Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 67 от 16.04.2024, Районен съд - Бяла

Съд
Районен съд - Бяла
Дело
Административно наказателно дело 71/2024
Вид
Решение № 67
Подписан
16.04.2024
В сила
14.05.2024
Състав
Атанас Василев Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.16а, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.20 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.20, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.21 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58б и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58в, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63а, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • §1, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.213, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за горите
  • чл.213, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за горите
  • чл.266, ал.1 · Закон за горите
  • чл.266, ал.3 · Закон за горите
  • чл.273, ал.1 · Закон за горите
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Бяла, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас В. Димитров при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно наказателно дело № 20244510200071 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58б и сл. от ЗАНН.

Образувано е по материали по преписка на РДГ – Русе, образувана въз основа на 2бр.

АУАН съставени срещу М. С. Р., ЕГН **********, с адрес в с.Б., обл.Р., ул.“Г. Д.“ № ., за извършени нарушения на чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител, изразява становище за налагане на наказание безвъзмезден труд в полза на обществото.

РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Нарушителят Р. признава вината си и моли съда да му определи наказание глоба.

Посочва, че не му е връчвано наказателно постановление за извършено предходно нарушение по Закона за горите.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.12.2023г., св. С. – ръководител горски участък при ДГС - Бяла, бил уведомен от горски служител Х. В., че са задържали нарушителя Р. в землището на с.Д. С., в района на помпената станция, с каруца натоварена с дърва. Св. С. съвместно с И. С. отишли на място, където установили, че Р. транспортира 0,80 пр.куб.м дървесина, от вида „джанка“ и „орех“, немаркирани с контролна горска марка и без превозен билет. За извършените нарушения му били съставени два броя АУАН, които той отказал да подпише. Дървесината и конската каруца били иззети със съставения АУАН и предадена на отговорно пазене с разписка № 015151 от 15.12.2023г. на служител на ДГС – Бяла. След направена справка за извършени нарушения по Закона за горите се установило, че спрямо нарушителя има влезли в сила от 22.11.2023г. наказателни постановления за нарушения по чл.213, ал.1, т.1 (НП № 571/03.11.2023г.) и т.2 (НП № 572/03.11.2023г.) от ЗГ.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени и гласни доказателства.

1

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Вменените на Р. нарушения по чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ се изразява в нарушаване забраната за транспортиране на дървесина, без поставена контролна горска марка /т.1/ и непридружена с превозен билет /т.2/. От обективна страна, на инкриминираната дата 15.12.2023г., същият е транспортирал с конска каруца 0,80 пр.куб.м дървесина от дървесни видове „джанка“ и „орех“. Дървесината не била придружена с превозен билет, била без поставена контролна горска марка и по негови обяснения, е била събирана от него по пътя за с.Стърмен. От събраните по делото доказателства и от обясненията на самия нарушител се установява безпротиворечиво, че Р. е извършил виновно нарушенията, за които е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Същият е признал вината си, като иска от съда да му наложи наказание „глоба“.

Видно от представената справка за нарушител, спрямо М. Р. има влезли в сила на 22.11.2023г. 1) НП № 571 от 03.11.2023г., с което на същия е наложено наказание за извършено нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ и 2) НП № 572 от 03.11.2023г., с което му е било наложено наказание за извършено нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. Същите са влезли в сила, като са били връчени на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН. Видно от представените по делото НП и разписка за връчването се установява, че са били изпратени по настоящият адрес на Р. в гр.Б.ул.“Б. К.“ № ., където е отразено, че същият е непознат на адреса. Повторно, по смисъла на §1, ал.2 от ДР на ЗАНН, е това нарушение, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Следователно, извършените нарушения от 15.12.2023г. са повторни, тъй като са извършени в едногодишния срок от наказването му за същото по вид нарушение.

Съгласно чл.266, ал.1 от ЗГ, физическо лице, което в нарушение на закона транспортира дървесина, се наказва с глоба от 500 до 5 000лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. В ал.3 е предвидено, че когато наказанието е извършено повторно, наказанието е глоба от 1000 до 10 000лв. или безвъзмезден труд в полза на обществото. В случая приложима се явява разпоредбата на чл.266, ал.3 от ЗГ, при което съдът следва да определи най-подходящото по вид наказание за постигане целите на чл.12 от ЗАНН.

Установява се, че настоящите нарушения са извършени по-малко от месец след влизане в сила на наказателните постановления за извършените от него предходни нарушения от същият вид. Същият е безработен, няма лично имущество и няма средства да заплати паричната глоба по влезлите в сила наказателни постановления. Последното обстоятелство само по себе си разкрива, че неизпълняемостта на предходно наложено наказание не може да окаже своята предупредителна и превъзпитателна роля, както по отношение на нарушителя, така и по отношение на останалите граждани. Налагането на още една глоба по настоящото нарушение и то в пъти по-висок размер по никакъв начин не би постигнало целите залегнати в чл.12 от ЗАНН, тъй като такова наказание на още по-силно основание би останало неизпълнимо, което би могло да доведе единствено до изграждане чувство на безнаказаност у нарушителя. Ето защо, съдът намира, че подходящо наказание в конкретния случай се явява безвъзмездния труд в полза на обществото.

Съгласно чл.16а, ал.2 от ЗАНН, продължителността на това наказание е не по-малка от 40 часа и повече от 200 часа годишно за не повече от две последователни години.

Вземайки предвид тежестта на нарушенията и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на извършителя, съдът намира, че на Р. следва да бъдат наложени наказания безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 40 часа за една година, за всяко от нарушенията. Това следва от сравнително малкото количество дървесина – 0,80 пр.куб.м., оказаното съдействие и признание за извършеното.

Така наложеното наказание съдът намира, че ще изиграе своята предупредителна и превъзпитателна роля върху нарушителя и същия занапред ще се поправи.

2

Съгласно разпоредбите на чл.20 и чл.21 от ЗАНН, в полза на държавата се отнемат вещите принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон или указ. С нормата на чл.273, ал.1 от Закона за горите е предвидено, че вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. В конкретния случай се установява, че 1бр. конска каруца e собственост на нарушителя и e послужилa при извършването на нарушенията, които е извършил виновно. Не е налице хипотезата на чл.20, ал.4 от ЗАНН за несъответствие на характера и тежестта на нарушението със стойността на вещите. По тези съображения, следва да се отнемат в полза на държавата: предмета на нарушението – 0,80 пр.куб.м дървесина от дървесен вид „джанка“ и „орех“ и средството на нарушението – 1бр. конска каруца, които вещи са предадени на отговорно пазене с разписка № 015151/15.12.2023г. на служител на ДГС – Бяла.

Предвид изложеното и на основание чл.58в, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

НАЛАГА на М. С. Р., ЕГН **********, с адрес в с.Б., обл.Р. ул.“Г. Д. № . на основание чл.266, ал.3 от ЗГ наказание „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ с продължителност 40 часа за срок от ЕДНА ГОДИНА, за извършено нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ – АУАН № 000352/15.12.2023г.

НАЛАГА на М. С. Р., ЕГН **********, с адрес в с.Б.обл.Р., ул.“Г. Д.“ № . на основание чл.266, ал.3 от ЗГ наказание „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ с продължителност 40 часа за срок от ЕДНА ГОДИНА, за извършено нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ – АУАН № 000353/15.12.2023г.

ОТНЕМА, на основание чл.273, ал.1 от ЗГ, в полза на държавата предмета на нарушението – 0,80 пр.куб.м дървесина от дървесен вид „джанка“ и „орех“ и средството на нарушението – 1бр. конска каруца, които вещи са предадени на отговорно пазене с разписка № 015151/15.12.2023г. на служител на ДГС – Бяла.

Решението подлежи на обжалване на основание чл.63а, ал.2 от ЗАНН в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Бяла: _______/п/________________

3