Решение № 26 от 28.02.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Велико Търново, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ М.А

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело № 20224001000275 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 52 от 01.06.2022 г., постановено по т.д.

№ 23/2021 г. Плевенският окръжен съд осъдил ЗД „Евроинс“ АД - гр.София да заплати на М. Б. А., на основание чл. 380, ал.1, вр. с чл. 493а от КЗ и чл. 432, ал.1 от КЗ,обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. Д. М., в резултат на ПТП на 18.07.2020 г. във Велико Търново, с оглед наличието на валидно застрахователно правоотношение към 18.07.2020 г. по застрахователна полица на

ЗД

„Евроинс“

АД

№

BG/07/119003053496/31.10.2019 г. в размер на 21 000 лв., заедно със законната лихва, считано от 1.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като до размера на 30 000 лв., частичен иск от 50 000 лв., отхвърлил предявения иск като неоснователен. Осъдил е ЗД „Евроинс“ АД да заплати на М. А. Я., на основание чл. 380, ал.1, вр. с чл. 493а от КЗ и чл. 432, ал.1 от КЗ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. Д. М., в резултат на ПТП на 18.07.2020 г. във Велико Търново, с оглед наличието на валидно застрахователно правоотношение към 18.07.2020 г. по застрахователна полица на

ЗД

„Евроинс“

АД

№

1

BG/07/119003053496/31.10.2019 г. в размер на

10 000 лв., заедно със законната лихва, считано от 1.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Осъдил е ЗД „Евроинс“ АД да заплати на П. Д. М., на основание чл.

380, ал.1, вр. с чл. 493а от КЗ и чл. 432, ал.1 от КЗ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. Д. М., в резултат на ПТП на 18.07.2020 г. във Велико Търново, с оглед наличието на валидно застрахователно правоотношение към 18.07.2020 г. по застрахователна полица на ЗД „Евроинс“ АД № BG/07/119003053496/ 31.10.2019 г. в размер на 10 000 лв., заедно със законната лихва, считано от 1.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА на адв. П. К. от САК възнаграждение в размер на 2112 лв. с ДДС, а М. Б. А., М. А. Я. и П. Д. М. са осъдени да заплатят солидарно на ЗД „Евроинс“ АД деловодни разноски общо в размер на 732 лв. Осъдил е ЗД „Евроинс“ АД да заплати на П. Д. М. деловодни разноски в размер на 750 лв., а по сметка на Плевенски окръжен съд - държавна такси и разноски по производството в размер на 1640 лв.

С определение № 285 от 1.08.2022 г., постановено по т.д. № 23/2021 г.

Плевенският окръжен съд изменил на осн. чл. 248, ал.1 от ГПК решение № 52 от 1.06.2022 г. на Плевенски окръжен съд по т.д. № 23/2021 г. в частта за разноските като е осъдил ЗД „Евроинс“ АД да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв вр. с чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокат П. К. от САК възнаграждение в размер на 3193 лв., съобразно уважения размер на исковете, вместо 2112 лв.

Съдът оставил без уважение подадената молба по чл. 248 от ГПК в останалата част, като неоснователна. С определението съдът е допълнил на осн. чл.

250, ал.1 и ал. 2 от ГПК решение № 52 от 1.06.2022 г. на Плевенски окръжен съд по т.д. № 23/2021 г., като отхвърлил предявените искове от М. Б. А., М. А.

Я. и П. Д. М. за присъждане на лихва върху обезщетенията за претърпени неимуществени вреди за периода от 25.07.2020 г. до 30.11.2020 г. включително, като неоснователни.

Въззивна жалба против горното решение в частта, с която е определен началния момент на лихвата за забава върху присъдените обезщетения, е подадена от ищците М. Б. А., М. А. Я. и П. Д. М., чрез адв. П. К.. В жалбата се излага, че съдът неправилно е присъдил лихва за забава върху определеното обезщетение, на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, считано от 01.12.2020 г., 2 след изтичане на срока по чл. 496 от КЗ. Посочва се, че приложимата правна норма е чл. 429, ал.З КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за заплащане на лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице и тъй като за делинквента е установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, то за застрахователя възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден или в случая – от 25.07.2020 г. Излага се, че чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ посочва включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за забава, а именно - тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. В случая, застрахователят не твърдял да не е уведомен от застрахования в 7-дневния срок, поради което и лихва се дължи именно от датата, посочена в исковата молба. Ако не от деликвента в седемдневния срок, то застрахователят бил уведомен от самите пострадали на 31.08.2020 г., което била и най-късната дата, от която се дължи лихва. Неправилно съдът приемал, че ответникът не бил в забава, тъй като лихва следвало да се изчислява от представянето на всички поискани от застрахователя документи. Твърди се, че в конкретния случай, видно от доказателствата по делото, дори и към момента на постановяване на решението досъдебното производство по случая все още не е приключило и все още няма как да бъде представен окончателен акт, т.е. не може да се приеме, че пострадалият е в забава, поради непредставянето на документи от ДП, а отделно от изложеното - при предявяване на претенцията си пред застрахователя пострадалите са представили всички документи, с които са разполагали, вкл. и констативен протокол с пострадали лица - за настъпване на процесното ПТП. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените от ищците искове за заплащане на законна лихва върху присъдените обезщетения, като се приеме, че лихва се дължи считано от 25.07.2020 г., евентуално от 31.08.2020 г. до окончателното изплащане, както 3 и да се присъди законна лихва върху присъдените обезщетения за периода от 25.07.2020 г., евентуално от 31.08.2020 г. до 01.12.2020 г. Претендира се присъждането на разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

От насрещната по жалбата страна ЗД „Евроинс“ АД-гр.София, чрез юрисконсулт Й. С., е постъпил писмен отговор, в който се заема мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Въззивна жалба срещу решението в частите, с които на ищците са присъдени обезщетения за неимуществени вреди, е подадена и от ответника ЗД „Евроинс“ АД-гр.София, чрез юрисконсулт Й. С.. Жалбоподателят счита, че решаващият състав неправилно е приел, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение на лицата от разширения кръг, като се е произнесъл в противоречие с указанията, дадени в ТР № 1/2016 от 21.06.2018 г., по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Посочва се, че в конкретния случай съдът се е отклонил от задължителните указания, приемайки, че наличието на особена връзка има отношение единствено към размера, но не и към правото на обезщетение. Твърди се, че гласните доказателства по делото показват, че между починалия и ищците са съществували нормални отношения, характерни за съответния вид родство и макар и да са приели тежко загубата му, няма данни за конкретни житейски обстоятелства, довели до създаването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, нито за особена близост, надхвърляща общоприетите разбирания. На следващо място жалбоподателят заявява несъгласие с процента на съпричиняване, определен от първостепенния съд. Посочва се, че от механизма, установен по делото, ставало ясно, че двамата водачи са допринесли за инцидента в еднаква степен - единият се е движил прекалено бързо, а другият е предприел маневра обратен завой на непозволено за целта място, поради което приносът на загиналия за настъпване на ПТП и на вредоносния резултат следва да се определи на 50%. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части, с които ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на М. Б. А. - сумата от 21 000 лв.; на М. А. Я. - сумата от 10 000 лв.; на П. Д. М. сумата от 10 000 лв., ведно със законна лихва върху главниците и разноските по делото, като вместо това жалбоподателят моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира се присъждането на разноски за производството по делото.

4

От ответниците по въззивната жалба М. А., М. Я. и П. М., чрез адв. П.

К., е постъпил писмен отговор, в който се заема подробно становище за неоснователност на жалбата.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Пред Плевенския окръжен съд са били предявен искове с правно основание чл. 432 от КЗ от М. Б. А., М. А. Я. и П. Д. М. срещу ЗД „Евроинс“ АД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в резултат от смъртта на М. Д. М., настъпила при ПТП на 18.07.2020 г., както следва: на М.

А. (дядо на загиналия) – сумата от 26 000 лв., частично от 50 000 лв.; на М. Я.

(баба на загиналия) – сумата от 10 000 лв., частично от 50 000 лв.; на П. М.

(брат на загиналия) – сумата от 10 000 лв., частично от 50 000 лв., ведно със законната лихва върху всяка една от претендираните суми, считано от 25.07.2020 г. до окончателното им изплащане.

С определение от 5.05.2022 г. съдът допуснал на основание чл. 214 от ГПК увеличение на предявения иск от М. А. срещу ЗД „Евроинс“ АД, като постановил искът да се счита предявен за сумата в размер на 30 000 лв., частично от 50 000 лв.

От фактическа страна се установява следното:

Безспорно установено е по делото, че на 18.07.2020 г., в гр. Велико Търново, на ул. „Магистрална“, е настъпило ПТП с участието на л.а. „Опел Зафира“, с водач С. Г. П. и мотоциклет „Сузуки“, управляван от М. Д. М., при което водачът на мотоциклета М. М. е загинал на място. Горните обстоятелства се установяват от представения към исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 199/18.07.2020 г., както и от материалите по образуваното по случая ДП № ЗМ 543/2020г по описа на РУ – Велико Търново, преписи от които са приложени по делото.

От представените удостоверения за съпруг/а и родствени връзки е видно, че ищецът М. Б. А. е дядо на загиналия М. Д. М. по бащина линия, ищцата М. А. Я. е баба на загиналия по майчина линия, а ищецът П. Д. М. е негов пълнокръвен брат.

Безспорно е също така между страните, че по отношение на лекия 5 автомобил „Опел Зафира“ е налице застрахователна полица № BG/07/119003053496 с валидност за периода 2.11.2019 г. – 1.11.2020 г. по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество.

Не е спорно по делото също, че ищците са отправили извънсъдебни претенции към ответното дружество от 31.08.2020 г., по които са образувани щети от същата дата. С две писма от 8.09.2020 г. застрахователят е изискал от ищците представянето на нови писмени доказателства, описани подробно в писмата, включително банкови сметки за изплащане на обезщетенията. С писмо от 30.11.2020 г. ищците са уведомени, че не са налице условия за изплащане на обезщетения поради непредставяне на надлежните доказателства.

От заключението на допуснатата пред първата инстанция автотехническа експертиза се установява, че произшествието се състои в сблъсък между две МПС, при който лек автомобил „Опел Зафира“ навлязъл в лентата на движение на мотоциклет „Сузуки“ при маневра за обратен завой.