Решение № 15063 от 27.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15063 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110103056 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц., чрез юрк. Ф.И., против И.

Г. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ....

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес в ..., е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Далсия“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника.

Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи заявените суми.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 13961 по описа на съда за 2024 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответника И. К. за установяване дължимостта на сумата от 306,54 лв. (триста и шест лева и петдесет и четири стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и сума за дялово разпределение за периода от месец май 2020 г., респ. месец януари 2021 г. до месец април 2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в ..., от която а) 214,78 лв. (двеста и четиринадесет лева и седемдесет и осем стотинки) – главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за 1 периода от месец май 2020 г. до месец април 2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 07.03.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 39,09 лв. (тридесет и девет лева и девет стотинки) – лихва за периода от 15.09.2021 г. до 22.02.2024 г., в) 43,73 лв. (четиридесет и три лева и седемдесет и три стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец януари 2021 г. до месец април 2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 07.03.2024 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 8,94 лв. (осем лева и деветдесет и четири стотинки) – лихва за периода от 18.03.2021 г. до 22.02.2024 г.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли съда да задължи „Далсия“ ООД да представи всички относими към правния спор документи. Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Иска да бъде приложено по настоящето дело частно гражданско дело № 13961 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

Процесуалният представител на ищцовото дружество моли да бъде конституирано като трето лице-помагач на ищеца „Далсия“ ООД, което дружество, осъществява дялово разпределение на топлинна енергия в сградата етажна собственост, част от която е и процесният имот.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците, чрез назначения им особен представител, депозират отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Особеният представител излага доводи за неправилно определяне на цените на топлинната енергия и неточното й отчитане, както и навежда съображения за неизправност на общия топломер. Сочи, че между ищцовото дружество и ответника няма сключен договор за доставка на топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

С отговора особеният представител на ответника моли за поставяне на допълнителни задачи на поисканите от ищеца съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи.

Иска да бъде задължено ищцовото дружество да представи книгата в абонатната станция, по която са отбелязвани показанията на общия топломер и свидетелства за проверка на изправността на общия топломер и протоколите, отразяващи неговия демонтаж за проверка и повторен монтаж след проверката.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответниците; качеството потребител – собственик, основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответника; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот от двамата ответници; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

По делото е представен Протокол от проведено на Общо събрание (ОС) на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение дяловото разпределение на доставената в кооперацията топлоенергия да се осъществява от топлопреносното предприятие – „Топлофикация София“ ЕАД, като на съда 2 му е служебно известно, че това дружество притежава лиценз за осъществяване на такава дейност. Въз основа на горното е сключен договор за извършване на услуга топлинно счетоводство между собствениците в етажната собственост и „Бруната България ООД“ АД.

Представен е сключеният между ищеца и „Бруната България ООД“ АД договор от 09.06.2020 г., който от своя страна урежда отношенията между подписалите го лица именно по повод осъществяване на дялово разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и калкулиране и събиране на вземането за осъществената услуга от топлопреносното предприятие. Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото не се спори, че за периода на претенцията услугата дялово разпределение на топлинна енергия е осъществявано именно от ищеца, в резултат на което са изготвени общите фактури от май.2020 г. до месец април.2023 г., приложени по делото.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден. Така в процесния период е доставяна топлинна енергия и предоставени услуги за дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес в ...

Представено е заявление-декларация от И. К., с което е заявил, че е собственик и желае да бъде открита партида на адерс .., на негово име.

Според действащата норма на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”.

Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота- собственост или вещно право на ползване

С оглед така приетите доказателства, съдът намира за установено, че единствен ползвател на имота за процесния период е именно ответника, сключила договор за доставка на топлоенергия за жилището в качеството й на единствен негов ползвател след развода, поради което и при съобразяване на разрешението в т.1 от ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, ответницата се явява задължена да заплати стойността на доставената за имота топлоенергия в цялост, тъй като се явява страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД за процесния период по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР.

С оглед изложеното, неоснователно се явява възражението, че ищецът не доказва фактическото основание на своята претенция – притежавано право на собственост или учредено вещно право на ползване.

Спорно е също дали начислената топлоенергия за имота е правилно определена, съответно коректно остойностена. За изясняване на тези обстоятелства са били допуснати съдебно-техническа /СТЕ/ и съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/.

Съгласно заключението по СТЕ сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен 3 контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ответника, са в съответствие с нормативните изисквания.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на просрочените задължения възлизат на търсените с исковата молба суми: 214,78 лева – главница за доставена топлоенергия, 43,73 лева – главница за осъществено дялово разпределение, 39,09 лева – лихва за забава върху главницата за потребена топлоенергия и 8,94 лева – лихва за забава върху главницата за извършено дялово разпределение.

Основателно е възражението на отватната страна, че вземанията са частично погасени по давност, тъй като според разрешението по тълк. д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на ищеца, като периодични платежи, се погасяват с изтичането на тригодишен срок от настъпване на изискуемостта им. Вземанията с падеж преди 07.03.2021 г. се явяват погасени по давност, тъй като е следвало да бъдат заплатени съгласно ОУ на ищеца в 45дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Съгласно заключението на съдебносчетоводната експертиза, погасени по давност са следните суми: 28,91 лева – главница за доставена топлоенергия и 7,97 лева – лихва за забава върху нея.

Съдът намира, че правилото на чл. 33 от Общите условия не се отнася по аналогия към главницата за дялово разпределение, тъй като това перо е изключено от редакция на текста, т.е. за да се присъди търсената върху тази главница мораторна лихва е следвало потребителят да е бил поканен да плати. По делото няма данни за такава покана, нито дори за връчване на фактурите на абоната, които да служат за покана за плащане.

Ето защо лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение не следва да се присъжда и исковете по нея следва да бъдат отхвърлени като недоказани.