Решение № 376 от 28.12.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Ямбол, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20232300500375 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община Тунджа - Ямбол, подадена от пълномощника адв.Е.И., против Решение №335/07.07.2023г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №886/2023г. по описа на този съд, с което въззивната община е осъдена да заплати на Д.Х.С. от гр.****, малолетна, действаща чрез нейния баща и законен представител Х. Р. С., сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ухапване на 02.10.2022г. в с.**** от безстопанствено куче, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2022 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски в размер на 1000 лева.

Оплакването в жалбата е за неправилност на решението на първата инстанция, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според въззивната община съдът не е извършил прецизен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, едностранчиво и неаргументирано е постановил своето решение на база главно на свидетелските показания на лица, които са заинтересовани от изхода на делото. Сочи се в жалбата, че съдът не е коментирал приетите по делото писмени доказателства- разпит на св.Т.Н. по досъдебното производство, съдебно-медицинско удостоверение, жалба от Р.С.а, протокол за извършена проверка и предписания от гл.инспектор при ОДБХ-Ямбол, от които доказателства по делото са установени изявленията на родителите на пострадалото дете, че ухапването е от съседско куче.

Въззивникът счита за невярно, неправилно и необосновано заключението на съда, че по делото не са ангажирани доказателства от ответника за това, че е предприел мерки и е изпълнил предписаните от закона действия за овладяване на популацията от бездомни кучета. Сочи, че общината е приела програма и план за действие за овладяване популацията на безстопанствените кучета и тъй като от с.**** няма постъпили сигнали за наличие на бездомни кучета, от страна на общината не са предприети конкретни действия в това населено място. В жалбата се изтъква, че не е обсъдено и обстоятелството, че е налице 1 съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото не били представени доказателства за пострадалото дете да е била положена дължимата грижа за здравето и телесната му цялост от страна на лицето, което го е придружавало. Въззивникът е изложил доводи по отношение на всяко от направените оплаквания.

По тези съображения общината моли за отмяна на обжалваното решение на ЯРС, с присъждане на направените по делото разноски. Евентуално оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, тъй като е силно завишен и не съответства на принципа за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, както и предвид обстоятелството, че е налице съпричиняване. Оспорен е и размерът на претендираната лихва, предвид това, че същата няма характер на мораторна такава и се дължи евентуално за период от датата на предявяване на иска до изплащане на присъдения размер на обезщетението.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна.

В о.с.з въззивната жалба се поддържа от пълномощника на въззивната община адв.И., която пледира за отмяна на обжалваното решение на ЯРС, евентуално за намаляване размера на присъденото обезщетение.

За въззиваемата Д.С. малолетна, действаща чрез своя баща и законен представител Х.С., в о.с.з. се явява процесуалният представител адв.Б., който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като законосъобразно и обосновано. Излага съображения, че районният съд е направил пълен анализ на събраните по делото доказателства и е обосновал извода си за това дали кучето е безстопанствено, а при определяне размера на обезщетението е преценил всички релевантни обстоятелства и правилно е уважил иска в предявения размер.

И двете страни претендират присъждане на направените разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. с чл.45 ЗЗД, предявен от ищцата Д.Х.С. от гр.****, малолетна, действаща чрез своя баща и законен представител Х. Р. С., против Община „Тунджа“ - за присъждане на сумата 5 000лв., представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от нападението и ухапването на 02.10.2022г. в с.**** от безстопанствено куче.

С депозирания отговор на исковата молба ответната община е оспорила иска изцяло като неоснователен и недоказан. На първо място е оспорено твърдението в исковата молба, че ухапването на детето е причинено от бездомно куче, като според общината кучето има стопанин и това е съседката на дядото на ищцата Т.Н.. От общината е заявено, че в населеното място, където се твърди да е извършено ухапването на детето няма безстопанствени кучета и в Община „Тунджа“ не са постъпвали сигнали в такава връзка, като е противопоставено възражение, че не е била положена и дължимата грижа от придружителя на ищцата за опазване на здравето и телесната й цялост и е налице съпричиняване на вредите. Другото възражение на общината е, че е изпълнила задълженията си по ЗЗЖ, като е предприела предписаните от закона действия за овладяване на популацията на безстопанствени кучета - приела е и изпълнява План за действие за овладяване на популацията на такива животни, сключила е договори във връзка с дейността на общинския приют за безстопанствени животни в с.Роза и е взела мерки за предотвратяване на агресивното поведение на животните, но не е напълно задължена да предотврати агресивно поведение. Общината е оспорила иска и по размер като завишен и несъответстващ на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, оспорила е и претенцията за законна лихва до датата на подаване на исковата молба.

Установената по делото фактическа обстановка е следната:

Въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото – фиш за спешна медицинска помощ от 02.10.2022г., съдебно-медицинско удостоверение от 03.10.2022г. и на гласните доказателства чрез разпита на свидетелите Р.С. и Р.С., чиито показания следва да бъдат ценени като последователни, убедителни, житейски логични и 2 кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, въззивният съд приема за установено по несъмнен начин, че на 02.10.2022г. ищцата Д.С. е била нападната и ухапана от куче в с.****, Община „Тунджа“, Обл.Ямбол. Видно е от фиша за спешна медицинска помощ ухапванията у детето са по дясна длан и бедро на дясно краче, като на детето е била направена промивка и превръзка на раните и същото е насочено към общопрактикуващия лекар и съдебен лекар. От представеното Съдебномедицинско удостоверение № 446/2022г. от 03.10.2022г., издадено от съдебния лекар д-р Ч., по делото е установено, че ищцата е получила ухапвания от куче в областта на дясната длан и задновътрешната повърхност на дясното бедро, по което има две наранявания с неравни ръбове, натъртени тъканни и с кръвонасядания и болезнен оток на тъканите около тях. Описаните травматични увреждания според заключението на съдебния лекар са получени в следствие на предмети с остри затъпени ръбове и добре отговарят да са били получени по начин и време, съобщени от освидетелстваното дете, чийто баща е съобщил, че детето е било нападнато и ухапано от кучетата на съседите.

Разпитаният свидетел - очевидец, дядото на ищцата – Р.С. е установил с показанията си, че с двете си внучки – ищцата и по-малката й сестра, е вървял на посочената дата в с.**** на ул.****, като до № ** на улицата спрели, за да наберат паднали орехи.

Навеждайки се свидетелят чул Д. да изревава, обърнал се и видял, че детето е захапано за крака от едро, голямо, кафяво куче. Д. била коленичила на земята и плачела. Кучето се насочило и към другото внуче на свидетеля, но той успял да го вземе и да прогони животното. След това, носейки малкото дете и държейки за ръка по-голямата Д., чиито дясно бедро и дясна ръчичка кървели, се прибрали вкъщи. Децата плачели и били стресирани, дошла линейка и полиция по сигнал на тел.112. Лекарят превързал раната след направена промивка и препоръчал на другия ден детето да посети „Спешен център“, за да се направи допълнителен преглед. Според свидетеля, преди инцидента децата контактували с домашните кучета на дядо си и на баща си, но след ухапването се плашели и страняли от кучета, страхували се от кучета, при вида им ищцата се стъписвала, дърпала се към дядо си и го хващала за ръката. Една седмица след ухапването ищцата леко накуцвала с десния крак, а на мястото на ухапването останал белег. Описвайки кучето, което е ухапало ищцата, свидетелят С. е посочил, че това е голямо, улично куче, без марка, каишка или намордник, което е виждал преди това от около месец-два да ходи из селото. Това куче се събирало с други улични скитащи се кучета, за които никой не се грижел. Свидетелят е изяснил, че съседката му Т. от № ** на улицата отглежда две големи кучета, затворени в клетка, има и едно малко куче, което бяга в двора, но него не го е виждал на улицата, не е виждал и съседката да храни уличното куче, което ухапало детето.

В качеството на свидетел по делото е разпитана и майката на ищцата - Р.С., която е установила с показанията си, че не е присъствала на инцидента, а е видяла децата си след него. Децата били много притеснени, Д. имала рани на ръцете, коляното и бедрото. След инцидента двете деца били неспокойни вечер, събуждали се с плач, когато видели куче, имали притеснения, притискали се към майка си, прибирали се у дома. Родителите решили децата да посещават психолог, за да се предотвратят психическите последствия от инцидента. На следващия ден след ухапването, по раната на Д. имало загнояване и се наложило посещение в болницата. Около седмица на детето били правени превръзки, в „Спешен център“ му поставили ваксина за тетанус, след това на родителите било обяснено как сами да се грижат за раните, което те правили много време за по-голямата рана.

Понастоящем детето се мажело с крем, за да заличи белезите, по-големият от които бил на крака. Според свидетелката, болката от раните при ищцата продължили дълго време, детето изживявало притеснения за ръката и за крака си, при вида на куче започвало да пищи и да се притиска в майка си, а заради неспокойния сън родителите решили да посещава психолог, от чиято терапия имало известно успокоение. За подадената от нея жалба до ответната община след процесния инцидент, св. С.а е обяснила, че оплакването й в жалбата е било от кучетата на съседите, тъй като инцидентът се е случил в района на съседния имот и тя е предположила чие е кучето. При разпита обаче е поддържала, че кучето, което е ухапало детето й не е било никога в съседния двор, винаги е било на улицата, не е било вързано, улично куче е, не е виждала съседката да го храни или да поставя къщичка за него.

Имало такава къщичка навън, на улицата, но в момента не била там.

Образуваното ДП №198/2022г. на РУ „Тунджа“ е прекратено с постановление от 3

21.12.2022г. на наблюдаващия прокурор от ЯРП, който е приел въз основа на събраните по досъдебното производство доказателства, че ухапалото ищцата куче е безстопанствено и не е осъществен състав на престъпление по чл.325в, ал.1 от НК.

По делото е представено Становище след проведени консултации от 31.01.2023г. на психолога М.М., с което е установено, че ищцата посещава кабинета на психолога от м.октомври 2022г., на 3-4 сесии месечно. В началото е наблюдавана повишена тревожност у детето от посттравматичния стрес от ухапването от кучето на 02.10.2022г. След няколко сесии е отчетено известно успокоение, но детето все още се сеща за случилото се с емоция на страх и неприязън, тревожно е, като терапевтичната работа продължава за свеждане до минимум на последствията.