Определение № 1740 от 28.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1740 гр. Варна, 28.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20243100900661 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 248. ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба, съдържаща се във въззивна жалба вх.

№30862/27.10.2025г. на Д. М. Ш., за изменение на постановеното по делото Решение №376/06.10.2025г. в частта за разноските.

Съгласно уточненията в молба вх.№ 33140/17.10.2025г. оплакванията по разноските с жалбата представляват именно искане по реда на чл. 248 ГПК. В тази молба ищецът обоснова искане за преразглеждане мотивите на съда относно прекомерността на адвокатското възнаграждение, присъдено на насрещната страна.

В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК е постъпило становище от ответника по молбата „Прогрес Перфект Дизайн“ ООД, чрез адв. Б., с което се позовава на неоснователност на същата.

Молбата за изменение на постановеното делото решение в частта за разноските е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК за обжалване на решението, поради което е процесуално допустима.

В случая конкретни оплаквания по разноските страната е направила едва с молба вх.№ 33140/17.10.2025г., тоест след срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК Поправеното по реда на чл. 101 от ГПК процесуално действие (в случая по изясняване волеизявлението на страната за преразглеждане отговорността за разноски), поначало се смята за редовно от момента на извършването му. Санирането на нередовното действие с обратна сила, обаче се отнася само до изрично указаните нередовности. Кръгът от процесуални действия, за надлежното извършване на които съдът следи служебно и които могат да коригират по посочения ред, е ограничен и е свежда до въпроси относно процесуалните предпоставки относно съществуването и надлежното упражняване на право на иск, съответно на жалба/ така определение № 204/24.02.2015г. по гр.д.№ 5508/2014г. на ВКС, III ГО/. По реда на чл. чл. 101, ал. 1 от ГПК страната не може да въвежда нови обстоятелства или да упражнява възможности, за които законът предвижда преклузивен срок.

В случая по реда на чл. 101 от ГПК на ищеца е указано само да уточни естеството на искането си, доколкото съдът е бил длъжен да изясни дали оплакването по разноските може да се квалифицира по реда на чл. 248 от ГПК ( в която хипотеза 1 компетентен да се произнесе по молбата е първоинстанционният съд), или се иска от въззивната инстанция да се произнесе по отговорността за разноски с крайния си съдебен акт съобразно уважения материален интерес.

Ето защо, с оглед уточнението с молба вх.№ 33140/17.10.2025г., оплакването по разноските, съдържащо се във въззивна жалба вх.№30862/27.10.2025г., следва да се квалифицира като искане за изменение по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, но същевременно съдът не може да разглежда конкретни съображения относно доказаността или размер на определените разноски в полза на ответника. Такива доводи са наведени едва с молба вх.№ 33140/17.10.2025г., след срока по чл. 248 ГПК.

При това положение съдът намира, че молбата има бланкетен характер.

При преценка по основателността на молбата/ съдържаща се само в жалбата/, съдът констатира, че в същата не се сочат оплаквания за пропуск на съда да се произнесе по обосноваността на адв. възнаграждение, присъдено с решението на ответника.

По отношение на производството по чл. 248, ал. 1 от ГПК важат общите правила на гражданския процес, в това число и принципа за диспозитивното начало по чл. 6 от ГПК. Именно принципът за диспозитивното начало ограничава произнасянето на съда до отправеното към него искане за защита. Съдът следва да следи служебно само за процесуални норми, обуславящи валидността на процесуалните действия.

В разглеждания случай, доколкото молителят не се е позовал в срок на конкретни пропуски при присъждане на разноските с решението, за съда не са налице параметри на произнасяне. На следващо място настоящият състав не констатира и нарушение на императивна уредба, което да съставлява основание за изменение на решението.

Молбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молба, съдържаща се във въззивна жалба вх.№30862/27.10.2025г., на Д. М. Ш. за изменение на постановеното по делото Решение №376/06.10.2025г. по делото в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от съобщението пред Варненски апелативен съд.

Съобщението за настоящото определение да се връчи на страните чрез ЕПЕП.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

2