Разпореждане № 24121 от 08.10.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 24121 гр. София, 08.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. М. Запрянова като разгледа докладваното от М. М. Запрянова Гражданско дело № 20221100111317 по описа за 2022 година

Производството образувано по предявени от Е. С. Н. срещу „Ю.Б.“ АД обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на по 3/4 /три четвърти/ идеални части от следните самостоятелни обекти в сграда, а именно: 1. Самостоятелен обект в сграда, представляващ: ПАРТЕРЕН ЕТАЖ със застроена площ от 128,38 кв.м., състоящ се от три гаража със сервизни помещения към тях и общо помещение, находящ се в триетажната жилищна сграда с гаражи и тавански жилищен етаж, находяща се в гр. София, район „Витоша", ул. ****, без посочен идентификатор на партерния етаж в действащата кадастрална карта, който партерен етаж се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № рд-18-68 от 02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район „Витоша“, ул. ****; 2. ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със застроена площ от 137 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня и сервизни помещения, находящ се в триетажната жилищна сграда с гаражи и тавански жилищен етаж с адрес: гр. София, район „Витоша“, ул. ****, който първи жилищен етаж представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес: гр. София, район „Витоша", ул. ****, ет.1, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ: 137 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: не е посочен в КККР, над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, и 3. ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със застроена площ от 137 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня и сервизни помещения, находящ се в триетажната жилищна сграда с гаражи и тавански жилищен етаж с адрес: гр. София, район „Витоша“, ул. ****, който втори жилищен етаж представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, 1 одобрени сьс Заповед № рд-18-68 от 02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, район „Витоша", ул. ****, ет.2, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ: 137 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, на основание изготвено в нейна полза саморъчно завещание.

В исковата молба се релевира, че ищцата, по силата на саморъчно завещание, оставено от нейната майка М. Д. Н., починала на 13.08.2007г. е собственик на по 3/4 /три четвърти/ идеални части от процесните недвижими имоти. Ищцата научила за саморъчното завещание едва в края на 2021-ва година.

Изтъква, че с въпросното завещание майката на ищцата М. Д. Н. завещавала на ищцата цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежавала към момента на смъртта си.

Братът на ищцата В.С.Н. и баща й С.К.Н. не получили дял от наследството на майка й, тъй като тя била завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на ищцата. На 06.10.2013 г. починал и бащата на ищцата С.К.Н.. Неговият дял се разпределил по равно между ищцата и нейния брат В.С.Н. при квота 1/8 /една осма/ идеална част – половината от наследството на бащата С.К.Н. за брата на ищцата и за ищцата – 7/8 /седем осми/ идеални части, от които 3/4 /три четвърти/ идеални части за ищцата по завещание от нейната майка, равни на 6/8 идеални части от обектите и 1/8 идеална част по наследство от бащата на ищцата.

През 2018 г. с изненада научила, че цялата сграда е била ипотекирана, като третият жилищен етаж и таванският /мансарден/ етаж на сградата били продадени на търг и в полза на трети лица били издадени постановления за възлагане, които са вписани в Агенцията по вписванията. За първите три етажа имало обявена публична продан. Направила справка в имотния регистър на Службата по вписванията в гр. София, от където установила, че на 17.11.1994г. брат й В.С.Н. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху цялата масивна жилищна сграда, посочена по-горе, а именно: „Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез учредено право на строеж № 145, том XX, дело № 3815/1994г. на нотариус при Районен съд, гр. София“.

В ИМ се сочи, че след издаването на констативния нотариален акт, братът на ищцата сключил договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 40, том XI, дело № 1987 от 07.02.1997 г. на 1-ви нотариус при Софийска нотариална служба при СРС като предмет на тази сделка е цялата триетажна жилищна сграда с тавански етаж и гаражи с адрес: гр.

София, ул. ****, а като купувач по договора е записано дружеството „И.Т." ЕООД. Заявява, че на 14.08.1998г. „И.Т.” ЕООД е сключило договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 98, том XLV, дело № 11005 от 1998 г. на нотариус при Софийски районен съд като предмет на тази сделка са само партерния етаж, първия жилищен етаж и втория 2 жилищен етаж от триетажната жилищна сграда с тавански етаж и гаражи с адрес: гр. София, ул. ****, а като купувач по договора е записан братът на ищцата по време на брака му с ответницата М.Г. Н., който бил сключен на 15.08.1993 г. в гр. София/.

В ИМ се сочи, че на 01.11.2004 г. братът на ищцата и неговата съпруга М.Г. Н. /сега с фамилия Ф./ сключили договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу частично погасяване на парично задължение, оформен с нотариален акт № 110, том VI, per. № 34188, дело № 1111 от 2004 г. на нотариус А.Ч., вписан под № 310 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Софийски районен съд, който нотариален акт е вписан в Службата по вписванията в гр. София. Предмет на тази сделка били партерния етаж, ПЪРВИЯ жилищен етаж и ВТОРИЯ жилищен етаж от триетажната жилищна сграда с тавански етаж и гаражи с адрес: гр. София, ул. ****, както и друг имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „Бели брези", а като приобретател по договора бил записан В.Д.Д.. На 18.03.2008 г. В.Д.Д. и М.П. Д. сключили с брата на ищцата и съпругата му към този момент М.Г. Н. /сега с фамилия Ф./ договор за продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 192, том II, per. № 05848, дело № 371 от 2008 г. на нотариус В. Б., вписана под № 302 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Софийски районен съд, който нотариален акт бил вписан в Службата по вписванията в гр. София. Предмет на тази сделка били същите имоти като в договора било записано, че продажната цена ще бъде заплатена чрез банков кредит, отпуснат от „ЮРОБАНК и ЕФ джи БЪЛГАРИЯ" АД /с предишно наименование „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА" АД/ след вписване на договорна ипотека в полза на банката. Договорната ипотека, обезпечаваща вземането на банката, предмет на нотариален акт № 192, том II, per. № 05848, дело № 371 от 2008 г. на нотариус В.

Б. била извършена с нотариален акт № 193, том 11, per. № 05849, дело № 372 от 2008 г. на нотариус В. Б., вписана под № 302 в регистъра на Нотариалната камара, с район на дейавие Софийски районен съд, който нотариален акт е вписан с акт № 133, том XIV, дело № 10408/2008 г., вх.рег. № 16470 от 18.03.2008 г. на Службата по вписванията в гр. София.

Ищцата сочи, че описаните договори за покупко-продажба, респективно договорът за прехвърляне на недвижими имоти срещу частично погасяване на парично задължение не са породили вещноправен ефект, тъй като брат й не е бил собственик на процесната жилищната сграда. Заявява, че при това положение договорната ипотека, учредена с нотариален акт № 193, том II, peг. № 05849, дело № 372 от 2008 г. на нотариус В. Б. е нищожна на основание чл. 167, ал.3 от ЗЗД.

Установяват се, освен настоящото, следните висящи производства във връзка с процесните имоти:

1. гр.д. № 13582/2018г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, 1-5 състав с ищец Е. Н. срещу ответници „Ю.Б.“ АД, В.Н. и М. Н. за обявяване нищожността на договорната ипотека по отношение на 1/2 идеална част от процесните самостоятелни обекти.

Същото е спряно до постановяване на окончателен съдебен акт по 2. гр.д. №10598/2022г. на СГС, 23 състав, с ищец Е. Н. срещу ответници „Ю.Б.“ АД, В.Н. и 3

М. Н. за обявяване нищожността на договорната ипотека по отношение на 3/4 идеална част от процесните самостоятелни обекти в сградата;

3. гр.д. № 12241/20г. по описа на СГС, 20 състав, с ищец Е. Н. срещу ответника „Ю.Б.“ АД, по което е предявен иск по чл.124 ГПК за признаване за установено, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от описаните имоти на основание наследство по закон, което е спряно до постановяване на окончателен акт по настоящото производство;

4. гр.д. № 28283/2018г. на 67 състав, СРС, с ищец Е. Н. срещу ответник В.Н. /по отношение на М. Н. производството е прекратено/ за делба на процесните имоти при квоти от по ½, по което е постановено влязло в сила решение по допускане на делбата при квоти от по ½.

В исковата молба по настоящото дело ищцата Е. Н. твърди, вещните й права върху описаните имоти са засегнати по изп.д. № 4703/2020г. на ЧСИ М. Б. от насочването на изпълнение върху целите имоти, а не върху притежаваните от брат й идеални части.

Следователно ищцата Е. Н. е трето лице по отношение на принудителното изпълнение срещу брат й В.Н. и неговата бивша съпруга М. Н.. В чл.440 ГПК е предвидено, че всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Искът се предявява срещу взискателя и длъжника. Следователно законът предвижда специален ред за защита на третите лица от незаконно изпълнение, а именно чрез предявяване на отрицателен установителен иск срещу взискателя и длъжника, чрез който иска да се установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника. Взискателят и длъжникът са задължителни необходими другари, чието съвместно участие в производството е предпоставка за неговата допустимост. /в този смисъл са и Определение № 385 от 8.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2416/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.П., определение № 58 от 28.03.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1026/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Т.Г. и т. 6 на ТР № 1/2013 г. по тълк. д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС: „задължителното другарство представлява частен случай на необходимо другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл. 129 ГПК…В изпълнение на служебните си задължения, съдът е следвало да даде указания на ищците да насочат претенцията си срещу всички задължителни другари“./ В случая с разпореждане №23635/01.11.2023г. /л.222/ на ищеца са дадени изрични указания да заяви дали насочва иска си и срещу длъжниците в изпълнителното производство В.Н. и М. Н., като ищецът с изрична молба от 24.11.2023г. /л.227/ е посочил, че не насочва иска си към тях. В тази връзка излага доводи, че във влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата било установено, че ищцата и брат й са съсобственици на процесните имоти при 4 квоти от по ½.

Съдът намира, че за допустимостта на настоящия иск е без значение дали между страните са проведени други производства и в частност – първа фаза на делба. Няма пречка искът по чл.440, ал.2 ГПК да се предяви като положителен /а не като отрицателен/ установителен иск, но и положителният също би бил допустим само ако е насочен срещу взискателя и длъжника, а не само срещу взискателя, както е в случая /в този смисъл е и определение №135 от 01.08.2017г. по ч.гр.д. №2110/2017на ВКС, в което е посочено следното: „в настоящия случай ищците твърдят, че са собственици на имота, предмет на принудителното изпълнение, а не длъжника, както и че кредиторът-взискател, насочвайки изпълнението срещу собствения на ищеца имот,всъщност оспорва неговата собственост. Ето защо, налице е правен интерес за третото лице, което претендира, че е собственик на имота по време на изпълнението,да предяви положителен установилетелен иск за собственост срещу длъжника и взискателя.“/