Решение № 6 от 23.01.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Бургас, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Галина Т. Канакиева

Петя Ив. Петрова Дакова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева в присъствието на прокурора Й. Цв. Д. Т. като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Наказателно дело за възобновяване № 20222000600233 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане на осъденото лице С. Р. С. за възобновяване на нохд № 1441/2021 г. по описа на РС-Сливен и внохд № 364/2022 г. по описа на ОС-Сливен, отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство за провеждане на разследване и изясняване на обективната истина за извършеното престъпление и неговия автор.

Искането постъпва за втори път в АС-Бургас, след като при първоначалното му депозиране, с оглед на заявеното в него основание за възобновяване съгласно чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК поради новооткрити доказателства, които не са били предмет на оценка от страна на решаващите инстанции, с разпореждане на дежурен съдия №27/28.10.2022г. същото е било изпратено по компетентност на ВКС, на основание чл. 424, ал.2 от НПК.

Констатирайки, че от съдържанието на подаденото от осъдения С. С. искане за възобновяване на приключилото спрямо него наказателно производство се извеждат доводи, които по съществото си изпълват хипотезата на чл. 422, ал.1, т.5, вр. чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, с разпореждане №323/02.11.2022г.

1 председателят на второ наказателно отделение във ВКС, е отказал образуване на производство по реда на глава тридесет и трета от НПК пред ВКС и е изпратил същото на АС-Бургас за произнасяне съгласно чл. 424, ал.1 от НПК.

В сезиращото съда искане със заявено в него основание за възобновяване на наказателното дело в хипотезата на чл. 422, ал.1, т.3 от НК по същество са развити доводи за допуснати от съдебните инстанции съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на приобщените по наказателното дело гласни доказателствени източници, довело до неправилно приложение на закона, попадащи в обхвата на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Изтъква се неправилна оценка от решаващите съдилища на показанията на разпитаните по делото свидетели К. и Я., довело до погрешни изводи относно фактите по казуса. Твърди се неоснователно пренебрегване на показанията на св. К. от 09.02.2021г., явяващи се истинни такива и разкриващи, че осъденият С. не е имал знание, че приема наркотично вещество. Поддържа се, че кредитирайки с доверие показанията на същата свидетелка, дадени на 14.09.2021г., които подкрепят тезата на обвинението, съдилищата не са отчели тяхната тенденциозност, целяща дискредитиране на осъдения поради влошените помежду им лични отношение. Заявява се, че в материалите по делото не се намират данни за разпит на ключов свидетел – а.

С. / брат на осъдения/, за когото се твърди, че е присъствал на инкриминираната дата в дома на осъдения и е възприел действията на последния по изпиване на чашата на св. К., в която е било поставено наркотично вещество. Пропускът да се разпита соченият свидетел в хода на досъдебното производство се изтъква, че е довел до „несправедливо“ разследване. Поддържа се, че показанията на а. С. съставляват „нововъзникнали“ доказателства, които са от изключителна важност за разкриване на обективната истина по делото, като в случая несъбирането им е обусловило неправилно осъждане на С. С., както и нарушение на чл.25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК. Отправено е искане за отмяна на постановената присъда и връщане на делото в стадия на досъдебно производство за провеждане на нови процесуални действия по установяване на релевантните факти и обстоятелства.

В съдебно заседание пред АС-Бургас осъденият С. С. се явява лично и с упълномощения си защитник – адв. Р.Н. от АК-Бургас, който поддържа искането за възобновяване на наказателното дело, коригирайки посоченото в 2 него правното основание от такова по чл. 422, ал.1, т.3 от НПК, в такова по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Изтъква, че неправилно при постановяване на осъдителната присъда, решаващите съдилища са се доверили на показанията на св. К., дадени от последната при проведения й в хода на ДП втори разпит, към който момент са приели, че за последната вече не е съществувал мотив да помага на С. да избегне наказателната отговорност за извършеното деяние.

Възприетите в тази насока съждения на инстанциите по същество сочи, че имат изцяло предположителен характер, като правилният оценъчен подход е изисквал нейните показания да не се ценят изобщо при извеждане на фактите по казуса, тъй като вероятността същата да не съобщава истината и при двата разпита, е голяма. Критика отправя и по отношение на оценката, която съдилищата са дали на показанията на свидетелите Я. и У., подчертавайки, че некредитирането на техните показания в отделни части е следствие на погрешна преценка за истинност на показанията на св. К., дадени на по-късен етап от разследването, които стоят в подкрепа на тезата на обвинението.

Позовавайки се по-нататък на формалния характер на престъплението, за което е осъден С., защитникът навежда доводи, че наказанието на последния е определено при непълно изследване на доказателствения материал по делото и при изключване на всякаква възможност за осъдения да докаже наличието на едно изключително по своя характер смекчаващо отговорността му обстоятелство, а именно несъзнателното приемане от негова страна на наркотично вещество, предпоставящо санкционирането му при условията на чл.55 от НК.

В личната си защита пред съда осъденият С. заявява искане за възобновяване на наказателното дело и връщането му за ново разглеждане.

Представителят на АП-Бургас изразява становище за допустимост на искането за възобновяване, като с оглед на изтъкнатите в него доводи и данните по приключилото наказателно производство намира същото за неоснователно. Изтъква, че при постановяване на присъдата РС-Сливен е подложил на анализ всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е достигнал до обоснован извод за авторство на инкриминираното по обвинителния акт деяние в лицето на осъдения С.. Сочи, че при осъществената от въззивния съд проверка на присъдата, е извършен самостоятелен анализ на доказателствата по делото, при който контролната 3 инстанция е достигнала до фактически изводи, препокриващи се с изводите на първоинстанционния съд. Заявените от осъдения в искането му за възобновяване на делото доводи според прокурора са идентични с наведените такива пред двете решаващи инстанции, като на тях счита, че вече е бил даден обоснован отговор. Представяйки собствен анализ на доказателствената съвкупност по делото, представителят на БАП застъпва становище за доказаност на обвинението срещу С. и неоснователност на възраженията на последния срещу оценъчната дейност на двете съдебни инстанции. Намира, че материалният закон е приложен правилно, а наказанието на С., отмерено в справедлив размер. Пледира искането на осъдения С. за възобновяване на делото да бъде оставено без уважение.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Същото е подадено от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК.

Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК съобразно уточнението, внесено от защитника на осъдения в съдебно заседание пред БАС.

Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съображенията за това са следните:

С присъда № 73 от 06.06.2022г., постановена по нохд № 1441/2021 год., РС-Сливен е признал С. Р. С. , ЕГН: ********** за виновен в това, че на 07.12.2020г. по път I-6 в с.Калояново, общ.Сливен, в условията на повторност, управлявал лек автомобил „БМВ 530д“ с рег. № СН... АХ след употреба на наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин, установено със съдебна химикотоксикологична експертиза, поради което и на основание чл. 343б, ал.4, вр. ал.3, вр. чл.28, ал.1 от НК и чл.54 от НК го e осъдил на лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг режим и глоба в размер на 1000 лв.

На основание чл. 343г от НК съдът е лишил С. Р. С. от правото да управлява МПС за срок от две години.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение 4 наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено на С. по нохд № 1322/2018г. на РС- Сливен.

Първоинстанционният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка и потвърден с решение № 78/04.10.2022г. на Окръжен съд-Сливен, постановено по внохд № 364/2022г., с произтичащите от това правни последици - необжалваемост и юридически стабилитет на присъдата.

Съдържанието на сезиращото съда искане за възобновяване на наказателното дело разкрива, че оплакванията в него са напълно идентични с наведените такива както пред първоинстанционния съд в хода на пренията, така и във въззивната жалба на осъдения С. и по тях двете инстанции са се ангажирали със съответен отговор.

Основните възражения, отправени от осъдения срещу актовете на решаващите съдилища, касаят правилността на възприетите в тях фактически констатации, въз основа на които са формирани изводите за наличие на съставомерно деяние по чл. 343б, ал.4, вр. ал.3, вр. чл.28, ал.1 от НК, извършено от С.. Релевираните в горния аспект доводи за недоказаност на обвинението срещу С. в параметрите, очертани в обвинителния акт, а именно досежно наличието на съзнание у него, че управлява МПС след употреба на наркотично вещество, следва да се отбележи, че са относими към обосноваността на фактическите изводи на редовните съдебни инстанции.

Известно е, че необосноваността не съставлява самостоятелно касационно основание и доколкото се касае за правила, приложими по силата на чл. 426 от НПК и в производството по Глава тридесет и трета от НПК, твърденията в искането, че прочитът на доказателствата, разкрива фактически положения, различни от възприетите такива от решаващите инстанции, след като не се допълват с конкретни доводи за отклонения от правилата за формиране на вътрешното съдийско убеждение при обсъждането им, не могат да бъдат предмет на обсъждане от съда. В производството по извънреден контрол, каквото се явява настоящото такова, съдът не разполага с правомощия да приема нови фактически положения на основата на събраните по делото доказателствени материали, а контролира единствено правилното приложение на материалните и процесуалноправните норми. Повод за намеса на съда може да е налице, ако не са събрани доказателства, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на доказателствата по делото, ако вътрешното 5 убеждение на решаващите съдилища е изградено въз основа на негодни доказателствени източници, както и ако оценката на доказателствата е превратна или не според действителното им съдържание. В разглеждания случай настоящият състав на съда не установи пороци в дейността на решаващите съдилища по събирането, проверката или оценката на доказателствените материали по делото. Не намери същите да са интерпретирани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, както и да са ангажирани изводи на основата на негодни доказателствени средства, или на несъществуващи такива в кориците на делото. При формиране на вътрешното си убеждение относно значимите за обвинението фактически положения, предпоставящи наказателната отговорност на С. С. за инкриминираното престъпление по чл. 343б ал.4, вр. ал.3, вр. чл. 28, ал.1 от НК, съдилищата са съобразили императивните предписания на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 НПК. Ето защо и наведените доводи за несъответствие между фактическите изводи на въззивния съд и събраните доказателства, макар да са определени като нарушения на материалния и процесуалния закон, не представляват обект, годен за процесуално обсъждане и следва да се оставят без коментар.