Решение № 90 от 18.03.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Смолян, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20255440100976 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е предявения иск от ищеца С. З. Р., ЕГН**********, с адрес ***, срещу Ю. З. С., ЕГН**********, с адрес **, и Кооперация Районна Всестранна Кооперация „**“, ЕИК **, със седалище и адрес на управление град **, представлявана от Г.Х.С. - председател, с правното основание на чл.124, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на Ю. З. С., ЕГН **********, с постоянен адрес град **, община Смолян, област Смолян и Кооперация Районна Всестранна Кооперация „**“, ЕИК **, със седалище и адрес на управление град **, представлявана от Г.Х.С. - председател, че С. З.

Р., ЕГН **********, с адрес град **, е собственик на основание придобивна давност на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда е идентификатор ** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град Смолян, с административен адрес град **, находящ се в сграда №* разположена в поземлен имот с идентификатор **, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от ** кв.м., ведно с прилежащи части: таванско помещение № * с площ 11,45 кв.м., ведно с 1,86% идеални части от общите части на сградата.

С внесения в срока по ГПК отговор от ответника Районна всестранна кооперация „**“ се заявява, че няма спор относно 1/2 ид.част от процесния имот, която е безспорна собственост на ищеца. Предмет на принудителното изпълнение е само собствената на първия ответник Ю. С. идеална част- 1/2 ид.част. Настоящия спор попада в приложното поле на специалната хипотеза 1 на чл.440 от ГПК. Недопустимо е , предвид нотариалния акт, с който се е снабдил ищеца, да се претендира за паралелно съществуващо придобивно основание на дела на сънаследницата ищеца Ю. С.- давностно владение, започнало да тече след датата на смъртта на техния покоен баща.

Безпредметна е претенцията ищецът да претендира своята половина от апартамента на основание давностно владение след 2010г. По същество иска се оспорва в частта, касаеща 1/2 ид.част, предмет на изпълнителното дело, че същата част принадлежи на ищеца, а не принадлежи на Ю. С.. Поддържа се становище за отхвърляне на иска в посочената част по отношение на 1/2 ид.част от процесния апартамент, която е предмет на изпълнителното дело, за която се претендира да бъде признато, че принадлежи на ищеца, а не на ответника Ю. С.. В срока по ГПК не е постъпил отговор от ответника Ю. З. С..

Тежестта на доказване по предявения иск принадлежи на ищеца, който следва да установи твърденията си за придобиване на имота на соченото придобивно основание - изтекла придобивна давност в негова полза , за сочения в исковата молба период от време.

От ответника Ю. З. С. не е постъпил отговор на исковата молба в срока по ГПК.

В съдебно заседание за ищеца адв.О. поддържа иска. Представя и писмена защита.

За Кооперация Районна Всестранна Кооперация „**“ адв.С. поддържа становище за отхвърляне на иска. Представя и писмена защита.

Ответникът Ю. З. С. признава иска, а именно, че процесния апартамент е на брат й.. Заявява, че няма претенции за същия имот.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора на Кооперация Районна Всестранна Кооперация „**“, становищата на страните в съдебното заседание, писмените защити, и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира иска за ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:

Твърденията на ищеца С. З. Р. в исковата му молба са, че с ответника Ю. З.

С. са законни наследници на З. А. Р., починал на ***г. Приживе наследодателят им притежавал процесния апартамент- самостоятелен обект в сграда с идентификатор ** по кадастралната карта и кадасткралните регистри на гр.Смолян, с адрес в **, с предназначение жилище, апартамент, с площ от 106,91 кв.м., веднсо с прилежащи части – таванско помещение №*с площ от 11,45 кв.м., ведно с 1,86% идеални части от общите части на сградата. Докато баща им бил жив заявил изрично и пред двамата с Ю. С., че дарява апартамента на ищеца, а надъщиеря си ще дари парична сума, с която тя да си закупи собствено жилище. Твърди, че живее в апартамента години преди З. Р. да почине, а след смъртта му през 2010г. в апартамента живял заедно със семейството си, като само неговото семейство е имало ключ от апартамента, съответно и достъп до него. Сестра му Ю. С. е ходила само на гости у тях, като дори не е оставала да нощува, и нигога не е имала претенции. За каквато и да е част от жилището. Владението върху апартамента е предадено на ищеца въз основа на неформалния договор за дарение, в резултат на което в 2 отношенията със сестра му се е легитимирал като упражняващ фактическа власт върху него като собствен, което му намерение било признато от прехвърлителя. И след смъртта на баща му З. Р.- на 15.08.2010г. ищецът продължил да ползва целия имот еднолично, заедно със съпруга и дъщеря си, заплащал е дължимия местен данък и такса битови отпадъци, извършвал е ремонти и подобрения в имота. Поради това, ищецът твърди, че е придобил правото на собственост върху описания недвижим имот на основание придобивна давност, изтекла в негова полза през периода 15.08.2010г. до 16.08.2020г. Втория ответник Кооперация Районна Всестранна Кооперация „**“ е взискател по изп.дело №285/2022г. по описа на ЧСИ М., по което Ю. С. е длъжник, като от Кооперацията било заведено дело срещу Ю. С. по гр.дело №560/2023г. по описа на РС- Смолян с цел продължаване на изпълнителните действия, насочени срещу ½ ид.част от апартамента за удовлетворяване на паричното вземане на Кооперацията.

Съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства безспорно се установяват твърденията на ищеца, обосноваващи уважаване на претенцията му.

Придобивното основание давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт в определен от закона срок, с намерение да се държи вещта като своя. В хода на производството ищецът следва да установи дали ищецът е владял процесния недвижим имотапартамент изключително за себе си целия имот, от кога, че е упражнявал фактическа власт на основание, което изключва владението на останалите, като намерението му за своене се предполага и следва да докаже, че е влядял имота в срока по чл.79 от ЗС.

Няма спор, че процесният имот- апартамент е придобит от З. А. Р., починал на 16.08.2010г., видно от приобщеното по делото удостоверение за наследници от 08.11.2023г.., издадено от кметство с.**, Община Смолян, с договор за продажба на държавен недвижим имот от 08.11.1990г., представен по делото.

Негови наследници са ищеца С. Р. и Ю. С..

Съгласно приетотот в ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС презумпцията по чл.69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците , когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Няма пречка обаче, съсобственикът да да владее притежаваната идеална част и на другия съсобственик, като следва да се установи това негово намерение, а именно да превърне държавнего на притежаваната от Ю. С. ½ ид.ч. във владение. И последното се установи по категоричен начин по делото.

Свидетелката Р. Р. /леля на страните/ дава показания, че процесния апартамент беше бил на брат й З. Р., закупил го отдавна, преди 40 години.

Свидетелства, че апартамента го ползвал брат й З. С., съпругата му и двете му деца. След смъртта му синът му С. продължи да го ползва, тъй като брат й приживе казал, че апартамента е на сина му, а на дъщеря му Ю. ще даде пари и ще помага за децата. Разбрали се дъщеря му Ю. да няма право да иска нищо от апартамента. Свидетелства, че до момента апартамента се ползва от С. и 3 дъщеря му, тъй като съпругата му починала. С. сам изцяло ползва апартамента. Ю. живяла в апартамента докато била ученичка, след това се изучила и се омъжила. Сега Ю. живее на в кв., „**“ има може би около 30 години, откакто Ю. живее със съпруга си и семейството си. От показанията на св.Р. се установява, че след като Ю. /дъщерята на З. Р./ се омъжила, не се е връщала в апартамента на З. и С., тъй като се разбрали, че няма да ползва нищо там. Ю. никога не е имала претенции към този имот – апартамента, който останал за С..

От показанията на свидетеля Г.Р. , който живее от 1986г. в същия блок, в който се намира процесния апартамент, дава показания, чце в момента там живее С. с дъщеря си. Установава с показанията си, че към 1986г. С. вече ползвал апартамента , като родителите му били на село. Винаги С. е живял в този апартамент, сестра му Ю. не е живяла там, може да е идвала на годсти, но не е живяла там. Дава Свидетелства, че С. заплаща таксите, които събират всеки месец за асансьор и консумативи за ток и винаги С. си ги плаща. С. правил и ремонти.

Свидетелят А.Д. в същия смисъл свидетелства, че в процесния апартамент живее С. с дъщеря му. Свидетелят Д. живее в блока от 1984 г. и му е известно, че първо апартамента се ползвал от родителите на С., след това останал само С. с дъщеря му и жена му. От преди около 30 години С. и жена му живеят изцяло в апартамента. Ю. живяла за малко може би през 1984 г., може и да е била на гости, не му е известно. Но след това останал само С., жена му и дъщеря му. Свидетелят сочи, че никога не е виждал Ю. да влиза в апартамента, да го отключва, не е виждал Ю. от много отдавна да е идвала там. Не му е известно между Ю. и С. да е имало спорове за това кой ще ползва този апартамент. Ремонт и подобрения направил С., дори и покрива на тяхното крило бил направен от С., сменил керемидите. Той се грижи изцяло за блока и за апартамента. Свидетелства, че Ю. не е участвала в ремонта на покрива.

Видно, гласните доказателства са еднопосочни и се установява, че единствено ищецът С. Р. е ползвал процесния имот като свой собствен в течение на период достатъчн да обоснове извода за придобиването му по давност, а именно за доказва се твърдението за упражнявано владение с намерение за своене на целия имот за периода след смъртта на З. Р.

/16.08.2010г. до 16.08.2020г. и до настоящия момент Установи се, че ищецът С.

Р. е упражнявал фактическа власт върху имота по силата на ноформален договор за дарение, като и ответника Ю. С. не оспорва последното обстоятелство.

Изпълнението от кредитора, конкретно изпълнителното действие по изпълнителното дело с взискател втория ответник Кооперация Районна Всестранна Кооперация „**“ – насочване на изпълнението върху имота е предприето след като имота е бил придобит по давност от ищеца С. Р..

Безспорно се 3установи, че ищецът е придобил имота по силата на оригинелното придобивно основание- придобивна давност след 16.08.2010г. до 16.08.2020г. , както се твърди в исковата молба, като е упражнявал фактическа власт непрекъснато върху процесния имот като свой, като 4 държането на притежаваната друга ½ ид.част – придобита по наследство от ответника Ю. С., е превърнато във владение. Ищецът е демонстрирал ясно това свое намерение, като не се установи ответникът С. в течение на посочения период от реме да е отблъснала владението на ищеца, потвърждаващо се както от гласните доказателства, така и от заявеното от самата нея. Същата не е заявявала собственически права върху процексния имот.

Ищецът е упражнявал постоянно, непрекъсвано, явно владението върху процесния апартамент с намерението да го свои за посочения период в течение на 10 години /16.08.2010г. до 16.08.2020г./, и това негово намерение е достигнало до знанието на ответника Ю. С., която не се е противопоставяла на последното.

Предвид горното и ищецът се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижизм имот, съставен въз основа на писмени доказателства №151, дело №141/2023г., съставен от нотариус №166 с район на действие РС- Смолян, като е признат за собственик- самостоятелен обект с идентификатор №** по КККР на гр.Смолян., ведно с принадлежащите към жилището таванско помещение №41 и 1,86% ид.части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата.