Акт от 12.04.2016, Районен съд - Радомир

Р Е

Ш Е Н

И Е № гр.Радомир, 12.04.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Радомирски районен съд, гражданска колегия, IV – ти състав, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

С.Х. при секретаря И.С., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 252 по описа за 2015 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове иск за заплащане от страна на възложител на работа на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане с правно основание чл.49 във вр.с чл.45, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът К.А.Д. твърди, че на 11.12.2011 г. около 20,30 часа в гр.Радомир, излизайки от входа на спешна помощ на „МБАЛ – гр.Р.“ ЕООД, започнал да завива наляво плътно покрай стената на сградата на болницата и пропаднал в необезопасена шахта без капак. Движел се плътно до стената на болницата и подпирайки се на стената вляво, започнал да завива наляво, за да излезе на главния път, в който момент пропаднал в необезопасена шахта без капак. Инцидентът се случил на излизане от изхода на болницата от ищеца, пред който нямало никакво осветление. Нямало осветление никъде около входовете и изходите на болницата и ищецът не можел да види къде стъпва. След инцидента било установено, че изцяло покрай стената на болницата била изградена дълбока шахта, която в останалия участък /с изключение на мястото на падането/ към момента на инцидента била покрита с метални решетки. След инцидента бил поставен и липсващия капак върху шахтата. При инцидента ищецът почувствал силна болка в дясното бедро и под коляното на десния крак. Останал неподвижен и започнал да вика за помощ, на което се отзовали служители от болницата. При инцидента ищецът получил следното травматично увреждане: диафизарна фрактура на дясна бедрена кост. Непосредствено след инцидента на ищеца била оказана медицинска помощ във Военномедицинска академия – МБАЛ С.. Там бил приет със силна болка в областта на дясно бедро и дясно коляно, с деформация, оточност с патологична подвижност в средна трета, външно ротирана подбедрица и коляно. Били му проведени изследвания и консултативни прегледи със специалисти и му била поставена диагнозата: „диафизарна фрактура на дясна бедрена кост; ст.пост РС ет ОМ“. Това наложило провеждането на оперативно лечение под спинална анестезия и поставяне на остеосинтезни средства на

13.12.2011 г. Било му проведено и медикаментозно лечение. Възстановяването на ищеца продължило в домашни условия, като за ищеца се грижела съпругата му.

Първоначално той бил предимно на постелен режим, тъй като изпитвал силна болка и не трябвало да натоварва увредените места. Имал нужда от чужда помощ за тоалет, за изправяне, за лягане, за елементарни битови нужди. Постепенно започнал да се раздвижва, но първоначално само с проходилка и патерици. След третия месец след инцидента, ищецът започнал да ползва бастун при придвижване, но продължавал да изпитва болка в увредените места, поради което придвижването му било затруднено, движенията му били силно ограничени. Към настоящия момент ищецът все още чувствал болки при натоварване, при продължително ходене или стоене, както и при промяна на времето. Посочва, че собственик на шахтата е „МБАЛ – гр.Р.“ ЕООД, което като такъв не е положила дължимата грижа, която е следвало да упражнява и да я държи в изправно състояние. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „МБАЛ – гр.Р.“ ЕООД да й заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на телесната повреда, получена при падането му в необезопасена шахта в размер на 1 500 лв., като част от общо дължимо обезщетение в размер на 50 000 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането – 11.12.2011 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Твърди, че районът на болницата е осветен, както във вечерните, така и в нощните часове, както и, че процесната шахта била обезопасена. Оспорва посочения от ищеца механизъм на получаване на процесните травматични увреждания. Прави възражения, че прилежащият терен към сградата, където е настъпил процесният инцидент е част от имуществото, включено в балансовата стойност на „М.ц.- Р.“ ЕООД. Моли да бъде постановено решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.

В с.з. ищецът се явява лично, представлява се представител по пълномощие по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК - адв.Е.К., която поддържа предявените искове и моли за уважаването им. Съобразно изискванията на чл.228, ал.3 от ГПК в хода на производството с молба на ищеца/л.95 и л.124 от делото/по делото е привлечен, нов евентуален ответник – „М.ц.- Р.“ ЕООД, като се моли в случай, че не бъде осъден главния ответник, да бъде осъден евентуалния такъв да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на телесните повреди, получени при падането му в необезопасена шахта в размер на 1 500 лв., като част от общо дължимо обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 11.12.2011 г. до окончателното изплащане на сумата. Обосновава правния си интерес от насочване на иска срещу новия евентуален ответник с обстоятелството, че теренът на който е настъпил инцидента се стопанисва и ползва от това юридическо лице.

Ответните дружества, редовно призовани, в с.з. се представляват от процесуален представител по пълномощие по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК - адв.Д.Д., който оспорва предявените искове по основание и размер и моли за отхвърлянето им.

Конституираният в производството допълнителен ответник, в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция по основание и размер. Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове и да му бъдат присъдени направените в производството разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.12.2011 г. около 20,30 часа ищецът К.А.Д. на излизане от спешна помощ на „МБАЛ – гр.Р.“ ЕООД, започнал да завива наляво плътно покрай стената на сградата на болницата и пропаднал в необезопасена шахта без капак. Шахтата се намирала под първия прозорец в лявата част на сградата на „МБАЛ – гр.Р.“ ЕООД, непосредствено до стената на сградата, точно преди завоя за входа на Бърза помощ. Шахтата нямала капак, била дълбока и необезопасена, липсвало осветление и обозначение за непоставен капак върху нея.

От показанията на свидетелите И. М. и О. А. се установява, че към датата на процесното събитие –

11.12.2011 г., те са работили в РУП – Радомир и са били на нощна смяна. След 20.30 ч. получили сигнал от дежурния за човек в безпомощно състояние пред болницата в гр.Р.. Когато пристигнали на място установили, че човекът е паднал в шахтата, но било тъмно и отнело известно време докато го открият, след което го извадили от шахтата. Пострадалият имал фрактура, кракът му бил счупен горе високо. Участъкът бил тъмен, неосветен и необезопасен. Дали фенерчета на служителите на Бърза помощ, които им помагали като осветявали мястото, докато извадят пострадалия. Поставили лента за обезопасяване на мястото, едва след като извадили пострадалия от шахтата. Самата шахта се намирала на приземния етаж на сградата, в лявата й част.

Видно от приложените по делото писмени доказателства – Фиш за спешна медицинска помощ от 11.12.2011 г., Епикриза ЛИЗ № 3195/2011 г., както и от изслушаната по делото съдебно – медицинска експертиза се установява, че на 11.12.2011 г. при падане в шахта, ищецът получава счупване на дясната бедрена кост в средната трета. Първа помощ му била оказана в ЦСМП – Р., откъдето бил транспортиран за ВМА – С., където бил приет в Клиниката по ортопедия и травматология. Вещото лице посочва, че полученото увреждане е в причинна връзка с описания инцидент, като на ищеца било проведено оперативно лечение със закрито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с интерамедуларен пирон. Периодът на възстановяване от такъв вид травми бил около 6 месеца, при нормално протичане на възстановителния процес. По време на лечението ищецът търпял болки и страдания, по – силни в първите 30 дни от травмата. При извършения от вещото лице преглед на ищеца на 04.09.2015 г. не се установили отклонения от костно – двигателната и ортопедична активност.

От разпита на свидетеля Д. Д. се установява, че след инцидента ищецът бил на носилка, превивал се от силна болка. Откарали го с линейка до гр.София, където се наложила операция на крака, след която бил 10 дни на болнично лечение, изцяло неподвижен, с продължаваща болка в десния крак. Лечението му продължило в домашни условия, като през първите три месеца бил изцяло на постелен режим. За елементарните му битови нужди се грижели съпругата му и свидетелят Д.. Едва след третия месец започнал да се изправя и да става, но само с помощни средства – патерици и бастун. Възстановяването му продължило общо около 6 – 7 месеца.

Дълго време след инцидента не излизал от вкъщи, станал затворен, не искал да контактува с други хора, отклонявал предложения да излиза с близки и приятели.

Към настоящия момент ищецът все още не бил преодолял напълно травмата, оплаквал се от болки в травмираните места и избягвал контакти с други хора.

От представените и приети по делото болнични листове се установява, че ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност общо 180 дни от 11.12.2011 г. до 07.06.2012 г. с диагноза: счупване на дясно бедро.

От показанията на свидетелката К. Д. –

Стоянова се установява, че същата работи на длъжност главен счетоводител в „МБАЛ – гр.Радомир“ ЕООД. Заявява, че лявата част на сградата, където се е случил инцидента се стопанисва от „М.ц.- Р.“ ЕООД, който стопанисвали и прилежащия й терен.

От изслушаните и приети по делото съдебно – техническа и комплексна техническо – икономическа експертиза се установява, че процесната шахта представлява неразделна част от сградата на УПИ I, отреден „за болница“ по рег.план на гр.Радомир.

Шахтата е т.нар. „английски двор“ – бетонна ограждаща конструкция на нивото на прозорците на сутеренния етаж за влизане на светлина, чиято метална решетка е липсвала по време на инцидента и видно от съдебно – техническата експертиза изслушана по делото към настоящия момент е поставена нова метална решетка.

Сградата обект „Поликлиника“ при Общинска болница е общинска собственост.

Вещите лица, изготвили комплексната експертиза заявяват, че частта от сградата, където е станал инцидента на 11.12.2011 г. и където се намира процесната шахта, към датата на събитието е ползвана от „М.ц.- Р.“ ЕООД и е заприходена при него на база на записания протокол. Със Заповед РД – 19 – 194 от 18.12.2000 г. на министерство на здравеопазването на основание чл.4, ал.3 от ПМС № 16 от 15.02.2000 г. за преобразуване на здравните заведения в системата на здравеопазването във връзка с Устройствения правилник на МЗ за изготвяне на разделителен протокол, с който да се определят активите и пасивите, преминаващи към преобразуваните амбулаторно – поликлинично здравно заведение и общинската болница. Изготвен е Разделителен протокол от 21.02.2000 г. от комисия, с която са определени преминаването на активите и пасивите от ОБ Р. и СД Р. към амбулаторно – поликлинично здравно заведение гр.Р.. Съгласно описа по т.1, част от поликлиниката, която остава в сградния фонд на „М.ц.- Р.“ ЕООД е както 1 –вия етаж на югозападното крило, така и мазетата, намиращи се в югозападното крило. „М.ц.- Р.“ ЕООД ползвал югозападната част от помещенията на бившата поликлиника от мазетата, 1 – ви етаж и 3 – ти етаж и целия втори етаж, с изключение на 2 бр. кабинета от 2 – ри етаж на югозападното крило. Тези обстоятелства са непроменени от 21.02.2000 г. и към настоящия момент. Сметка 203 съдържала информация за дълготрайните материални активи, като в нея се записвала сградата в цялост, без конкретизация на отделните й обекти.