Решение № 910 от 26.11.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 910 гр. Бургас, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Р. Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20242100501228 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Д. Г. Г., със съдебен адрес гр.Карнобат, ул.“Г.Димитров“ № 6, партер, кантора 1, подадена чрез пълномощник адв.Станка Савова, против решение № 19 от 25.01.2024 г., поправено с решение № 138 от 27.06.2024 г. по реда на чл.247 ГПК, постановено по гр.д.№ 285/2022 г. по описа на РСКарнобат, с което е постановено следното:

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.348 ГПК да бъде изнесен на публична продан следния недвижим имот, находящ се в гр.*******, ул.“*******“ № **, вх.**, ет.**, ап.** – Самостоятелен обект, находящ се в гр.********, във вх.** на жилищна сграда – блок № **, на ул.“*********“ № **, който самостоятелен обект представлява жилище, апартамент № 1, на първи етаж, със застроена площ от 60.89 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня, баня, тоалетна и антре, при граници: изтоквъншен зид, запад-външен зид, север-външен зид, юг-ведомствен апартамент и стълбищна клетка, отгоре-ведомствен апартамент, отдолу-избено помещение, заедно с принадлежащото му в същия вход на жилищната сграда избено помещение № 1, с полезна площ от 5,95 кв.м., при граници: изток-коридор, запад-външен зид, северизбено помещение на ведомствен апартамент, юг-избено помещение на ведомствен 1 апартамент, заедно с 3,25 ид.ч. от общите части на жилищната сграда и същите идеални части от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ II в кв.214, отреден за жилищно строителство, съгласно действащия строителен и регулационен /подробен устройствен/ план на гр.Карнобат, с пазарна стойност на имота 87 788 лв., като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите, съобразно делбените им права в имота, както следва: за съделителя Д. Г. Г. – 1/2 ид.ч. и за съделителката П. В. Г. – 1/2 ид.ч.

ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.346 ГПК искания по сметки от съделителя Д. Г. Г. за осъждане на П. В. Г., на основание чл.30, ал.3 ЗС да заплати съобразно дела си сумата от 4600 лв., представляваща дела й от подобренията на общата вещ, съразмерно идеалните й части, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.11.2022 г. (датата на предявяване на исканията по сметки) до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Д. Г. Г. да заплати по сметка на РС-Карнобат в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса от 1755.76 лв. за делбата.

ОСЪЖДА П. В. Г. да заплати по сметка на РС- Карнобат в полза бюджета на съдебната власт, държавна такса от 1755.76 лв. за делбата.

ОСЪЖДА Д. Г. Г. да заплати по сметка на РС-Карнобат, държавна такса от 192 лв. за предявеният иск по чл.346 ГПК.

С въззивната жалба на Д. Г. Г. първоинстанционното решение се обжалва единствено в частта по претенциите по сметки, с която е отхвърлена претенцията му по чл.30, ал.3 ЗС, предявена против П. В. Г., за заплащане на сумата от 4600 лв. за извършени в делбения имот подобрения, ведно със законната лихва върху сумата.

Въззивникът изразява недоволство от решението РС-Карнобат като счита същото за неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част, несъобразено със събраните по делото доказателства. Оспорва се като неправилен извода на съда, че представените от ищеца доказателства не били достатъчни, за да докажат наличието на трансформация на паричните средства. Сочи се, че КРС неправилно е приел за установено от свидетелските показания, че ремонтът и подобренията били извършени след закупуването на апартамента с оглед нормалното му ползване и обитаване от семейството, като липсвали доказателства същият да е бил извършен единствено с лични средства на ищеца, поради което ремонтът бил резултат на съвместен принос и ищецът не следвало да се компенсира за сочените от него разходи. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е отхвърлена претенцията по сметки и същата да бъде уважена. Не са направени нови доказателствени искания.

След поправяне на първоинстанционното решение е входирана въззивна жалба от Д. Г., с която решението по чл.247 ГПК също се оспорва като неправилно и 2 незаконосъобразно, като са изложени първоначалната въззивна жалба. съображения, идентични на тези в

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата П.

В. Г., подаден чрез пълномощник адв.Димитринка Вълева, с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва се като недопустима подадената втора жалба от страна на съделителя Д. Г., тъй като срокът за обжалване на първоначалното съдебно решение е изтекъл и се счита, че не е ясно което точно решение се обжалва от въззивника. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на КРС като правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените по настоящото дело съдебни разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед наведените във въззивната жалба възражения, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Производството по делото е за делба във втора фаза – по извършване на делбата.

С влязло в сила решение № 176/07.09.2022 г. по гр.д.№ 285/2022 г. по описа на РС-Карнобат е допусната делба между Д. Г. Г. и П. В. Г. на следния недвижим имот, находящ се в гр.********, ул.“********“ № **, вх.**, ет.**, ап.** – Самостоятелен обект, находящ се в гр.Карнобат, във вх.А на жилищна сграда – блок № ** на ул.“*********“ № **, представляващ жилище, апартамент № 1, на първи етаж, със застроена площ от 60.89 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня, баня, тоалетна и антре, при описани в решението граници, заедно с принадлежащото му в същия вход избено помещение № 1, с площ от 5,95 кв.м., заедно с 3,25 ид.ч. от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ II в кв.214 по плана на гр.Карнобат, при квоти между съделителите – 1/2 ид.ч. за Д. Г. Д.в и 1/2 ид.ч. за П. В. Г..

В първото съдебно заседание след допускане на делбата ищецът Д. Г. Г. е предявил претенция по сметки по реда на чл.346 ГПК за заплащане от съделителката П. В. Г. на сумата от 4800 лв. (съобразно дела й от общата вещ), представляваща половината от 9600 лв., за направените от него подобрения в делбения имот, които са го запазили, подобрили функционално и с а увеличили стойността му, извършени в периода от 2012 г. до 2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на претенцията – 23.11.2022 г. Подобренията са конкретизирани по пера и размери в молбата от 23.11.2022 г., която е допълнително уточнена с молба от 06.02.2023 г. в изпълнение на дадените от съда указания.

3

За установяване поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот – апартамент с площ от 60.89 кв.м. и прилежащото му избено помещение от 5.95 кв.м. е извършена съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че имотът е неподеляем и пазарната му стойност е в размер на 87 788 лв. Извършена е и съдебнотехническа експертиза, съгласно която стойността на вложените при ремонтните дейности материали и труд е в размер на 9317 лв., като стойността на делбения имот се е увеличила със 7600 лв.

По делото са ангажирани от страните писмени и гласни доказателства за установяване, респ. опровергаване на заявената претенция по сметки.

Така, от показанията на водената от ищеца св.С. Г. (негова майка), които съдът преценя съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, се установява, че страните са закупили процесния имот през 2008-2009 г., но са продължили да живеят на квартира, тъй като жилището било негодно за живеене, вътре всичко било разбито и изпочупено, като те започнали ремонта на апартамента през 2012 г., тъй като нямали много пари и се нанесли там през 2014 г. Св.Г. е заявила, че през 2012-2013 г. тя е дала на сина си сумата от 14 000 лв. за ремонта, за да не се чувствал пренебрегнат, че никой не му е помогнал, като парите били от нейни заплати, пенсия и доходи от обработка на лозя; синът й сам извършил ремонта с помощта на Г. Ж., като П. не е помагала. От показанията на св.Г. Ж. (без родство със страните) се установява, че жилището е имало нужда от основен ремонт и страните са го наели да го извърши, като ремонтът започнал в началото на 2012 г. и приключил 2014 г., като свидетелят е описал извършените от него СМР. Св.Ж. е заявил, че страните по делото са участвали в ремонта като съпрузи, Д. купувал материалите, а П. се въртяла около ремонта, не постоянно, но почиствала и такива „женски неща“, не знае от къде са вземали парите за материалите, като предполага, че майката на Д. ги е давала.

От показанията си водената от ответницата св.Д. Ф. (нейна баба), преценени от съда съобразно нормата на чл.172 ГПК, се установява, че закупеният от страните апартамент е бил в тежко състояние и е трябвало да се ремонтира, като двамата са извършвали ремонта, заедно с приятели на ищеца. Св.Ф. е заявила, че непрекъснато е давала пари на П. за ремонта, за материали, давала й на ръка по 100-200 лв., пращала е и по пощата, а на Д. е превела сумата от 2000 лв. Заявила е също, че внучката й винаги е помагала на село, но повече с обработката на лозята се е занимавал Д., както и че тя е отглеждала децата, докато съпруга й е бил на работа. В показанията си св.М. К. (леля на ответницата) е заявила, че страните по делото не са влезли в апартамента след покупката му, тъй като същия бил в лошо състояниие и двамата правили продължителен ремонт, заради липсата на финансови средства, като са били подпомагани с пари от леля й Г. Ф. и съпруга й, както и о т другата леля, която е покойница. Заявила е също, че лозята, за които св.С. Г. твърди, че е обработвала, документално се водят на нея, но реално са били обработвани от сина й Д., както и че 4

П. винаги е работила, имало един период, през който е била на борсата и е получавала обезщетение.

С първоинстанционното решение съдът е приел, че процесният недвижим имот е неподеляем и делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето му на публична продан по реда на чл.348 ГПК, като получената сума се разпредели между страните съобразно квотите им. С първоинстанционното решение съдът е определил и съответната държавна такса, която всеки съделител дължи върху стойността на собствения си дял. В тази част решението не е обжалвано от страните е влязло в законна сила.

С решението районният съд е приел за неоснователна предявената от ищеца претенция по сметки за заплащане на сумата от 4800 лв., представляваща половината от 9600 лв., за направените от него подобрения в делбения имот в периода от 2012 г. до 2014 г., ведно със законната лихва. Съдът е приел, че оборването на презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.3 СК (отм.), сега чл.21, ал.3 СК, е в тежест на ищеца, който следва да докаже, че извършеният ремонт е реализиран с негови лични средства, че същия ги е притежавал и именно тези лични средства са били вложени в ремонта. В тази връзка е прието, че ищецът Д. Г. се позовава на трансформация на средства, които са били получени от неговата майка, но представените от него заявления за подпомагане и списък с доставчици на грозде не са достатъчни като доказателства за да бъде оборена презумпцията на чл.21, ал.3 СК, тъй като с представянето на подобни документи не е възможно да се установи, че сумата е дарена от родителите само на единият съпруг и не се установява задължително и единствено дарствено намерение на родителите само на него, а не на двамата съпрузи, като за въпросното дарение се твърди единствено от ищеца и майка му, без да са налице каквито и да било доказателства за точния размер на сумата и момента за нейното даряване. Прието е също, че от свидетелските показания е установено, че ремонтът и свързаните с него подобрения са били извършени след закупуването на същия апартамент с оглед нормалното му ползване и обитаване от семейството, поради което и предвид липсата на доказателства, че същият е бил извършен единствено и само с лични средства на ищеца, то ремонтът е бил в резултат на съвместен принос с оглед презумпцията на чл.21, ал.3 СК и ищецът не следва да се компенсира за сочените от него разходи, доколкото не установява вложени лични средства в извършването на подобренията. По горните мотиви, КРС е отхвърлил претенцията по сметки като неоснователна.

Разпечатката съдържа 34 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ef6ff19-67b8-4998-8847-d55f1c2f771d