Решение № 4673 от 26.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4673 гр. София, 26.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110207616 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ***** ***** (*****), депозирана чрез адв. Й. , срещу Наказателно постановление № 22/04.04.2025 г., издадено от Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – София (РИОСВ – София), с което на жалбоподателя на основание чл. 135, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Закона за управление на отпадъците е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 6000 /шест хиляди/ лева за нарушение на чл. 44, ал. 1 от Закон за управление на отпадъците, вр. чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри.

В жалбата се релевират доводи в подкрепа на обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и поради несъответствие с целта на закона.

Конкретно се поддържа, че в случая в цитирания АУАН липсва конкретно посочване на датата и мястото на извършване на твърдяното нарушение, което представлява нарушение на императивната разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 3 от 1

ЗАНН, както и че в същия не е посочен конкретният извършител на твърдяното нарушение и липсват лични данни и данни за длъжността му. На следващо място се сочи, че в цитирания АУАН липсва посочване на адрес и дата на раждане на описания в него свидетел, което от своя страна представлява нарушение на императивната разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. Отделно от изложеното се акцентира, че за половината от периода, за които се твърди, че има извършено нарушение, а именно за месеците от май до август 2024 г., поради липса на надлежно упълномощено лице *****“ е било в обективна невъзможност да изпълнява вмененото му задължение по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗУО. Поддържа се също така, че първоначално твърдяното нарушение в наказателното постановление е отразено в Констативен протокол № ККФОС-ИМ-120/20.12.2024 г., в резултат на извършена проверка от РИОСВ – София, в който протокол са дадени указания за отстраняване на констатираните нарушения, които своевременно са били изпълнени още към 31.12.2024 г., като липсващата отчетност е била подадена по надлежния ред от упълномощеното за това новоназначено лице и в края на месец декември всички данни за месеците октомври, ноември и декември по Приложение 3 за Депонирани отпадъци и Приложение 4 за оползотворяване и/или обезвреждане са въведени коректно в Национална информационна система „Отпадъци“ от страна *****. В допълнение се излага наличие на основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

По изложените съображения се релевира искане към съда за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В проведеното по делото съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк.П., която изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно, в която връзка се излагат подробни аргументи.

Софийският районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира следното:

2

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема следната фактическа обстановка:

Във връзка с постъпило писмо с вх. № 25222/19.12.2024 г. от МОСВ, била извършена от служители при „ККФОС“, РИОСВ – София, документална проверка на Интегрирана система от съоръжения за третиране на битови отпадъци на Столична община – площадка „Садината“ с оператор на обекта Столична община чрез *****.

Дейностите с отпадъци се извършвали съобразно издадено КР № 431Н0/2012 г., последно актуализирано с Решение № 431-Н0-И0-А2/2020 г. /в сила от 30.07.2020 г./ на изпълнителния директор на ИАОС. Съгласно същото, на обекта било разрешено да се извършват дейности по приемане, предварително третиране (сортиране на едроразмерни отпадъци, отделяне на рециклируеми фракции, биологично сушене, пресяване, раздробяване и производство на RDF), съхраняване и депониране на отпадъци.

В хода на проверката била извършена справка в Национална информационна система „Отпадъци“ за водената отчетност през 2024 г., при която проверяващите констатирали следното:

- В Отчетна книга по Приложение № 3 за Депонирани отпадъци били налични водени записи за месеци януари, февруари, март, април и октомври 2024 г. (31.10.2024 г.), но за месеците май, юни, юли, август, септември и ноември 2024 г. липсвали записи за водена отчетност. Съгласно наличните записи на депото били депонирани следните отпадъци с код: 180104 - 62,54 т., 190801 - 420,62т., 190812 - 35,6 т., 191209- 13685,84, 191212 - 18299,12 т., 200301- 16,6 т., 200399 - 1552,3 т.

- В Отчетна книга по Приложение № 4 за оползотворяване и/или обезвреждане (с изключение на депониране) на отпадъци били налични водени записи за месеци януари, февруари, март, април и октомври 2024 г. (до 05.10.2024 г.), но за месеците май, юни, юли, август, септември и ноември 2024 г. липсвали записи за водена отчетност. Съгласно наличните записи в Завод за МБТ били приети следните отпадъци с код: 191210 - 490,96 т., 191212 - 243,66 т., 200199 - 35,04 т., 200201 - 0,48, 200301 - 124238,22 т. общо количество - 125008,36 т. Третирани са следните отпадъци с код: 191210 374,02 т., 191212 - 189,22 т., 200199 - 23,42 т., 200301 - 98891,5 т. Образувани са следните отпадъци с код: 191201 - 837,92т., 191202 - 2051,28 т., 191203 3 103,22 т., 191204-53,6 т., 191205 - 523,44 т, 191209 -11479,62 т., 19121017179,68 т., 191212 -53847,82 т. Предадени са следните отпадъци с код: 191201 - 740,9 т., 191202 - 1932,32 т., 191203 - 69,28 т., 191204 - 822,14 т., 191205 438,56 т., 191210 - 1 7679,64 т., 191212 - 39011,38 т.

Резултатите от проверката били обективизирани в констативен протокол № ККФОС-ИМ-120/20.12.2024 г.

Въз основа на така направената констатация от страна на свидетеля И., заемаща длъжността главен експерт при РИОСВ – София, на 16.01.2025 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 3/2025 г., с който срещу *****

*****

(*****) било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че не е водило отчетност, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 4 юни 2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, във връзка с чл. 44, ал. 1 от ЗУО за месеците май, юни, юли, август, септември и ноември 2024 г.

На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление (НП) № 22/04.04.2025 г., издадено от Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – София (РИОСВ – София), с което на жалбоподателя на основание чл. 135, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Закона за управление на отпадъците е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 6000 /шест хиляди/ лева за нарушение на чл. 44, ал. 1 от Закон за управление на отпадъците, вр. чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител И..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

4

От показанията на св. И. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.

Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля И. М. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен 5 служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

На първо място, настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност.

На следващо място, съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени в предвидената от закона писмена форма и в сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН, респективно и всички възражения на въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат споделени. Противно на изложените в жалбата доводи, в процесния АУАН, както и в процесното наказателно постановление, изрично е посочена датата на извършване на нарушението, а именно – 16.12.2024 г. (доколкото съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри „Отчетните книги по чл. 7 се попълват за всеки календарен месец до 15 дни след изтичането му, като всеки запис се отразява по дата“), както и изрично е определено мястото на извършването му – с.Яна, Столична община, м.“Садината“ и е посочен нарушителят – а именно въззивникът.