Акт от 12.05.2021, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- 222/2021
- Подписан
- 12.05.2021
- В сила
- 12.05.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 221, ал. 2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 222, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1, изр. 2, пр. първо · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 54 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 136, ал. 2, т. 3 · Закон за управление на отпадъците
- чл. 35 · Закон за управление на отпадъците
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 105
12.05.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково в открито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева при секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурора Невена
Владимирова, като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 222 по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, депозирана от Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково, против постановените по адм. дело № 331/2020 г. по описа на РС – Димитровград Решение № 260032/17.11.2020 г. и Решение № 260064/30.12.2020 г.
В жалбата се посочва, че Решение № 260032/17.11.2020 г. е неправилно и незаконосъобразно, доколкото не ставало ясно какви точно са мотивите на въззивния съд за отмяна на НП. Съдът, от една страна, приел, че възражението за неспазване на срок за издаване на АУАН е неоснователно и недоказано и че няма нарушение на чл. 34 от ЗАНН. В същото време обаче посочил, че е налице съществено нарушение в административнонаказателната процедура при съставяне на АУАН, което опорочава процеса до степен, да доведе до незаконосъобразност на издаденото НП, като причина за това била, че съставянето на АУАН се отложило във времето, в случая - повече от месец след поканата до нарушителя да се яви в сградата на РИОСВ - Хасково за съставяне на АУАН.
Касационният жалбоподател изразява несъгласие с този извод на съда, още повече, че нито в ЗАНН, нито в Закона за управление на отпадъците имало съответна разпоредба, уреждаща конкретен срок за съставяне на АУАН след поканата за това.
Задължителен срок бил този по чл. 34 от ЗАНН, който бил давностен и изисквал в ал. l образуването на административнонаказателно производство да се случи в тримесечен срок от установяване на нарушението. В случая екологичното нарушение било установено с официална справка от директора на РИОСВ - Бургас, заведена в РИОСВ - Хасково на 20.11.2019 г. с писмо, с което се установявало, че липсва документ по реда на чл. 35 от ЗУО за транспортиране на отпадъци, а АУАН бил съставен на 27.01.2020 г., тоест след 2 месеца и 7 дни. За деня на поканата жалбоподателят бил надлежно уведомен, като в случая била налице хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, а именно нарушителят бил уведомен своевременно, по надлежния ред, като от страна на административния орган били извършени всички необходими и законово регламентирани действия по осигуряване на неговото присъствие и съдействие, но въпреки това от негова страна не било осигурено присъствие в указания ден.
Предвид горното касационният жалбоподател счита, че този мотив за отмяна на НП е неправилен, тъй като дори да имало някакво забавяне от поканата до съставяне на АУАН по никакъв начин не можело да се приеме, че това представлява съществено нарушение на процесуалните правила в административнонаказателното производство, още повече, че покана за съставяне на АУАН била получена от жалбоподателя на 04.12.2019 г. съгласно известие за доставяне ИД PS 6300 0122М2 J. Последният направил възражение по поканата на 24.01.2020 г. и след като разгледал възражението, актосъставителят, смятайки го за неоснователно, съставил след 3 дни АУАН. В случая АУАН бил редовно връчен и била предоставена възможност на търговеца да даде обяснения и да направи възражения, както при връчването, така и допълнително в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, от която възможност ЕТ "Стоян Нанев" се възползвал.
Съдът правилно заключил, че е извършено нарушение на чл. 35, ал. 5, вр. ал. 3, вр. чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО - на 16.08.2019 г. на площадка за събиране и третиране на отпадъци, стопанисвана от „Траш Еко Пак“ ЕООД, представляваща част от 2000.00 кв.м. от площадка на "ТЕЦ Марица 3" АД, находяща се в гр.Димитровград, в качеството си на превозвач с товарен автомобил марка "Рено Премиум" с държавен регистрационен номер *** и ремарке с № *** извършил транспортиране на контейнер с отпадъци № *** и PIN*** от изпращач "БМФ Порт Бургас" ЕАД, гр.Б., който бил транспортиран и разтоварен на 16.08.2019 г. на площадка в гр.Д., ползвана от "ТРАШ ЕКО ПАК" ЕООД, по договор за наем с ТЕЦ "МАРИЦА 3" АД, Д., без да притежава издаден регистрационен документ за транспорт на отпадъци, който се изисква по чл. 35, ал. 5 във вр. ал. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Това било доказано по делото по несъмнен начин.
"ТРАШ
ЕКО ПАК" ЕООД се занимавал с дейности с отпадъци на площадка в гр. Д., като на дружеството била наложена имуществена санкция с влязло в сила Решение № 422/24.07.2020 г. по КАНД № 345/2020 по описа на АС - Хасково.
На фона на установено извършено административно нарушение по чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО от ЕТ "С. Н.", гр.Б., ЕИК: ***, гр. Б., жк. *** с управител С. Г. Н., което се доказало по безспорен начин и засягало обществените отношения по управление на отпадъците в страната и опазване на околната среда, мотивът на въззивния съд за отмяна на НП, че актът е издаден повече от месец след поканата, бил несъстоятелен, предвид това, че 3-месечният срок по ЗАНН бил спазен.
При определяне на административното наказание били отчетени всички смекчаващи и отегчаващи тежестта на нарушението обстоятелства. Деянието в случая било с по-висока степен на обществена опасност, тъй като водело до повишен риск за околната среда, поради което се санкционирало и по-строго от законодателя.
С оглед гореизложеното, се моли да бъде отменено Решение № 260032/17.11.2020 г. по адм. дело № 331/2020 г. на PC - Димитровград, като касационната инстанция се произнесе с решение, с което да бъде потвърдено изцяло НП на Директора на РИОСВ - Хасково като правилно и законосъобразно.
Касационният жалбоподател посочва, че не е доволен и от постановеното решение за допълване на Решение № 260032/17.11.2020 г., като възразява срещу твърдението на съда за просрочено възражение за прекомерност от страна на директора на РИОСВ. Това възражение било направено с писмо изх.№ О-467/09.12.2020 г. на Директора на РИОСВ - Хасково с искане да бъде намален размерът на претендирания адвокатски хонорар като прекомерен, тъй като същият надвишавал минималния размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно чийто чл. 18, ал. 2, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, сумата от 300 лв. за процесуално представителство на една инстанция пред PC - Димитровград отговаряла на нормативно установения размер и била реална, а не претендираната сума от 700 лв., която била неоправдано завишена.
Прави се искане на основание чл. 63, ал. 3 във вр. ал. 5 от ЗАНН да бъдат присъдени направените разноски в производството като юрисконсултско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба – ЕТ "С. Н.", гр.Б., чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмени отговори на касационните жалби, оспорва същите и моли да бъдат оставени без уважение като неоснователни.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита постановеното по съществото на делото решение за правилно и като такова предлага да бъде оставено в сила. Намира за основателна жалбата срещу допълващото решение, с което не било обсъдено и взето предвид направеното възражение за прекомерност от страна на жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбите за допустими, като подадени в срок и от надлежна страна.
С Решение № 260032/17.11.2020 г., постановено по адм. дело № 331/2020 г., PC -Димитровград е отменил Наказателно постановление № 5/20.07.2020 г., издадено от Директора на РИОСВ - Хасково, с което на ЕТ „С. Н.“, гр. Б., ЕИК: ***, гр. Б., жк. *** с управител С. Г. Н., ЕГН: **********, на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 и чл. 157, ал. 4 от Закона за управление на отпадъците и чл. 83 от ЗАНН е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 7 000 лв. за извършено нарушение по чл. 35, ал. 5 във вр. ал. 3, във връзка с чл. 136, ал. 2, т. 3 от Закона за управление на отпадъците.
С Решение № 260064/30.12.2020 г. по същото дело по искане на жалбоподателя Районен съд - Димитровград е допълнил Решение № 260032/17.11.2020 г. в частта за разноските, като е осъдил РИОСВ - Хасково да заплати на ЕТ "С.
Н." гр.Б., направени по делото разноски в размер на 700.00 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
За да постанови решението си по съществото на делото, районният съд е приел, че на 19.08.2019 г. е била извършена проверка на площадка за събиране и третиране на отпадъци, стопанисвана от „Траш Еко Пак“ ЕООД, представляваща част от 2,000.00 кв.м. от площадка на „ТЕЦ Марица 3“ АД, при която било установено, че там се извозват отпадъци от пристанище Бургас посредством автомобили на трети фирми, със запечатани контейнери. При последваща проверка по документи било установено, че на 15.08.2019 г. било извършено транспортиране на контейнер с отпадъци с товарен автомобил, собствен на жалбоподателя. В хода на проверката било изпратено запитване до Директор на РИОСВ – Бургас, като с отговор, получен с изпратено на 20.11.2019 г. писмо, се установило, че липсва документ по реда на чл. 35 от ЗОУ за транспортиране на отпадъци. Изпратена била покана изх.№ 0-467/03.12.2019 г. до жалбоподателя на основание чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, получена на 05.12.2019 г. На 19.12.2019 г. жалбоподателят не изпратил представител. Бил съставен АУАН в негово отсъствие на 27.01.2020 г., връчен на 13.02.2020 г. чрез органите на МВР. Впоследствие било издадено обжалваното НП № 5/20.07.2020 г. на Директор на РИОСВ – Хасково. Съдът е изложил доводи, че е налице съществено нарушение в административно наказателната процедура при съставяне на
АУАН , което опорочава процеса до степен да доведе до незаконосъобразност на издаденото НП. За такова нарушение съдът е преценил неспазването на процедурата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, доколкото в случая АУАН бил съставен повече от месец по-късно от датата, посочената в отправената покана за съставяне на акт.
Изложени са и доводи по съществото на делото, като е прието за установено извършено нарушение на чл. 35, ал. 5, вр. ал. 3, вр. чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗОУ.
След постановяване на Решение №
260032/17.11.2020 г., във връзка с постъпило от жалбоподателя искане за допълването му в частта за разноските, с Решение № 260064/30.12.2020 г. по същото дело, съдът е намерил направеното искане за допълване за допустимо и основателно. Изложил е мотиви, че в дадения от съда срок от насрещната страна е направено възражение за намаляване на разноските, което възражение обаче съдът е намерил за просрочено, поради което е присъдил на жалбоподателя претендираното от него адвокатско възнаграждение в пълен размер, а именно в размер на 700 лева.
Настоящата съдебна инстанция намира, че решението на районния съд, с което обжалваното наказателно постановление е отменено, е неправилно и постановено в нарушение с материалния закон.
Основателно се явява релевираното от касатора възражение, че съставянето на АУАН не в деня, посочен в отправената до нарушителя покана и в отсъствието на нарушителя, не представлява съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН допуска съставянето на АУАН и в отсъствие на нарушителя, ако същият не се яви или не може да бъде открит. За да е приложима тази разпоредба, се изисква да е налице отправена надлежна покана за съставянето на АУАН, каквато в случая е налице. Безспорен е фактът, че на посочената в акта дата жалбоподателят не се е явил, както е безспорен и фактът, че актът не е съставен на посочената в поканата дата. Дори и обаче да се приеме, че съставянето на акта не на конкретно посочената в поканата дата, е процесуално нарушение, то същото, според настоящата инстанция, не е съществено по своя характер и не се е отразило на правото на защита на лицето. Съставянето на акта не в деня на поканата при неявяване на нарушителя, макар и укоримо и нежелателно, не предпоставя санкцията на чл. 54 от ЗАНН или чл. 63, ал. 1, предл. 3 от ЗАНН. В случая съставеният акт е връчен по надлежния ред и на нарушителя е предоставена възможност да изложи писмени възражения. Нещо повече, фактът, че е налице съдебен контрол спрямо издаденото наказателно постановление предполага достатъчна гаранция за защита на правата му.
Разпечатката съдържа 41 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ef34824-576c-42c8-8319-ba91bce0c981