Определение № 138 от 20.05.2024, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 138 гр. Търговище, 20.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20243500500102 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С Разпореждане № 669 от 29.03.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 464/24 г., по описа на Районен съд – Търговище, съдът е отхвърлил заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, представлявано от Св. Н. Н., Цв. Г. Ст., и Я. Кж. Ч., действащи чрез пълномощника юрк. Е. С.

К. - юрисконсулт, против Н. М. М. ЕГН ********** от гр.Т. и М. М. М. ЕГН **********, двамата от гр.Т., ул.*************, с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите: 122.99 лв., представляваща падежирало договорно възнаграждение за периода 11.06.2019г.до13.08.2019г., сумата от 1 038.91 лв. представляваща непогасено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги; 810.99 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 13.08.2019 г. до 28.03.2024 г.; 400 лв. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 13.08.2019 г., за сумата над 50 лв. до 180 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и за сумата над 25 лв. до 66.55 лв. внесена държавна такса.

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал заявителят, който е депозирал жалба в срока по чл.275, ал.1 от ГПК. Обжалва се постановеното разпореждане, в частта, в която съдът е отхвърлили 1 заявлението. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на съдебният акт, с искане за неговата отмяна. Твърди се, че съдът в заповедното производство не може да се произнася по действителността на договора за потребителски кредит. А мотивите относно наличието на нарушение на правата на потребителя са неправилни. Допълнителният пакет услуги не са условие за сключване на договора за кредит, а са избор на потребителя, като в този смисъл не са и неравноправни клаузи. ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва и определен по този начин, не представлява нарушение на закона и добрите нрави. В договора ясно е посочена методиката на формиране на ГПР. Моли се за отмяна на разпореждането, в обжалваната част, като место него се постанови друг, с който да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение претендираното договорно възнаграждение и лихва за забава, ведно с разноските по делото.

Депозиран е отговор на частната жалба от длъжника М. М. М., с който се твърди, че жалбата е неоснователна, а кредиторът е постигнал извънсъдебно споразумение с един от наследниците, в което са уредили сроковете и на погасяване и размерът на задължението.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, и като съобрази доводите на частния жалбоподател, счита, че подадената частна жалба е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество приема същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първата инстанция е образувано по депозирано от на „Профи кредит България“ ЕООД ЕИК 175074752 против Н. М. М. ЕГН ********** и М. М. М. ЕГН **********, заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 904.67 лв., представляваща главница, 122.99 лв., представляваща падежирало договорно възнаграждение за периода 11.06.2019г.до13.08.2019г., сумата от 1 038.91 лв. представляваща непогасено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги; 810.99 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 13.08.2019 г. до 28.03.2024 г.; 400 лв. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 13.08.2019 г., на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК. Претендирани са и разноски. Съдът е отхвърлил заявлението, в частта относно претендираните лихви и такси за 2 закупени пакети допълнителни услуги, като е развил мотиви, че договорът за потребителски кредит съдържа клаузи, за които съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10, чл. 22 и чл. 33 от ЗПК. Присъдил е и разноски, по съразмерност.

От правна страна, съдът приема следното: Частната жалба е неоснователна. По силата на писмен договор за потребителски кредит № 3035752067 от 12.09.2018 г., сключен между „Профи кредит България“ ЕООД и М. М. М., на кредитополучателя е предоставена сума в размер на 1 000 лв. със срок на погасяване 11 месеца. Размерът на вноската по кредита е 48.80 лв., с ГПР 49.90 % и ГЛП 41.17 %. В резултат дължимата по кредита сума възлиза на 1 756.80 лв. В тази сума са включени сбора от общия размер на кредита и възнаградителната лихва, без да се включват общите разходи за потребителя.

ГПР е посочен като абсолютна стойност 49.90 % и не е ясно какви разходи са включени в него освен лихвата от 41.17 %. Предвидено е възнаграждение за закупени пакети от допълнителни услуги, на стойност 1 267.20 лв. Размерът на вноската по закупена допълнителна услуга е 35.20 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Така при заем от 1 000 лв., в края на договора, длъжникът ще дължи сумата от 3 024 лв.

Сключения договор за потребителски кредит, не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит съдържа, „годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.

Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размера на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче яснота как е формиран годишния процент на разходите по кредита /кои 3 компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер 47.93 %/. Така посочения ГПР не отчита цялата финансова тежест за длъжника. Само посочването на стойностното изражение на ГПР, не съответства на изискването на ЗПК и ЗЗП за добросъвестност и равновесие между правата на търговеца и и задълженията на потребителя. Съгласно чл.

21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Освен горното, съгласно чл.10 а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съглашението относно ДПУ, предвид стойността на т.нар. допълнителни услуги, които са значителни спрямо размера на основното задължение, води до съществено неравновесие между правата и задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Така определената сума по допълнителния пакет реално оскъпява кредита чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в определения в договора ГПР, като последицата е значително увеличение на тежестта на изплащане на задължението по договора за кредит.

От това следва извод, че процесният договор само на това основание се явява недействителен, поради което кредиторът следва да понесе санкцията за своето недобросъвестно поведение и потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по него (чл. 23 ЗПК). Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението в тази част на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, именно с мотива, че вземането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Присъдил е и разноски, съобразно уважената част от претенцията.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частната жалба на „Профи кредит България“ ЕООД ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представляван от Св. Н. Н., Цв. Г. Ст., и Я.

Кж. Ч., действащи чрез пълномощника Е. С. К.- юрисконсулт, против разпореждане № 669 от 29.03.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 464/24 г., като 4

НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5