева.

Видно от материалите по делото, ответникът е починал след депозиране на исковата молба, поради което с определение № 20062923/10.03.2021 г. районният съд е спрял производството по делото и е дал указания на ищците в шестмесечен срок да посочат правоприемниците на починалия ответник, като им е указал неблагоприятните последици от неизпълнението на указанията, а именно – че производството ще бъде прекратено.

В срока за изпълнение на указанията ищците са депозирали молба, с която са поискали на мястото на починалия ответник да бъдат конституирани наследниците му К. В. Д. и Й. В. Д., представлявани от своята майка и законен представител М. Д. С.. В същата молба е посочено, че ищците са другите наследници на ответника, което обстоятелство се установява от представеното удостоверение за наследници изх. № РМЛ-УГ01-1375 от 26.01.2021 г. на Столична община, район „Младост“, видно от което починалият на 24.01.2021 г. В.Н. Д. е оставил като наследници по закон четирите си деца М. В. Ч., К. В. Д., Н. В. Д. и Й. В. Д..

С определение № 20189168/23.09.2021 г. районният съд е възобновил производството по делото, конституирал е К. В. Д. и Й. В. Д. като ответници на мястото на ответника В.Н. Д. и е разпоредил на новоконституираните ответници да бъдат изпратени преписи от исковата молба и приложенията към нея.

Независимо че двама от наследниците на ответника се явяват ищци в производството, на основание чл. 227 ГПК, при настъпилото по силата на закона процесуално правоприемство, на мястото на починалия ответник в производството по делото е следвало да бъдат конституирани всички негови наследници по закон. Поради това настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е конституирал всички правоприемници на починалия ответник. В резултат на това не са конституирани и надлежните ответници по всеки от предявените искове по чл. 31, ал. 2 ЗС, което обуславя извод на недопустимост на първоинстанционното решение.

По тези съображения се налага извод, че обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. При повторното разглеждане на делото районният съд следва да конституира на основание чл. 227 ГПК като ответници по делото М. В. Ч. и Н. В. Д. заедно с вече 3 конституираните К. В. Д. и Й. В. Д., след което да съобрази сливането на качеството на ищец и ответник по отношение на всеки от новоконституираните ответници по всеки от обективно субективно съединените искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, като им даде възможност за становище с оглед на настъпилото материално и процесуално правоприемство, и разгледа предявените искове по същество.

Воден от горното, Софийски градски съд, IV-E въззивен състав, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 20047670/13.07.2022 г. по гр. д. № 53680/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 176 състав.

ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Софийски районен съд съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4