Решение № 179 от 18.10.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Сливен, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно гражданско дело № 20212200500380 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца от първоинстанционното производство „ГППМП Медик Биг“ ООД гр. Сливен, депозирана от процесуален представител по пълномощие и насочена срещу Решение № 260362/10.06.2021г.. по гр. д. № 4770/2020г. на Районен съд Сливен в неговата отхвърлителна част. С атакувания съдебен акт съдът уважил предявеният осъдителни иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, като осъдил ответника НЗОК да заплати на ищеца прихваната без основание сума в размер на 100 лв., като отхвърлил акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 31,39 лв. С решението са присъдени в полза на ищеца разноски по съразмерност в размер на 350,10 лв., а в полза на ответника в размер на 35,84 лв.

Въззивника счита обжалваното решение за неправилно, тъй като първоинстанционният съд е приел, че обезщетение за забава по чл. 55 от ЗЗД се дължи от поканата. Излага довод за дължимост на престираното при начална липса на основание от момента на престиране, в която насока била съдебната практика, обективирана в т. 7 от ППВС № 1/1979 г. При нищожност на сделката било налице начална липса на основание и даденото 1 подлежи на връщане по чл. 55, ал .1, предл. 1 от ЗЗД, и за да бъде пълно възстановяването, недобросъвестната страна следвало да заплати и обезщетението за забава. Иска да бъде отменено обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на лихва за забава в размер на 31.39 лв. и да бъде постановено такова, с което искът бива уважен за периода от 26.11.2017 г. до 29.12.2020 г. Претендира разноски. В с. з. не се явява, но въззивникът е депозирал молба с вх. №2744/13.10.2021 г., с която е поискал да бъде даден ход на делото; представил е молба, в която е обективиран списък за разноски и пълномощно.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор от ответната по жалбата страна не е подаден. В с. з. не се явява, но въззиваемата страна е депозирала молба с вх.

№ 2732/12.10.2020 г., с която е заявил, че не може да се яви; поискал е даване ход на делото и е оспорил основателността на въззивната жалба. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение и се представя пълномощно.

Няма направени нови доказателствени или процесуални искания за тази фаза на производството.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

Сливенският районен съд приел, че е сезиран с искове с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, подадени от „ГППМП Медик Биг“ ООД, срещу НЗОК, за осъждане на последния да заплати сумата в размер на 100 лв., получена без основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 331.39 лв., обезщетение за забава.

Ищецът основавал претенцията си на твърденията, че с влязла в сила заповед № РД-09-215 от 13.10.2017 г. на директора на РЗОК, гр. Сливен е наложена санкция в размер на 100 лв., която е удържана от ответната страна на 26.11.2017 г. по издадена фактура за извършена медицинска дейност за месец август. Ответникът постановил заповедта в резултат от постановено решение № РД-НС-04-24-1 от 2016 г., което обаче било обявено за нищожно с решение на тричленен състав на ВАС, потвърдено с решение № 333 по адм.

Д. № 6284/2019 г. на петчленен състав на ВАС.

В срока за отговор ответникът оспорил основателността на иска.

Твърдял, че решението, което е обявено за нищожно на надзорния съвет на 2

НЗОК е от категорията на подзаконовите нормативни актове. Формирал е и довод, че на основание чл. 195, ал. 1 от АПК, за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, актът пораждал валидни правни последици. В тази връзка тълкувателно решение №2/2016 на ВАС по д. от №2/2015 г. е дала изрично тълкуване, че последващото съдебно решение, с което подзаконов нормативен акт се отменя, няма обратно действие и не може да се преуреди възникналите обществени отношения.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА не е приложил обявеното за нищожно решение на НС на НЗОК, тъй като то било нищожно изначало и не представлявало годно правно основание за получаване на процесната сума, поради което достигнал до решаващия извод, че искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е основателен и следвало да бъде уважен. По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД формирал решаващ извод, че същият е неоснователен, тъй като задължителната практика, обективирана в ТР № 5/2017 по тълк. д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС, посочва, че обезщетение за забава по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, се дължи от поканата, а такава не била предявена на ответника.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна и правилна, поради което настоящата въззивна инстанция препраща мотивите си към нея.

Предмет на въззивен контрол е решението в частта, с която не е уважен предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

В хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД задължението за връщане на даденото при начална липса на основание е безсрочно, тъй като възникналото облигационно правоотоношение има извъндоговорен характер, поради което кредиторът има право да иска връщане веднага. Вземането на кредитора възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент, то става и изискуемо ( т. 7 ППВС № 1/1979 г.). Даденото обаче задължително 3 тълкуване в тълкувателно решение № 5 по тълк. д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС, е в смисъл, че началото на изискуемостта и давността на вземането по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, не води автоматично до забава на длъжника, тъй като по безсрочното задължение е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, както и вина за неизпълнението, съответно за късното изпълнение.

Това задължително тълкуване намира приложение в настоящия случай и с оглед неустановеността на факта на връчването на покана, получена от ответника, не може да бъде направен извод, че последният е изпаднал в забава по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Ето защо, искът по чл. 86 от ЗЗД е недоказан, респ. неоснователен, като в тази връзка и с оглед на гореизложеното доводът на въззивника за неправилно приложение на материалния закон е също неоснователен.

Не се установиха други пороци на обжалваното решение, а и доводи и възражение на въззивника в тази връзка не са изложени, поради което въззивната жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

Налице е съвпадение между крайните правни изводи на настоящата въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извод за правилност на обжалваното решение и щом като е такова, същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора пред настоящата въззивна инстанция, въззивника следва да понесе сторените от въззиваемата страна разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, които са претендирани своевременно. С оглед разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от НЗПП, съдът определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260362/10.06.2021 г. по гр. д. № 4770/2020 г. по описа на Районен съд Сливен, в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „ГППМП Медик Биг“ ООД гр. Сливен, ЕИК ***, със седалище: гр. Сливен, ***, МЦ „Д-р Миркович“, каб. 12, представлявано от процесуален представител адв. Димова, с адрес на призоваване: гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 3, ет. 1, да заплати на Национална здравно осигурителна каса, ЕИК ***, със седалище: гр. София, ул. „Кричим“ 1, представлявано от юрисконсулт Милена Динева, сумата в размер на 100 лв., 4 представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5