Решение № 67 от 09.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Велико Т., 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Радка Цариградска при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20234100500750 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 16.05.2023 год., постановено по гр. дело № 2567 по описа на Великотърновски районен съд за 2022 година, предявеният от В. Й. И. против "Електроразпределение Север"-АД, гр.Варна, иск, с който претендира да се приеме за установено, че не дължи сумата от 2 208,90 лв., корекция на сметка за електричество за периода 10.06.2022 година – 07.09.2022 година, е отхвърлен като неоснователен. В тежест на ищцата са присъдени направените от ответника разноски.

Решението е обжалвано от ищцата В. И. с искане за отмяната му и постановяване на ново, уважаващо иска й според предявеното и присъждане на разноски за две инстанции.

Ответникът по жалбата – "Електроразпределение Север"-АД, гр.Варна - излага доводи за безпорочност на атакуваното решение. Претендира разноски за второинстанционното производство.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.

271 от ГПК, приема:

Предявен е иск с правно основание чл. 98а от Закона за енергетиката във връзка с чл. 50, ал. 2 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ДВ. бр.

35 от 30 април, 2019 год., изм. и доп.).

Ищцовата страна - В. Й. И. - излага в исковата си молба, че с ответника са в договорни отношения по доставка на електричество за имот в гр. Велико Т.. За периода 1

10.06.2022 година – 07.09.2022 година й била начислена сумата от 2 208,90 лв., стойност на неотчетена електрическа енергия. Като отрича дължимостта й по реда на настоящото производство претендира да се приеме за установено, че ответникът няма вземане с присъждане на разноските по делото.

Ответната страна - "Електроразпределение Север"-АД, гр.Варна - оспорва иска с възражения сумата да е стойност на реално доставена електроенергия. Проверка установила, че схемата на свързване електромера е променена, а това пречело да се отчете цялото доставено количество електроенергия. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:

Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложените по делото документи, че ответното дружество доставя електричество на посочения в исковата молба обект. На основание констатациите по протокол за проверка от 07.09.2022 година захранващият електромера проводник е изведен от главния предпазител АП 1 х 63 А, в резултат на което дисплеят не работи ; едното жило на нерегламентирано положен двужилен меден проводник е свързано с главния предпазител, а другото жило – към нулевата шина на таблото, като кабелът продължава към гаража и мазето на абоната - сметката на ищцата за времето от 10.06.2022 година до 07.09.2022 година е коригирана с исковата сума.

Фактите сочат основателността на иска. Тезата на ответника, че има право на корекция, произтичащо от променена схема на свързване, е голословна и в разрез със събраните по делото доказателства. Тя се основава изцяло на документ – констативен протокол от 07.09.2022 година, непротивопоставим на ищцата, защото не съдържа неин подпис. Във вида, в който е съставен, този протокол има стойността на извънсъдебно писмено твърдение без каквато и да било доказателствена стойност.

Разпитаните свидетели са съставители на констативния протокол и е нелогично да твърдят факти, различни от това, което сами са написали. Служебната им зависимост от ответното дружество прави показанията недостоверни. Те излагат тезата на ответника, защото ако кажат нещо различно, биха признали, че са невярно документирали.

Свидетелката П.К. следва да има технически познания, за да могат показанията й да бъдат третирани за достоверни. Самата тя не говори за променена схема на свързване, а за това че свидетелите Л.Ш. и С.С. са й казали кое е главен бушон. Свидетелката видяла, че „… електромерът е тъмен и един кабел стърчи …“. Изрично подчертава, че актосъставителите не са й обяснили защо я викат и защо трябва да подпише протокола.

Изводът за променена схема на свързване на базата на свидетелските показания би бил произволен.

Съдът не дава вяра и на изслушаната експертиза, защото нейните констатации и заключение са базирани изцяло на констативния протокол. Вещото лице не би могло да се произнесе по промяна на схемата на свързване, защото ответното дружество изрично твърди, както е отразено и в протокола, че схемата на свързване е възстановена.

2

Доводите на ответника са неосноватателни.

Спазването на процедурата по чл. 49 и сл. от ПИКЕЕ не води до възникване на право за корекция. ПИКЕЕ е уредил документ – констативен протокол, ред за съставянето му и начин за преизчисляване на неотчетената електроенергия, когато между доставчик и потребител липсва спор. При спор важат правилата на доказване по чл. 154 и сл. от ГПК, а те нарочна доказателствена стойност на констативния протокол по чл. 49, ал. 1 от ПИКЕЕ и на показанията на актосъставителите не създават. Вероятността тези доказателствените средства да отразяват действителното фактическо положение не е достатъчна, защото съдът по вероятности не работи.

За ответната страна е била на разположение възможността по чл. 207 от ГПК да потърси намесата на съда и чрез една експертиза на място да установи променена схема на свързване или други аномалии в отчитането на доставената енергия. Така ответникът би се снабдил с противопоставими на ищцата и ангажиращи съда доказателствени средства.

Посочената правна възможност на самостоятелно основание показва защо констативният протокол и показанията на свидетелите не могат да бъдат база за доказване на правото на корекция.

В тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на разноските на ищеца за две инстанции, като сума доказани в размер на 2 327,36 лв. - чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Ответникът е подал частна жалба против определение на първостепенния съд, отказващо изменение на решението в частта за разноските. По тази жалба съдът не дължи произнасяне, предвид изхода на спора. На ответника не се дължат разноски и затова ревизирането на това определение е безпредметно. Следва производството по частната жалба да бъде прекратено.

Искането на ответната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно.

Приложените списъци по чл. 80 от ГПК сочат, че страните са заплатили приблизително еднакви по стойност адвокатски хонорари. При това положение тезата на ответната страна, че заплатеното от нея възнаграждение е разумно, а това на пълномощника на насрещната страна е прекомерно, не може да бъде споделена.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Отменя по реда на чл. 271 от ГПК решение от 16.05.2023 год., постановено по гр. дело № 2567 по описа на Великотърновски районен съд за 2022 година, вместо което постановява:

Приема за установено спрямо "Електроразпределение Север"-АД, гр.Варна, ЕИК:

3

104518621, че В. Й. И., ЕГН: **********, гр. В.Т., ул.„Д.Б.", не дължи сумата от 2 208,90 (две хиляди двеста и осем лева и деветдесет стотинки) лв., корекция по фактура № 0108306989 от 09.09.2022 година, на основание чл. 98а от Закона за енергетиката във връзка с чл. 50, ал. 2 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ДВ. бр. 35 от 30 април, 2019 год., изм. ДВ. бр. 57 от 9 юли 2021год.).

Осъжда "Електроразпределение Север"-АД, гр.Варна, ЕИК: 104518621, да заплати на В. Й.

И., ЕГН: **********, гр. В.Т., ул.„Д.Б.", сумата от 2 327,36 (две хиляди триста двадесет и седем лева и тридесет и шест стотинки) лв., разноски за две инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Прекратява производството по частната жалба на "Електроразпределение Север"-АД, гр.Варна, ЕИК: 104518621, против определение № 1491 от 14.07.2023 година по гр.дело № 2567 по описа на Великотърновски районен съд за 2022 година.

В прекратителната част решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Великотърновски апелативен съд в седмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4