Решение № 100 от 26.03.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. гр. Лом, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20241620101937 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Ц. Ц. Д. с ЕГН **********, адрес: гр. ****, чрез адв. К. И. Б. от АК – Р., срещу „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. ****, представляван от В. А. Г., А. Ч. Д., Н.Г.С. и Л.Т. - от всеки двама от изпълнителните директори заедно . Предявени са: главен иск – за обявяване недействителността на Договор за потребителски кредит №****/31.07.2020 г. в неговата цялост на основание: чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10, т.11, т.12 и т.

20 от ЗПК, и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и евентуален иск - за прогласяване нищожността на клаузите на: чл. 7, ал. 1 от същия договор - в частта „еднократна такса за оценка на риска“ като нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК; и на чл. 9, ал. 1 от договора на осн. чл.

26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави.

В исковата молба се твърди следното: На 31.07.2020 г. ищецът е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит №****, по силата на който ответникът „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е поел задължението да предостави на ищеца потребител по смисъла на ЗПК парична сума в размер на 4300 лв., а потребителят се е задължил да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва: размер на кредита - 4300 лв., общ размер на кредита - 4816 лв., от които - 4300 лв. - реално усвоена сума на заема и 516.00 лв. - еднократна такса за оценка на риска, ГПР49,11%; лихвен процент на кредита - 31,95%; без уговорен лихвен процент на ден; брой погасителни вноски - не се сочат конкретно в ДПК, но инкорпорираната в него таблица, озаглавена „Погасителен план”, вноските са 36 бр., като всяка вноска е дължима месечно на 1 посочена в таблицата дата; размер на месечната погасителната вноска - 209,62 лв. и 36-та последна вноска - 209,61 лв.; обща сума, дължима по кредита - 7546,31 лв. /при реално усвоена главница от 4300 лв./. Счита, че процесният Договор за потребителски кредит е изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, а ако съдът приеме, че Договорът за потребителски заем не е изцяло недействителен, то същият съдържа ни нищожни клаузи. В чл. 10. ал. I ЗПК са регламентирани изискванията, на които задължително трябва да отговарят договорите за потребителски кредити, за да са действителни, като едно от тях е изискванията за шрифт /не по-малък от кегел 12/, да е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин, а в случая последното изискване не е спазено и договорът не е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин. Не е ясно как е формирана всяка месечна вноска. Не е ясно също така защо при отпуснат заем в размер на 4300 лв., лихвен процент от 31.95% и ГПР от 49,11%, крайната дължима от потребителя сума възлиза на 7546.31 лв., тоест оскъпяването е в порядъци, далеч надхвърлящи допустимия от закона ГПР от 50%. От гореизложеното следва, че ищецът е бил подведен още изначално от икономически посилната страна - кредитора, че сключва договора при посочените параметри - 31,95% възнаградителна лихва и 49.11% ГПР. Неяснота възниква и при тълкуването на това какво точно съдържа месечната погасителна вноска като компоненти, тъй като е посочена като обща стойност от 209.62 лв. Не е ясно дали не само главницата, но и „таксата за еднократна оценка на риска" всъщност не са обща главница и не се олихвяват наред с посочената чиста стойност на заема, което е недопустимо. В процесния ДПК липсва и ясно посочен лихвен процент на ден, което също е неизпълнение на задължителните изисквания на ЗПК, водещи до пълната недействителност на договора. Счита, че при липса на конкретен погасителен план, в който ясно да са разписани отделните плащания във всяка анюитетна вноска, а именно - каква част от нея представлява главница, каква - възнаградителна лихва, каква такси или други вземания на кредитора, договорът е недействителен. В процесния договор кредиторът се е задоволил единствено да сочи като абсолютни стойности лихвения процент и ГПР на заема, като липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49.11%, освен лихвен процент от 31.95%. Посочен е лихвен процент от 31,95%, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора и какво друго е включено в ГПР, чийто размер е 49,11%. В случая при определяне на ГПР по кредита не е посочен разхода, озаглавен „еднократна такса за оценка на риска” на стойност от 516.00 лв.

/тоест - над 10% от чистата стойност на заемната сума/. В този смисъл би следвало ГПР да е с размер, равен на възнаградителната лихва, тоест да възлиза на 31.95%. а той не е, поради което договорът е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Неяснотата относно начина, по който ГПР е формиран, води и до неяснота относно включените в него компоненти. При това положение не може да бъде извършена преценка и дали ГПР няма да надхвърли законоустановения максимален размер, регламентиран в ЗПК. а със сигурност това е така. тъй като крайната сума. която ищецът следва да върне по заема, е в размер на 7546.31 лв. при усвоена сума от 4300 лв. След като липсва валидна уговорка за ГПР, то 2 липсва и задължителен реквизит от съдържанието на договора съгласно изискванията на чл.

11. ал. 1, т. 10 от ЗПК и последният е недействителен - чл. 22 ЗПК. Недействителен е и договор за потребителски кредит, в който не е изрично уговорен лихвен процент на ден - чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, както и договор, който, ако е сключен при Общи условия, не включва Общи условия, подписани на всяка страница от потребителя. Липсата на този реквизит - безусловно определяне на лихвения процент на ден, влече до недействителност на целия договор за паричен заем. Тези условия не са изпълнени, поради което по силата на ЗПК, процесният договор за заем е изцяло недействителен. Твърди се нищожност на договора за потребителски кредит и поради противоречие с общите разпоредби на ЗЗД. Нищожна е таксата „еднократна такса за оценка на риска" в размер на 516,00 лв., като няма никаква яснота какви точно услуги се предлагат срещу тази такса.

Вместо това тя се калкулира към главницата и реално ищецът не е получил сума от 516 лв. над усвоените 4300 лв. Тази такса също следва да се третира като част от лихвата по кредита, невключена във възнаградителната, поради което е и нищожна. Задължение за кредитора по смисъла на ЗПК е да извършва оценка на кредитоспособността на потребителя, а не да прехвърля отговорността за това на икономически по-слабата страна, възлагайки му заплащане на допълнителни такси, които реално представляват скрити лихви.

Нищожна поради противоречието й с добрите нрави е и клаузата, в която възнаградителната лихва е фиксирана на 31.95%, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва, до който се счита, че договорната лихва не накърнява добрите нрави.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника. В отговора се твърди, че: Исковата молба е нередовна поради непосочена банкова сметка от ищеца.

Твърди се, че искът е недопустим, доколкото Банката не е страна и не е кредитор на ищеца към настоящия момент. Банката в качеството й на кредитор действително е била страна по процесния договор за потребителски кредит, сключен с ищеца, по силата на който е предоставен заем в общ размер на 4 300 лева. На 22.08.2023 г. Банката прехвърля своето вземане по Договор за потребителски кредит № **** от 31.07.2020 г. на трето лице „Агенция за контрол на просрочени вземания“ АД, ЕИК ****. В случай че се приеме, че Банката притежава активна процесуална легитимация за участие в това производство, то на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК се иска да бъде привлечено като трето лице настоящия кредитор по Договор за потребителски кредит № **** от дата 31.07.2020 г., а именно:

Агенция за контрол на просрочени вземания“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****. Твърди се, че начислената такса за оценка на риска в размер на 516,00 лева не е свързана с „управлението на кредита“. Ясно е указано в чл. 7.1, че таксата е дължима еднократно и предварително преди сключване на договора. Фактът, че за удобство на потребителя е разсрочена в погасителните вноски, не променя момента на нейната изискуемост. Разсроченото плащане на таксата не означава, че потребителят плаща такса за администриране на кредита всеки месец, а просто означава, че едно задължение, възникнало в началото на договора, се разсрочва във времето. Процесната такса не е свързана с „усвояването на кредита“. Плащането на същата не обуславя дали потребителят 3 ще усвои кредита или не. Същата покрива разходи, извършени от Банката към момента на сключване на договора и непосредствено след него. Таксата се включва в „разходите“ по кредита, които заедно с ГЛП формират ГПР, чиито размер в конкретния случай не надвишава максимално определения праг от 5 пъти законната лихва съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В приложимия Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити Банката е предоставила предварителна информация за всеки друг разход, свързан с Договора за кредит, а именно таксата в размер на 516,00 лева, т.е. клиентът е бил надлежно информиран за този разход съгласно изискванията на ЗПК.

Съдържащата се в Договора информация е представена съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗПК, т.е. отразени са всички нормативно изискуеми реквизити, приложими за договора за потребителски кредит. Размерът на кредита, допълнителните разходи по неговото сключване, дължимата договорна лихва и ГПР, са представени по ясен и незаблуждаващ начин. Строго формалните реквизити на Договора и СЕФ не позволяват на кредитора да отрази двойствен характер на такъв тип такси. Ако Банката не отрази Таксата като разход в СЕФ и не я вземе предвид при изчисляването на ГПР ще въведе в заблуждение потребителя и ще наруши закона. Ако Банката не отрази Таксата като главница, в случаите, когато финансира същата, ще въведе в заблуждение потребителя по отношение на реално дължимата от него главница. Ищецът твърди, че събраната от Банката такса за оценка на риска не е разход по оценка кредита, а е главница по кредита. Събираната от Банката такса за оценка на риска има двойствен характер: 1) като разход и 2) като главница.Таксата като разход: при кандидатстването за кредит Потребителят е заявил желана сума за кредит в размер на 4300,00 лева. За предоставянето на тази сума Банката начислява допълнителна такса (такса за оценка на риска) в размер на 516,00 лева. Изискваната от Банката такса е разход, който потребителят следва да плати, за да получи желаната сума. Този разход, заедно с договорната лихва, формират ГПР, който Банката събира от потребителя. Именно като такъв разход Банката е посочила Таксата в т. 4.3 от СЕФ. Като разход, дължим от потребителя, Банката го е прибавила при изчисляването на ГПР, който с тази такса е 49,11%.

Таксата като главница - таксата като разход е дължима в деня на подписване на договора. В случай че Потребителят не я плати и е заявил желанието си да бъде финансирана от Банката, Банката формира таксата като допълнителна главница, която се прибавя към основната и потребителят я възстановява на Банката с дължимите месечни вноски. Ако обаче се приеме, че таксата има характер само на главница и същата не представлява разход, свързан с кредита, ще бъде невярна информация. Относно нарушаването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК В исковата молба се твърди, че разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК е нарушена, тъй като с представения с процесния договор погасителен план се установяват единствено броят, размерът на погасителните вноски и падежите на всяка от тях, без да е посочено поотделно каква част от главницата, застраховката и лихвата се погасяват с вноски. Това, според ищеца, е основание за нищожност на процесния договор за потребителски кредит. Твърдението е неоснователно, а процесният договор за потребителски кредит изцяло отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, според който погасителният план следва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните 4 вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Това императивно изискване на закона е изпълнено чрез разпоредбата на чл. 11.2 от Договора за потребителски кредит (Договорът), в която е представен погасителния план, съдържащ: 1/ размера - „209,62 лв.“; 2/ броя - 36 вноски, всяка от които е представена в отделна кутийка и 3/ падеж - 5 /пето/ число на всеки месец, като конкретната дата на падеж на вноската е посочена в съответната кутийка. Тази разбивка, направена в погасителния план, дава ясна информация на потребителя каква част от дълга си погасява с внасянето на съответната вноска. Освен това, дължимостта на всяка вноска е разделена по компоненти: размер на вноската (общ размер), главница, лихва и остатък главница, така че потребителят да е информиран относно начина на погасяването на кредита по пера. Нещо повече, съгласно чл.12 от Договора и в съответствие с чл. 11, т.12 от ЗПК е предоставена възможност на заемополучателя да изиска безвъзмездно от кредитора детайлен погасителен план, който да даде информация за размера на погасената сума и оставащата за плащане сума, като отразява погасяването на задължението по компоненти (такси, лихва, главница), поради което следва да предостави и разбивка по компоненти на главницата. Този погасителен план се предоставя на потребителя само 1) при поискване и 2) ако е извършвал погасявания по кредита и не може да бъде част от договора, защото се предоставя само при извършено погасяване на вноски по кредита. Такова искане не е подавано до Банката от страна на кредитополучателя. Как е изчислен ГПР, кои разходи се включват при изчисляването му, е предмет на регулация на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК. Тази информация е налична в самия закон и кредиторът няма задължение да я предоставя на потребителя - първо защото няма такова изискване, и второ, защото тази информация не може да бъде представена по ясен и разбираем за потребителя начин, което е задължително изискване за валидността на договора за потребителски кредит. Начинът на изчисляване на ГПР е посочен в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК и се изчислява по посочена формула. Задължението на кредитора да включи в съдържанието на договора за кредит „взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“ не е абсолютно. Такова задължение би било налице, само ако такива допускания са били използвани при изчисляване на ГПР, а ако не са използвани допускания, то кредиторът не е длъжен да предоставя такава информация. В процесния договор за потребителски кредит, сключен между страните, липсват неясноти, които да обусловят използването на допускания при изчислението на ГПР. Договорът за кредит е сключен за конкретна сума, за конкретен срок, при фиксирана лихва, приложима за целия срок и се усвоява еднократно и в началото на договора. Налице е яснота, че лихвата се начислява върху остатъчния размер на кредита, а не върху цялата сума, която следва да се върне. Касае се за фиксиран лихвен процент, като по отношение на него няма допускания.