Решение № 15449 от 03.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15449 гр. С, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20261110105878 по описа за 2026 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.410 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от ЗАД „А“,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от К В и М И,против С О,ЕИК *****,с адрес гр.С,представлявана от кмета В Т,с искане за осъждане на ответника да заплати сумите от 820,36 евро главница и 318,41 евро мораторна лихва.

В исковата молба се твърди,че ищецът е застраховател по договор за застраховка каско за автомобил мерцедес с рег.№ *****. Сочи се,че застрахованият автомобил при движение в гр.С в посока ул.“*****“ попада на несигнализирана неравност капак на шахта над асфалта,при което за автомобила настъпват повреди. Ищецът сочи,че е образувал преписка по щета,определил е и е изплатил обезщетение в размер на 1594,48 лева. В исковата молба се твърди,че ответникът отговаря за вредите,защото стопанисва пътя. Ищецът поддържа,че е изпратена регресна покана до ответната община,но плащане не е последвало. Претендира сумата от 820,36 евро обезщетение и 318,41 евро мораторна лихва за периода 26.02.2023 г. до 26.02.2026 г. Ищецът моли съда да уважи исковата претенция.

Ответната страна С О в подаден писмен отговор оспорва исковете като твърди,че не е настъпил покрит застрахователен риск,твърди се,че не е доказано наличието на неравност на пътното платно,формулирано е възражение за съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил. Моли съда да отхвърли исковете.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Представена е застрахователна полица за застраховки каско и 1 злополука,издадена от „А“АД,валидна за периода 15.03.2021 г. до 15.03.2022 г.,както и анекс към застрахователна полица.

Според доклад по щета размерът на обезщетението възлиза на 1594,48 лева,която парична сума е заплатена с преводно нареждане от 18.05.2021 г. на собственика на автомобила.

С регресна покана,получена от С О на 27.05.2021 г.,“А“АД претендира от С О сумата от 1604,48 лева.

По делото са приети общи условия на „А“АД по застраховка на МПС.

В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита на свидетеля Б. се установява,че е управлявал автомобил мерцедес с рег.№ ***** към м.04.2021 г. и при движение по еднопосочна павирана улица в центъра на С,чието име свидетелят не си спомня,ударил колата поради наличие на пропадане,неравност на пътя,при което щетите върху автомобила били в долната му част. Свидетелят Б. е казал,че не е шофирал с висока скорост,защото от едната страна на улицата има училище,свидетелят не е възприел препятствието предварително. Според свидетеля Б. воланът на колата стоял накриво,колата продължила на свободен ход до автосервиз.

Според приетото заключение по съдебно-автотехническата експертиза възможният и вероятен механизъм за настъпване на ПТП е когато автомобил мерцедес по време на движение преминава през шахта,намираща се над нивото на асфалта на пътното платно,при което автомобилът получава увреждания по предна ходова част с приоритет вдясно. Стойността на щетите по средни пазарни цени възлиза на 1620,82 лева ( 828,71 евро ). От техническа гледна точка увражданията на автомобила мерцедес се намират в причинноследствена връзка с механизма на настъпване на ПТП.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Уважаването на искоза претенция с правно основание чл.410 от КЗ е обусловено от доказване,че е възникнало застрахователно правоотношение относно договор за застраховка каско,да бъде доказано настъпването на застрахователно събитие,да бъдат установени вредите,да бъде доказан фактът на изплащане на застрахователното обезщетение,с което за застрахователя възниква право на регресно вземане спрямо възложителя на работата,по повод на която са настъпили вредите. Този иск е уреден в полза на застрахователя,който може да претендира възстановяване на вредите,за които е изплатил обезщетение,от възложителя на работата,довела до възникване на вредите.

Софийският районен съд счита,че е доказано,че дружеството ищец е застраховател по договор за застраховка каско за автомобил мерцедес към датата на настъпване на ПТП,в която насока съдът отчете представената застрахователна полица,сключена по договори за застраховка каско и злополука. Договорът за застраховка каско се сключва във формата на застрахователна полица и поражда задължение за застрахования да заплати дължимата застрахователна премия,а за застрахователя да поддържа обезпечение по време на действие на договора като при настъпване на застрахователно събитие задължението се трансформира в такова относно определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. С договора за 2 застраховка каско застрахователят отговаря за обезвреда на вредите,настъпили за застрахованото имущество в рамките на застрахователния лимит.

Следователно в изпълнение на своите договорни задължения дружеството ищец е образувало преписка по щета въз основа на подадено уведомление от водача на увредения автомобил. Съгласно чл.8.3 от общите условия на дружеството застраховател авария,предизвикана от препятствие на пътното платно или нарушение на пътното покритие представлява покрит риск,поради което съобразявайки механизма на настъпване на ПТП съдът счита,че е настъпило застрахователно събитие,защото според според свидетелските показания на свидетеля Б. автомобилът е попаднал в неравност,защото имало неравност на пътя. Всяка неравност на пътното платно представлява основание за ангажиране отговорността на застрахователя при отчитане общите условия,според които покрит риск са и препятствието на пътното платно,и наличието на неравност на пътното покритие. За да приеме,че е доказано,че щетите са настъпили вследствие удар на автомобила в неравност,съдът отчете показанията на свидетеля Б.,който е управлявал автомобила и който депозира показания,че ПТП е настъпило на улица в центъра на С като поради неравност на пътното платно са възникнали вреди за долната ходова част на автомобила мерцедес. Не може да бъде споделен доводът на ответната община,че искът е недоказан,защото свидетелят не дава конкретно описание на коя улица и пред кой номер на улицата приблизително е настъпило произшествието,в която насока следва да бъде отчетено,че ПТП е настъпило преди пет години,а и при наличието на конкретни доказателства – писмени от преписката по щета и гласни от разпита на свидетеля Б. съдът приема,че произшествието е настъпило на улица в рамките на гр.С,т.е. ответникът отговаря за възстановяване на вредите. С оглед това,че ответната община отговаря за осигуряване безопасността на движение и поддържането състоянието на пътищата съдът приема,че ответната страна е пасивно легитимирана да отговаря по предявената искова претенция за възстановяване на застрахователното обезщетение. Съгласно чл.3 от Закона за пътищата пътищата са републикански и общински като общинските пътища са публична общинска собственост. В конкретния случай произшествието е настъпило на улица в центъра на С,поради което следва да бъде възприето,че улицата е общинска собственост,за чието поддържане в състояние,гарантиращо безопасността на движение ответникът отговаря.

Изграждането и поддържането на общинските пътища са дейности, възложени на общината съгласно чл.31 от Закона за пътищата,поради което съдът счита,че ответникът отговаря за възстановяване на вредите. В конкретния случай са претендирани вреди,произтекли от допускане наличието на неравност върху пътното платно,която е причинила възникване на щети за застрахован при ищеца автомобил. Предвид това,че за състоянието на пътното платно отговаря ответната община,както и с оглед липсата на поставени обозначения,означаващи наличието на неравност върху пътното платно,съдът счита,че исковата претенция е доказана по основание. В хипотезата на възникнали вреди вследствие настъпило застрахователно събитие на обезвреда подлежат тези вреди,които са пряка и непосредствена последица от събитието. В настоящия случай съдът счита,че причинените за автомобил мерцедес вреди представляват такива,които са проявени вследствие възникналото ПТП,в която насока отчете заключението по съдебно3 автотехническата експертиза,според което такива вреди могат да бъдат получени при описания механизъм. Софийският районен съд намира,че е доказана и друга изискуема материалноправна предпоставка за уважаване на иска – налице са доказателства,че ищецът застраховател е изплатил стойността на обезщетението на собственика на увредения автомобил мерцедес,за което по делото е представено преводно нареждане. Така мотивиран,съдът приема,че исковата претенция е доказана по основание,а и по размер при съобразяване заключението по съдебно-автотехническата експертиза,тъй като изплатеното от ищеца обезщетение е по-ниско от стойността на обезщетението,определена по средни пазарни цени. Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че искът за главница подлежи изцяло на уважаване за сумата от 820,36 евро. Изводът на съда за основателност на иска не се променя предвид формулирания от ответника в писмения отговор довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила мерцедес – за да е налице съпричиняване,необходимо е повече от едно лица да са допринесли за възникване на вредоносния резултат,а в настоящия случай не са представени доказателства водачът на автомобила със свои действия и/или бездействия да е допринесъл за възникване на вреди по автомобила. Изложените съображения мотивираха съда да счете,че исковата претенция за главница подлежи изцяло на уважаване.

Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от доказване,че парично вземане не е заплатено,при което за периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на мораторна лихва. Когато задължението няма падеж или срок за изпълнение,за да бъде поставен длъжникът в забава е необходимо да му бъде отправена покана. В конкретния случай застрахователят има право на регресно вземане спрямо възложителя на работата,което право възниква с изплащане на дължимото обезщетение.

Съдът приема,че ищецът е доказал да е отправил покана,а именно по делото е представена регресна покана,получена в С О на 27.05.2021 г. При наличието на отправена покана,с което е изпълнено условието ответната страна да е поставена в забава,както и като отчете липсата на плащане – изцяло или частично на претендираното вземане предвид изплащане на застрахователно обезщетение съдът намира,че исковата претенция за мораторна лихва е доказана изцяло по основание и по размер за сумата от 318,41 евро за периода 26.02.2023 г. до 26.02.2026 г.

При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат присъдени 379,50 евро съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА С О,ЕИК *****,с адрес гр.С,представлявана от кмета В Т да заплати на основание чл.410 от КЗ на ЗАД „А“,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от К В и М И сумата от 820,36 евро ( осемстотин и двадесет евро тридесет и шест евроцента ) главница – вземане за 4 изплатено застрахователно обезщетение по щета № 10121030102161,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 05.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА С О,ЕИК *****,с адрес гр.С,представлявана от кмета В Т да заплати на основание чл.86 от ЗЗД на ЗАД „А“,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от К В и М И сумата от 318,41 евро ( триста и осемнадесет евро четиридесет и един евроцента ) мораторна лихва за периода 26.02.2023 г. до 26.02.2026 г.