Решение № 760 от 22.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 760 гр. Пловдив, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20215300502611 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК 175070632, против Решение № 261604 от

31.05.2021г., постановено по гр.д. № 7858/2020 г., по описа на Районен съдПловдив, ХVІII гр. с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на Л. Н.

З., ЕГН ********** , сумата в размер на 1 585.17 лева, получена без основание по сключен между страните договор за потребителски паричен кредит № *** г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.07.2020 г. до окончателното погасяване, сумата от 293.42 лева – разноски по делото и търговското дружество е осъдено да заплати на адв. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 501 лв. с вкл.ДДС, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по 1 съществото на спора с отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Л. Н. З., ЕГН **********,чрез пълномощника адв. Б., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

От „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК 175070632 , е постъпила и частна жалба против Определение №263285 от 16.07.2021г. на първоинстанционния съд постановено по същото дело в производство по чл.

248 от ГПК, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските.С доводи за неправилност и необоснованост се настоява за неговата отмяна от въззивния съд и постановяване на ново, с което в полза на процесуалния представител на ищеца не се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна, с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното определение като правилно и законосъобразно.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД , предявен от Л. Н. З., ЕГН ********** , против „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК 175070632 за връщане на недължимо платена сума в размер от 1 585.17 лева по нействителен договор за паричен кредит № *** г.,сключен в нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, за представяне на елементите му на шрифт, не по- малък от 12.

2

С обжалваното решение съдът е приел , че сключеният между ищеца и търговското дружество на 29.05.2015г. договор за паричен кредит № ***, е недействителен съгласно разпоредбата на чл.22 във връзка с чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като от приетите по делото съдебно – техническа експертиза и повторна съдебно – техническа експертиза, е установено, че размерът на шрифта е 11 пункта или DTP points. С оглед на така направения извод за недействителност на договора, съдът е кредитирал приетото по делото заключение на съдебно - счетоводна експертиза, според което общият размер на плащанията по договора е 13 585.71 лева, поради което липсва основание за получаването от ответника на сумата 1 585.71 лева, представляваща разликата между дължимата по договора главницата от 12 000 лева и платената от ищеца по договора сума от 13 585.71 лева.По тези съображения е уважил предявеният иск в пълния заявен размер, като е осъдил търговското дружество да върне на ищеца сумата от 1585,71 лева, като платена без основание по недействителния договор за кредит.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр. второ от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

По делото не се спори, че между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищецът Л. Н. З., е сключен на 29.05.2015 г. процесният договор за потребителски паричен кредит, по който ищецът е получил в заем сумата от 12 000 лева.Със същия договор е уговорена договорна лихва – плаваща, с годишен лихвен процент (ГЛП) – 14.99 %, пазарен лихвен индекс 0.57 % (тримесечен Софибор), фиксирана надбавка: 14.42 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 18.86 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 120 месечни погасителни вноски, в размер 212.91 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 25 548.37 лева.

От приетите в първоинстанционното производство съдебно – техническа експертиза и повторна съдебно – техническа експертиза, се 3 установява, че размерът на шрифта на договора е 11 пункта или DTP points. И двете вещи лица по съдебно – техническите експертизи, установяват, че в печатната индустрия, точката (point) се е превърнала в стандартна единица мярка за големината на шрифта и ширина на линията. Вещото лице С. М., в открито съдебно заседание, проведено на 20.04.2021 г. е категоричен, че независимо от различните шрифтове, макар и да има разлика в размерите им, от шрифт 11 pt. няма да стигне шрифт 12 pt.

Следователно е налице нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, съгласно която всички елементи на договора следва да бъдат представени с шрифт, не по- малък от 12.Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, отнасяща се до минималния шрифт на договора, противоречи на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредит, тъй като такова изискване не се съдържа в директивата, предвиждаща хармонизирана рамка на общността в областта на потребителските кредити. Действително съгласно съображение 9 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредит при наличие на хармонизирани чрез директивата разпоредби на държавите- членки не следва да се позволява да въвеждат или запазят национални разпоредби, различни от предвидените в нея. В същото съображение обаче се предвижда, че при липса на хармонизирани разпоредби държавите- членки са свободни да запазят или въвеждат национално законодателство. В случая с чл.10 от директивата е извършена хармонизация на изискванията относно информацията, която следва да се съдържа в договорите за кредит, но в директивата липсват разпоредби относно начина на представяне на тази информация и в частност относно шрифта на договора. Ето защо следва да се приеме, че няма пречки в българския Закон за потребителски кредит да бъдат предвидени такива разпоредби и същите не са в противоречие с правото на ЕС. Нещо повече, следва да се посочи, че в постановеното Определение на Европейския съд от 14.04.2021 г. се приема, ч е чл. 10, параграф 2 и чл. 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета следва да се тълкуват в смисъл, че се допуска националната правна уредба, 4 която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по- малък от 12.

От изложеното дотук се налага изводът, че процесният договор не отговаря на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК за представяне на елементите му на шрифт, не по- малък от 12, поради което и съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК същият следва да се приеме за недействителен.

Съгласно разпоредбата чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи.

Установява се, от приетото без резерви от страните експертно заключение по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза, че общият размер на плащанията по договора за потребитески паричен кредит № *** г. е 13 585.71 лева. Липсва основание за получаването от ответника на сумата 1 585.71 лева, представляваща разликата между дължимата по договора главницата от 12 000 лева и платената от ищеца сума от 13 585.71 лева, която се явява платена без основание.

Поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълния заявен от ищеца размер, ведно със законната лихва върху главницата начиная от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане .

Неоснователна е и частната жалба на търговското дружество против определението постановено в производство по чл.248 от ГПК, с което първоинстанционният съд е отказал да измени решението си в частта, с която е осъдил жалбоподателят да заплати на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., на адвокат Д.Г. Б., сумата от 501 лева с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца .

От данните по делото е видно, че в първоинстанционното производство ищецът е бил представляван от упълномощения от него адвокат Д.Г. Б., като в договора за правна защита и съдействие, е предвидено осъществяване на процесуално представителство в исковия процес, но няма уговорен и заплатен адвокатски хонорар, като представителството ще бъде безплатно поради материално затруднение на представлявания, а възнаграждението ще се определи от съда и възложено за заплащане на насрещната страна на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА .

5

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл.

38, ал. 1 и ал. 2 ЗА: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗА; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат (чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 78 ГПК). При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, като осъди другата страна да го заплати. Според настоящия състав на съда в случая са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Неоснователни са наведените в частната жалба доводи, че не са били налице основанията за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено, или не, се извършва не от съда, а от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента (така Определение №708/05.11.2015 г. по дело № 4891/2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о., Определение №442/28.06.2019 г. по дело № 502/2019 г. на 7 ВКС, ТК, II т.о.).

Обстоятелството,че в чл.3 от договора за правна защита и съдействие е уговорено, че възнаграждение на адвоката се дължи от клиента и в случаите , че оттегли пълномощия, развали договора,сключи съдебна спогодба , при оттегляне на жалба и т.н. хипотези, при които не последва определяне на възнаграждение на адвоката, не обосновават извод , че трудът на адв.Б. по настоящето дело не следва да бъде възмезден, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя.