Решение № 197 от 22.10.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Кюстендил, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. А. М. при участието на секретаря Д. Й. К. като разгледа докладваното от М. А. М. Административно наказателно дело № 20241520200672 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

„****“****, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С. , представлявано заедно от управителите В. Д. С. и В. Ш., чрез С. К. – юрисконсулт обжалва наказателно постановление № 706349F697165/08.06.2023 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“, в ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл. 185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС. В жалбата се сочи, че атакуваното НП е незаконосъобразно и се моли неговата отмяна.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител пледира за постановяване на решение, с което атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Административнонаказателното производство е образуван срещу „****“****, със съставянето на АУАН , в обстоятелствената част на който е 1 описано следното :

На 15.02.2023 г. в 13:19 ч., служители на ЦУ на НАП, инспектори по приходите – Р. Б. З. и М. В. И. извършили оперативна проверка в търговски обект – магазин за хранителни стоки „****“, находящ се в гр. К., стопанисван от „****“****, С.. В хода на проверката , служителите на НАП установили следното : …..в обекта имало инсталирана и въведена в експлоатация интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност тип – BMLN-WWS 000221. Системата поддържала функциите „служебно изведени“ и „служебно въведени“суми . Разчетената касова наличност от дневния оборот от тази система, видно от изведен отчет „наличност Касиер“ В.(8) и Касиерски отчет В. (8) № 2258/15.02.2023 г. /15:15 ч. била в размер на 636,33 лева, а фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 456,31 лева , съгласно изготвен опис на паричните средства от К. К. – касиер обекта. Установената отрицателна разлика в касовата наличност е в размер на 180,02 лева.

На нарушението е дадена правна квалификация – чл. 33 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ.

На мястото на проверката бил съставен Констативен протокол бл.№ 0472960, в който е описано установеното в хода й и е указано на търговеца да се яви на 22.02.2023 г. в ЦУ на НАП, София за съставяне и връчване на АУАН.

На посочената дата в присъствието на упълномощен представител на дружеството е съставен и връчен АУАН с.AN № F967165. В АУАН е описано като нарушение това, че на 15.02.2023 г. „****“ **** не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна на касовата наличност на фискалното устройство , чрез операциите „служебно изведени“ суми.

В АУАН е дадена правна квалификация на нарушението – чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Въз основа на този акт на 08.06.2023 г. АНО издал НП№ 706349F697165. В НП нарушението е описано по идентичен начин и му е дадена същата правна квалификация. На осн. чл. 185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

2

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите на наказващия орган – З., който е извършил проверката и св. А., който е присъствал при съставяне и връчване на АУАН. Показанията им изцяло възпроизвеждат обстоятелствената част на съставения АУАН. Не сочат допълнителни факти относно извършената проверка.

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. Съобразно нормата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и представената и приета по делото Заповед № 3ЦУ-1149/2020 г., органите по приходите са оправомощени да съставят актове за нарушения на разпоредбите на ЗДДС. Според чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) орган по приходите е и служителят, заемащ длъжност "инспектор по приходите", с оглед на което свидетеля Р. З., заемащ именно такава длъжност е бил компетентен да състави процесния АУАН. От т. 1. 1, б. "г" на цитираната заповед е видно, че изпълнителният директор на НАП е делегирал правомощията си да издава наказателни постановления за нарушения на чл. 185 от ЗДДС и на началника на отдел "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, който е издал и обжалваното НП. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са 3 допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН .

Нарушението е описано при спазване на процесуалния закон - актът и НП са издадени в изискуемата се от закона форма при спазване на процесуалните правила, като му е дадена съответна правна квалификация, тази по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. , гласи че извън случаите на продажби/сторно всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

Санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС , в редакцията му от ДВ бр. 23/2013 г., предвижда, че на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, отново в редакцията му от ДВ бр.23/2013 г., а именно глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Без съмнение Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е нормативен акт по прилагане на чл. 118 от ЗДДС - съгласно § 11 от ПЗР "Наредбата се издава на основание чл.

118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица".

Настоящия състав на съда счита, че в конкретния случай по безспорен и несъмнен начин се установи, че към момента на проверката в касата на търговския обект е имало 456,31 лева, а отчетената касова наличност по фискално устройство е била 636,33 лева. Разликата от 180,02 лева, представляваща промяна на касовата наличност не е била регистрирана във фискалното устройство чрез операцията "служебно изведена" сума, въпреки, че устройството е разполагало с функцията "служебно въведени" и "служебно 4 изведени" суми. С оглед изложеното дружеството-жалбоподател не е изпълнило вмененото му в чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. задължение и е осъществило от обективна страна състава на нарушението, за което е обвинено. Установената отрицателна разлика между касовата наличност и отчетената такава по фискално устройство, несъмнено не е довела до неотразяване на приходи, поради което и правилно и законосъобразно административното наказание е определено в параметрите на чл. 185, ал.1 / ред. ДВ бр.23/2013 г./.

Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.

Съдът намира, че процесното нарушение не разкрива белезите на маловажност по смисъла на параграф 1, т. 4 от ДР на ЗАНН . Съгласно цитираната разпоредба "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В настоящия случай не се установява смекчаващо отговорността обстоятелство. Според съда фактът на установяване на неизпълнение на задължението за отбелязване на всяка промяна на касовата наличност на ФУ, само по себе си като деяние независимо от конкретно установената в настоящия случай разлика е с достатъчно висока обществена опасност, която е довела и до предвиждането на административнонаказателна отговорност за извършването му. Настоящото деяние не се различава съществено от други деяния от същия вид.

Съдът намира, че законосъобразно дружеството е санкционирано с минимална имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС., поради което въпрос за нейното намаляване не може да се поставя.

В обобщение на изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Вмененото на жалбоподателя нарушение е безспорно доказано, същото не представлява 5 маловажен случай, а наложената имуществена санкция в минимален размер е справедлива, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството на извършената от процесуалния представител дейност.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№706349F697165/08.06.2023 г., , издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-, в ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на „****“****, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С. , представлявано заедно от управителите В. Д. С. и В. Ш. , е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл. 185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС , за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

ОСЪЖДА „****“****, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.С. да заплати на ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилски административен съд в 14 - дневен срок от датата на получаване на съобщение 6 за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, по реда на глава XII от АПК.