Решение № 9016 от 30.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9016 гр. С., 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110124962 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от С. Н. К. и Н. С. Ш. срещу „ВЪЗРАЖДАНЕ – КАСИС“ ООД, с която са предявени активно субективно и обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на „ВЪЗРАЖДАНЕ – КАСИС“ ООД да преустанови спрямо С. Н. К. и Н. С. Ш. действията си, препятстващи ползването на антре и тоалетна, находящи се на партерния етаж на сграда в гр. С., район „С.“, ул. „Х.М.“ № 51, както и да им осигури свободно преминаване през поставената врата и изградена стена до посочените помещения;

- с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на „ВЪЗРАЖДАНЕ – КАСИС“ ООД да заплати на всяка от ищците сумата от 540 лв., представляваща обезщетение за лишаването им от правото на ползване на антре и тоалетна, находящи се на партерния етаж на сграда в гр. С., район „С.“, ул. „Х.М.“ № 51, за периода от 01.05.2019 г. до 01.05.2022 г.

Ищците С. Н. К. и Н. С. Ш. извеждат съдебно предявените си субективни права при твърденията, че са съсобственици при равни квоти на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се на първия етаж на сграда в гр. С., район „С.“, ул. „Х.М.“ № 51, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня с тоалетна, две антрета и два балкона, със застроена площ от около 73,89 кв.м., заедно с 53,85% от 1/3 ид. част от общите части на сградата и от дворното място, представляващо парцел VIII-872 от квартал 26 по плана на гр. С., местност „Г.М., цялото с площ от 612 кв.м. при съседи на дворното място: ул. „Х.М.“, парцел 21, отреден за ОЖС, парцел 9, отреден за магазин и трафопост, и ул. „К.В.“. Поддържат, че са нарушени правата им да ползват общи части от процесната сграда, а именно входно антре и тоалетна в партерния етаж, на който етаж ответникът притежавал апартамент със застроена площ от 48 кв.м., но реално завладял и приобщил към имота си и други две помещения – входно антре и тоалетна с квадратура около 12-14 кв.м., които били с общо ползване за ищците, в качеството им на наследници на И. Г. А.. Тези общи части не били част от квадратурата от 48 кв.м. и ответникът реално ползвал около 63 кв.м., а е придобил по покупка през 2008 г. само 48 кв.м. Описаните общи части ответникът обсебил и владее, като 1 преградил входа и достъпа на ищците до тези помещения със стена, като поставил и врата, която заключил. Бащата на С. Н. К. и съпруг на Н. С. Ш. – Н.С.Ш. и сестра му И.ка С.Д. през 1999 г. извършили съдебна делба на наследствените си имоти от И. Г. А., но не ги разделили, т.е. не било предмет на делбата им това входно антре и тоалетна в партерния етаж на сградата, защото се ползвали от всички във връзка със собствеността на двора, от който ищците притежавали 1/6 ид. част. Ето защо молят съда да осъди ответника да преустанови ограничаването на достъпа им до антрето и тоалетната, находящи се на партерния етаж от процесната сграда, като им осигури свободно преминаване през поставената врата и изградена стена до посочените общи части. На следващо място молят съда да осъди ответника да заплати на всяка от ищците сума в размер на 540 лв., представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на процесните помещения за периода от 01.05.2019 г. до 01.05.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ВЪЗРАЖДАНЕ – КАСИС“ ООД, чрез адв. К., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че твърденията на ищците, че ответникът е ограничил правото на ползване на входното антре и тоалетната са неверни. Поддържа, че имотът, така както е описан в исковата молба, е придобит от ответника и от момента, в който е влязъл във владение на същия е бил с разположение, такова каквото е и към момента и ответникът не е поставял никакви прегради, стени, врати и катинари с цел да ограничи ползването на общите помещения от ищците. В този смисъл твърди, че не е вярно твърдението на ищците, че ответникът е ограничил достъпа им до процесните помещения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците, намира за установено следното:

Видно от представения по делото протокол за съдебна спогодба от 25.11.1963 г. по гр.д. № 4213/1963 г. по описа на Софийски народен съд-Ленински район, наследодателят на ищците И. Г. А., починал на 10.11.1968г., е бил собственик на апартамент с площ от 117 кв.м., находящ се на първия надпартерен етаж в жилищната сграда на ул. „Х.М.“, както и на две помещения – стая и кухня, находящи се на приземния етаж в същата сграда. Видно от съдържанието на представения протокол за съдебна спогодба, съделителят И. А. се задължил спрямо останалите участващи в делбата да изгради отделно стълбище и вход за помещенията си, получени по силата на съдебната спогодба, като съделителите се били съгласили, че при невъзможност такова преустройство да бъде извършено поради неиздаване на съответното разрешение за това, съществуващият вход да бъде използван общо от всички собственици.

По делото е безспорно, че ищците С. Н. К. и Н. С. Ш. са съсобственици при равни квоти на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се на първи етаж от сграда в гр. С., район „С.“, ул. „Х.М.“ № 51, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня с тоалетна, две антрета и два балкона, със застроена площ около 73,89 кв.м, заедно с 53,85 % от 1/3 идеални част от общите части на сградата и от дворното място, в рамките на очертаните с искова молба предели – наследствено правоприемство.

Не е спорно също така обстоятелството, че антрето и тоалетната, находящи се на партерния етаж на сградата в гр. С., район „С.“, ул. „Х.М.“ № 51, са общи части.

Също така безспорно е, че ответникът „ВЪЗРАЖДАНЕ – КАСИС“ ООД е собственик на апартамент със застроена площ от 48 кв.м., находящ се на партерния етаж на сграда в гр.

С., район „С.“, ул. „Х.М.“ № 51, с общо ползване на входното антре и тоалетната в партерния етаж.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 2

ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: сградата, находяща се в гр. С., ул.

„Х.М.“ № 51, е масивна с каменна зидария в основата и стоманобетонова конструкция с тухлени зидове, като се състои от приземен етаж, три жилищни етажа и тавански етаж; процесните помещения се намират на приземния етаж, като входът за тях се осъществява директно от дворното място с монтирана врата и допълнителна метална решетка; вътре целият имот се състои от една стая, втора стая, вероятно ползвана за кухня предвид направените облицовки по стените с фаянс и настилка с гранитогрес, входно антре и тоалетна; външната дограма на стаите е с PVC профил със стъклопакет, като в тоалетната е монтирана тоалетна чиния тип „моноблок“, тоалетна мивка среден формат и бойлер за топла вода; настилката е с теракота, а стените са с направена облицовка с фаянс до височина 1,5 метра, а в останалата височина и тавана са със шпакловка и латекс; монтиран е и малък прозорец в тоалетната; видимо канализацията е стара от времето на строителството на сградата; във входното антре има дървена врата, водеща към общото стълбище, но видимо не се ползва от дълго време; целият имот, към момента на огледа, видимо не се използва; във входното антре е направена стена, която прегражда антрето със съседния имот на приземния етаж, като стената е облицована с PVC ламперия към момента; до процесния имот се стига по стълбищно рамо, водещо в ляво до монтираната дървена врата за достъп до входното антре и тоалетната и в дясно до дървена врата, през която се достига до мазетата на сградата; от външна страна също се вижда, че не се ползва от много време за вход към имота; от документацията по делото може да се направи извод, че в миналото входното антре и тоалетната са обслужвали два отделни имота на приземния етаж – този с двете помещения (стая и кухня) и съседния до него на етажа; като цяло в момента помещението не се ползва и се нуждае от освежаващ ремонт с пребоядисване на входното антре и тоалетната. В заключение вещото лице посочва, че към стълбището на сградата съществува стара дървена врата, до която води стълбищното рамо към приземния етаж и мазетата, като не се установява допълнително изградена стена с врата, а е изградена стена във входното антре към съседния имот на приземния етаж и по този начин разделя входното антре; направен е отделен вход откъм дворното място за достъп до двете помещения на приземния етаж – стая и кухня, като и от двете помещения има достъп през врати до процесното входно антре и тоалетната; от общото стълбище до процесния имот има достъп през дървена врата; изградена е напречно на входното антре преградна стена към съседния имот на приземния етаж, като преустройството, описано в протокола за делба, не е изпълнено изцяло, а на мястото на тоалетната няма изградено отделно стълбище; към момента вход до процесните входно антре и тоалетна има през двете помещения стая и кухня и от стълбището на сградата през стара дървена врата; няма затваряне на дървената врата с тухлен зид, за да се приобщи входното антре и тоалетната към другите две помещения на приземния етаж; средният пазарен наем на посочените помещения (антре и тоалетна) за периода от 01.05.2019 г. до 01.05.2022 г. е в размер на 1 508,89 лв.

По делото пред настоящия съдебен състав са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р.И.С. и Л.П.Я..

Свидетелят Р.И.С. заявява, че през 1997 г. взел под наем жилище, находящо се в гр. С., ул. „Х.М.“ № 51, където направил ветеринарен кабинет. Докато ползвал помещението разположението на имота било в същото състояние, както когато го продал впоследствие.

Единствената разлика била една алуминиева врата срещу входната врата, която била сложена от него, за да може да се влиза в стаичката през главния вход. Когато дошъл процесното помещение го заварил по същия начин, както било към момента. Имало една врата към стълбището на къщата, врата за тоалетната и зазидана врата в ляво за другото помещение, което било на партера за другите собственици. Вратата към стълбището била дървена, боядисана с някаква блажна боя. От вътрешната страна на тази дървена врата имало ключ, който бил държан там от свид. С., за да не може от външната страна някой да влезне в кабинета. От началото бил под наем, а впоследствие закупил помещението от Г..

3

След около една година, след като го закупил, свид. С. бил изгонен от там, тъй като помещението не следвало да функционира като ветеринарен кабинет, защото предназначението му не било променено. Впоследствие свид. С. прехвърлил процесното помещение на ответното дружеството. Свидетелят заявява още, че доколкото знае от Е.В.В.

– вече покойник, която му била наемодател - баща й построил тази къща, след което го накарали да събори един етаж отгоре и да продаде един етаж, защото не е имал право на такава голяма къща и тогава се наложило това деление. На всеки етаж е имало по една тоалетна, като процесната тоалетна е останала за партера, но впоследствие след като са се разделили се оформил един мезонет от лявата страна на ветеринарния кабинет и С. е останала точно над кабинета. Твърди още, че всички врати си останали непроменени както когато закупил помещението, така и когато впоследствие продал същото. Към момента не му е известно и няма представа дали тази врата е заключена или не, като не си спомня освен дървената врата да е имало и желязна решетъчна врата.

Свидетелят Л.П.Я. заявява, че познава С. К. и майка й Н., защото неговият апартамент се намирал точно срещу къщата, находяща се в гр. С., ул. „Х.М.“. Твърди, че много често ходел в градинката пред къщата на С., където имало цветя, дървета и барбекю. Заявява, че помага на С. при почистването на по-тежки предмети, като камъни, пясък и т.н., а освен това почиства градинката три – четири пъти в годината, защото мъжът й бил куц, а тя не можела да се навежда. Изнасял боклуци и си пиели със С. кафето там, като тази градинка била част от имота. Твърди, че там имало и една тоалетна в приземния етаж, но винаги била заключена - имало или желязна, или дървена врата, и заради тази градинка ставали непрекъснати скандали. Твърди, че имало едни стълби, по които се слизало, като вляво се намирала тоалетната и коридора, а в дясно под стълбите имало място за инструменти.