Разпореждане № 107725 от 30.07.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 107725 гр. София, 30.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.Ст.В като разгледа докладваното от Д.Ст.В Частно гражданско дело № 20241110132193 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 175284/29.05.2024 г. на „****“ ЕООД, ЕИК ***, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу И. И. Ф. с ЕГН: **********, за суми, представляващи регресни суброгационни вземания на „***“ ЕООД в качеството му на поръчител на длъжника по Договор за кредит № 152699 от 19.10.2018 г., изплатил в полза на заемодателя „***“ ЕАД задълженията на заемателя по договора за кредит, които регресни вземания са прехвърлени в полза на заявителя по силата на договор за цесия.

Със заявлението се претендират и вземания, основани на договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „***“ ЕООД и длъжника, а именно възнаграждение за предоставеното обезпечение и обезщетение за забава върху него.

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за изплатените от поръчителя и прехвърлени на заявителя вземания за главница, възнаградителна и законна лихва, обезщетение за забава по договора за потребителски кредит, сключен между „***“ ЕАД и длъжника, както и за разноските съразмерно с уважената част на претенциите, но съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за сумата от 418.40 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и за сумата от 213.70 лева- обезщетение за забава върху него за периода от 19.10.2018г. до 30.04.2024г.

В хипотезата на подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е вменено изрично с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.

2 ГПК /в този смисъл е и Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/. Наред с това, съдът, по аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, при разглеждане на заявлението следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи, на които кредиторът основава претенциите си.

Съдът намира, че в настоящия случай процесните сделки- договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство, следва да бъдат разглеждани като единен източник на задълженията на потребителя (макар и формално да са обективирани в различни писмени документи, страни по тях да са различни дружества и да имат различен предмет), доколкото с оглед несъмнената икономическа и правна свързаност на дружеството- поръчител и заемодателя (последният съгласно вписването в ТР е едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД), фактически вземанията и по двата договора възникват в правната сфера на „***“ ЕАД. Съгласно договора за предоставяне на 1 поръчителство и приложение № 1 към него потребителят- длъжник се е задължил да заплаща месечно възнаграждение в полза на поръчителя, платимо на падежите на погасителните вноски по договора за кредит. Съгласно приложение № 1 към договора за потребителски кредит годишният процент на разходите по кредита е в размер на 50 %. При съобразяване на тези уговорки, както и на обстоятелствата, че едноличен собственик на капитала на поръчителя е заемодателят по договора за кредит, че възнаграждението в полза на поръчителя се дължи ежемесечно на падежите по договора за кредит и независимо дали длъжникът е изправен или не, съдът намира, че с уговарянето на процесното възнаграждение по същество се достига до забранен от закона- императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, резултат, а именно уговаряне на годишен процент на разходите, който многократно надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С това възнаграждение на практика се достига до значително и необосновано оскъпяване на предоставения паричен заем, което води и до съществено неравновесие между интересите на заемодателя и тези на потребителя- още едно допълнително основание за нищожност на коментираната клауза- поради нейната неравноправност по смисъла на чл.

146, ал. 1 ЗЗП.

Следва да се има предвид, че такова неравновесие се установява и при самостоятелен анализ на договора за предоставяне на поръчителство, доколкото отнапред- още със сключване на договора, се уговаря дължимост на ежемесечно възнаграждение във фиксиран размер независимо от изправността на длъжника, при което е принципно възможно да се плати възнаграждение в значителен общ размер, без имуществото на поръчителя да е фактически засегнато в резултат на учреденото обезпечение. А от друга страна, в случай че последният плати, интересът и имуществото му са в достатъчна степен обезпечени, тъй като разполага с възможността да предяви регресните си права чрез иск, респ. чрез заявление, както и да претендира обезщетение за забава върху изплатените суми.

За пълнота и прецизност следва да се изясни, че по отношение на процесните договори за кредит и договор за предоставяне на поръчителство приложение намират разпоредбите както на Закона за потребителския кредит, в сила от 12.05.2010г., така и на Закона за защита на потребителите. Това е така с оглед възприетото от съда единство помежду им, при което икономически, а и по правната си същност договорът за предоставяне на поръчителство, имащ за цел постигане на забранен от закона резултат чрез принципно допустими средства, както и вменените с него парични задължения на потребителя се явяват част от съдържанието на договора за потребителски кредит, който несъмнено притежава потребителски характер по смисъла на цитираните закони.

Доколкото съдът намира, че не е налице действително основание за начисляване на възнаграждение за учреденото обезпечение, не съществува и основание за дължимост на акцесорното вземане за законната мораторна лихва върху това възнаграждение.

При тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено в посочената част.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 175284/29.05.2024 г. на „****“ ЕООД, ЕИК ***, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу И. И. Ф. с ЕГН: **********, в частта, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение за сумата от 418.40 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и за сумата от 213.70 лева- обезщетение за забава върху него за периода от 19.10.2018г. до 30.04.2024г.

2

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3