Решение № 25 от 21.01.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Перник, 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20211700500366 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.

258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена

ОТ: ОБЩИНА ПЕРНИК, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ №1А, представлявана от Кмета на Община Перник – С.В.,

ЧРЕЗ процесуален представител ст.ю.к. К.Л.

ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 260218 от 22.02.2021 г., постановено по гр. дело № 2966 /2020 г. по описа на Районен съд – Перник.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва в частта, с която е отхвърлен предявеният от Община Перник обратен иск срещу О. С. Г., за заплащане на потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 15.06.2018г. до 31.12.2018г., както и за месеците юни 2019г. и август 2019г. в размер на 799,93 лв. главница и 45,06 лв. законна лихва за общинско жилище, находящо се в ***.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че постановеното по делото решение в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в несъответствие със събраните по делото доказателства. Въззивникът счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че липсвало облигационно отношение между Община Перник и лицето О. С. Г., поради което и неправилно съдът е отхвърлил, като неоснователен предявения от Община Перник обратен иск срещу него. Съгласно посоченото в жалбата, пред първоинстанционния съд били представени доказателства, че ответникът по обратния иск е настанен в процесния общински имот на основание Заповед за настаняване на Кмета 1 на Община Перник, като въз основа на тази заповед е сключен договор за наем със срок на действие до 15.06.2023г., поради което и наемното правоотношение не било прекратено и същият за времето на процесния период продължавал да се ползва от процесния имот.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са постъпили отговори на въззивната жалба.

Във въззивната жалба, жалбоподателя не се позовал и не е направил обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

С въззивната жалба, жалбоподателя не е поискал събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован излага доводи, че постановеното по делото решение в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в несъответствие със събраните по делото доказателства, моли за присъждане на разноски по чл. 80 ГПК, за което представя списък на разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна, оспорва подадената въззивна жалба, като моли да бъде оставена жалбата без уважение, а решението на първоинстанционния съд, в отхвърлителната му част, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Твърди, че начислените му 500 лв. преди да му сложат водомер бил платил, като след слагането на водомера, редовно си плащал

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

За да постанови решението си, районния съд е приел, че:

Пред районен съд гр.Перник, е предявен и разгледан установителен иск по чл. 422, вр. с чл.124 от ГПК от "Топлофикация Перник" АД, гр. Перник срещу Община Перник за признаване за установено, че ответникът Община Перник дължи сума в размер на 875,14 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2014 г. до 31.12.2018 г., както и месец юни 2019 г. и месец август 2019 г., представляващи изравнителна сметка и корекция на изравнителна сметка за процесния период, както и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 57.21 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г., както и законна лихва върху главницата от 817.93 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата. За тези суми е издадена заповед № 934 от 11.03.2020 год. по ч.гр.д. № 01600/2020 г. на ПРС.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

2

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.

№ 01600 / 2020 г. по описа на Пернишкия районен съд. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което и на осн. чл. 415, ал.2 от ГПК съдът е дал указания за предявяване на иск, като искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.

Ответникът е депозирал възражение в законоустановения срок, като е направил възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните суми.

Впроизводството по чл.422, ал. 1 от ГПК по гр.д.№ 2966/2020 г. като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран О. С. Г., за който се твърди, че е реален ползвател на топлоснабдения недвижим имот от датата на настаняването, включително и през процесния период.

Приет е за съвместно разглеждане обратен иск от Община Перник против О. С. Г., за осъждане на ответника по обратния иск да заплати на Община Перник сумата, която се претендира за заплащане от Община Перник – главница и изтекла лихва, заедно със законната лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на обратния иск до окончателното издължаване на сумите.

Ответникът по обратния иск оспорва насоченият към него иск както по основание, така и по размер. Поддържал е, че не следва той да заплаща разходите на имота за топлоенергия, тъй като обитава жилището от 23.05.2018 г. Представя оригинални квитанции и касови бележки за плащани суми за периода 2019-2020 г.

С обжалваното решение частично е уважен предявеният установителен иск срещу Община Перник и е отхвърлен изцяло обратният иск от последната срещу О.Г., като съдът е приел, че по делото не е представено доказателство за възникнало наемно правоотношение между Община Перник и Г., тъй като представеният договор се отнася за трето неучастващо по делото лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства въззивният съд намира следното:

Предмет на въззивен контрол е решението на първоинстанционния съд досежно предявеният обратен иск, като по отношение на предявения главен иск, решението като необжалвано е влязло в сила.

В случая, първоинстанционният съдът е счел, че не била поискана допълнителна експертиза за установяване на исковия период по обрания иск какви суми са заплатени и какви се дължат и сградата не ползвала отопление а само топла вода, обратният иск следвало да бъде отхвърлен, като недоказани.

Няма спор по делото, че собственик на процесния топлоснабден имот е ответника Община Перник.

От приложения в първоинстанционното производство Договор за наем № *** от *** се установява, че процесното жилище е отдадено под наем на О. С. Г..

Видно от клаузите на сключения договор за наем т.5.4 и 5.5 от договора – наемателя 3 се е задължил да заплаща всички консумативни разноски и при подписване на договора да представи документи за открити партиди за консумативни разноски.

От приетото в първоинстанционното производство, като не оспорено от страните заключение на допуснатата съдебно–техническа експертиза се установява, че през процесния период в посочения в исковата молба топлоснабден имот е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ – прогнозно, като в имота нямало монтирани уреди за измерване на количеството топла вода, за периода 2017/2017г. бил начислен служебен разход на база на обитателите на имота – 3 лица. В посочения в исковата молба топлоснабден имот не е начисляван разход за топлинна енергия, в сградата, като цяло не ползвана топлинна енергия за отопление и не са били начислявани суми за топлоотдаване от сградна инсталация, не са начислявани суми за топлоотдаване на общите части на сградата в която се намира посочения в исковата молба имот. Ежемесечно били начислявани суми за услугата дялово разпределение е подавана и ползвана топлинна енергия и БТВ в размери такива, каквито са заявени от ищеца по главния иск „Топлофикация - Перник“ АД.

От приетото в първоинстанционното производство, като не оспорено от страните заключение на допуснатата съдебно–икономическа експертиза се установява, че през процесния период в посочения в исковата молба топлоснабден имот е начисляван разход за топлинна енергия се установено, че през процесния период в посочения в исковата молба топлоснабден имот е начисляван разход за топлинна енергия по месечно отразено в приложената таблица № 1 за изчисляване на задълженията неразделна част от заключението.

Като вещото лице е констатирало, че ответника по обрания иск не е извършил плащания касаещи процесния период.

Представените от ответника по обратния иск квитанции за заплатени към Топлофикация – Перник“ ЕАД суми, не следва да бъдат обсъждани, тъй като се отнасят за период извън исковия.

Договорът за наем е облигационно правоотношение, което по арг. от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД поражда действие между страните по него, а спрямо трети лица - само в предвидените от закона случаи. Такова изключение не е предвидено по отношение на заплащането на цената за доставената топлинна енергия до наетия имот. Действително, съобразно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща както наемната цена, така и разходите, свързани с ползването на имота и цената на доставената в наетото помещение топлинна енергия, съставлява такъв разход. Посочената правна норма, обаче, урежда само отношенията между наемодателя и наемателя. Материално-правното основание на иска е облигационно - задължение за заплащане цена на доставена стока по договор за търговска продажба, който също поражда задължения само за страните по него, но не и за трето лице, каквото в случая се явява наемателят. С оглед изложените обстоятелства по обратния иск, същият се явява с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД, по който ищецът следва да докаже наличието на валидно наемно правоотношение с ответника, изпълнение на задължението си по договора за наем да предаде наемния обект за ползване на ответника-наемател и да му предостави свободното ползване в рамките на срока на договора, в следствие на което за ответника-наемател е възникнало задължението за заплащане на консумативните разходи и размера на претендираното вземане по отделни пера за разходи, свързани с ползването на наетия имот.