Решение № 69 от 01.04.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Сливен, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Елена Г. Христова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20252200500073 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба срещу Решение № 215/ 23.12.2024г. по гр. дело № 1941 /2023г по описа на Районен съд Нова Загора, с което е признато за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че Д. Д. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***, дължи на „А.1.Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сума в общ размер на 1700.80 лв. /хиляда и седемстотин лева и осемдесет стотинки/ по Договор № ***, от които 1346.83 лв. /хиляда триста четиридесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/ - главница, представляваща: 464.73 лв. /четиристотин шестдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/ - неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, 31.68 лв. /тридесет и един лева и шестдесет и осем стотинки/ - неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане, 850.42 лв. /осемстотин и петдесет лева и четиридесет и две стотинки/ - общ размер неустойки, 353.97 лв. /триста петдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/ - общ размер мораторна лихва върху цялото вземане, както и законната лихва върху сборната сума 1346.83 лв. /хиляда 1 триста четиридесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/ от датата на образуване на 918/2023 г. на Районен съд - Нова Загора - 03.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение № 640/29.08.2023 г. по ч.гр.д.№ 20232220100918 по описа на Районен съд - Нова Загора за 2023 г.

Осъдена е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д. Д. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***, да заплати на „А.1.Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 1805.64 лв. /хиляда осемстотин и пет лева и шестдесет и четири стотинки/ съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.

Осъдена е Д. Д. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***, да заплати на „А.1.Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 514.02 лв. /петстотин и четиринадесет лева и две стотинки/, за направените от него разноски по ч.гр.д.№ 20232220100918 по описа на Районен съд - Нова Загора за 2023 г.

Подадена е въззивна жалба от ответницата, чрез особен представител, в която се твърди, че постановеното решение е неправилно и необосновано.

Първоинстанционният съд не е съобразил, че по делото остава недоказано ползването на услугите, посочени в договорите за мобилни услуги. Освен това представените с исковата молба договори за лизинг са с липсващи реквизити не са определени дати на месечните лизингови вноски, а също така не са представени доказателства, на ответницата да е предоставяно и да е ползвано от нея посоченото мобилно устройство. Не са представени и доказателства, ответницата да е ползвала посоченото мобилно устройство. Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис, като в настоящия случай такива доказателства не са представени. Посочените т.54.1 до т.54.12, от Общите условия предвиждат множество хипотези, при настъпването на които, операторът има право да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя. При всички случаи обаче, за да се счита, че операторът/ищец/ се е възползвал от правото си едностранно да прекрати договора, това следва да е сторено от него при спазване общата разпоредба на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, вкл. изр. последно да е налице писмено предупреждение, с даден в него срок, след изтичането на който договорът ще се счита развален. Не е ясно и какъв е размерът на месечния абонамент, който 2 е база за формиране размера на неустойката, предвид обстоятелството, че фактурите не са подписани от ответницата, поради което същите сами по себе си, без да са подкрепени с други доказателства, не са достатъчни да установят по един несъмнен и категоричен начин, че визираното в тях задължение съществува, нито в какъв вид, количество и стойност са предоставените далекосъобщителни услуги, при което следва да се приеме, че претенцията за главница, се явява неоснователна. В случая процесната неустоечна клауза противоречи на добрите нрави и накърнява изискването за добросъвестност в гражданските правоотношения, тъй като води до неоснователно обогатяване на мобилния оператор, който ще получи по прекратения договор имуществена облага от насрещната страна в размер какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя ползването на услугата по него. В обобщение иска да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се отхвърли претенцията.

В срока по чл. 263 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че е неосновавателна. Ответникът не е оспорил авторството на нито един от представените договори в първия възможен момент, а именно с отговора на исковата молба, като възможността да го направи в настоящото производство е преклудирана. Абсолютно неоснователно и недоказано е твърдението, заложено във въззивната жалба, че не е предоставено ползването на устройството закупено чрез договора на изплащане от ответницата по делото. Отново, от предоставените по делото доказателства е видно, че има наличен приемо-предавателен протокол (стр.11 от Исковата молба и приложенията към нея). Същият е подписан, което удостоверява валидно връчване на устройството, като вече неговото активно ползване или не, от страна на ответницата, е изцяло неин избор. В тази връзка са ирелевантни и неоснователни са възраженията на въззивника в тази посока. Правилно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че спрямо приети по делото доказателства ответницата е подписала и се е съгласила с всички условия, относно срок на договора, срок на заплащане на месечните си задължения, за които са й били издавани своевременно съответните месечни фактури и не може да се приеме, че не е знаела и не е била уведомена изрично за задължението си да ги заплати в срок, тъй като изначално още с подписването/сключването на договора е била запозната със сроковете и условията. Във връзка с направеното възражение, че не е дължима 3 неустойката относно предсрочното прекратяване, то следва да се приеме като неоснователно. Видно от приложените в исковата молба договори, анекси и допълнения към тях, лицето потребител на услуги ги е подписало, което означава, че той дава своето съгласие за заложеното като информация в тях след като е имал възможност да се запознае с тях. В сключените договорите е предвиден и обозначен вида, размера и начина на начисляване на неустойката.

Начислената неустойка по процесните договори е компенсаторна договорна неустойка. Прекратяването на договор за мобилни услуги, за което прекратяване длъжникът отговаря, обуславя зачетен от правния ред интерес за кредитора да бъде възмезден за вредите от неизпълнението — чл. 88. ал. 1 изр. второ ЗЗД. Предвидима вреда към момента на сключване на договора при предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба. При положение, че за целия срок на действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и вероятно суми над техния размер за допълнително потребление, санкцията за неизпълнение на насрещната страна, поради виновното поведение въз основа на което договорното правоотношение е било прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на неустойка до оставащия срок на договора, но не надхвърляща трикратния размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена, като неравноправна. В обобщение иска да се потвърди решението.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.

В с.з. за въззивницата се явява особен представител, който поддържа подадената жалба.

За въззиваемото дружество не се явява представител. С писмена молба представител по пълномощие моли да се потвърди решението. Претендира разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед 4 обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Не е спорно, че са налице договорни отношения между страните във връзка със сключен договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане идентифициран с уникален номер *** със системен партиден номер *** към който са били сключени съответните Приложения № 1, както следва:

Мобилна услуга * за номер *** на тарифен план от 37.99 лв., Мобилна услуга * за номер *** на тарифен план от 27.99 лв., Мобилна услуга * за номер *** на тарифен план от 29.99 лв., като е закупено следното устройство на изплащане: устройство Nokia 2.2 - с Договор за продажба на изплащане от 19.12.2019 г.

Тъй като въззивницата не заплатила в уговорения срок, съгласно договора и Общите условия на „А.1.Б.“ ЕАД, е натрупала просрочени задължения и договора е бил прекратен поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ, като е начислена неустойка в общ размер на 850.42 лв, предвид което операторът издал фактура № 0421535801 от 24.11.2020 г. с начислени оставащите месечни вноски за посочените устройства.

Така за периода от 12.07.2020 г. до 09.12.2020 г. дължала на дружеството суми в размер на 1346.83 лв., от които 464.73 лв., неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, 31.68 лв. - неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане, 850.42 лв. - общ размер неустойки. В този смисъл е и заключението на вещото лице.

Безспорно е, че има наличен приемо-предавателен протокол . Същият е подписан, което удостоверява валидно връчване на устройството, като вече неговото активно ползване или не, от страна на въззивницата е ирелевантно. В тази връзка са ирелевантни и неоснователни възраженията на въззивника в 5 тази посока. Правилно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че с оглед на приетите по делото доказателства въззивницата е подписала и се е съгласила с всички условия, относно срок на договора, срок на заплащане на месечните си задължения, за които са й били издавани своевременно съответните месечни фактури и не може да се приеме, че не е знаела и не е била уведомена изрично за задължението си да ги заплати в срок, тъй като изначално още с подписването/сключването на договора е била запозната със сроковете и условията. При изготвената СЧЕ няма данни за нередовно водено счетоводство от дружеството.

Възражението, че в случая процесната неустоечна клауза противоречи на добрите нрави и накърнява изискването за добросъвестност в гражданските правоотношения, тъй като води до неоснователно обогатяване на мобилния оператор, който ще получи по прекратения договор имуществена облага от насрещната страна в размер какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя ползването на услугата по него, е неоснователно. Споделимо е поддържаното, че прекратяването на договор за мобилни услуги, за което прекратяване длъжникът отговаря, обуславя зачетен от правния ред интерес за кредитора да бъде възмезден за вредите от неизпълнението. Предвидима вреда към момента на сключване на договора при предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба. При положение, че за целия срок на действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и вероятно суми над техния размер за допълнително потребление, санкцията за неизпълнение на насрещната страна, поради виновното поведение въз основа на което договорното правоотношение е било прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на неустойка до оставащия срок на договора, но не надхвърляща трикратния размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена, като неравноправна.