Решение № 324 от 14.10.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 202/2026
- Вид
- Решение № 324
- Подписан
- 14.10.2026
- Състав
- ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ, ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ЦОНЧЕВ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 204 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 324 гр. Перник, 14.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
Членове:
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря АТИНА ИВ. БАНКОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500202 по описа за 2026 година Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор.
С решение № 156 от 09.03.2026 г. по к.гр.д. № 1727/2024 г. на ВКС, Първо Г.О. е отменено въззивно решение № 6 от 05.01.2024г., постановено по гр. д.
№ 602/2023г. на Окръжен съд Перник и делото е върнато на Окръжен съдПерник за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
С обжалваното пред ПОС решение № 108 от 09. 06. 2023г., постановено по гр. д. № 200 / 2022г. по описа на Радомирския районен съд е :
1.Признато за установено по отношение на А. Б. П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Б. П. К., с ЕГН: **********, с адрес: *** и И. К. И., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, че К. С. К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е собственик на следния недвижим имот, а именно: незастроен урегулиран поземлен имот, находящ се в ***, с площ по нотариален акт от 940 кв. м, а по скица - от 957 кв. м, за който съгласно регулационния план на ***, одобрен със заповед № 367/28.12.2001 г. на кмета на община Радомир е отреден парцел *** (***), от кв. ***, отреден за жилищно застрояване, при граници (съседи): улица с ОК 544 - 545, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***, всички от кв.
*** по плана на ***.
1
2. Отменен на основание на чл. 537, ал. 2 ГПК е нотариален акт № ***, том ***, дело № 1976/1994 г. по описа на нотариус М. Д., с район на действие - РС – Радомир и са разпределени разноските по спора.
Недоволна от решението е останала ответника А. Б. П., която го е обжалвала изцяло като неправилно. Поддържа се, че в противоречие с материалите по делото съдът приел, че по делото било установено и че не се спорило между страните, че недвижимият имот, представляващ незастроен урегулиран поземлен имот, находящ се в ***, с площ по нотариален акт от 940 кв. м, а по скица - от 957 кв. м, за който съгласно регулационния план на ***, одобрен със заповед № 367/28.12.2001 г. на кмета на община Радомир е отреден парцел *** (***), от кв. ***, отреден за жилищно застрояване, при граници (съседи): улица с ОК 544 - 545, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***, всички от кв. *** по плана на *** бил идентичен с недвижимия имот, описан в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ***, том ***, дело № 510/1979 г. на Радомирски районен съдия, въз основа на който ищцата твърди, че била собственик на процесния имот. Оспорва се идентичността на притежавания от нея имот с този , претендиран от ищеца, като излага доводи в тази насока. Поддържа и доводите си за придобиване на имота по давност, включително и от нейните праводатели, както и възражението си това, че имота е с възстановено чрез земеделска реституция право на собственост в полза на нейните праводатели. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в цялост, а искът отхвърлен със всички произтичащи от това последици , включително отхвърляне на искането по чл. 537 ал. 1 от ГПК за отмяна на нотариалния акт № ***, том ***, дело № 1976/1994 г. по описа на нотариус М. Д..
Насрещната страна К. К., чрез адвокат К. Т., е подала в срок писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Оспорва твърданията на ответника, че нейните праводатели са придобили право на собственост върху имота по силата на замеделска реституция или давност, поддържа, че давност в тяхна полза или П. не е текла, тъй като те никога не са владяли имота. Моли да се потвърди първоинстанционното решение и да се присъдят направените по делото разноски, каквито претендира и ответника.
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок, от страна по делото и при внесена държавна такса. Тя подлежи на разглеждане по същество.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. Поради това, на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК, следва да бъде проверена правилността на решението, съобразно посоченото в жалбата, с изключение на случаите на установени нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да 2 има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема фактическата обстановка , установена от първата инстанция , както следва:
С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ***, том ***, дело № 335/1964 г. на Радомирски районен съдия, М.Н.Б. е закупил от ТКЗС „Радомирска република“ следния недвижим имот, представляващ празно дворно място, съставляващо урегулиран парцел ***, кв.*** по плана на ***, с площ от 693 кв. м, при граници (съседи): улица и парцели на стопанството – от три страни. Същия като описание имот е продаден на ищеца с нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ***, том***, дело № 510/1979 г. на Радомирски районен съдия.
По делото е представен и протокол от
08.06.1983 г. на комисия по чл. 265 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство, от който се установява, че комисията е взела решение към притежавания от К. К. парцел ***, кв. ***по плана на *** да се придаде придаваемо място с площ от 270.00 кв. м.
По делото е представен и нотариален акт за собственост върху недвижим имот (констативен) № ***, том ***, дело № 1976/1994 г. на нотариус М. Д., с район на действие – РС - Радомир, от който се установява, че Г.П.Г., Г.П.Г., Б.
П. К. и А. П. И., в качеството им на наследници на П.Г.В., са признати за собственици по наследство, делба и давностно владение на следните имоти: 1.
Дворно място – незастроено – парцел *** в кв. *** по плана на ***, с площ от 500 кв. м, при граници (съседи): улица „***“, З. и Н.Ш., И.Г.П. и Г.В.Ф.; 2.
Дворно място – урегулиран парцел *** в кв. *** по плана на ***, с площ от 560 кв. м – незастроен, при граници (съседи): ул. „***“, М.Г., Й.С.Н. и наследници на П.Г.В. и 3. Дворно място незастроено, съставляващо УПИ *** в кв. *** по плана на ***, с площ от 940 кв. м, при граници (съседи): улица, И. Г.
П., Й.С., наследници на П.В. и Й.А..
По делото е представен и нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, рег. № 1102, дело № 371/2010 г. на нотариус М. Д., с район на действие - РС – Радомир, от който се установява, че Г.П.Г., Г.П.Г., Б. П. К., К.
И. Й., И. К. И. и М. К. И. са дарили на А. Б. П. незастроен урегулиран поземлен имот, находящ се в ***, с площ по нотариален акт от 940 кв. м, а по скица – от 957 кв. м, за който съгласно регулационния план на ***, одобрен със заповед № 367/28.12.2001 г. на кмета на община Радомир е отреден парцел *** (***), от кв. ***, отреден за жилищно застрояване, при граници (съседи): улица с ОК 544 – 545, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***, всички от кв.
*** по плана на ***.
3
По делото са представени и приходни квитанции за заплащани от ищцата К.
К. в периода от 2016 г. до 2021 г. по сметка на Община Радомир такса смет и данък за недвижим имот за имот, находящ се в ***. От страна на ищцата е представено и разрешение от 07.10.1980 г. от СД 3 „Водоснабдяване и канализация“ – клон Перник, по силата на което на ищцата К. К. е разрешено да построи водопроводна и канализационна инсталация в парцел ***по плана на ***, включваща и поставяне на чешма в двора.
Видно от удостоверение № 136/12.11.2021 г., издадено от Община Радомир, е, че УПИ *** в кв. *** по отменения план на *** от 1969 г. е идентичен с част от УПИ ***, кв.*** и част от УПИ ***, кв. *** по действащия регулационен план на ***, одобрен със заповед № 367/28.12.2001 г.
От представения по делото акт за държавна собственост № 656/24.10.1977 г. се установява, че със същия е актувано дворно място – парцел ***, кв.*** по плана на ***, с площ от 560 кв. м. От представения по делото акт за държавна собственост № 667/24.10.1977 г. се установява, че със същия е актувано дворно място – урегулиран парцел ***, кв. *** по плана на ***, с площ от 500 кв. м.
Видно от решение № 50/10.12.1993 г. на ПК – Радомир е, че със същото е признато и определено за възстановяване правото на собственост на наследниците на П.Г.В. на 6 бр. ниви и 1 бр. ливада в землището на ***.
По делото е представена и заповед № Р-08-00-0035/13.04.1994 г. на министъра на финансите, с която е наредено да се отпише от актовите книги и да се предаде на правоимащите част от недвижим имот с пл. № ***, съставляваща парцел ***, кв. ***(500 кв. м) и ***, кв. *** (560 кв. м) по регулационния план на ***, представляващи незастроени дворни места, одържавени с АДС № 656 и 667/24.10.1977 г. Със заповед № 391/23.06.1994 г. на кмета на община Радомир, на основание чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ е признато правото на собственост на Г.П.Г., А. П. И., Б. П. К. и Г.П.Г., като наследници на П.Г.В., върху парцел ***, кв. *** по плана на ***, с площ от 940 кв. м, при граници (съседи): улица, парцели ***, ***и ***– всичките в кв. ***, което е признато от ПК – Радомир с решение № 50/1993 г., който парцел е бил част от нива, впоследствие урегулирана със заповед № 657/12.10.1973 г. на ОНС – Перник и продадена от ТКЗС на трети лица, но незастроен до датата на издаване на заповедта. От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 915/02.12.2021 г., издадено от Община Радомир, се установява, че П.Г.В. е починал на *** и е оставил за наследници Б. П. К., И.
К. И., Б.А. И., А. Б. П., И. Б. И., В.А.Г., П.Г.П., Е.Г.С., П.Г.И., Н.Г.К. и В.Г.К..
На основание чл. 204 ГПК първоинстанционния съд е извършил оглед на място на процесния по делото недвижим имот и констатирал, че имотът 4 представлява празно дворно място, оградено с телена мрежа с циментови колове. В имота се влиза откъм ул. „***“ през част от мрежата, която е паднала. Имотът бил обрасъл с храсти и висока растителност и имал множество дървета, част от които са плодни. В имота имало чешма, която била на разстояние от около 10 - 15 см от земята, както и павета, поставени върху бетонен фундамент в редица с дължина от около няколко метра. Към момента на огледа в имота нямало овощна градина.
При тези факти:
Пред районния съд в Радомир са били предявени искове с правно основание в чл. 124 ал. 1 и чл. 537 ал. 2 от ГПК. Предмет на спора, така, както е дефиниран от фактите, въвведени в исковата молба и отговора й, е следният – ищецът твърди, че е собственик на имота по силата на сделка, поддържа, че праводателите на ответника неправомерно са се снабдили с констативен нотариален акт за същия и впоследствие го дарили на П.. Затова е искано тя да бъде призната за собственик по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК, а нотариалния акт – да бъде обезсилен по смисъла на л. 537 ал. 2 от същия кодекс. На свой ред, ответника е поддържал, че е собственик на имота , тъй като е го придобил по сделка и чрез изтекла в нейна полза и в полза на праводателите й придобивна давност. Земеделска реституция на съществувало в полза на наследниците на П.В. ( между които са праводателите на отв. П.) право на собственост върху внесени в ТКЗС имоти не е твърдяна в отговора на исковата молба, тя е въведена като факт едва в първото проведено открито съдебно заседание, след като съдът е докладвал делото, а в дадения от районния съд повторен срот по чл. 131 от ГПК, отговор на исковата молба не е постъпил. До приключването на устните състезания в първата инстанция, не е оспорена и идентичността на имотите, за които са съставени нотариален акт № 173, том I, дело № 510/1979 г. на Радомирски районен съдия , от които ищеца черпи права, и този под номер № 75, том VII, дело № 1976/1994 г. на нотариус М. Д., с район на действие – РС Радомир, от който првата си черпят ответниците. Затова и при условията на чл. 133 от ГПК и липса на особени обстоятелства, възможността на ответника да направи тези си възражения е преклудирана и съдът не може да ги вземе предвид при постановяване на решението си.