Решение № 131 от 07.10.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Ямбол, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Николай Ив. Кирков при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Д. Ст. Л. като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242300600263 по описа за 2024 година Производството пред ОС-Ямбол е образувано по въззивна жалба на М. Д. /M.D. /, гражданин на Ислямско емирство Афганистан, чрез служебно назначения му защитник - адвокат

Р. А. от ЯАК, против Присъда

№******* год., постановена по НОХД № *******год. по описа на РС-Елхово.

С атакуваната присъда въззивникът – подсъдим М. Д. е признат за виновен в това, че на 11.04.2024г. в района на гранична пирамида № 232, находяща се в землището на с.******* обл.Ямбол, влязъл през границата на страната, от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта -престъпление по чл. 279, ал.1 от НК и му е наложено наказание в условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК в размер на ПЕТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода” с наложено кумулативно наказание "глоба" в полза на Държавата в размер на 500/петстотин/ лева. Със същата атакувана присъда на осн. чл.66, ал.1 от НК наказанието от 5 месеца "лишаване от свобода" е отложено с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата.

1

Във въззивната жалба на подс. М. Д. /M.D. /, депозирана чрез служебно назначения му защитник – адвокат Р. А. от ЯАК, се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната присъда както и за явна несправедливост на отмерените наказания лишаване от свобода“ и „ глоба“, несъответни според защитата на обществената опасност на деянието и дееца. Твърде се постановяване на присъдата при очевидна доказателствена необезпеченост. Настоява се въззивната инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмени атакуваната първоинстанционна присъда като признае подсъдимия за невиновен и го оправдае за вмененото му и поддържано от прокуратурата обвинение.

В съдебно заседание въззивникът-подсъдим М. Д., гражданин на ислямско емирство Афганистан, нередовно призован, не се явява. В задочното производство по ред ана чл.269, ал.3, т.2 от НПК се представлява се от служебно назначения му в първоинстанционното производство защитник от АК-Ямбол. Чрез защитата се поддържа изцяло въззивната жалба. Твърди се, че присъдата е постановена при очевиден дефицит на доказателства досежно авторството на деянието и неговия механизъм, поради което се настоява жалбопадателят- подсъдим да бъде признат за невиновен и оправдан у поради недоказаност на обвинителната теза.

Представителят на ОП-Ямбол счита въззивната жалба за неоснователна, а атакуваната присъда на РС-Елхово за законосъобразна, правилна и обоснована. Излагат се съображения, че наложеното наказание на подсъдимия с оспорваната присъда е справедливо и се настоява въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователна.

Съдът след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, с доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.314 ал.1 вр. чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва и в сроковете по чл. 319 ал. 1 от НПК, а разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

Фактическите положения, приети за установени са правилни и се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства. На базата 2 на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства , в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи касателно осъществено както от обективна така и от субективна страна на престъпно деяние по чл.279, ал.1 от НК. Проверяващата инстанция споделя приетото за установено от фактическа страна в хода на първоинстанционното производство и след служебна проверка, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, се присъединява изцяло към изводите на ЕРС досежно безспорно установеното от фактическа страна, а именно:

Подсъдимият М. Д. /M.D. /е роден на 0 1.01.1996г. в гр.******, Ислямско емирство Афганистан, гражданин на същата страна, със средно образование ,женен, безработен, без документи за самоличност.

Жалбоподателят-подсъдим М. Д. е взел решение да напусне страната си по произход и в началото на 2023 година се установява на територията на Република Турция. В Турция пребивава около 8 месеца и решава , че иска да живее и работи в страна от Западна Европа. Въззивният жалбоподател не разполага с надлежно разрешително за влизане на територията на Република България и взема решение незаконно да пресече турско- българската граница.

За целта се свързва в гр.Истанбул с неустановено по делото лице, което поема ангажимент срещу възнаграждение да го преведе през границата и да му помогне да достигне до Сърбия като част от пътя му до Западна Европа.

На 11.04.2024г. въззивникът- подсъдим Д. е част от група с обща численост 11 души, която предприема незаконно пресичане на границата на страната ни от Република Турция, водена от двама водачи- неустановени по делото лица. Всички членове на групата имат намерение да влязат на територията на Република България не по установения ред, а незаконно. За целта всички те, водени от двамата им неустановени по делото водачи, на 11.04.2024г.. достигат до възпрепятстващото съоръжение на турскобългарската граница в землището на с.******* обл.Ямбол. В тъмната част на денонощието – вечерта на 11.04.2024г. един от двамата водачи на групата прави отвор във възпрепятстващото съоръжение /масивно телено заграждение/ и преминава на територията на Република България. Всички членове на групата правят същото и навлизат в страната ни в района на 3 гранична пирамида 232 , находяща се в землището на с.******* обл.Ямбол.

Навлизането на територията на страната ни става без знанието и разрешението на компетентните гранични власти. Подсъдимият няма документи за самоличност както и такива, разрешаващи легалното му пребиваване на територията на Република България. Подсъдимият и всички членове на групата му, водени от двамата неустановени по делото водачи, продължават движението си на територията на страната ни, движейки се пешком към вътрешността.

На 16.04.2024г. подс.Д. и неговите 10-ма спътници са установени и задържани от служители на ОД на МВР-Ямбол при рутинна полицейска проверка на разклона за с.К., обл.Ямбол на път I-7- групата се движи по главния път I-7 с лес автомобил „***“, а полицейската проверка е извършена от свидетеля по делото полицай Д. А. при и по повод служебните му задължения по контрол на движението в района на път I-7. Подсъдимият и спътниците му са предадени на служители на РПУ-Елхово , които ги отвеждат в място, отредено за временно настаняване в ГПУ-Елхово.

На 17.04.2024г., около 07.00ч. сутринта е извършено т.н. „прохождане“ на обратната следа от служители на ГПУ-Елхово, между които и свидетеля Петьо А.- ст.полицай в 01 ГОДГ в ГПУ-Елхово. В хода на това действие е установено , че групата е преминала турско- българската граница в района на гранична пирамида 232 в землището на село ******* обл.Ямбол.

Граничните полицаи констатират отвор /дупка/ в долната част на изграденото възпрепятстващо съоръжение. Открити са следи на множество лица, които не са прясно оставени- всички с насоченост към вътрешността на Република България.

При регистрацията на задържаните лица , подс. Д., който няма документи съобщава , че той е лицето М. Д. /M.D. /, роден на 01.01.1996г. в гр.******, Ислямско Емирство Афганистан, гражданин на същата държава.

Видно от приложената в хода на БП справка за съдимост от 17.04.2024г., издадена от РС-Елхово след справка в ЦБС при Министерство на правосъдието на Република България, подс. М. Д. /M.D. / не е осъждан.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

4

Както обосновано и правилно приема в контролирания съдебен акт решаващият съд, гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от свидетелските показания на граничния полицай П.А. и на полицай Д. А., служител на ОДМВР-Ямбол, които са еднопосочни и в кореспонденция както с обясненията на подсъдимия, прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност в хода на първоинстанционното съдебно следствие по реда на чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК, така и с писмените доказателствени източници – Евродак дактилоскопна карта /л.18, БП/, Приемно- предавателен протокол за предаване на лицето в СДВНЧ-Л. от 17.04.2024г./л.17,БП/, Справка за съдимост, Заповед за задържане на лице от 16.04.2024г./л.16, БП/.

Въззивната инстанция няма основания да се съмнява в достоверността на писмените доказателствени източници, част от които представляват официални документи по смисъла на чл. 93, т.5 от НК и не са оспорени от страните.

Обосновано и правилно, решаващият съд кредитира изцяло като достоверни и обективни свидетелските показания на граничния полицай А. и на полицая от ОДМВР-Ямбол А. - същите са логични и последователни, кореспондират с обясненията на жалбоподателя- подсъдим Д. и са относими към релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства - установяват времето и мястото на осъществяване на деянието и неговия механизъм, имат отношение и към установяване на авторството на престъпното деяние.

Въззивната инстанция намира, че делото е попълнено с релевантните доказателства, които в достатъчна степен, еднопосочно и в кореспонденция, разкриват фактическата обстановка, такава каквато е установена от решаващия съд и безкритично е възприета от настоящия съдебен състав.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:

Правилни, обосновани и законосъобразни са доводите на решаващият съд, че от събраните по делото доказателства може да се направи безспорен и несъмнен извод, че подс.М. Д. /M.D. /, гражданин на Ислямско Емирство Афганистан, е осъществил от обективна и субективна страна, вмененото му от РП-Ямбол обвинение и в този смисъл, правилно и 5 законосъобразно, същият е признат за виновен по повдигнатото му и поддържано от РП- Ямбол обвинение за престъпление с правна квалификация по чл.279, ал.1 от НК.

От обективна страна: Осъществено е съставомерно деяние по чл.279, ал.1 от НК от страна на жалбоподателят-подсъдим, т. к. на 11.04.2024г., в района на гранична пирамида 279 в землището на с.******* обл.Ямбол е влязъл като част от група с още 10 лица през границата на страната ни, от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Както правилно, обосновано и законосъобразно се приема в контролирания съдебен акт, несъмнено се касае за довършено престъпление, а с действията на полицай А. и неговия колега от ОД на МВР – Ямбол при полицейската проверка в района на с.К., обл. Ямбол е спрян опита на подс.Д. и неговите 10 на брой сподвижници да се предвижват незаконно през територията на страната ни в посока към границата на Република България с Република Сърбия.

От обективна страна по несъмнен начин е установено в хода на първоинстанционното производство, че на инкриминираната дата подс. Д. като част от група, водена от двама неустановени по делото водачи, извършва фактически действия по преминаването на държавната граница между Турция и България, без да е получил за това разрешение от компетентните гранични власти, осъществяващи гранично- пропускателния контрол – при липсата на изискуемата се по закон виза /чл.8, ал.1 от Закона за чужденците в РБ/, подс. Д. преминава границата ни чрез пробиване на отвор /дупка/ в граничното възпрепятстващо съоръжение. Несъмнено е нарушен установеният в страната ред и режим за преминаване на държавната ни граница. Граничният режим на Република България изисква преминаването на държавната граница през специално предназначени за това места - ГКПП, със знанието и разрешението на компетентните гранични власти - такова разрешение /виза/ на 11.04.2024 г., подсъдимият не е имал и не е търсил , надявайки се да премине като част от група с водачи, на които е платено, чрез преодоляването на граничното възпрепятстващо съоръжение и навлизане във вътрешността на страната ни с посока на движение българо-сръбската граница - аргументи от свидетелските показания на полицай А., кореспондиращи със свидетелските показания на граничния полицай А. и обясненията на подсъдимия от досъдебната фаза, прочетени и приобщени 6 към доказателствената съвкупност при съблюдаване на процесуалните правила. В този смисъл са и приложените по делото и неоспорени от страните писмени доказателствени източници. Изложеното сочи на обоснованост и законосъобразност на изводите на ЕРС, че с действията си на инкриминираната дата, подс.М. Д. /M.D./ , гражданин на Ислямско Емирство Афганистан, е нарушил установения в Република България правов ред, свързан с режима за преминаване на държавната ни граница като деянието е осъществено в първата хипотеза на чл. 279, ал.1 от НК, а именно: без разрешение на надлежните органи на властта в хипотезата на "влизане“ в страната ни от Република Турция. Несъмнено деянието е довършено, т. к. подсъдимият като част от група е установен и задържан във вътрешността на страната ни - при рутинна полицейска проверка за контрол на движението по път I-7 в районна на с.К., обл.Ямбол - същият е пътник в проверения лек автомобил марка „***“, модел „****“, с рег. № ****** , чийто водач при подадена полицейска палка, спира автомобила и побягва към близката крайпътна нива с цел укриване.