Решение № 99 от 20.02.2023, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 1414/2022
- Вид
- Решение № 99
- Подписан
- 20.02.2023
- В сила
- 28.06.2023
- Състав
- Екатерина Петрова Николова
Цитирани разпоредби
- чл.38, ал.1 т.4 · Закон за адвокатурата
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1 т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.61 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139, ал.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.167а, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189е, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал.1, т.2 · Закон за пътищата
- чл.10, ал.3 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 99 гр. Благоевград, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Латинка Г. Насина като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20221210201414 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.61 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Г. от гр.С , депозирана чрез адв.И., против НП№BG01032022/58999/P8-237/31.08.2022г., издадено от Директора на Национално тол управление към Агенция“Пътна инфраструктура“/АПИ/гр.София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800.00лв, във връзка с нарушение по чл. 179, ал.3а от ЗДвП, вр. с чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт. Поддържа се, че НП е издадено в нарушение на редица процесуални правила на ЗАНН. Алтернативно се застъпва становището, че не е доказано извършването на твърдяното с НП нарушение от субективна страна, а ако се приеме за извършено това нарушение, то е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован, чрез своят процесуален представител оспорва жалбата и поддържа становището за правилност и законосъобразност на обжалваното НП. Прави 1 искане за потвърждаване на обжалваният юрисконсултско възнаграждение в процеса. акт и присъждане на
Заинтересованата страна по аргумент на чл.63д от ЗАНН-АПИ, Национално тол управление, надлежно призовани, не ангажират представител и становище по делото.
РП-Благоевград, редовно призовани, не ангажират процесуален представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в законният срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
/Обжалваното НП се установи, че е връчено на санкционираното лице с известие за доставяне на 09.09.2022г , а подадената срещу него жалба по делото е депозирана на 19.09.2022г./
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
Между страните не е спорно, че на 01.03.2022г., св.К. В., на длъжност „ старши инспектор“ при санкционният орган, в присъствието на колегата си св. С., е съставил срещу жалбоподателя АУАН№ BG1032022/5800/P8-237 на основание чл. 167, ал.3б, т.2, във вр. с чл. 189е, ал.1 от ЗДвП и за това, че на 01.03.2022г., в направление излизане от територията на Република Б , на ГКПП-К е пристигнало ППС с рег.№ , влекач, с марка“ “, с обща технически допустима максимална маса на пътният състав над 3.5 тона/ над 12 тона/. При извършена проверка от свидетелите В. и С. е установено, че за това ППС е дължима , но незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, на 12.02.2022г. в 08.25 часа, П , път А-3, отсечка 92+548, засечено с контролно устройство с идентификатор №10121 /генериран доказателствен запис в електронната система на АПИ по чл.167а, ал.3 от ЗДвП и заснето нарушение с №D7E885A7E91134E053041F160A1A1B, ведно със снимков материал/. За заплащане на дължимата се такса за ползването на този път, е извършена и проверка в електронната система за събиране на такси за дата 01.03.2022г. в направление излизане от РБ през ГКПП-К . Това деяние е квалифицирано с акта като административно нарушение на жалбоподателя по чл.179, ал.3а от ЗДвП, вр. с чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Акта е 2 връчен на жалбоподателя лично и срещу подпис на датата на съставянето му.
Въз основа на АУАН, на 31.08.2022г., Директорът на Национално тол управление към АПИ, е издал обжалваното НП№ BG01032022/58999/P8-237, с което за описаното в акта нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП, вр. с чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата , на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800.00лв. НП е връчено на жалбоподателя надлежно чрез известие за доставяне на 09.09.2022г.
Към АУАН са приложени цитираните в него доказателствени документи /доклад и снимков материал/ , генерирани в Електронната система на АПИ.
Видно от тези документи, те онагледяват, че на 12.02.2022г. в 08.35 ч., в тол секция №10121 и на път А-3 92+548 км, нарастващ километър /Б - П /, през съответният сегмент на Електронната система на АПИ, е преминало ППС с рег. № , товарен автомобил с маса от 12 тона /12.5 тона/ , с 5 оси, за който е била заплатена пътна такса за движение по този републикански път, въз основа на подадени данни от бордово устройство, но „за категория по-малка от измерената такава.“ Съхранен е и направен снимков материал към този доклад, в който е заснето описаното в АУАН превозно средство именно на 12.02.2022г. в 08.35 часа.
При разпита на св.В. и св.С., същите установяват, че спрели за проверка жалбоподателя на изходящо трасе от страната през ГКПП-К , като в рамките на тази проверка в Електронната система на АПИ, констатирали генериран доклад за нарушение на това МПС на предходна дата, във връзка с незаплатена пътна такса за движение по път от републиканската мрежа на страната, за който се дължала такава такса. Тъй като не било установено кой е водача на заснетият автомобил с незаплатена пътна такса, свидетелите приели, че това е водача на същото МПС на 01.04.2022г., а именно – жалбоподателят и за това именно на него издали процесният АУАН , който му връчили на мястото на проверката.
Видно от представена по делото Квитанция от 01.03.2022г., с нея жалбоподателят е заплатил пътна такса в размер на 119.00лв., за описаното с рег.№ ППС в АУАН и НП , В квитанцията това ППС е посочено като такова с евро 6, над 12 тона и 4 и повече оси.
Съгласно Свидетелство за регистрация на ППС, описаното в НП моторно 3 превозно средство /товарен автомобил-влекач/ е собственост на фирма „М “ЕООД.
С Писмо на АПИ от 26.07.32022г., от фирмата собственик на описаното в НП за превозно средство е изискана информация и документи във връзка с констатираното нарушение, а именно : пътен лист или друг заместващ го документ , удостоверяващ самоличността на лицето, управлявало заснетото от електронната система на АПИ моторно превозно средство. Такава информация не е постъпила , а от представена от жалбоподателя карта за водача М. Г. от дата 12.02.2022г., се установява, че същият действително е управлявал МПС на таз дата, но по различен маршрут от заснетият такъв: по маршрут:Д / община Б / -гр.П -Магистрала С към К , К -Г .
Със Заповед №РД-11-167/08.02.2021г. на Председателя на УС на АПИ, на Г Т е делегирано в качеството му на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ при АПИ, правомощието за издаване на НП при констатирани нарушения по чл. чл.179, ал.3-3в от ЗДвП. Със Заповед №622 от 11.08.2022г., Георги Темелков е преназначен на длъжност „Директор на Национално тол управление при АПИ“, за която длъжност също са му делегирани такива правомощия от страна на Председателя на УС на АПИ.
С Решение №101 на МС от 20.02.2020г. е приет Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, обн. В ДВ бр.16 от 24.02.2020г. и в сила от 24.02.2020г., въз основа на чл.10, ал.3 от Закона за пътищата. В този списък фигурира описаният пътен участък с характеристиките му по НП, като част от републиканската пътна мрежа, за чието ползване се дължи пътна такса и последното се изяснява след рпедставяне в хода на процеса на Справка за тол сегментите от Електронната система на АПИ, ведно географско обозначение за сегмента, от който е генериран доклад за твърдяното и вменено на жалбоподателя нарушение на дата 12.02.2022г. с №10121 . Видно то въпросната Српавка и географска карта, този сегмент е позицониран именно на кв.92+548 от път А-3 и е сегмент /Б -П /.
Изложената фактическа обстановка се базира на представените и приети от страните и посочени по-горе писмени доказателства, които съдът кредитира като годни и относими към казуса.
При тези фактически дадености на казуса, съдът приема, че 4 незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП, вр. с чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
С представени по делото заповеди на Председателя на УС на АПИ , с които са делегирани правомощия именно на Георги Темелков в качеството му на Директор на Национално тол управление при АПИ, се доказа материалната компетентност на издателя за обжалваното НП и възраженията на защитата в обратна насока съдът намира за неоснователни.
Наред с това НП и АУН са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на жалбоподателя, но при издаването на НП съдът счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като е налице съществена неяснота относно фактическото описанието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение и начина на извършването му . В тази връзка , съдът констатира на първо място, че има съществено различие между съдържанието на АУН и НП , касателно описанието на вмененото административно нарушение с правна квалификация по чл.179, ал.3а от ЗДвП. Видно от съдържанието на АУАН, в него това нарушение е описано както следва: „ на 01.03.2022г., в направление излизане от територията на Република Б на ГКПП-К , е пристигнало ППС с рег.№С , влекач, с марка“ “, с обща технически допустима максимална маса на пътният състав над 3.5 тона/ над 12 тона/, като при извършена проверка е установено, че за това ППС е дължима , но незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като на 12.02.2022г. в 08.25 часа, П , път А-3, отсечка 92+548, засечено с контролно устройство с идентификатор №10121 /генериран доказателствен запис в електронната система на АПИ по чл.167а, ал.3 от ЗДвП и заснето нарушение с №D7E885A7E91134E053041F160A1A1B“. В съдържанието на НП към описанието на нарушението от фактическа страна вече е добавено, че описаното в АУАН превозно средство е било с маса 12 тона и общо с 5 оси, каквото фактическо твърдение в АУАН не е налице.
Това противоречие между съдържанието на АУАН и НП, както и недостатъчното описание на ППС, с което в казуса е прието, че е извършено процесното нарушение , е засегнало в значима степен правото на защита, защото жалбоподателят не е могъл да организира защитата си и да обоснове възражението си за заплащане на дължимата пътна такса от собственика 5 на процесното ППС към процесната дата. /Има такова възражение и в жалбата, но поради непосочване на конкретният брой оси на процесното ППС, за което е заснето твърдяното нарушение , във връзка с незаплатена пътна такса на 12.02.2022г. , жалбоподателят не можа да противопостави извършено такова плащане на пътна такса именно за процесното ППС на датата на проверката 01.03.2022г., след като санкционният орган е отхвърлил това възражение и с НП заради становището, че заплатената пътна такса с представената по делото квитанция от жалбоподателя е за ППС с по-малко оси от тези на процесният товарен автомобил ./
На следващо място съдът констатира, че нито в АУАН, нито в НП е посочено кой е извършител на твърдяното нарушение и как е установено, че това е именно жалбоподателят, т.е. въобще не е пояснено фактически и обстоятелствено извършителството на нарушението и в какво качество нарушителят се счита извършител на деянието съгласно чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата /като собственик на МПС или като ползвател на МПС, движещо се по платен републикански път на процесната дата./ Липсата на реквизит и респ. създадената неяснота в основен и задължителен реквизит на НП по чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН, винаги е съществено процесуално нарушение, което препятства организиране на защитата и е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на НП заради процесуалната му незаконосъобразност . /В тази насока е и съдебната практика: Решение №427/02.07.2020г., постановено по кнахд №32/2020г. по описа на Административен съд –Благоевград и Решение № 1863/11.06.2020г., постановено по кнахд № 335/2020г. по описа на Административен съд –Благоевград ./