Решение № 217 от 14.11.2024, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Тутракан, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20243430100423 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ 3348/12.07.2024 на В. А. Н. с ЕГН ********** срещу „И. а. м.“ АД с ЕИК *** и „Ф. Б.“ ЕООД с ЕИК ***, с която иска от съда да прогласи нищожността на Договор за паричен заем № 4524673/29.06.2022 г., сключен между ищцата и „И. а. м.“ АД, както и на Договор за поръчителство/гаранция със същия номер и дата, сключен с ответника „Ф. Б.“ ЕООД.

С Определение № 262/28.08.2024 г. ищцата е освободена от задължението за плащане на такси и разноски към съда.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от потребителското качество на ищцата и нейния настоящ адрес, служебно установен, който е в *** – чл. 113 ГПК, и от цената на иска, която е равна на предмета на двата договора, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, а именно 572 лева (400 главница по заема, 29,63 лева възнаградителна лихва и 142,40 лева възнаграждение на поръчителя) .

Ищцата Н. твърди, че сключените договори са нищожни поради противоречие на редица техни клаузи относно договорения годишен лихвен процент и годишен процент на разходите с императивните изисквания на Закона за потребителския кредит. Моли чрез своя процесуален представител за уважаване на исковете. Адвокат Б. моли за присъждане на адвокатски хонорар.

1

Ответникът „И. а. м.“ АД депозира писмен отговор. Оспорва исковете.

Счита ги за нередовни – не било ясно кои са фактическите твърдения обуславящи основателността на исковете. Намира ги също и за недопустими, тъй като задълженията по заема са изпълнени. В евентуалност намира исковата молба за неоснователна, като излага подробно становище за липса на твърдяната от ищцата неравноправност в договарянето на отделните компоненти на заема и неговите параметри. Моли за отхвърляне на исковата молба и присъждане на разноски.

Ответникът „Ф. Б.“ ЕООД депозира писмен отговор. Оспорва исковете. Намира ги за недопустими, тъй като задълженията по заема са изпълнени. В евентуалност намира исковата молба за неоснователна, като излага подробно становище за липса на твърдяната от ищцата неравноправност в договарянето на отделните компоненти на заема и неговите параметри. Моли за отхвърляне на исковата молба и присъждане на разноски.

Съдът намира възраженията на първия ответник за нередовност на иска за неоснователни. В исковата молба ясно са посочени фактите, на които се основава. Евентуални пропуски в тази насока не са съществени, тъй като съдът следи служебно за спазването на императивни правни норми, в т.ч. такива, с които се защитават интересите на потребителите. Защитата на ответника по никакъв начин не е затруднена, доказателство за което е подробният отговор. За да освободи ищцата от такси и разноски съдът е дал указания, които са изпълнени, да подпише лично молбата по чл. 83 от ГПК.

Адвокатско пълномощно за представителство на ищцата е налично по делото в надлежно заверен препис. Още повече, с нарочна молба от 04.10.2024 тя заявява, че не е оттеглила пълномощното от адв. Б., включително, че не е правила отказ от исковете. Подадената от нейно име молба в обратния смисъл е изпратена на прокуратурата за преценка наличието на данни за извършено престъпление от общ характер.

С исковата молба се иска прогласяване нищожността на договора за кредит, страна по който е именно първият ответник. Това, че не е предявен осъдителен иск за връщане на даденото на неосъществено основание, не означава, че ищцата няма правен интерес от предявения установителен иск.

По същата причина е неоснователно идентичното възражение на втория ответник. Предметът на установителния иск за прогласяване на нищожността на двата договора е насочен срещу лицата, които са ги сключили, затова е допустим.

След преценка на събраните по делото доказателства, на становищата на страните и на закона, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Правна квалификация на исковете е по чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т.

10 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Съдът следи служебно за интересите на ответника потребител и за наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор.

2

Ответникът

„И. а.…“ не изпълни указанието, въпреки предупреждението по чл. 161 от ГПК, да представи оспорения договор за заем. Независимо от това, налице са признания в отговора му на исковата молба за неизгодни факти, които служат за годна доказателствена основа, върху която съдът да гради своите изводи за фактическата страна по спора.

Още повече, че първата страница на договора, с който разполага ищцата и която е представена с исковата молба, е напълно достатъчна.

От нея е се установява, че договореният годишен лихвен процент е 35%;

ГПР е 40,60%, но по признание на „И. а.…“ в него не влиза възнаграждението по гаранционната сделка с поръчителя.

„Файненшъл…“ признава в своя отговор на исковата молба, че е дъщерно дружество на „И. а.…“, което се установява и от служебна справка в търговския регистър – ответникът кредитодател е едноличен собственик на капитала на ответника поръчител. Последният пише, че е овластил кредитодателя да получава плащането на възнаграждението за поръчителство по договора за гаранция между него и кредитополучателя, но това било за улеснение на потребителя.

Двамата ответници признават, че договорът между ищцата и „Ф.…“ е за предоставяне на гаранция/поръчителство за обезпечаване на договора за потребителски кредит. Същото се установява и от представения препис на договора за предоставяне на гаранция.

Ответникът „И. а.…“ признава, че кредитополучателят е можел да избира измежду три обезпечения, които да предостави, едно от които е гаранция от дружество-гарант. Същото личи в приетия по делото СЕФ. Също така твърди, че длъжникът не бил ограничен до „Ф.…“, но съдът не дава вяра на това твърдение с оглед на факта, че са свързани лица, и предвид еднаквата номерация на двата договора, които са сключени на една и съща дата.

От договорите за заем и гаранция става ясно, че заемът е за 400 лева, със срок за издължаване 4 месеца, размер на вноската 107,40 лева, а възнаграждението по гаранционната сделка е 35,60 лева месечно.

Без необходимост от специални знания, но с помощта на специален калкулатор за ГПР, който не изисква специални знания, съдът направи собствени изчисления, от които става ясно, че при задаване на параметри: главница 400 лева, при 4 месечни периода на издължаване, 35% ГЛП, ГПР възлиза на 41,22%, колкото приблизително е посоченият в договора (40,60%).

Месечната вноска според изчислението на съда е 107,40 лева и е абсолютно точна с тази по договора, което верифицира точността на калкулатора и уменията на съда да го ползва. Признанието на „И. а.…“, че в общите разходи по заема не е включено възнаграждението на поръчителя се потвърждава и с второто изчисление на съда, тъй като с него ГПР възлиза на 494,68%. Тези резултати са проверени и се потвърждават с допълнително направени от съда изчисления по формулата в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2.

Връзката между кредитодателя и поръчителя (единият е едноличен 3 собственик на капитала на другия) доказва привидността на договора за предоставяне на поръчителство, насочена да се прикрие същинската му цел, която при консолидация на общата икономическа дейност е да се увеличи възнаграждението на кредитора (не на поръчителя, защото той е дъщерно дружество, 100% собственост на кредитодателя). Дори поръчителят и кредиторът да не бяха свързани лица, следва да се обърне внимание на чл. 19, ал. 1 ЗПК, съгласно който годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита, а според параграф 1 от ДР към ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. От признанията на ответника „И. а.…“ в отговора на исковата молба и от СЕФ съдът прави извод, че не само е поставил задължително условие за предоставяне на гаранция, но също така е бил наясно кой е поръчителят – неговото дъщерно дружество „Ф…“.

Като не е включен в ГПР възнаграждението на поръчителя, длъжникът е бил заблуден за действителния размер на ГПР, което води до недействителност на договора за заем, на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Двата договора следва да се разглеждат в своя консолидиран ефект, което означава, че и договорът за поръчителство е недействителен на същото основание, тъй като съдът вече отбеляза, че с него е целено да се прикрие допълнителното възнаграждение на кредитодателя под формата на възнаграждение за поръчителя, за да не бъде включвано в общите разходи по заема, оттам и в ГПР. В този смисъл, договорът за поръчителство се явява нищожен и на самостоятелно основание – привидност по чл. 26, ал. 2, пр. последно ЗЗД.

Исковата молба се явява основателна и следва да се уважи.

По разноските

Тъй като ищцата е освободена от такси и разноски с Определение № 262/28.08.2024, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът „И. а.…“ и „Ф.…“ дължат по минималната държавна такса от 50 лева за всеки иск.

В полза на адв. Б. следва да се присъди възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т.

1 от НМРАВ за всеки от исковете така: „И. а.…“ – 400 лева, от „Ф.…“ – 400 лева за оказаната безплатна правна помощ на ищцата. Не следва да се намалява така присъденото възнаграждение, тъй като адв. Б. през цялото производство е имала активно поведение, което дори е било извънредно форсирано с оглед действията на ответника „И. а.…“ чрез неговия служител, както се е представил, Д. П., за прекратяване на делото чрез внасяне на нищожната молба за отказ от иск (за тези действия е сигнализирана 4 прокуратурата).

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН в отношенията между ищцата В. А.

Н. с ЕГН ********** и „И. а. м.“ АД с ЕИК *** сключеният между тях Договор за паричен заем № 4524673 от 29.06.2022 г.

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН в отношенията между ищцата В. А.

Н. с ЕГН ********** и „Ф. Б.“ ЕООД с ЕИК *** сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство/гаранция № 4524673 от 29.06.2022 г.

ОСЪЖДА „И. а. м.“ АД с ЕИК *** да плати 50 лева по сметката за държавни такси на Районен съд Тутракан с IBAN *** за производството по гр.д.№ 423/2024 на ТнРС.

ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД с ЕИК *** да плати 50 лева по сметката за държавни такси на Районен съд Тутракан с IBAN BG63 CECB 9790 3187 9800 00 за производството по гр.д.№ 423/2024 на ТнРС.

ОСЪЖДА „И. а. м.“ АД с ЕИК *** да плати 400 лева на адв. Л. К. Б. от САК, ***, за оказана безплатна правна помощ на ищцата по гр.д.№ 423/2024 на ТнРС.

ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД с ЕИК *** да плати 400 лева на адв. Л. К. Б. от САК, ***, за оказана безплатна правна помощ на ищцата по гр.д.№ 423/2024 на ТнРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд – Силистра.

Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________ 5