Решение № 723 от 13.08.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 723 гр. Бургас, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20242100500455 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод депозирана Жалба с вх. № 5632/25.03.2024г. по описа на Окръжен съд – Бургас от „Унитурс“ АД със седалище гр. Несебър против действията на Частен съдебен изпълнител Илко Бакалов по изпълнително дело № 20237050400037, изразяващи се в приемане на разноски в размер на 147 лева – неолихвяема сума и сума в размер на 9 611, 82 лева, представляваща пропорционална такса с ДДС.

В жалбата се посочва, че в изпълнителното производство не са предприети никакви действия по принудително изпълнение, като на 15.05.2023г. дружеството – длъжник е извършило плащания по сметка на „ВиК“ ЕАД, с което са погасени изцяло задълженията по издадения изпълнителен лист, а публичните задължения са погасени с три броя актове за прихващане и възстановяване. В тази връзка – в жалбата се посочва, че е незаконосъобразно начисляването на пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху публичното вземане в размер на 236 434, 24 лева, както и върху вземането на „ВиК“ ЕАД и е недължима.

1

В жалбата се посочва, че по делото няма данни да са извършени изпълнителни действия, които да са довели до погасяване на вземанията на взискателите. Посочва се, че не е налице спор относно факта, че длъжникът – „Унитурс АД е погасил директно на взискателите задълженията си, за което обстоятелство съдебния изпълнител посочва, че е получил сведения за платени суми и тъй като е налице признание за неизгоден факт от страна на съдебния изпълнител, то следва да се приеме, че той няма право да събира претендираната такса в размер на 9 758, 82 лева.

По отношение на сумата в размер на 147 лева, начислени от страна на съдебния изпълнител като разноски в изпълнителното производство в жалбата се посочва, че вероятно това са разноски във връзка с изпълнението, но е неясно откъде произхожда тази сума.

Ответните страни по жалбата – „ВиК“ ЕАД и ТД на НАП – взискатели в изпълнителното производство не депозират писмено становище по основателността на жалбата.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК Частен съдебен изпълнител Илко Бакалов с район на действие – Окръжен съд – Бургас депозира становище по жалбата.

Окръжен съд – Бургас като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по изпълнително дело № 20237050400037 по описа на ЧСИ Илко Бакалов е образувано въз основа на депозирана Молба от 10.02.2023г. от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с която се претендира да бъде образувано изпълнително производство против „Унитурс“ АД със седалище гр. Несебър за принудително събиране на конкретни парични вземания, за които е издаден изпълнителен лист.

Към молбата е представен и Изпълнителен лист от 05.07.2022г., издаден по частно гр. дело № 524/2022г. по описа на Районен съд – Несебър, по силата на който „Унитурс“ АД е осъдено да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас сума в размер на 9 570, 26 лева, представляваща незаплатена стойност по издадени фактури за периода от 30.06.2021г. до 31.03.2022г., ведно със законната лихва върху главицата, 2 считано от датата на подаване на заявлението – 13.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 452, 16 лева – представляваща лихва за забава и 250, 45 лева, представляваща направените по делото разноски. В молбата на взискателя за образуване на изпълнителното производство са посочени суми в общ размер от 8 115, 62 лева като частично плащане от страна на длъжника към момента на образуване на изпълнителното производство.

С Разпореждане от 15.02.2023г., ЧСИ Бакалов е разпоредил да се образува изпълнително производство и е приел като разноски по делото сума в размер на 360 лева, представляваща възнаграждение за адвокат, сума в размер на 204 лева обикновени такси и сума в размер на 25 лева, представляваща разноски по т. 31 от ТТР – общо – сума в размер на 589 лева.

Изрично в своето разпореждане съдебният изпълнител е разпоредил да се приспаднат от размера на задължението по изпълнителния лист частични плащания, извършени към взискателя, както следва:

- сума в размер на 3 000 лева на дата – 21.06.2022г.;

- сума в размер на 2 557, 81 лева на дата – 09.08.2022г. и - сума в размер на 2 557, 81 лева на дата – 20.10.2022г.

На същата дата - 15.02.2023г., съдебният изпълнител е изпратил съобщение до длъжника, с което са посочени дължимите суми, които следва дружеството да заплати, а именно – остатък от непогасена главница в размер на 2 459, 71 лева, лихви в размер от 84, 99 лева, 25 лева, присъдени разноски и разноски по изпълнителното дело в размер на 204 лева, сума в размер на 305, 26 лева, представляваща такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и възнаграждение за адвокат в размер на 360 лева за изпълнителното производство.

Съобщението е получено от страна на длъжника на дата - 20.02.2023г. и следва да се отбележи, че в депозираната пред настоящия състав жалба против действията на съдебния изпълнител тези суми не се оспорват и по отношение на тях не са изложени възражения от страна на длъжника.

Предвид обстоятелството, че съобщението за дължимите суми в изпълнителното производство от страна на дружеството – длъжник е получено на дата – 20.02.2024г., то настоящият състав намира, че всички последващи плащания, които са извършени от страна на длъжника са 3 извършени след получаване на съобщението по чл. 428, ал. 1 от ГПК, с което съдебния изпълнител уведомява длъжника за образуваното изпълнително производство.

С Разпореждане от 10.04.2023г. по делото е присъединена в качеството й на взискател НАП за дължими задължения в размер на 236 434, 24 лева (лист 42 от изпълнителното производство) и на същата дата е изпратено съобщение до „Унитурс“ АД, в което дружеството е уведомено, че Националната агенция по приходите е присъединена в качеството й на взискател за дължими публични задължения в размер на 236 434, 24 лева и изрично е посочено, че тази сума следва да се добави към задължението на дружеството и да бъдат удовлетворени съобразно чл. 136 от ЗЗД.

По делото – на дата – 31.07.2023г. е депозирана Молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД в която е посочено, че дължимата сума е изплатена изцяло и производството може да бъде прекратено (лист 53 от изпълнителното производство).

По делото – на дата - 05.12.2023г. е депозирана Справка от НАП, от която е видно, че дружеството няма задължения към дата 05.12.2023г. (лист 54 от изпълнителното производство).

По делото е изготвено Уведомление от 21.02.2024г. от ЧСИ Бакалов (лист 60 от изпълнителното производство), от което е видно, че предвид постъпилите сведения, че сумите към НАП са изплатени изцяло по техни сметки по изпълнителното дело остават само дължимите такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ – сума в размер на 147 лева и сума в размер на 9 611, 82 лева, представляваща пропорционална такса с включен към нея ДДС.

По делото е представено Запорно съобщение от 01.02.2024г., от което е видно, че са останали неизплатени сума в размер на 147 лева и такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ е включен ДДС е в размер на 9 611, 82 лева.

На основание чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство.

С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, 4 изразена и в Решение № 523 от 19.07.2012г., постановено по гр. дело № 1496/2010г. по описа на ВКС на РБ длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство, само ако не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга преди това. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение той отговаря за разноски в изпълнителното производство, като отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем в зависимост от това дали изпълнителният лист е предявен пред държавен съдебен изпълнител, или пред частен съдебен изпълнител и независимо от това внесени ли са от взискателя дължимите авансови такси по изпълнението.

ВКС на РБ в своите мотиви приема, че когато изпълнителния лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират както дължимите от взискателя авансови такси за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално представителство, така и т. нар. окончателна такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (приета с ПМС № 92 от 19.04.2006г., обн. ДВ, бр. 35/2006г.) В конкретния случай е безспорно, че изпълнителното производство е образувано пред Частен съдебен изпълнител и съобщение за образуваното изпълнително производство по реда на чл. 428 от ГПК е връчено на длъжника на дата – 20.02.2023г. (лист 16 от изпълнителното производство) и в рамките на образуваното изпълнително производство – дружеството – длъжник е погасило и дължимия остатък от главницата в размер на 2 459, 71 лева, лихви в размер на 84, 99 лева и разноски в размер на 360 лева, представляващи възнаграждение за процесуален представител в изпълнителното производство – общо – сума в размер от 2 904, 70 лева, дължими към първоначалния взискател – „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас, както и е погасило и своите публични задължения, дължими към присъединения по право кредитор Националната агенция за приходите в размер на 236 434, 24 лева – общо – сума в размер на 239 338, 94 лева. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че дружеството – длъжник, изпълнило своите задължения в хода на изпълнителното производство дължи и такса в полза на Частния съдебен изпълнител по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

5

Безспорно е и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 26 от ТТРЗЧСИ посочва, че пропорционалната такса се събира върху събраната сума. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ не се дължи.

В конкретния случай – с оглед разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ, настоящата инстанция намира, че върху вземането в общ размер от 239 338, 94 лева се дължи такса в полза на съдебния изпълнител в размер на 9 608, 13 лева, а не както е посочил съдебния изпълнител – сума в размер от 9 611, 82 лева и за посочената разлика депозираната жалба е основателна.

По отношение на посочената като дължима сума в размер на 147 лева, представляваща дължими такси към съдебния изпълнител, съдът намира, че по делото няма данни какви такси са включени в тази сума.

Безспорно е, че на основание чл. 79 от Закона за частните съдебни изпълнители за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.

В конкретния случай е безспорно, че при образуването на изпълнителното производство съдебният изпълнител е посочил дължимите такси в изпълнителното производство, а именно – 204 лева и не става ясно – в хода на изпълнителното производство кои такси са заплатени и кои такси са останали неизплатени. Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че по отношение на претендираната сума в размер на 147 лева, представляваща дължими такси не е представена сметка за дълга и по този начин не може да се направи извод кои такси, дължими към съдебния изпълнител са включени в тази сума, за да може да се провери тяхната законосъобразност. В този смисъл – съдът намира, че и по отношение на така определената сума в размер от 147 лева, посочена като такси в изпълнителното производство Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че 6 депозираната жалба е частично основателна – за сума в размер над 9 608, 13 лева до определения размер на т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 9 611, 82 лева, както и по отношение на определената от страна на съдебния изпълнител такса в изпълнителното производство в размер на 147 лева.