Решение № 86 от 01.11.2022, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 232/2022
- Вид
- Решение № 86
- Подписан
- 01.11.2022
- В сила
- 10.10.2022
- Състав
- Лазар Йорданов Мичев, Пламен Митков Драганов, Емил Димитров Стоев
Цитирани разпоредби
- чл. 354а, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 3, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 6 · Наказателен кодекс
- чл. 53, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 110, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 131 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 212, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 346 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 86 гр. Разград, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Лазар Й. Мичев
Членове:
Е. Д. Стоев
Пламен М. Драганов при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева в присъствието на прокурора Е. Й. Е. като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223300600232 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 33/28.06.2022 г., постановена по НОХД № 124/2021 г. по описа на Районен съд – Разград, подсъдимият В. Л. К. от гр. София е признат за виновен в това, че на 26.05.2019 г. в гр. Разград, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество - 3,4 метилендиоксиметаамфетамин /MDMA/ с нетно тегло 2,81 грама на стойност 112,40 лева, което съгласно Приложение № 1, на основание чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотичните вещества и прекурсорите, са поставени под контрол, включени в Списък 1 - „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, както наказание ГЛОБА в РАЗМЕР на 2000.00 лева.
С присъдата е постановено веществените доказателства - остатък от изследваното наркотично вещество - 3,4 метилендиоксиметаамфетамин /MDMA/, поставено в хартиен плик и смачкана хартия от вестник, на основание чл. 53, ал. 2 от НК след влизане на 1 присъдата в сила да бъдат унищожени като вещи, чието притежаване е забранено.
Подсъдимият В. Л. К. е осъден да заплати в полза на ОД на МВР – Разград сумата от 144.30 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд - Разград сумата от 44.25 лева, разноски в съдебното производство.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. А. Т. – защитник на подсъдимият В. Л. К.. Според защитника на съдебното следствие обвинителната теза е останала недоказана.
С жалбата се навеждат се доводи за допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения при събирането на доказателствата – свидетелят М. Т. имал тенденциозно отношение към подсъдимия и преди инкриминирания случай, а наркотичното вещество, предмет на обвинението, е открито при извършен обиск в нарушение на изискванията на НПК за извършване на такова процесуално следствено действие, поради което следва да се изключи от доказателствената съвкупност. Освен това в доказателствения материал по делото били налице неясноти относно времето на извършване на деянието, които също подкопавали обвинителната теза.
На следващо място по делото не била установено по изискуемия несъмнен начин паричната равностойност на откритото наркотично вещество, което рефлектирало върху преценката за приложението на чл. 354а, ал. 5 от НК, касаеща маловажни случаи, както и досежно приложението на чл. 9, ал. 2 от НК относно малозначителност на деянието. В тази връзка се оспорва стойността, определена от разследващия полицай по делото, като според защитника въпросът за паричната равностойност на наркотичното вещество е останал неизяснен и от заключението на назначената на съдебното следствие експертиза, като изготвена от вещо лице без специални знания и върху вещество, различно от това по заключението на химическата експертиза.
С оглед изложеното се прави искане въззивния съд да отмени присъдата и да постанови нова, с която да признае подсъдимия В. Л. К. за невиновен и го оправдае по повдигнатото обвинение.
С жалбата не са направени доказателствени искания.
Допълнителни съображения към жалбата не са представени в дадения от първия съд срок.
Препис от жалбата е връчен на Районна прокуратура – Разград, от която не са подадени възражения по чл. 322 НПК.
В открито съдебно заседание подсъдимият В. Л. К. се явява лично и с упълномощен защитник адв. Георги Варамезов.
Защитникът поддържа жалбата на основанията, изложени в нея. Счита, че първоинстанционния съд е бил предубеден във виновността на подсъдимия и при разглеждане на делото е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е направил един обективен и безпристрастен анализ на събраните по делото доказателства. На първо място се изтъква, че съдът се е предоверил на показанията на св. М. Т., който е полицейски 2 служител и в този смисъл заинтересован от изхода на делото, а освен това показанията му, дадени на съдебното следствие, противоречат на показанията на същия свидетел от досъдебното производство. Първоинстанционният съд отклонил искането на защитата за предявяване на веществените доказателства по делото и по този начин нарушил правото на защита на подсъдимия. Освен това съдът допуснал съществено нарушение при събирането на гласните доказателства, като не приложил процедурата за прочитане на показанията на св. Т., дадени на досъдебното производство, при условие, че между тях и дадените такива на съдебното следствие имало съществени противоречия. Изтъква се и нарушение на материалния закон при определяне на наказание под законоустановения минимум без приложението на чл. 55 от НК. Предвид всичко изложено моли въззивния съд да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционната присъда и постанови нова оправдателна такава, алтрнативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Подсъдимият В. Л. К. поддържа становището на защитника си. В последната си дума моли съда да бъде признат за невиновен.
Представителят на Окръжна прокуратура – Разград оспорва жалбата и не прави доказателствени искания. Излага становище, че кредитирането на показанията на св. Т. само по себе си не води до извод за предубеденост на съда, а качеството на свидетеля като полицейски служител не изключва достоверността на показанията му и не противоречи на практиката на Европейския съд по правата на човека.Според прокурора при разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. По отношение на размера на наложеното с присъдата наказание прокурорът счита, че е допусната техническа грешка и са налице предпоставките за приложението на чл. 55 от НК и налагане на наказание под законоустановения минимум.
Окръжен съд – Разград, след като направи собствен анализ на доказателствата по делото и извърши цялостна служебна проверка на атакуваният съдебен акт, приема следното:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, в установения законов срок и до компетентния съд.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Приоритетно следва да бъдат разгледани оплакванията в жалбата, поддържани и в съдебно заседание, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на подсъдимия, и изразяващи се в предубеденост на съдебния състав във виновността на подсъдимия.
Внимателния прочит на материалите по развилото се първоинстанционно съдебно производство не дава основание тези оплаквания да бъдат споделени.
Неоснователно е било искането за отвод на първоинстанционния съд поради подаването на сигнал от страна на защитата против съда до инспектората – няма такова 3 основание за отлагане на делото до произнасяне на инспектората към ВСС, а сам по себе си сигнала не води до извода на заинтересованост или тенденциозност на съдебния състав.
Първоинстанционния съд мотивирано е отхвърлил искането за отвод, като е приел, че не са налице данни, които да правят членовете на съдебния състав предубедени и заинтересовани от изхода на делото. По делото, предмет на въззивна проверка, липсват индиции, които да пораждат опасение, че членовете на съдебния състав са били обвързани по някакъв начин от предшестващо формирано убеждение във виновността на подсъдимия В. К. – в съдебните протоколи не е отразено предварително становище по въпроси, касаещи наказателната отговорност на подсъдимия, не е издадено недопустимо отнапред вътрешното убеждение на съдебния състав относно въпросите по съществото на делото, в съдебните определения и присъдата не са използвани неприемливи изрази, издаващи тенденциозна нагласа за осъждането на подсъдимия. Щом липсват реални основания от обективен или субективен характер за съмнение в безпристрастността на съда, не може голословно да се предполага пряка или косвена заинтересованост на съдебния състав или негов отделен член от изхода на делото или неговата предубеденост само поради факта, че защитната позиция на подсъдимия е отречена като недостоверна.
По време на цялото наказателно производство като защитници на подсъдимия са се явявали няколко на брой редовно упълномощени адвокати, а в съдебно заседание на 28.06.2021 г. е присъствал и назначения от съда резервен защитник на подсъдимия. Затова не може да се приеме за съществено процесуално нарушение отказът на съда да отложи съдебно заседание, за да може защитата в лицето на адв. Варамезов да се подготви за съдебните прения. Делото е отлагано многократно по причина подсъдимия и неговите защитници, за открито съдебно заседание на 28.06.2021 г. титулярния защитник на подсъдимия адв. Т. не е изложила някакви уважителни причини за неявяване, а в крайна сметка приложеното адвокатско пълномощно на адв. Варамезов представлява частен документ и отразената в него дата на съставяне важи единствено между подсъдимия и защитника. Видно от протокола от открито съдебно заседание защитникът е участвал пълноценно в съдебното следствие и в съдебните прения, като е демонстрирал детайлно познаване на материалите по делото, от което следва, че не е имал необходимост от време за допълнително запознаване с делото.
От фактическа страна:
За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е провела подробно съдебно следствие и е положила усилия за изясняване на правно значимите фактически обстоятелства, относими към предмета на доказване. При пълната служебна проверка на присъдата въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно от районния съд и събраните на въззивното съдебно следствие доказателства не водят до нейната промяна. По отношение на оценъчната дейност на първоинстанционния съд не се констатират логически грешки, волята му е обективирана ясно, което позволява проверка на изведените фактически констатации, а те са следните:
Подсъдимият Лъчезар Л. К. е роден на 02.08.2000 г. в гр. София и живее в гр. София.
4
Същият е неженен, неосъждан, учащ.
През 2019 г. подс. В. К. живеел и учел в гр. Разград.
На 26.05.2019г., около 03,00ч., след възникнал инцидент пред заведение „Сохо“ в гр.
Разград, свързан със сбиване, подс. К. бил задържан в центъра на гр. Разград от полицейски служители и отведен в сградата на РУ - Разград. Извършването на първоначалната проверка по случая било възложено на св. М. Т., заемащ длъжноста „Началник група КП“. След довеждането му в сградата на РУ - Разград подсъдимият бил отведен в кабинета на св. Т. .
Подсъдимият носел платнена чантичка със себе си и св. Т. поискал да провери съдържанието на същата чантичка. Подсъдимият не възразил и сам извадил съдържанието на чантичката си, поставяйки вещите, които изваждал на масата в кабинета. Сред вещите които извадил бил и найлонов плик с поставена в него хартия от рекламен вестник, смачкана на топче. Свидетелят Т. попитал подсъдимия К. какво е това вещество , а последният му обяснил, че това са кристали - наркотично вещество като му казал, че го е закупил преди това от лице, което назовал с името „Бойко“. Бил си закупил това вещество за баловете и бил забравил, че е в чантичката му. Веднага след това св. Т. докладвал на прекия си ръководител за намереното в подсъдимия вещество. На същата дата по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК с първото действие по разследването - разпита на св. М. Т., незабавно било образувано настоящото досъдебно производство. С протокол за доброволно предаване от 26.05.2019 г. подс. В асил К. предал на разследващ полицай веществото, открито в него, поставено в смачкана хартия от вестник. В протокола подсъдимият описал, че това са кристали, взети от него от лице на име „Б.“ и били за лична употреба. Откритото в подсъдимия вещество било незабавно огледано и фотографирано, за което бил съставен протокол за оглед на веществени доказателства (л. 19 - л. 23 от ДП). Установено било, че веществото във формата на кристали е сиво на цвят, обвито е във вестник, с общо тегло на веществото и хартията 4,45 грама. При тестване с наркополеви тест веществото реагирало на метамфетамин. Ампулата, с която е извършен теста, е била OPIATES/ AMPHETAMINES TEST. В хода на разследването, чрез възложената химическа експертиза, извършена от специалист в ЦЕКИ към НИК-МВР София (л. 27 – л. 28 ДП) веществото, съдържащо се смачкана хартия от рекламен вестник, предадено от подсъдимия, било подложено на анализ и изследване, като видно от изготвеното заключение представлява 3,4 метилендиоксиметамфетамин (MDMA - екстази) с тегло 2,81 грама с процентно съдържание на (MDMA - екстази) 75,0%. Стойността на наркотичното вещество, според Приложение № 2 към ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството е в размер на 112, 40 лв.