Определение № 17679 от 11.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17679 гр. София, 11.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110105749 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 , пр.1 ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, срещу К. К. В., ЕГН **********, с която са предявени искове за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които има издадена заповед за изпълнение от 14.10.2024 г. по ч. гр. дело № 57078/2024 г. по описа на СРС, 57-и състав:

Сумата от 825,79 лв., представляваща предсрочно изискуемо от 02.06.2024 г. вземане на кредитора по Договор за кредит № L318289/17.03.2023 г., ведно със законна лихва за период от 19.08.2024 г. до изплащане на вземането;

Сумата от 38,14 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима за период от 13.04.2024 г. до 02.06.2024 г.;

Сумата от 192,78 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 13.04.2024 г. до 16.08.2024 г.

Ищецът „ЮтеКредит България“ ЕООД, твърди, че вземанията произтичат от сключен между страните Договор за кредит № L318289/17.03.2023 г., по силата на който на ответника му бил отпуснат кредит в размер на 1500 лв. с краен срок на договора – 13.03.2025 г., като съгласно условията на сключения договор, кредитополучателят следвало да върне сума в размер на 2 305,09 лв. Поддържа, че ответникът спрял да погасява кредита, считано от 13.04.2024 г. /дата на първа неизплатена вноска/ поради което е настъпила предсрочна изискуемост на кредита – на 02.06.2024 г., като дължимата главница възлизала на 825,79 лв.

Между страните било уговорено, че кредитополучателят дължи и договорна лихва в размер на 38,14 лв. за периода 13.04.2024 г. – 02.06.2024 г. Предвид неизпълнението на главното задължение на падежа, се претендира мораторна лихва в размер на 192,78 лв. за периода от 13.04.2024 г. до 16.08.2024 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

С исковата молба ищецът представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото. Моли за изискване и прилагане по делото на ч.гр.д. № 57078/2024 г. по описа на СРС, 57 състав.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът К. К. В. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че между страните е 1 сключен Договор за кредит № L318289/17.03.2023 г. за сумата от 1500 лв., която следвало да бъде възстановена в срок от 24 месеца, както и че общото задължение възлизало на 2 305.09 лв. Въвежда възражение за нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 1 от Договор за кредит № L318289/17.03.2023 г., като се позовава на противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, на заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и на противоречие с добрите нрави.

Счита, че е налице неяснота по отношение отразяването на ГПР в договора. Позовава се на унищожаемост на договора поради грешка и измама. Оспорва да е обявена предсрочна изискуемост. Посочва, че клаузите по Рамковото споразумение не са индивидуално уговорени с кредитополучателя, като въвежда възражение за нищожност на клаузите на чл.

8, т. 8.4 до т. 8.9 /изр. 1-во и 2-ро вкл./, на клаузата на чл. 15.3, изр. 2-ро. Въвежда възражение за прихващане със сумите, платени по нищожните клаузи, като платени при начална липса на основание, в размер на 440,92 лв., представляваща такса за разглеждане, както и със сумата 277,45 лв., представляваща недължимо платени лихви. Въвежда възражение за местна неподсъдност на спора. Въвежда възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски, както и претендира присъждане на разноски в своя полза. Моли за отхвърляне на исковете.

Възражението на ответника за местна неподсъдност на спора е неоснователно, тъй като от извършена справка за настоящ адрес е видно, че същият е в района на настоящия съд, поради което същият е компетентен на основание чл. 113 ГПК.

Същия не въвежда същинско възражение за прихващане по смисъла на чл. 103 ЗЗД.

Това е така, тъй като прихващане се осъществява с насрещно вземане възникнало от друго правоотношение, а не по същото, както в случая. С оглед твърденията на ответника съдът намира, че той иска при прилагане последиците на чл. 23 ЗПК да бъдат приспаднати от остатъчната главница платените от него на друго основание суми. Такова приспадане съдът дължи да извърши служебно, като същото не се осъществява въз основа на направено възражение за прихващане. По тези съображения съдът намира, че не следва да разглежда т.нар. от ответника възражение за прихващане.

Като безспорни между страните следва да се отделят обстоятелствата, че помежду им е сключен Договор за кредит № L318289/17.03.2023 г. с посоченото в исковата молба съдържание.

По разпределението на доказателствената тежест:

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже вземането си по размер и отделните пера /главница, договорна лихва, такса за разглеждане на кредита и мораторна лихва/, настъпила предсрочна изискуемост и надлежното съобщаване на ответника; че оспорената клауза за такса за разглеждане, както и оспорените от ответника клаузи / чл. 8, т. 8.4 до т. 8.9 /изр. 1-во и 2-ро вкл./, клаузата на чл. 15.3, изр. 2-ро от Рамковото споразумение/ са индивидуално уговорени. Относно искането си за присъждане на обезщетение за забава, ищецът следва да докаже изпадането в забава на ответника и размера на дължимото обезщетение.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да установи наличието на правоизключващи или правопогасяващи юридически факти.

По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да приеме представените към исковата молба и отговора на искова молба писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор.

Следва да бъде приложено за послужване ч.гр.д. № 57078/2024 г. по описа на СРС, 57 състав.

Съдът счита, като взе предвид направените в отговора възражения, че е необходимо да бъде назначена ССчЕ, която да отговори на следните служебно поставени от съда задачи:

Да посочи какъв е размера на дължимите по договора суми ? Какъв е размера на платените 2 от длъжника суми по договора и за погасяването на какво са били отнесени? Правилно ли е изчислен /съгласно правилата на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК/ ГПР, посочен в договора?; Какъв би бил ГПР, ако в него се включва такса за разглеждане в размер на 440,92 лв.?

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото в о.с.з. за 16.06.2026 г. от 09,50 ч., за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на ответника.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч.гр.д. № № 57078/2024 г. по описа на СРС, 57 състав.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи поставени в обстоятелствената част на определението, при депозит в размер от 200 евро, от бюджета на съда.

ОПРЕДЕЛЯ като вещо лице Л. Б. Б., на което да бъде съобщена задачата незабавно.

УКАЗВА на страните, най-късно в първото открито заседание да предприемат действия и представят или посочат доказателства, за възложените им в тежест факти и обстоятелства, за които до момента не са ангажирали такива.

УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК- ако твърдят нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото - да посочат и представят доказателства за тях.

НАПЪТВА страните към спогодба, като указва, че съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.

УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3