Решение № 457 от 31.03.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. София, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000501688 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 900352 от 8 март 2021г. по гр. д. № 29/2020г. Окръжен съд - Благоевград е отхвърлил предявения от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област с административен център Благоевград, против „Одит Консулт - 2006“ ЕООД положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на „Одит Консулт - 2006“ ЕООД, че ищецът – Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез своя пълномощник Областния управител на Област Благоевград, е собственик на следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с предназначение „Друг вид самостоятелна сграда“, заснет с идентификатор ***, изграден в сграда с идентификатор ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 424.47 кв. м по кадастралната карта на Благоевград, област Благоевград, одобрена със Заповед №РД-1832/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота:гр. ***, ул. „***“ №**, етаж *, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на 1 същия етаж –няма; под обекта: ***; над обекта:

***; ***; ***; ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който недвижим имот съгласно документ за собственост представлява: магазин №14, представляващ недвижим имот, включващ целия партерен етаж на жилищен блок, със застроена разгърната площ от 424.47 кв. м, заедно с правото на строеж върху 424.47 кв. м, състоящ се от търговска зала, седем склада и санитарен възел, находящ се в гр.***, улица „***“ № **, квартал 123, парцел VIII с планоснимачен № 5201 по действащия план на Благоевград към 1996г.; отхвърлил като неоснователен и предявения от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област с административен център Благоевград, против „ЛД Пропърти Я. Груп“ ООД, иск с правно основание чл.108 ЗС да се признае за установено по отношение на ответника „ЛД Пропърти Я. Груп“ ООД, че ищецът Държавата, представлявана от

Министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез своя пълномощник Областния управител на област Благоевград е собственик на следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с предназначение „Друг вид самостоятелна сграда“, заснет с идентификатор ***, изграден в сграда с идентификатор ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 424.47 кв.м. по кадастралната карта на Благоевград, област Благоевград, одобрена със Заповед №РД-1832/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. ***, ул. „***“ №**, етаж *, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма; под обекта: ***; над обекта:

***; ***; ***; ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който недвижим имот съгласно документ за собственост представлява: магазин №14, представляващ недвижим имот, включващ целия партерен етаж на жилищен блок, със застроена разгърната площ от 424.47 кв. м заедно с правото на строеж върху 424.47 кв. м, състоящ се от търговска зала. седем склада и санитарен възел, находящ се в гр. ***, улица „***“ № **, квартал ***, парцел VIII с планоснимачен №5201 по действащия план на гр.Благоевград към 1996 г., както и да осъди ответника 2 да предаде на ищеца владението върху спорния имот; осъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област с административен център Благоевград, да заплати на „ЛД Пропърти Я. Груп“ ООД сумата от 5 323, 20 лв. (пет хиляди триста двадесет и три лева и двадесет стотинки) – разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Държавата, представлявана от Министъра на РРБ, е упражнила право на въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 29/2020г. на ОС- Благоевград.

Поддържа, че се легитимира като собственик с влязлото в сила решение по ЗСГ (отм.), което е конститутивно и вещно-правният му ефект се проявява с влизането му в сила на 14.11.2012г., поради което праводателят на ответниците се е разпоредил с права, каквито не притежава. По този начин обоснова нарушение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд, като допълнително изтъква, че договорът за дарение, с който прехвърлителят на първия ответник се е легитимирал като собственик, е обявен за недействителен по отношение на държавата по реда на чл. 135 ЗЗД, като тази недействителност има обратно действие - от момента на извършване на действието и съдът е следвало да зачете влязлото в сила решение за обявяване на тази недействителност. В тази връзка счита за неправилен изводът на съда, че влязлото в сила решение по ЗСГ (отм.) е непротивопоставимо на права на ответниците поради вписването му на 03.06.2013г. само по партидата на отчуждителя. Поддържа, че силата на пресъдено нещо на това решение се разпростира и спрямо правоприемниците на страните. Счита и договорът за продажба, извършен на 05.02.2015г., за нищожен поради противоречие със закона поради неприлагане в нотариалното дело на удостоверение за наложени обезпечителни мерки по чл.

25, ал. 2 ЗННД и в резултат от това при последвалия апорт е извършено разпореждане с чужди права – възражение, останало необсъдено от първоинстанционния съд според жалбоподателя. Иска отмяна на решението и уважаване на предявените искове.

От ответниците по жалбата „ЛД Пропърти Я. Груп“ ООД е подал отговор на въззивната жалба, с който е оспорил доводите в нея. От своя страна релевира доводи, че в правилно приложение на закона съдът е приел, че решението, на което ищецът основава правата си, е непротивопоставимо на 3 ответниците с оглед нормата на чл. 113 ЗС, при разрешена конкуренция на права в полза на лицето, чийто титул за собственост е вписан по-рано. Сочи, че жалбоподателят е пропуснал да отбележи, че исковете по чл. 135, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени срещу двете дружества – ответници в настоящото производство, тъй като исковата молба по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, с която се предявява облигационен иск, е била вписана след договора за продажба и апорта, с които ответниците са придобили имота. Развива съображения, че настъпилата промяна на собствеността от влязлото в сила решение по ЗСГ (отм.) е израз на конститутивното му действие, а не на правната последица сила на пресъдено нещо. Това действие се разпростира само между лицата, между които важи потестативното право и чиито правоотношения се променят, т.е. в случая само между държавата и ответника в производството по ЗСГ (отм.). А като акт, свързан с прехвърляне на права, противопоставимостта му спрямо трети лица ще зависи от оповестяването му чрез вписването, в случая станало след акта на дарение в полза на праводателя на ответниците. Възражението за нищожност било релевирано за първи път в устните състезания, поради което е недопустимо въведено в процеса, а евентуално то е и неоснователно. Поддържа и възражението си за придобивна давност.

Софийски апелативен съд, в рамките на правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК (ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), при служебната проверка на валидността и допустимостта на решението, предмет на инстанционен контрол, намира същото за валидно и допустимо, а по същество, с оглед доводите срещу него, и като косвен резултата от решаващата си дейност - за правилно.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна и това не е спорно по делото, че по предявен иск с правно основание чл.42, ал.1, т.3 във вр. с чл.40б, ал.5 във вр. с чл.34, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от Закона за собствеността на гражданите /ЗСГ отм./ от Окръжна прокуратура-Благоевград срещу Р. Д. Д. е било образувано гр. д. № 1370/2000 г. по описа на ОС - Благоевград, приключило с влязло в сила решение на 14.11.2012г. С него е признато за установено, че Р. Д. през периода 1993г. 1996г. в резултат на нетрудови доходи е придобил имущество, в това число имотът, предмет на исковете в настоящото производство, - магазин №14, с 4 площ от 424,47 кв. м, представляващ целия партерен етаж на жилищен блок, находящ се в гр. ***, ул.“***“ № **, като с решението е постановено отнемането му в полза на държавата. След влизане в сила на КК и КР за гр.Благоевград имотът се индивидуализира вече с идентификатор ***. Решението на съда по посоченото дело е вписано в книгата по вписванията на Службата по вписвания-Благоевград с вх. peг. № 1987/03.06.2013г., том I 255/2013г., вид дело 1161/03.06.2013г. и с дв. вх. peг.

№ 1974/03.06.2013г. Вписването се установява от справка за имота в СВ и от справка по лице – Р. Д. - от СВ. Не се твърди и не е установено вписване на исковата молба по делото, по което е постановено горепосоченото решение, нито вписване на възбрана като обезпечителна мярка върху процесния имот.

След влизането в сила на посоченото решение, но преди вписването му – на 15.03.2013г., Р. Д., действащ като ЕТ „А. – Р. Д.“, със съгласието на съпругата си А. Д., са дарили на сина си Д. Р. Д. процесния недвижим имот – магазин № 14, обособен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Благоевград, предмет и на решението по иска по чл.42 и сл. ЗСГ /отм./, като при изповядване на сделката продавачът се е легитимирал за собственик с договор за продажба чрез търг на общински нежилищен имот, невключен в състава на общинско предприятие. Договорът за дарение е извършен с представения по делото нотариален акт №144, т.I, рег.№2491, дело № 119/2013г. на нотариус при РС - Благоевград. На 05.02.2015г., приобретателят по договора за дарение Д. Д. се е разпоредил с имота, като го продал на първия ответник „Одит Консулт - 2006“ ЕООД (договорът е извършен с нотариален акт № 86, т. I, рег. № 1372, дело № 71/2015г. на нотариус при РС – Благоевград ). На 23.06.2015г. е учредено „ЛД Пропърти Я. Груп“ ООД, в капитала на което съдружникът „Одит Консулт 2006“ ЕООД е внесло като непарична вноска придобития с договора за продажба магазин №14, обособен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.Благоевград. Апортът е вписан в СВ на 07.08.2015г., а преди това на 29.07.2015г. в ТР. По искова молба на държавата, вписана на 14.07.2017г., е било образувано гр. д. № 163/2017г., приключило с влязло в сила на 19.11.2019г. съдебно решение, при данни за прекратено предходно производство по чл. 135 ЗЗД с вписана искова молба по него на 15.06.2015г. и заличено вписване на 05.12.2016г. С решението по гр. д. № 163/2017г. на ОС - Благоевград е обявено за 5 относително недействително по отношение на държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез Областния управител на област Благоевград, дарението от 15.03.2013г., с което Р. и А. Д. са дарили на сина си Д. Д. процесния недвижим имот – магазин №14, обособен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Благоевград, предмет и на решението по иска по чл.42 и сл. ЗСГ /отм./. С решението са отхвърлени исковете срещу Р. и А. Д., Д. Д., „Одит Консулт - 2006“ ЕООД и „ЛД Пропърти Я. Груп“ ООД за обявяване спрямо държавата на недействителността на сделката за покупкопродажбата от 05.02.2015г., с която Д. Д. е продал на първото търговско дружество процесния недвижим имот, както и на внасянето като непарична вноска в капитала на второто търговско дружество на недвижимия имот – магазин №14, с идентификатор ***, предмет на решението по иска по чл.42 и сл. ЗСГ /отм./.

Спорът в настоящото производство, както се посочи, не е по фактите, а по правото. Разрешаването му се концентрира върху отговор на следните правни въпроси, поставени в исковата молба, и в защитата срещу исковете: