Определение № 334 от 05.05.2023, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 334 гр. Ловеч, 04.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500150 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 396 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от А. И. Ю. с ЕГН **********, от гр.Ловеч, ул. ***, чрез адвокат М. П. К. от АК - София, със съдебен адрес: гр.

София, ул.*** против Определение № 195/27.02.2023 г. на Ловешки районен съд по гр. дело № 47/2023 г., с което е допуснато на основание чл.389, ал.1, във вр. с чл.397, ал.1, т.3 от ГПК обезпечение в полза на Н. И. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ловеч, ул. *** и М. Б. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ловеч, ул. *** против А. И. Ю., с адрес: гр. Ловеч, кв.

***, ул. ***, по образуваното и висящо исково производство по гр.дело № 47/2023 г. по описа на РС - гр.Ловеч, чрез спиране на неоснователни действия по смисъла на чл. 109, ал. 1 от ЗС, изразяващи се в започнати строителни дейности, извършвани от „ДИЕС 2017“ ЕООД, с ЕИК : *********, с адрес : с.

***, ул. ***, Община Т., представлявано от И. П. М. в поземлен имот, находящ се в гр. Ловеч, Община Ловеч, ул. ***, съставляващ по КККР на града имот с идентификатор ***, а съгласно нотариален акт № 160, том V, рег. № 6446, издаден по н.д. № 804/2001 г. на Нотариус Н. Х., с район на действие РС - гр. Ловеч, съставляващ по регулационен план на града парцел VII, пл.№ 2772 в кв. 232 на кв. ***, целият с площ от 63 кв.м. при граници: улица, тупик, В. И. Д и държавно място.

Със същото определение Н. И. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:

1 гр. Ловеч, ул. *** и М. Б. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ловеч, ул. *** са задължени да заплатят по депозитната сметка на РС – Ловеч сумата в размер на 3060.90 лв., представляваща парична гаранция в 3-дневен срок от получаване на определението, като представят доказателства за това.

Разпоредено е след влизане в сила на определението и издаване на обезпечителна заповед на ищците, да се уведомят за допуснатото от съда обезпечение по гр.д. № 47/2023 г. по описа на РС – Ловеч, посочените в информационното табло на строежа като проектанти и авторски надзор: арх.Дарина Костадинова и консултант-строителен надзор – „НИЕЛ 15“ЕООД – гр.Ловеч.

Жалбоподателят сочи, че поради нарушена родова подсъдност, първоинстанционното определение по допускане на обезпечение следва да се обезсили и делото се изпрати на Окръжен съд - Ловеч за произнасяне по същество.

Твърди, че Районен съд – Ловеч е издал обезпечителна заповед срещу „Диес 2017“ ЕООД, което дружество не е страна в производството и не е извършило действия извън или неотговарящи на възложената работа.

Посочва, че исковата молба и молбата за обезпечение са подадени само срещу А. И. Ю., като не е конституиран като задължителен другар нейният съпруг И. К., поради което определението на съда е недопустимо.

Изтъква, че Н. И. Н. и М. Б. П. - ищци по гр. д. № 47/2023 г. по описа на РС-Ловеч, през 2022 г. имали подадена молба по чл. 390 от ГПК за обезпечение на бъдещ иск против А. И. Ю. за спиране на строителни дейности, извършвани в процесния имот, което искане било отхвърлено с влязло в сила Определение № 139 от 16.02.2023 г. по в.ч.гр.д. 35/2023 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч.

Счита поисканата обезпечителна мярка „спиране на строителните дейности“ за неадекватна, доколкото същата не може да обезпечи по никакъв начин иска по чл. 109 от ЗС, тъй като извършването на строителство по никакъв начин не рефлектира върху правото на собственост, нито го накърнява. Заявява, че „спиране на неоснователни действия по смисъла на чл.109, ал. 1 от ЗС, изразяващи се в започнати строителни дейности" съставлява привременна мярка, даваща по -интензивна защита от обезпечението и позволяваща упражняването на едно право преди то да е 2 съдебно потвърдено, поради което не е адекватна на обезпечителната нужда.

Твърди, че при себестойността по КСС на строителството в поземления имот възлиза на 349 500 лв., поради което ЛРС несъразмерно и необосновано е определил размера на гаранцията по обезпечителната заповед само в размер на 3060.90 лева.

Жалбоподателят посочва, че спиране на неоснователните действия по чл. 109 от ЗС, изразяващи с в строителни дейности, е извадено от компетентността на гражданския съд и съобразно разпоредбите на ЗУТ е предоставено в правомощията на административен орган, който не може да бъде задължен да действа с разпореждане на граждански съд. В практиката си ВКС приема, че не може да се търси обезпечение на граждански иск от административен орган. Временната защита на застрашени субективни права трябва да е по характера си такава, че да може да бъде дадена от този компетентен по материя съд, пред който ще бъде предявено искането за тяхната окончателна защита - в случая по реда на гражданското съдопроизводство, поради което такава обезпечителна мярка не може да съществува в правния мир.

В уточнение към частната жалба жалбоподателят заявява, че не са налице необходимите кумулативни предпоставки за допускане на обезпечението - допустимост и вероятна основателност на иска, както и да е налице обезпечителна нужда, които съображения подробно мотивира.

Моли да бъде отменено Определение № 195/27.02.2023 г. на ЛРС по гр. дело № 47/2023 г. и вместо това да се постанови определение, с което да бъде отхвърлено искането за издаването на обезпечителна заповед, а издадената да се обезсили.

В срока по чл.396, ал.2 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Н. И. Н. и М. Б. П., чрез пълномощника адв. С. С. от ЛАК, в който излага, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, а изложените доводи за порочността му – неоснователни. Изтъква, че в резултат на започнатото от А. Ю. строителство, нямащо нищо общо с адаптация и разширение на съществуваща жилищна сграда в имота й, съществено ще се влоши положението на имотите на ищците по делото и ще се пречи за нормалното им ползване и обитаване. Изтъква, че съществено ще се наруши ослънчаването на сградата на Н. Н., ще се изливат дъждовни води и сняг в 3 имотите много повече, отколкото досега, ще се наруши нормалното ползване на сградата на допълващото застрояване на М. П..

Считат, че по в.ч.гр. дело № 35/2023 г. по описа на ЛОС, съдът превратно е възприел и квалифицирал поисканата обезпечителна мярка, като тя не е „спиране на строителство“ по смисъла на ЗУТ, а е „ спиране на строителни дейности“ с оглед поискана гражданскоправна защита по реда на чл. 109, ал. 1 от ЗС, поради което и неоснователно се твърди, че е неподходяща. Изтъква се, че в Заповед № 167/17.02.2014 г. на Кмета на Община Ловеч се предвижда разширение на съществуваща жилищна сграда в южна и западна посока, но от представените по делото доказателства е безспорно, че сградата вече не съществува и следователно започнатото строителство няма нищо общо с одобреното градоустройство.

Посочват, че ищците по гр.дело № 47/2023 г. по описа на ЛОС са сезирали всички институции, отговарящи за контрола върху строителството МК, НИНКН и Община Ловеч, но съдействие за пълното несъответствие между одобреното градоустройство със заповед № 167/17.02.2014 г. на Кмета на Община Ловеч и започнатото строителство по издадени строителни книжа не им е оказано.

Заявяват, че макар и да се извърши строителство по одобрени строителни книжа, то ще е неоснователно действие, тъй като се нарушават строителни правила и норми, чрез които се осуетява пълноценното използване на съседните имоти. Определя наложената обезпечителна мярка като подходяща, като излага съображенията си и се позовава на съдебна практика.

Определят като неверни обстоятелствата, че обезпечителната заповед е издадена срещу фирма „Диес 2017“ ЕООД, че отношение към допустимостта на обезпечителното производство има участието или неучастието на всички страни като ответници в процеса, както и че въпросът за спиране на строителните дейности е единствено и само от компетенциите на административен орган.

Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

При направената служебна проверка съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 396, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 4 от ГПК, от страна с правен интерес и отговоря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК , поради което е процесуално допустима.

Съдът, като обсъди изложените в частната жалба доводи, становището на другата страна и събраните по делото доказателства, намира следното:

Ловешки районен съд е сезиран с искова молба вх.№ 441/16.01.2023 г. от Н. И. Н. и М. Б. П., двамата от гр. Ловеч, чрез пълномощника си адв. С. С. от ЛАК, против А. И. Ю. от гр. Ловеч с посочено правно основание чл. 109 от ЗС и цена на иска – 30 609 лева. Ищците излагат, че Н. Н. е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Ловеч, ведно с построена в него жилищна сграда с идентификатор № *** - паметник на културата с ансамблово значение. М. П. притежава наследствена част от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Ловеч, ведно с построена в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***, която част е останала в наследство от Н. П. Б., която също е паметник на културата с ансамблово значение. Твърдят, че през месец юли 2022 г. е започнало събарянето на жилищна сграда в съседен на тях имот, находяща се в гр. Ловеч и съставляваща по КККР на града имот с идентификатор ***, която сграда, ведно с дворното място, в което е построена, е собственост на А. И..

Твърдят, че сградата в имота на ответницата, която е паметник на културата, е съборена изцяло и се извършва изцяло ново строителство, което е незаконно, въпреки издадените строителни книжа. С извършения на място изкоп са предизвикани съществени увреждания в имотите на ищците, тъй като е направен при съществени отклонения от одобрените строителни книжа.

Изтъкват, че по време на събарянето на сградата е повредена функционалността на портата на имота на Н. Н.: конструкцията й е компрометирана и тя не може да се отваря, тъй като е извадена от пантите и едната дъбова греда, за която е захваната, е пропаднала. Има причинени пукнатини и по жилищната сграда на Н. Н. и по плочите на дворната настилка, тъй като въздействието върху терена в съседния имот е било много агресивно - с багери и камиони. В момента целият му двор е в строителни отпадъци и стари вещи от съборената сграда, а основите на допълващото застрояване в имота на втората ищца са подкопани с 25 см. Считат, че със започналите строителни дейности в имота на ответницата се препятства и 5 смущава упражняването на правото им на собственост, а с предвиденото строителство се застрашава възможността и в бъдеще пълноценно да ползват имотите си, тъй като ще бъдат засенчвани и наводнявани и ще бъдат допълнително увредени от извършващото се строителство. Твърдят, че сезирали компетентните органи за тази интервенция, но нямало никакъв ефект.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да задължи ответницата А. И. Ю. да преустанови извършването на строителни дейности, свързани с „адаптация с разширение на жилищна сграда в УПИ VII -2772 в кв.232, кв.*** - гр.Ловеч в ПИ, находящ се в грVловеч, Община Ловеч, ул.***, съставляващ имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на ИД на АГКК – София, целият с площ 72 кв.м. с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: имоти с идентификатори № ***, № ***, № ***, № ***, както и да възстанови предишното положение на терена на имота, като запълни направения изкоп изцяло и извърши укрепителни действия на подкопаните основи на допълващото застрояване в ПИ с № *** по КККР на гр.Ловеч.

В хода на висящото производство по гр.д. № 47/2023 г. по описа на РС – Ловеч от страна ищците е подадена молба с правно основание чл.389 от ГПК, по повод на която е постановено обжалваното определение № 195 от 27.02.2023 г.