Определение № 9049 от 05.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9049 гр. София, 05.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана В. Недева като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Гражданско дело № 20251110140325 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 146 ГПК вр. чл. 140 ГПК.

Съдът предоставя на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ, алтернативно – чл. 267, ал. 1 КТ.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от К.

С. М., ЕГН **********, срещу „ЕС ЕС ДЖИ ЛОГИСТИКС“ ООД, ЕИК 203377617, с която моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетението за времето, в което работничката е била в престой не по нейна вина по / чл. 267, ал. 1 КТ/, алтернативно – незаконно не е допусната до работа / по чл. 213, ал. 2 КТ/ за 3 работни дни, включени в периода от 26.12.2024 г. до 01.01.2025 г., в размер на 342,30 евро или 669,45 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.07.2025 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът К. С. М., ЕГН **********, твърди, че между страните бил сключен Трудов договор № 23-31/07.04.2023 г., по силата на който ищцата изпълнявала длъжността „Шофьор на товарен автомобил, международни превози“. Съгласно сключено Споразумение № 117/11.10.2024 г. по чл. 121а КТ ищцата е следвало да изпълнява възложената й работа през периода от 12.10.2024 г. до 11.04.2025 г. в Италия под ръководството и контрола на „Роуд Карго Сървис“ ООД. В срока на командироването, от 12.12.2024 г. до 13.12.2024 г. вкл., на ищцата й било разрешено ползването на платен отпуск съгласно Заповед № 232/12.12.2024 г.

Сочи, че от 16.12.2024 г. до 25.12.2024 г. ищцата е ползвала отпуск, поради временна неработоспособност, въз основа на Болничен лист № Е20243048214. Твърди, че за ползване на отпуска се е върнала обратно в България, като след изтичането на болничния лист и коледните празници не е получила никаква информация от работодателя кога и с кого предстрои да замине за Италия за „двойна езда“. Поддържа, че на 27.12.2024 г. се е явила на адреса на управление на ответното дружество, за да разбере кога предстрои заминаването й за Италия, какъв е графикът й, да й бъде зачислен камион и изплатени пътни пари, но офисът бил заключен. Твърди, че дните между 26.12.2024 г. и 01.01.2025 г. следва да се считат за престой не по вина на работника, за които е дължимо заплащането на трудово възнаграждение. Алтернативно твърди, че е налице неправомерно недопускане до работа за времето, през което трае изпълнението на ТПО. Поддържа се, че ищцата не е имала възможност да се върне до Италия след прекъсване на командироването, доколкото 1 работодателят ответник не е предприел последващи действия по сключване на допълнително споразумение. Моли за уважаването на исковите претенции с присъждане на разноски по делото.

С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли за изискване от Министерство на труда и социалната политика по реда на чл. 186 ГПК да представи справка за среднодневното брутно възнаграждение на минимална работна заплата за длъжността „Шофьор товарен автомобил, международни превози“, с код по НКПД 83322006 в Италия.

Моли за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Моли за допускане на свидетелски показания чрез разпита на един свидетел, при режим на довеждане, за установяване на обстоятелствата около практиката при командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги в Италия в приемащото дружество „Роуд Карго Сървис“ ООД, как са изпращани работниците – международни шофьори, с каква продължителност са били зачислените курсове, процедурата след приключване на всеки курс, по какъв начин е ставало заминаването за следващ курс, как са се попълвали и подписвали документи от работниците, явяването на работа на ищцата на 27.12.2024 г. на адреса на управление на ответника и невъзможността да продължи да изпълнява трудовите си задължения.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕС ЕС ДЖИ ЛОГИСТИКС“ ООД, ЕИК 203377617, подава отговор на исковата молба, чрез адв. Г. Т., с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Не оспорва, че между страните е възникнало трудово правоотношение въз основа на Трудов договор №23-31/07.04.2023 г., по силата на който ищцата изпълнявала длъжността „Шофьор на товарен автомобил, международни превози“.

Сочи, че с последващи допълнителни споразумения възнаграждението на ищцата било променяно, като последното увеличение било с Акт № 46/21.01.2025 г. за 1077 лв. След сключване на трудовия договор ищцата била командирована на основание чл. 121а, ал. 1, т.

1, б. „б“ КТ за извършване на международни превози в полза на предприятието ползвател – „Роуд Карго Сървис“ ООД, за което били подписани 3 бр. допълнителни споразумения за командироване, касаещи периодите 12.04.2023-11.04.2024 г., 12.04.2024-11.10.2024 г. и 12.10.2024-11.04.2025 г. Твърди се, че процесното ТПО било прекратено от работодателя със Заповед № 3/04.02.2025 г. за дисциплинарно уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като ищцата не се явила на работа на 16.01.2025 г. и всички следващи работни дни.

Поддържа, че за законосъобразността на уволнение се води гр.д. № 41714/2025 г. по описа на СРС, 170-и състав. Твърди, че представените от ищцата болнични листове не отговаряли на действителното й здравословно състояние. Поддържа, че ищцата е следвало да се върне и яви в Република Италия за получаване на инструкции и изпълнение на трудовите си задължения, като вместо това се е явила по седалище на ответното дружество. Впоследствие на ищцата бил издаден нов болничен лист за периода от 02.01.2025 г. до 15.01.2025 г., а след 16.01.2025 г. повече не се явила пред предприятието ползвател – „Роуд Карго Сървис“ ООД, в Италия, където е била длъжна да престира своя труд. Вместо това е представила предложение за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие до управителя на ответното дружество. Оспорва като неправилен и начина на изчисляване на претендираното обезщетение. Моли за отхвърляне на исковите претенции с присъждане на разноски по делото.

С отговора на исковата молба ответникът представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото. Противопоставя се срещу направените от ищца доказателствени искания.

Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:

- Между страните е възникнало трудово правоотношение въз основа на Трудов договор №23-31/07.04.2023 г., по силата на който ищцата изпълнявала длъжността „Шофьор 2 на товарен автомобил, международни превози“.

- Между страните е сключено Споразумение № 117/11.10.2024 г. по чл. 121а КТ, по силата на което е уговорено ищцата да изпълнява възложената й работа през периода от 12.10.2024 г. до 11.04.2025 г. в Италия под ръководството и контрола на „Роуд Карго Сървис“ ООД.

- От 16.12.2024 г. до 25.12.2024 г. ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспобност въз основа на Болничен лист № Е20243048214, като за ползване на отпуска се е върнала обратно в България.

- На 27.12.2024 г. ищцата се е явила на адреса на управление на ответното дружество, за да разбере кога предстрои заминаването й за Италия, какъв е графикът й, да й бъде зачислен камион и изплатени пътни пари, но офисът бил заключен.

Разпределение на доказателствената тежест:

По иска с правна квалификация чл. 213, ал. 2 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже размера на претендираното обезщетение за незаконосъобразно недопускане до работното му място за изпълнение на длъжността, за която е сключен трудовият договор, както и че през времето докато трае изпълнението на трудовото му правоотношение се е явил на работа и неправомерно не е допуснат от страна на работодателя.

По иска с правна квалификация чл. 267, ал. 1 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че през сочения период е бил налице престой, както и че в рамките на периода на престой се е явявал на работното си място и е имал готовност да изпълнява трудовите си функции.

Ответникът, при установяване на тези факти, следва да докаже плащането на претендираните суми.

ІІ. По доказателствените искания на страните:

Следва да бъдат допуснати като допустими представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора писмени доказателства.

Следва да бъде допусната исканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи.

Следва да бъде издадено исканото от ищеца съдебно удостоверение, което да му послужи пред Министерство на труда и социалната политика, след представяне на проект за същото и доказателство за внесена такса в размер на 2,56 евро по бюджетна сметка на съда.

Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на свидетелски показания чрез разпита на един свидетел, при режим на довеждане, за установяване на обстоятелствата около практиката при командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги в Италия в приемащото дружество „Роуд Карго Сървис“ ООД, как са изпращани работниците – международни шофьори, с каква продължителност са били зачислените курсове, процедурата след приключване на всеки курс, по какъв начин е ставало заминаването за следващ курс, в случай на прекъсване по време на периода на командироване, как са се попълвали и подписвали документи от работниците, невъзможността да продължи да изпълнява трудовите си задължения.

Съдът намира предявените искове за редовни и допустими, като след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК и след преглед на направените от страните доказателствени искания, на осн. чл. 140, ал. 1 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

3

НАСРОЧВА делото в о. с. з. за 08.05.2026 г. от 10,00 ч., за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и екземпляр от отговора на ответника.

ДОПУСКА представените писмени доказателства от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на поставените от ищеца с исковата молба с отговора на исковата молба въпроси, при възнаграждение в размер на 100 евро, платими първоначално от бюджетните средства на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. З. С., като вещото лице да се уведоми за назначената експертиза и да се призове незабавно.

УКАЗВА на вещото лице да депозира заключението си в едноседмичен срок преди насроченото съдебно заседание.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел, при режим на довеждане от ищеца, за установяване на обстоятелствата около практиката при командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги в Италия в приемащото дружество „Роуд Карго Сървис“ ООД, как са изпращани работниците – международни шофьори, с каква продължителност са били зачислените курсове, процедурата след приключване на всеки курс, по какъв начин е ставало заминаването за следващ курс, в случай на прекъсване по време на периода на командироване, как са се попълвали и подписвали документи от работниците и невъзможността да продължи да изпълнява трудовите си задължения.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 186 ГПК исканото от ищеца съдебно удостоверение, което да му послужи пред Министерство на труда и социалната политика за снабдяване със справка за среднодневното брутно възнаграждение на минимална работна заплата за длъжността „Шофьор товарен автомобил, международни превози“, с код по НКПД 83322006 в Италия, след представяне на проект за същото и доказателство за внесена такса в размер на 2,56 евро по бюджетна сметка на съда.

ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на страните като ненеобходими.

УКАЗВА на страните, най-късно в първото ОСЗ да предприемат действия и представят или посочат доказателства, за възложените им в тежест факти и обстоятелства, за които до момента не са ангажирали такива.

УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК – ако твърдят нови обстоятелства – да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат и представят доказателства за тях.