Решение № 661 от 05.12.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. Видин, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20251320100150 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на В. К. Ч. от гр. Брегово, обл. Видин, чрез А. Г. против С. М. В. от гр. Видин, с която е предявен иск с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК.

Твърди се от ищеца, че от фактическо съжителстване между синът му Деян В.ов Ч. и ответницата се е родило детето Д.Д.Ч. с ЕГН********** – внучка на ищеца. Посочва, че родителите на детето са живели в гр. Брегово при ищеца, който им помагал, включително и при отглеждането на детето, и ищецът е привързан към детето.

След като синът на ищеца и ответницата се разделили през 2016г., упражняването на родителските права били предоставени на ответницата съгласно решение №435/15.11.2017г., постановено по гр.д.№1070/2017г по описа на ВРС, като ищецът е продължил да контактува с детето до преди няколко години /3-4години/ когато ответницата започнала да препятства контактите му с детето Д. и ищецът не може да вижда внучката си. Правил е много опити да установи контакт с детето, но безуспешни, блокирани от ответницата.

Иска от съда да постанови решение, с което да определи режим на лични контакти на детето Д.Д.Ч. с ЕГН ********** с ищеца - нейния дядо всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10 ч. до 17 ч. без преспиване, както и две седмици през лятната ваканция, а именно от 01.08. до 15.08. В хода на съдебното производство ищецът е заявил, че желае лични контакти с детето само всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 11.00 часа.

Ответницата, редовно уведомена е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявения иск. Посочила е, че ответникът е завел настоящото дело, но самият той е причина с поведението си, с отношението и с начина на общуване с детето за да се стигне до 1 завеждане на настоящия иск.

Не отговарят на истината твърденията в исковата молба, че ищецът е помагал, включително в отглеждане на детето Д. Посоченото съдебно решение установява факти и обстоятелства, че помощ и подкрепа в отглеждане на детето Д. не е оказвана от бащата на детето, а също и от дядото - ищеца по настоящото дело, като същият изрично е отказал да дава такава, като се е позовал на факта, че детето е на ниска възраст. Съдът в решението си е написал, че „липсва подкрепа и от разширеното семейство, а от разпита на бащата на Деян ищеца по делото В. Ч., се установява, че последният не желае да бъде ангажиран с грижи за дете на такава ниска възраст.

Не отговаря на истината твърденията на ищеца в исковата молба, че не е виждал детето.

Посочва, че след раздялата на родителите на детето, ищецът е идвал в съботните дни на пазар в гр. Видин и се е виждал с детето, но започнал да му внушава, че баща му независимо че го е изоставил го обича, че детето като порасте той ще го заведе при баща му, но законите са такива, че трябва да живее с майка си. Ищецът не се е съобразявал с режима на детето в детската ясла, а в последствие и в детската градина. Не са верни твърденията в исковата молба, че правният интерес на ищеца съвпада с правният интерес на внучката му.

Търдението на ищеца, че е привързан към детето, че давал всичко от себе си и цялото внимание към детето не е вярно. Към момента детето не познава ищеца и се страхува от него. В настоящия случай не може да се приложи разпоредбата на чл. 128, ал. 3 от СК, както и самият ищец заявява в исковата молба, че синът му е в чужбина и дори и чрез него не можел да вижда внучката си. На този етап не е в интерес на детето да бъде осъществен претендираният режим на контакти с неговия дядо по бащина линия.

Ищецът в исковата си молба не е посочил има ли условия, необходимата хигиена в жилището и лична такава, предвид възрастта му на 73 години и самотното му живеене. Има ли необходимите средства, има ли качества да се грижи за детето когато е при него за определено време, както и да общува с внучката си, която е момиче на 9-10 години, ученичка е в трети клас, не го познава, страхува се от него, а детето има заболяване, което изисква специфични условия за лечение, физиотерапия, хранене и хигиена. Жилището, в което живее ищеца в гр. Брегово, обл. Видин не е оборудвано с баня, а тоалетната е външна, намираща се в далечния край на двора и представлява малко помещение с дупка.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и приети са социални доклади от Д”СП” – Видин и Д“СП“ - Брегово, назначена и изслушана е съдебно – психологическа експертиза на детето, както и комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза на ищец, приложено е гр.д. № 1070/2017г. по описа на Районен съд - Видин.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, установи следното от фактическа страна :

От приложеното гр.д. № 1070/2017г. по описа на РС – Видин се установява, че от съвместното съжителство на ответницата С. М. В. и Деян В.ов Ч. се е родило детето Д.Д.Ч. с 2

ЕГН **********. С решение № 435/15.11.2017г. съдът е определил местоживеенето на детето на адреса на неговата майка, както и е предоставил упражняване на родителските права на майката, а на бащата е определил режим на лични контакти с детето да има право да ги вижда и взима при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10.00ч. до 17.00ч. без преспиване, след което да го връща по местоживеенето му.

От представения препис на удостоверение за родствени връзки е видно, че ищецът е дядо на малолетното дете Д.Д.Ч. по бащина линия.

Разпитаната по делото свидетелка М.С. установява, че съжителства с ищеца от 2018г., като живее и при него в гр. Брегово, и в гр. Видин. Познава ответницата, но не е говорила с нея, познава и сина на ищеца, който живее в чужбина. Свидетелката посочва, че детето Д. живее в гр. Видин, не е идвало при тях. Дядото е търсил детето през 2018г., 2019г., за да го види, сега също го търси. Ходили са в апартамента където живее детето. Другата свидетелка – бабата на детето им отворила, пили чай, детето си играло с телефона и си тръгнали. От тогава до сега също са търсили детето. С. била в Англия тогава. Ходили са в детската градина на детето, но госпожата казала, че не може да го виждат. Свидетелката посочва, че на ищеца му е много мъчно и за това е завел делото. Той няма други внуци. Свидетелката установява, че ищецът е опериран от рак преди две години. С едното око нищо не вижда, а на другото око има глаукома, 25 % вижда с едното око. Не се ориентира, не знае къде се намира и за това свидетелката го придружава, ако В. се вижда с детето, тя ще бъде с тях, за да го придружава, за да може да му помага. Той иска да си види внучката докато е жив.

Свидетелката посочва още, че когато минават покрай детската градина и тя е навън го вижда и вика „моя дядо“. Живеят в стая, кухня и баня. В двора в гр. Брегово има голяма къща, в едната стая има багаж. Другата стая е само на Д., като едната стая е пълна само с багаж. В тази къща спалнята е приспособена и кухнята е била пригодена за живеене. В. има ТЕЛК във връзка с очите, както и с онкологичното заболяване. В. трудно се ориентира коя улица е, тъй като не вижда добре. Той иска да се грижи да внучка си.

Свидетелката В.И. – баба на детето по майчина линия, посочва, че майката и бащата са разделени от 2016г. Детето е било на една година и два, три месеца. Не знае къде се намира бащата на детето, никога не го е виждала след раздялата. Грижи за детето не полага и не се интересува от него. Дядото на детето се е виждал с детето някъде 2018г., след това не.

Дядото последно е идвал вкъщи да види детето през 2018г., след което не е идвал. Бел е идвал веднъж в детската градина, отдавна е било и лелките тогава ги извикали. След 2020г. никога не е идвал. Визуално не знае дали детето го е виждало. Свидетелката посочва, че майката не позволява на дядото да вижда внучката си, защото докато са живели заедно в гр.

Брегово, същата била подложена на тормоз от сина му, а той не я е защитавал по никакъв начин. Свидетелката установява, че Д. има здравословни проблеми, психически е травмирана, защото миналата година паднала с ролерите, преживяла два месеца операция.

Счупила си ръката, тогава получила котешка инфекция от драскотина. По повод това е била под упойка десет дни продължително. Ръката и забрала, изтеглили й над 50 грама гной.

Трябва да ходи на рехабилитация и възстановяване, тъй като не можела да функционира 3 правилно. Свидетелката видяла ищеца последно през 2019г. Срещнали се пред блока на една пейка. Бил дошъл с една жена. Когато ищецът дошъл вкъщи, тогава ответницата била в Англия, след като се прибрала тя поела грижите за детето. Свидетелката посочва, че срещите с детето приключили през 2019г. Ищецът никога не е бил насаме с детето.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и логични.

В приетия по делото социален доклад, изготвен от Д“СП“ – Брегово е посочено, че според събраната информация детето Д. заедно с родителите си и ищецът са живели в гр. Брегово.

През 2017г. семейството се преместило в гр. Видин като ищецът поддържал връзка с тях.

Родителите на детето се разделили, като бащата заминал за чужбина, а майката поела грижите за детето. Контактите на ищеца с детето били прекъснати от около 4-5 години.

Желанието на ищеца е да поддържа контакт със своята внучка, без да я стресира.

Жилищните условия, при които живее ищеца са нормални. Посочено е, че същият е лице с увреждане с определени 96% без чужда помощ.

В приетия социален доклад от Д“СП“ – Видин, е посочено, че основните грижи за детето Д. се полагат от неговата майка, подпомагана от своите родители. Базовите, индивидуални и образователни потребности на детето са задоволени. Детето е с нормално развитие, редовно имунизирано и профилактирано. Получило е травма на ръката след падане с ролери, наложили се няколко операции поради инфектиране на ръката. Според социалното проучване, детето няма контакт с бабата и дядото по бащина линия, но е споделило, че й е любопитно да види дядо В., тъй като не го е виждала от 4 годишна възраст. Майката е заявила, че не желае детето да бъде разпитвано във връзка с дядото по бащина линия, това щяло да й навреди психически и дори да бъдат определени лични контакти на детето с дядото, тя няма да спазва решението на съда. Жилищните условия, при които се отглежда детето са много добри. Според социалното прочуване, бащата на детето е в чужбина и се е дезинтересирал от Д..

Изслушано в съдебно заседание, детето посочва, че баща й не я търси. Честитил й осмия рожден ден, но тя не знаела кой е, тогава той й изпратил нейни снимки. Не иска да вижда дядо си В., не иска той да й купува нищо, не иска да й дава пари, не иска да ходи при него.

Споделя, че така тя е решила, но споделя също, че майка й и казала, че ще бъде разпитвана за дядо В..

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-психологическа експертиза е посочило, че е изготвила заключението си след като се е запознало с материалите по делото, след проведени разговори със страните по делото и с детето. Според вещото лице, детето е емоционално, общително, слънчево, с желание за комуникация и разширяване на впечатленията си за света, с развито чувство за емпатия. Детето категорично е заявило, че не иска да се среща със своя дядо и използва реплика от типа: „много ми е неприятен“. Вещото лице посочва, че това е симптом на влияние отстрани, защото не може човек, който ти не познаваш да ти е приятен или неприятен и обикновено се връщаш към характеристика, която си получил от някой. Детето абсолютно не иска да се вижда с него, не обича да говори за 4 това, защото когато става въпрос за дядото, тя се опита да се дистанцира. Не иска да говори и за баща си. Разказала за почивката, която са имали заедно с майка си и Иван, партньора на майка й в момента. Разказала, че познава неговите родителите, но не ги нарича баба и дядо с обяснението, че майка й няма брак с Иван. Детето има силна емоционална връзка с майка си и в никакъв случай не иска да я разочарова. Има и модел за подражание в лицето на поголямата си сестра, на която иска да прилича. Вещото лице посочва, че попитала детето, ако майка й я помоли да се срещне с този самотен възрастен човек нейният дядо, дали тя би се съгласила. Детето отговорило, че това никога няма да стане, т.е. тя е дълбоко убедена в силния конфликт между майката и дядото, за да има възможност това да промени мнението й. Тя не е казала „аз не искам да го виждам“, а „това няма да стане“, че мама няма да я помоли да се срещне с него и по това вещото лице съди, че детето е повлияно от отношението, което майката има по отношение на дядото.