Решение № 50 от 17.04.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. София, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20221800900201 по описа за 2022 година

С исковата молба вх. № 7899/11.11.2022 год. по описа на СОС на E.Е.Х. с ЕГН, малолетен към момента на предявяване на исковете /понастоящем непълнолетен/, представляван от баща му и негов законен представител Е.Ц.Х. с ЕГН и Ц. Е. Х. с ЕГН **********, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на баща му и негов законен представител Е.Ц.Х., и тримата от гр. З., ***, ет.2, ап.4, са предявени срещу "ДЗИ - " ЕАД, ЕИК обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ :

1. за заплащане на E.Е.Х. на обезщетение в размер на 220 000 лева – частичен иск при пълен размер на претенцията от 240 000 лева, за причинени му неимуществени вреди – душевни болки, страдания и психически стрес вследствие на смъртта на майка му Е.Г.Ч. с ЕГН **********, настъпила при ПТП, причинено на 21.05.2022 год. около 18.30 часа на път II-64, км 6+600 м между гр. Б. и гр. К., по вина на Г.И.Ч. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“ с ДК № СО 8492 ВМ, със застрахователна полица № BG/06/121002097248 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 21.07.2021 год. до 20.07.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.05.2022 год. до окончателното й заплащане;

2. за заплащане на E.Е.Х. на обезщетение в размер на 1 500 лева за причинени му имуществени вреди – лишаването му от дължимата от майка му Е.Г.Ч., починала при горното ПТП, издръжка за минал период – от смъртта й, 21.05.2022 год., до предявяване на иска, 10.11.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.05.2022 год. до 1 окончателното й заплащане;

3. за заплащане на E.Е.Х. на обезщетение в размер на 15 000 лева за причинени му имуществени вреди – лишаването му от дължимата от майка му Е.Г.Ч., починала при горното ПТП, издръжка за бъдещ период – от предявяване на иска, 10.11.2022 год., до навършването му на пълнолетие, 23.11.2027 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.05.2022 год. до окончателното й заплащане;

4. за заплащане на Ц. Е. Х. на обезщетение в размер на 220 000 лева – частичен иск при пълен размер на претенцията от 240 000 лева, за причинени му неимуществени вреди – душевни болки, страдания и психически стрес вследствие на смъртта на майка му Е.Г.Ч. , починала при горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.05.2022 год. до окончателното й заплащане;

5. за заплащане на Ц. Е. Х. на обезщетение в размер на 1 500 лева за причинени му имуществени вреди – лишаването му от дължимата от майка му Е.Г.Ч., починала при горното ПТП, издръжка за минал период – от смъртта й, 21.05.2022 год., до предявяване на иска, 10.11.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.05.2022 год. до окончателното й заплащане;

6. за заплащане на Ц. Е. Х. на обезщетение в размер на 9 750 лева за причинени му имуществени вреди – лишаването му от дължимата от майка му Е.Г.Ч., починала при горното ПТП, издръжка за бъдещ период – от предявяване на иска, 10.11.2022 год., до навършването му на пълнолетие, 09.02.2026 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.05.2022 год. до окончателното й заплащане;

Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото.

Увеличение на размера на предявените като частични искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетения за причинени на ищците неимуществени вреди – от първоначално заявените размери от 25 500 лева, при пълен размер на претенциите от 200 000 лева, на 220 000 лева, частични искове, при пълен размер на претенциите от 240 000 лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 21.05.2022 год. до окончателното им заплащане, е допуснато на осн. чл.214, ал.1 от ГПК в о.с.з. на 09.01.2024 год.

С исковата молба се твърди, че ищците са деца на загиналата вследствие на ПТП Е.Г.Ч..

Твърди се, че на 21.05.2022 год. около 18.30 часа на път II-64, км 6+600 м между гр.

Б. и гр. К., се е движил лек автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“ с ДК № СО 8492 ВМ, управляван от Г.И.Ч. с ЕГН, който нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП с товарен автомобил марка „Дачия“ модел „Сандеро“ с ДК № РВ 7559 АР, управляван от И. Н. Д. В резултат на ПТП била причинена смъртта на пътуващата в лекия автомобил „Опел“ Е.Г.Ч.. По случая било образувано ДП № 55/2022 г. на РУ – Пловдив, 2 пр.пр. № 3809/2022 год. на ОП – Пловдив, което до настоящия момент не е приключило с окончателен съдебен акт.

Твърди се, че Е.Г.Ч. е била на 33 години, когато е загубила живота си, била е млада, здрава, жизнена, активна и работеща жена, отговорна и всеотдайна в грижите за децата си майка. Децата й E.Е.Х. и Ц. Е. Х. са много малки, когато като губят майка си, съответно на 13 и на 14 години, а на тази възраст грижите, вниманието и обичта на майката са изключително важни за хармоничното им и нормално израстване и развитие на децата.

Ищците изключително тежко преживяват смъртта на своята майка, тя е била неочаквана и съкрушителна за тях. Връзката помежду им е била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност. Е.Ч. е влагала много старание и любов в отглеждането им, обичала е всеотдайно децата си. В резултат на трагичния инцидент ищците губят безрезервната обич и моралната и физическата подкрепа на майка си, която винаги са имали. Децата, винаги имат нужда от грижите и подкрепата на родителите си, а тази нужда е особено силна до тяхното израстване и пълнолетие. Внезапната смърт на майката – неочаквана и насилствена, е причинила на децата неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и към момента и ще продължават за в бъдеще, тази трагедия ще остави завинаги отпечатък в съзнанието им. Несвоевременната смърт се отразява крайно негативно върху психическото и здравословното им състояние, тъй като смъртта на майката за детската психика е непреодолима травма. Децата са останали завинаги без майчина ласка и закрила в една много ранна и уязвима възраст.

Сочи се, че децата са били лишени и от дължимата от майка им издръжка за минал и за бъдещ период – от датата на смъртта й, 21.05.2022 год., до предявяване на исковете и от този момент до навършване на пълнолетие на всяко от децата, която определят на 250 лева месечно за всеки от ищците.

Сочи се, че за лекия автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“ с ДК № СО 8492 ВМ, управляван при ПТП от деликвента Г.И.Ч., е била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/06/121002097248, валидна от 21.07.2021 год. до 20.07.2022 год., т.е. към датата на ПТП, 21.05.2022 год.

Твърди се, че ищците сезирали „ДЗИ – О.з.“ ЕАД с обща застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ, получена от ответника по пощата на 27.07.2022 год., по която застрахователят образувал преписка с № 43072952200103 и не се е произнесъл до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ.

Преписи от и.м., приложенията към нея и уточняващите молби са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се признава твърдяното застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за лекия автомобил марка „Опел“, модел 3

„Мерива“ с ДК № СО 8492 ВМ, със застрахователна полица № BG/06/121002097248, сключена с ответника, валидна от 21.07.2021 год. до 20.07.2022 год. Признава се и обстоятелството, че ищците са сезирали „ДЗИ – О..“ ЕАД с обща застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ, по която застрахователят изискал представяне на допълнителни доказателства, каквито не му били представени.

С отговора се оспорват твърденията по и.м. за наличие на виновно поведение от страна на водача на л.а. „Опел Мерива“, с ДК № CO 8492 ВМ Г.И.Ч.. Сочи се, че в случая се касае за ПТП между три автомобила и към момента за установяване на причините за произшествието се води досъдебно производство, поради което ответникът счита, че не е изяснен механизма на ПТП и не се установява наличието на всички елементи от деликтната отговорност на сочения за виновен водач – противоправно и виновно извършено деяние, от което да са били причинени телесни увреждания на Е.Г.Ч. довели до нейната смърт.

Твърди се, че вина или най-малкото принос за настъпването на ПТП имат и водачът И. Н. Д., управлявал т.а. „Дачия Сандеро“ с ДК № РВ 8874 РА и водачът И.Н.Д.., управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК № РВ 7559 АР, а при установен принос от посочените лица за настъпилия вредоносен резултат същият следва да се вземе предвид при определянето на дължимото застрахователно обезщетение.

Твърди се, че общия размер на търсеното от всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди е завишен и не кореспондира с действително претърпените от тях неимуществени вреди, не кореспондира и с установената съдебна практика за определяне по справедливост на размер на обезщетения при подобен род претенции.

Оспорват се по основание и претенциите за обезщетения за претърпени от ищците имуществени вреди, като се сочи, че по делото не са представени доказателства, сочещи трудова ангажираност на починалата, която да е осигурявала издръжка на синовете си, поради което се оспорва Е.Ч. да е реализирала доходи, чрез които да е издържала синовете си. Отделно се сочи, че по системата на държавното обществено осигуряване ищците следва да получават необходимите социални плащания / чл.82, ал.1 от КСО/, които в пълна степен съответстват или са по-високи от издръжката, която е осигурявана от родителя им Е.Ч., т.е. в случая липсват настъпили имуществени вреди.

С отговора е направено възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Сочи се, че за вредоносния резултат (травмите, получени от Е.Г.Ч.) е допринесло обстоятелството, че същата като пътник в МПС не е използвала обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП в нарушение разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като пострадалата сама се е поставила в опасност, от която за нея са настъпили вредни последици.

Оспорва се и началния момент, от който с и.м. се претендират лихви върху главниците – от 28.05.2022 год., като се сочи, че съгл. чл.497, ал 1, т.2 във вр. с чл.496, ал.1 от КЗ застрахователят изпада във забава след изтичането на тримесечен срок от заявяването на 4 претенцията. Претенцията на ищците е депозирана на 27.07.2022 год., т.е. горният срок е изтекъл на 27.10.2022 год.

Ответникът също претендира направените по делото и присъждане възнаграждение по чл.78, ап.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт. на

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

От представеното с и.м. удостоверение за наследници изх. № 152/01.05.2022 год. на община Златица се установява, че ищците E.Е.Х., роден на 23.11.2009 год. и Ц. Е. Х., роден на 09.02.2008 год., са синове на Е.Г.Ч. с ЕГН., починала на 21.05.2022 год.

Видно от представените с и.м. констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2022-1024-847/21.05.2022 год. на РУ – Карлово и в о.с.з. на 10.10.2023 год. от пълномощника на ищците протокол от 21.05.2022 год. за оглед на местопроизшествие, находящи се по ДП № 55/2022 г. на ОДМВР – Пловдив, пр.пр. № 3809/2022 год. на ОП – Пловдив, в същите е отразено ПТП, настъпило на 21.05.2022 год. около 18.30 часа на път II-64, км 6+600 м между гр. Б. и гр. К., с участието на :