Решение № 144 от 26.10.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Велико Търново, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000144 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 28 от 27.03.2023 г. по т.д. № 37/2022 г. Окръжен съд Ловеч е осъдил ЗД "Бул Инс" АД да заплати на Л. М. Р. и на С. Д. Р. сумите от по 200 000 лв. за всеки от тях, представляващи застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на сина им К. Л. М., починал в резултат на пътно – транспортно произшествие, настъпило на 08.11.2021 г. с лек автомобил Опел Астра, с ДК № ЕН 17****, управляван от Д. В. Б., чиято отговорност е застрахована при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 04.01.2022 г. до окончателното им изплащане. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба ЗД „Бул Инс“ АД в частите, с които са уважени исковете на Л. Р. и С. Р. за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди за разликата над сумите от по 120000 лв. за всеки един от ищците до присъдените размери от по 200000 лв. и за 1 присъдената съответна част лихви и разноски. В жалбата са наведени доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, като се сочи, че присъдените суми от по 200000 лв. – обезщетения за неимуществени вреди са прекомерно завишени и не отговарят на закона, икономическата конюнктура и практиката на ВКС по сходни случаи. От изготвената експертиза не се установява ищците да страдат емоционално в степен до наличие на промяна в личността, депресии, фобии или други тежки психиатрични проблеми. Макар да е налице душевно страдание от загубата на близък, психическото им съС.ие е нормално, за да се определи обезщетение, което надхвърля значително средните стойности на обезщетенията. При определяне на размера на обезщетенията решаващият състав не е направил анализ на свидетелските показания и на доказателствата по делото. Обезщетението е определено въз основа на показанията на заинтересовани свидетели, чиито показания като цяло са неубедителни, общи, схематични и съдържат изводи, а не лично възприятие на страданието на ищците. Не са посочени критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди и не са съпоставени с фактите по делото. Счетено е, че справедливото обезщетение следва да възлиза на по 120000 лв. за всеки ищец, с оглед установените критерии от ВКС по прилагане на чл. 52 ЗЗД. Оспорва се началният момент на присъдената лихва за забава. На база на представените доказателства застрахователят не е могъл да се произнесе по претенцията и в тази връзка са изискани други документи, които не са представени от увредените лица. С оглед на това, дружеството не е изпаднало в забава и не дължи лихва.

Отправено е искане постановеното решение да бъде отменено в обжалваните части, вместо което бъде постановено друго, с което бъдат отхвърлени исковете за обезщетяване на неимуществените вреди на ищците за разликата над по 120000 лв. за всеки от тях до присъдените им по 200000 лв., ведно със съответната законна лихва за забава. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Л. Р. и С. Р. заемат становище за неоснователност на жалбата на застрахователното дружество, като развиват подробни съображения.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото 2 доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Ловеч е бил сезиран с искове, предявени от Л. М. Р. и С. Д. Р., против ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на К. Л. М. – техен син, настъпила при пътно-транспортно произшествие на 08.11.2021 г., причинено от Д. В. Б. при управление на лек автомобил Опел Астра, с ДК № ЕН17****, по отношение на който има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законна лихва от 04.01.2022 г. върху претендираните суми, до окончателното им изплащане. Изложени са обстоятелства, че на 08.11.2021 г. около 21,10 часа, на път І-3, при 144 км+450 м. водачът на лекия автомобил Опел Астра Д. В. Б. при маневра неправилно изпреварване навлиза в лентата за насрещно движение и се удря в товарен автомобил Ман ТГА01, с което реализира ПТП. При инцидента е причинена смъртта на К. Л. М. – пътник в лек автомобил Опел Астра. К. М. е син на ищците, които изключително тежко понасят неговата загуба. Л. Р. и С. Р., заедно с техния син К. и останалите им две деца, били сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг. Членовете на семейството имали изградена силна емоционална и духовна връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и живели в разбирателство. К. бил добър и послушен син, помагал винаги на своите родители, стараел се да изпълнява заръките им и да следва примера им. Бил всеотдаен и много отзивчив. Ищците се гордеели с него и заедно крояли планове за бъдещето му. Смъртта на сина им се отразила изключително зле на емоционалното съС.ие на ищците, които били силно 3 травмирани от загубата. С. Р. станала тревожна и напрегната, поС.но плаче, често го сънува. Л. Р. след загубата на сина си, избягвал да излиза и да се среща с хора извън семейството, не говори и не се усмихва. Затворил се в себе си и страдал безутешно. Двамата родители изцяло се променили – станали мрачни, некомуникативни и скърбели поС.но. В деня на злополучното произшествие е починала и вуйната на Л. Р.. Неимуществените вреди ищците оценяват на по 200 000 лв. за всеки от родителите, за което са предявили настоящите искове. Предявили претенции през застрахователното дружество ответник, но към настоящия момент не било определено и изплатено застрахователно обезщетение.

С отговора на исковата молба оспорва механизмът на произшествието, оспорват се вредите в сочения обем, като се излага, че размерът на претендираните обезщетения е силно завишен. Направено е възражение за съпричиняване на вредата от пострадалия, който бил без поставен предпазен колан и се качил в автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач. Оспорена е претенцията за лихва за забава.

С обжалваното решение съдът е приел, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди на родителите на загиналото дете, поради което е определил размери на следващите се обезщетения – по 200 000 лв. за всеки от родителите, ведно със законна лихва от 04.01.2022 г. – деня на предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя, до окончателното изплащане. Отречени са възраженията за съпричиняване, тъй като приносът не е доказан по категоричен и безспорен начин, поради което обезщетенията са присъдени в пълен размер.

Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Правно значимите за спора факти са: настъпило пътно - транспортно произшествие на 08.11.2021 г. към 21,20 часа, на главен път І-3, км 144+450, при следния механизъм: по посока на гр. София се е движил товарен автомобил МАН с полуремарке и скорост на движение от 60 км/ч. В същият момент, по посока на гр. Луковит, със скорост 118 км/ч се е движил лек автомобил Опел Астра, управляван от Д. Б.. На около 20 м. преди мястото на удара, лек автомобил Опел Астра навлиза в лентата за движение на товарния автомобил, при което 4 настъпва удар между предна лява част на лекия автомобил и предна лява част на влекача МАН. Пътният участък на произшествието е прав, равен, от две ленти, разделени с прекъсната линия на платното за движение, без ограничения за максимално разрешена скорост. Инцидентът е в тъмната част на денонощието, видимост на фарове. Мястото на удара е в лявата лента за движение за гр. София. Вещото лице по изслушаната съдебно автотехническа експертиза е изчислило опасната зона за спиране на товарен автомобил МАН, при конкретните пътни условия и скоростта му на движение, и тя е 55 м, а на лекия автомобил Опел Астра – опасната зона за спиране е 123 м. От графичното изследване предвид ъгъла на удара е установило, че лекият автомобил навлиза в лентата на товарния автомобил на около 20 м. преди мястото на удара, т.е. ПТП е било непредотвратимо чрез спиране и за двамата участници. Причината за възникване на произшествието в конкретния случай е внезапното навлизане на лек автомобил Опел Астра в лентата за насрещно движение.

Механизмът на пътно-транспортното произшествие е изследван от съдебно автотехническата експертиза, и се установява и от приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 08.11.2021 г. и протокол за оглед на местопроизшествие. Образуваното наказателно производство е прекратено с постановление за прекратяване от 29.07.2022 г. на Окръжна прокуратура Ловеч, тъй като виновният водач е загинал.

На лява задна седалка, зад водача на лек автомобил Опел Астра се е возил К. Л. М. – син на ищците – Удостоверение за наследници № КПЕ-134/1 от 26.11.2021 г. на Кметство с. Петревене, починал /препис извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 2744/11.11.2021 г. на Община Плевен/. Мястото, на което е бил К. в автомобила, се установява от показанията на св. Л. Р., който е бил първият отзовал се човек на мястото на катастрофата. В резултат на удара между двата автомобила К. е получил съчетана черепномозъчна-гръдно-коремна травма, изразяваща се в счупване на черепни кости, излив на кръв под меките мозъчни обвивки и между твърдите и меки мозъчни обвивки, контузии в мозъчния паренхим, двустранно счупени ребра с разкъсване на плевралните листове и излив на кръв в двете гръдни кухини, контузии на белия дроб, на сърцето, кръв в коремна кухина, разкъсани слезка и черен дроб, кръвонасядания на меки тъкани в малкия таз и около бъбреците, които травматични увреждания са в 5 пряка и непосредствена връзка с произшествието, според изслушаната съдебно медицинска експертиза. В кръвната проба на водача на лекия автомобил Д. Б. не е установено наличие на алкохол.

От комплексната автотехническа и медицинска експертиза се установява, че в медицинската документация няма данни за проявено въздействие на инерционните сили върху тялото на починалия от поставен предпазен колан. Според вещите лица травматичните увреждания са в пряка и непосредствена връзка с произшествието и са получени от удари в и от части на купето при рязката промяна на посоката и скоростта на движение на автомобила при челния удар в товарния автомобил. Максималната ефективност на коланите при фронтален удар е при скорост до 60 км/ч. В случая е налице сумарна скорост над 170 км/ч, т.е. налице е понижена ефективност и голяма вероятност от травми, въпреки употребата на колани.

За изясняване на фактическите обстоятелства по делото са разпитани свидетели. Св. Н. Г. е кмет на с. Петревене, и допреди година – година и половина – съсед на С. и Л.. Техните деца и тяхното семейство са били под негово наблюдение, децата са израснали пред очите му.

Семейството е много добро и грижливо към децата, които имат. От МВР Луковит се обадили на свидетеля, той отишъл по-късно на мястото на инцидента, но там били само полицаите, които свидетелят разпитал. Разбрал, че имало един починал, а останалите са в болница. Семейството на ищците били на смъртта на тяхната баба, която била починала, а при тях било традиция цяла нощ да се седи на къщата на починалия. Свидетелят разбрал, че децата и човекът, който ги возил, отишли да закупят хляб до съседно село и за цигари, за да изкарат нощта. Тогава се случил инцидентът. По принцип Л. и С. се грижат много добре за децата, и двамата работят. Починалото момче К. свидетелят познава от неговото раждане. С. била много добра майка – децата ходели на училище в гр. Луковит, били спретнати. Свидетелят забелязал, че курсовият ръководител на момчето дошъл на погребението и му направило впечатление, че е бил и добър ученик. Отношенията между бащата Л. и К. били отлични. Той и големият му брат помагали много в земеделието.