Определение № 3726 от 08.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3726 гр. София, 08.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Въззивно частно наказателно дело № 20261100606797 по описа за 2026 година

Производството е на основание чл. 249, ал. 3 от НПК по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

Първоинстанционното производство е било образувано по внесен в СРС обвинителен акт срещу Ц. Г. П., съдържащ обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

В рамките на проведено разпоредително заседание от 24.09.2026 г. съдът с определения е оставил без уважение искането на защитата на подс. П. съдебното производство по НОХД № 9158/2026 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, да бъде прекратено по аргумент на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК за допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, като е оставил без уважение и искането на защитата за отмяна на наложената мярка за неотклонение „Подписка“ и е потвърдил последната спрямо подс. П..

Срещу това определение от 24.09.2026 г. на СРС, НО, 99 състав, е постъпила частна жалба от адвокат Х.Д. - защитник на подс. Ц. П., съдържаща аргументи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт в частите, в които е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, оставено е без уважение искането на защитата за указване на прокурора да отстрани очевидни фактически грешки в обвинителния акт по реда на чл. 248а от НПК и е потвърдена взетата в хода на досъдебното производство спрямо подсъдимата П. мярка за неотклонение „Подписка“.

По-конкретно жалбоподателят счита, че наблюдаващият прокурор Александър Натов се бил произнесъл в постановление от 03.04.2026 г. по направено при предявяване на разследването искане на защитата с мотиви, които го правят предубеден и са основания за неговия самоотвод. В този смисъл и самият обвинителен акт бил съставен и внесен от предубеден орган, което не можело да бъде санирано с просто представителство от друг прокурор в съдебна зала. На следващо място първоинстанционният съд неправилно бил приел, че обвинителният акт съдържал ясно и прецизно описание на фактите. Напротив, изложеното в обстоятелствената част пораждало недопустими неясноти, които ограничавали 1 правото на подсъдимата да разбере обвинението и да изгради адекватна защита, относно точното посочване на мястото на деянието и липсата на твърдения в обвинителния акт относно интервала от време, в който се претендира П. да е употребила алкохол, точния момент, в който спрямо нея са били предприети действия по тестване с техническо средство и вземане на биологична проба, както и дали в търговския обект са били предлагани алкохолни напитки. Отделно в обвинителния акт било вписано лице с имена „И.Ф.“, каквото не съществувало в делото и не фигурирало в списъка за призоваване (в който бил вписан И.А.Ф.). Първоинстанционният съд най-малкото следвало да приложи специалната процедура по чл. 248а, ал. 1 във вр. с чл. 248, ал. 5, т. 4 от НПК и да определи 7-дневен срок на прокурора за отстраняване на очевидните фактически грешки. На последно място се оспорва решението на първоинстанционния съд да потвърди наложената мярка за неотклонение „Подписка“ на подс. П.. В тази му част атакуваното определение страдало от липса на действителни фактически и правни мотиви и почивало на неправилно тълкуване на закона.

Като извърши проверка по реда на Глава двадесет и втора от НПК, Софийски градски съд намери следното:

Съдът е сезиран с частна жалба, подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, по смисъла на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 от НПК, от страна, на която законът е признал правна възможност за това – защитника на подсъдимата П.. Иницииращият производството документ е подаден в рамките на законоустановения седемдневен срок от обявяване на обжалваното определение, поради което се явява процесуално допустим.

Разгледан по същество, настоящия състав го намира за неоснователен по следните съображения:

Съобразно нормативно определената процедура на разпоредителното заседание, въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, които се обсъждат в рамките на това заседание, критерия за отстранимо съществено процесуално нарушение, въведен в чл. 249, ал. 4 от НПК, изричната забрана, прогласена в чл. 248, ал. 4 от НПК в разпоредителното заседание да се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства, както и стандартите на обвинителния акт, заложени още в Тълкувателно решение № 2/2002 г. по т.д. №2/2002 г. на ОСНК, ВКС, въззивният състав установява, на първо място, че липсва допуснато съществено, отстранимо процесуално нарушение в рамките на ДП – при предявяване на обвинение спрямо подс. П., както и при предявяване на материалите от разследването. Няма задължение за наблюдаващия прокурор да уважи направените доказателствени искания при предявяване на материалите по разследването. В негово задължение е единствено да се мотивира, ако откаже събирането на нови доказателства. Това наблюдаващият прокурор е сторил с изготвеното от него постановление от 03.04.2026 г., като въззивният състав не намира нищо смущаващо в цитирания в жалбата текст от това постановление, което да дава основание за искане на отвод на наблюдаващия прокурор. Най-малкото не може да се обвинява прокуратурата в тенденциозност за това, че е изпълнила задължението си по изготвяне и внасяне на обвинителния акт. Правотата на това решение се проверява в рамките на съдебното производство.

На второ място, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, обвинителният акт е изготвен съобразно изискванията на закона и задължителната съдебна практика, доколкото достатъчно ясно са описани елементите на престъплението, за което е повдигнато обвинение, както от обективна, така и от субективна страна. Съдържанието на всеки обвинителен акт следва да бъде подчинено на изискването да се посочат по непротиворечив начин всички съставомерни елементи на вмененото престъпление – изпълнителното деяние, времето и мястото на извършването му, причинените съставомерни 2 последици (ако съответната норма от особената част на НК предвижда такива). Предвид характеристиките на вмененото деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, в случая достатъчно ясно и непротиворечиво са посочени времето и мястото, където подс. П. е установена да управлява моторно превозно средство (МПС), самото МПС е идентифицирано по несъмнен начин, посочени са лицата, които са установили тези обстоятелства, както и съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимата след излизането й от МПС-то в качеството на водач, включително начина на установяване на това съдържание на алкохол в кръвта и неговите конкретни показатели. При това, изложените в обстоятелствената част факти за тези съставомерни обстоятелства кореспондират напълно както на диспозитива на обвинителния акт, така и на параметрите на обвинението, предявено на ДП.

Това, че „Околовръстен път“ веднъж е споменато като улица, а после като булевард, по никакъв начин не препятства подсъдимата да разбере мястото, на което същата е проверена. Грешното изписване на свидетел също не е от категорията на съществените процесуални нарушения, доколкото това не е съставомерно обстоятелство и самоличността на свидетелите и техните възприятия могат да бъдат проверени в рамките на съдебното следствие. В случая дори не е налице хипотезата на „очевидна фактическа грешка в обвинителния акт“, по смисъла на чл. 248а, ал. 1 от НПК, доколкото се касае за найобикновена техническа или дори правописна грешка.

Колкото до посочената в жалбата липса на твърдения в обвинителния акт относно интервала от време, в който се претендира П. да е употребила алкохол, точния момент, в който спрямо нея са били предприети действия по тестване с техническо средство и вземане на биологична проба, както и дали в търговския обект са били предлагани алкохолни напитки, това са все обстоятелства, които не са съставомерни и са свързани с доказателствата и тяхната оценка, които не се обсъждат в рамките на разпоредителното заседание.

По отношение на определението на първоинстанционния съд в частта по чл. 248, ал.

1, т. 6 от НПК, с което е потвърдил мярката за неотклонение „Подписка“ по отношение на подс. П., въззивният състав не намира, че това определение е немотивирано. Точно обратното – първоинстанционният съд е изложил в достатъчна степен солидни аргументи защо счита, че тази най-лека мярка за неотклонение следва да бъде потвърдена. Въззивната инстанция се солидаризира със становището, че от единственото първо заседание, на което подсъдимата се явява, не може да се изготви цялостна обективна преценка относно бъдещото й процесуално поведение. Става дума за това, че първоинстанционният съд не само не е влошил положението на подсъдимата, но дава индикации, че при добро процесуално поведение занапред няма пречка тази най-лека мярка за неотклонение да бъде отменена. Касае се все пак за обвинение за деяние, за което като наказание се предвижда безалтернативно „лишаване от свобода“ и обезпечителните цели на най-леката мярка за неотклонение се явяват съответни на това обвинение.

С оглед всичко гореизложено жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение на СРС потвърдено във всичките му части.

При горните мотиви и на основание чл. 345 НПК, Софийски градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваемите по чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 от НПК части протоколно определение от 24.09.2026 г. на СРС, НО, 99 състав, по НОХД № 9158/2026 г. по описа на СРС, НО, 99 състав.

3

Делото да се върне на СРС, НО, 99 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия по общия ред.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4