Определение № 430 от 26.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 430 гр. Благоевград, 26.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20231200500344 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на Община С. - длъжник по изп.д. № 1182/2022 г. по описа на ЧСИ А.Ц., с рег. № 701 против разпореждане от 23.01.2023 г., постановено по изпълнителното дело.

Жалбоподателят сочи, че искането му до ЧСИ за прекратяване като незакосъобразна на публичната продан, обявена с обявление №

13570/7.12.2022 г. е заведено на 23.02.23 г. – когато е получено след изпращането му по куриер вместо да се заведе на 19.1.23 г., когато е изпратено на ЧСИ по електронен път, която дата е ден преди отваряне на предложенията на проданта – 20.1.2023 г.

Жалбоподателят счита, че земеделските земи срещу които е насочено принудителното изпълнение са земеделски земи по см. на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и като такива не могат да са предмет на сделки, извън посочените в § 14, ал. 1 от ПЗР към ЗИД ЗОЗЗ.

В подкрепа на тезата си, че земите са земеделски по см. на чл. 19, ал.

1 от ЗСПЗЗ сочи, че са актувани като частна общинска собственост, като в акта за общинска собственост е вписно за правно основание за издаването им чл. 2, ал. 3 ,т. 1 от ЗОС като е посочено и протоколното решение на съответната комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Изрично сочи, че данни за това се съдържат в издадените скици на имотите, в данните за собственика на имотите, където са отразени актовете за общинска собственост.

Ответниците по жалбата са изложили съображения за нейната 1 недопустимост респ. ако не се сподели това им становище – за нейната неоснователност.

За недопустимостта й сочат, че според ТР 2/26.6.2015 г по тълк. д.

№ 2/2013 г. на ВКС разпоредбите по обжалване действията на съдебния изпълнител, не следва да се тълкуват разширително и предвид изричното изброяване в чл. 435, ал. 2 и 3 от ГПК на действията, които могат да се обжалват от длъжника следва, че жалбата е недопустима, тъй като действието, което се атакува не е измежду тях. Ако се счете, че жалбата е срещу несеквестируемо имущество, то да се съобрази, че за подаването й е изтекъл двуседмичния срок за обжалване на действието. Изразяват становище, че земите предмет на принудителното изпълнение не попадат в чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Цитират актове на ВКС - Р. № 212/6.2.2017 г. по гр.д.

№ 1493/2016 г. и опр. № 50019/12.1.23 г. по гр.д. 1832/2022 г. Изразяват становище, че в случая не става реч за сделка.

ЧСИ в мотивите си изразява становище за допустимост на жалбата, но за нейната неоснователност. Според него няма данни и доказателства, че имотите са земеделски земи по см. на чл. 19, а. 1 от ЗСПЗЗ.

Опровергаващи твърдението на жалбоподателя са множеството сключени договори за аренда с общината. По отношение на дарен имот с № 003061 от общината на друго лице сочи, че имотът ще бъде изключен от принудителното изпълнение.

За да се произнесе БлОС съобрази следното:

С атакуваното разпореждане, постановено на 23.02.2023 г. на основание цитирания в разпореждането чл. 434 от ГПК Ч С И е отказал прекрати публичната продан по изпълнителното дело, разгласена с обявление с изх. № 13570/7.12.2022 г. като е отказал и да преустанови принудителното изпълнение срещу посочените от длъжника земеделски земи в обявлението.

Посочил е, че с обявление изх. № 13570/1.07.122022 г. е изнесъл на публична продан 253 бр. недвижими имоти - земеделски земи, собственост на Община С. като проданта е извършена от 19.12.2022 г. до 19.01.2023 г.

Посочил е, че с молба вх. № 01317/23.1.2023 г. Община С. е поискала прекратяване на побуличната продан като е твърдяла, че 247 от имотите в обявлението са земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, които съгл. § 14, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗОС не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение.

2

ЧСИ е счел твърденията на общината за неоснователни, тъй като към момента на налагане на възбраните и издаването на тежести, всички земеделски земи са актувани като частна общинска собственост и по делото няма никакви данни, същите да са земи по чл. 19, ал. 1 от ЗЗСПЗЗ, поради което е приел, че могат да са предмет на принудително изпълнение.

Изтъкнал е, че със съобщение Общината го е уведомила, че земи по чл.

19, ал. 1 от ЗСПЗЗ са само имотите в землището на с. Игралище, поради което само за тях ЧСИ й е дал срок да представи копия от решенията на ОбСЗ за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници съгл. § 27, ал. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ, което общината не е изпълнила.

Според БлОС подадената жалба от Община С. е недопустима, каквато теза застъпват и ответниците по жалбата, които са взискатели по изпълнителното дело, предвид следното:.

Според чл. 435, ал. 2 , т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на ЧСИ да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Основанията, при които изпълнителното производство се прекратява са визирани в чл. 433, ал. 1, т.1-8 от ГПК респ. според ал. 2 на чл. 433 ГПК то се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.

Длъжникът по изп. дело е поискал прекратяване на публичната продан, разгласена с обявление № 13570/7.12.2022 г., а не прекратяване на принудителното изпълнение, като е поискал и да се преустанови принудителното изпълнение срещу посочените земеделски земи в обявлението, а не прикючване на принудителното изпълнение. От поисканото и от произнасянето на ЧСИ логично следва, че постановените откази от ЧСИ са извън приложното поле на действията, които могат да се обжалват от длъжника по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК , тъй като няма постановен отказ нито за прекратяване, нито за приключване на принудителното изпълнение.

Извод в подкрепа на който са и изложените от длъжника обстоятелства, с които обосновава исканията си до ЧСИ, а имено несеквестируемост на земеделските имоти, предмет на публичната продан които не попадат в нито едно от основанията, за прекратяване на изпълнителното производство, а очевидно е, че не касаят и фактическият 3 състав за приключването му.

Процесуалната възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо е разписана в чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.

Жалба срещу действия по насочване на изпълнението е допустима, ако в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост на имущество. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе като в жалбата може да се иска отменяване на някои действия на съдебния зипълнител – възбрана, опис, оценка, насрочване на продан и др., като съдът по тези искания се произнася само доколко посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Макар отделното обжалване на тези действия да е недопустимо, то ако с тях се нарушава /несъвместими са с/ несеквестируемостта съдът ги отменя.

За да е допустима жалбата срещу тях, следва да е спазен срокът за обжалването им.

ЧСИ е обявил публична продан на имотите, за които Община С. сочи, че са несеквестируеми. Общината като длъжник по изпълнителното дело е уведомена за насрочената публична продан за периода 19.12.22г.19.01.23 г., със съобщение изх.№ 13626/09.12.2022 г., получено от нея на 14.12.2022 г. В двуседмичния срок от тогава изтичащ на 28.12.2022 г. жалба не е постъпила. Следователно ако жалбата, по която е образувано настоящото въззивно производство се счете, че е по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК срещу насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, в случая несеквестируемо по см. на чл. 444, т. 8 от ГПК - с действието на ЧСИ по обявяване на публичната продан, то тя е недопустима, поради просрочието й. Не спазен срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, предвид депозирането й на 13.2.23 г.

Пропускането на този срок обаче - според разясненията в т. 1 на ТР 2/26.6.2015 г. на ВКС по т.д. 2/2013 г. на ОСГТК - не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител да прекрати започналата продан преди издаването на постановление за възлагане /съдебния изпълнител не може да оттегли това постановление/ или да му върне получената от публичната продан сума преди тя да е получена от кредитора.

Такава молба Община С. е депозирала пред ЧСИ, като отказът му да я 4 уважи не попада в нито едно от длъжника по чл. 435 ГПК. възможните за обжалване действия от

В допълнение съдът отбелязва, че ако имотите въобще не могат да бъдат предмет на сделки, поради забраната на закона, от което да произтича и невъзможността спрямо тях да се провежда принудително изпълнение, каквото е очевидно твърдението на жалбоподателя-длъжник, а не защото представляват несекветируемо имущество, то това е самостоятелно основание за недопустимост на жалбата по т. 2 на чл. 435, ал. 2 от ГПК.

По изложените съображения БлОС счита, жалбата за недопустима, поради което я оставя без разглеждане и прекратява образуваното по нея съдебно производство.

Водим от изложеното и на основание чл. 436, ал. 1 и чл. 435, ал. 2, т. 2 и 6 от ГПК, БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане подадената жалба от на Община С. - длъжник по изп.д. № 1182/2022 г. по описа на ЧСИ А.Ц., с рег. № 701 против разпореждане от 23.01.2023 г., постановено по изпълнителното дело Прекратява в. гр.д. № 344 по описа за 2023 г. на БлОС .

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчване на страните пред Софийски апелативен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5