Решение № 736 от 30.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 736 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100605317 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивен протест срещу присъда от 05.11.2024г. на СРС, НО, 108-ми състав по НОХД № 5168/2024 г., с която О. О. З. е признат за невинен в това, че на 19.04.2023 г. около 12:45 часа в затвор Бобов дол чрез повикване от телефон с № ******** до телефон с № ******** в МВР- гр.

София се е заканил, че ще извърши престъпление по чл. 333 от НК, а именно „В момента ще мина сега с колата, има бомба вътре, само ще натисна копчето и…и ще заминете. Всичко хубаво. Е сега в момента натискам копчето“, като това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му, поради което на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 320а от НК. Съдът се е произнесъл и относно веществено доказателство компакт диск, като е приел същият да се унищожи.

Във въззивния протест се поддържа, че оспорената присъда е 1 неправилна и незаконосъобразна. Иска се отмяната и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. В допълнително изложение прокурорът се позовава на неправилно установена от съда фактическа обстановка в следствие на нарушения във връзка с оценката на доказателствата по делото.

Счита, че събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, водели до единствен възможен извод за вината на подсъдимия в извършване на престъплението, в което е обвинен.

В съдебно заседание прокурорът не е поддържал протеста, но не оттегля същия. Отбелязва, че за преценката на съставомерността на деянието следвало да се вземат предвид различни обстоятелства, като обстановката, при които е отправена заканата, начина на отправянето , психичното състояние на дееца, за да се изясни действителната му воля и дали в конкретната обстановка заканата е могла да окаже такова въздействие върху заплашения, че той да я възприеме като възможна. Приел е за правилни мотивите на районния съд, свързани с грешката при адресата на обаждането, възприемането от оператора на номера, от който е извършено позвъняването, като стационарен извън столицата, което водело до извод за нереалност на заканата. Добавя, че вследствие на същата не са предприемани мерки по прекъсване на работата и евакуация на сградата, в която е прието обаждането.

Счита, че отправените от подсъдимия изрази, макар да съдържали заплахи за престъпление по чл. 333 от НК, обективно не са били годни да възбудят основателен страх за осъществяването им.

Защитникът адв. З. намира първоинстанционната присъда за обоснована, правилна и законосъобразна. Счита, че смисълът на израза, ползван от подзащитния му бил, че имало бомба в колата, а не в МВР. В този смисъл обсъжда несъответствието на адресата на повикването с първоначалното намерение на подсъдимия и нелогичността на изявлението, съдържащо заплахата, с това че подсъдимият провеждал разговора от стационарен телефон от друго населено място. Позовава се и на спокойния тон на проведените два разговора за това, че заплахата не е имала естество да причини страх за осъществяването . Моли да се потвърди присъдата изцяло.

Подсъдимият се е присъединил към изложеното от защитника си и в последната си дума иска да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

2

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, поради което излага същата без изменения:

Подсъдимият О.О. З. е роден на ******** г. в гр. Кюстендил, ЕГН **********, българин е, български гражданин е, неженен е, осъждан е, със средно образование е, адрес гр. София, ж.к. ******** Към 19.04.2023 г., подсъдимият О. З. изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години, наложено му с присъда № 20/20.10.2021 г. по НОХД № 2558/2021 г. по описа на СГС за извършено престъпление по чл.

199, ал. 1 от НК. Подсъдимият изтърпявал наказанието в затвора в град Бобов дол. На същата дата – 19.04.2023 г. подсъдимият З. решил да се обади в Министерство на правосъдието и около 12:45, в изпълнение на решението си, отишъл до стационарен телефон, разположен в коридор на затвора и набрал телефонен номер ********. На обаждането отговорила свидетелката Л.Л., която работила като оператор-техник телекомуникации в дирекция „Комуникационни и информационни системи“ към Министерство на вътрешните работи.

З. попитал „Министерство на правосъдието, нали?“, а свидетелката Л. му отговорила, че се е обадил не в Министерство на правосъдието, а в Министерство на вътрешните работи. В отговор на това, подсъдимият З. заявил на свидетелката Л. следното: „В момента ше мина сега с колата, има бомба вътре, само ше натисна копчето и., и ше заминете. Всичко хубаво. Е, сега, в момента натискам копчето.“ Свидетелката Л. му отговорила, че е приела сигнала и подсъдимият З. затворил телефона. За получения сигнал свидетелката Л. уведомила дежурен служител в МВР.

На същата дата, около 18:12 часа, подсъдимият З. отново позвънил на същия телефон номер в Министерство на вътрешните работи от стационарен телефон в затвора. Обаждането отново било прието от свидетелката Л. и между двамата бил проведен следния разговор: З.: „В България е малоумна работа. О. З., О.. Е, днеска ме викна началника, дадох номера на петстотин и тоя полицая, къде е, къде са му се обадили, и той беше тука, викнаха ме и 3 дадоха, казаха тоя номер и тоя номер да съм се обадил. Да знаеш.“ Л.:

„Добре“. З.: „Аз този номер го имам, да не се притеснявате, имам го този номер още отвънка даже, в телефона го имам, в Централния го имам. Вещите са ми там. Знаете много добре, че нема престъпление, няма нищо.“ Л.: „А Вие къде се намирате сега, господине?“ З.: „Сега съм в Бобов дол, госпожо“. Л.:

„Сега сте в Бобов дол в…“ З.: „Да. Аз…иначе аз съм, аз съм от София“. Л.:

„Да“ З.: „Регистриран съм си в София. От две…от девет… деветдесетте години съм там“. Л.: „По постоянен адрес ли сте в София?“ З.: „А?“ Л.: „По постоянен адрес ли сте в София?“ З.: „Еми, да. По постоянен адрес. 464 Люлин съм, там съм“. Л.: „Люлин“. З.: „Да, да. Горе-до … точно така, до девето съм, да, до девето, точно така, до девето, девето районно, да. Тия, тия нещастници, какво са правили и те. Аз съм бил на улицата съм, на улицата“.

„Няма, няма престъпление, няма нищо. Аз не съм извършил нищо. Значи аз навънка си работих. Значи ем да работиш, ем значи, на значи съм направил, значи като отида да работа, госпожо, значи съм направил престъпление. Това ли е, значи. А, госпожо?“ Л.: „А, да, господине, прав сте. Но …“ З.: „Значи пак ли, пак ли е престъпление. Какво е това нещо. Значи аз съм работил, бачкал съм, аз съм им помагал, у съда съм ги направил, И.В. и…и… оная ги направих, они щастливи ги направих. Пишем, пишем, само пишем, нема отговор, нема нищо. Няма нищо. Три…четири адвоката са ми на делото.

Виждат, гледат. Аз сам се борим. Ония мълчат. Всичко мълчат. Аз си се борим.

Защото съм си прав. Това ако е у друга държава, немаше…има, има, има осъдалня, има, за супи има. За по, по една супа видех тая година аа…, къде бех у Централния, видех обвинителен акт за една супа, три години му дадоха. Че откраднал една супа. Една супа е лев и двайсе навънка бе. Представяте ли си за какво говориме, какво става това. Какви, каква е тая България. Каква е тая държава, бе батко. Е, нема такава държава. Па сичките че напускаме от тука.

Днеска ми идва, днеска ми идва, казват аа… забрана от България да не излизам. Как, айде, как да не бегам от България?“ Л.: „Извинявайте, как се казвахте?“ З.: „О. О. З. се казвам“. Л.: „О. О. З..“ З.: „З.. Да. Аа… гражданин съм. Истински гражданин съм. Истински гражданин. Видеха и невинните присъди, член 66 какво означава, че имам невинни присъди?“ Л.: „На колко години сте, господине? Извинявайте“. З.: „А?“ Л.: „На каква възраст сте?“ З.:

„Аз ли, аа…“ Л.: „Да“. З.: „На 39. Млад съм“ Л.: „На 39?“ З.: „На 39 годишен“.

Л.: „И толкова много агресия сте натрупали в себе си за това време, в което сте 4 живяли. Не бива така“. З.: „Аа…живял съм в мъки тука в затвора и…, и животът ми отиде. Също така имам, имам наказателни кодекси, имам сичко, и съм писал какво означава, че…“ Л.: „Какви наказателни глоби имате? По КАТ, или?“ З.: „Не, не, не. Наказателни, наказателни кодекси имам.“ Л.: „Аа, наказателен кодекс, не глоби. Извинявайте“. З.: „Да. Пиша, че свободата не оценяват, хората не оценяват свободата и по този начин ме наказват тука.

Даже тука ми наказват, даже съм запечатка тука за нема нищо“. Л.: „А добре де, от къде звъните в момента?“ З.: „От Бобов дол звъним“ Л.: „От Бобов дол.

Ама от стационарен телефон ли, от къде?“ З.: „Не. От аа… от такива, спешни, аа ... тия уличните, къде беха телефоните. Помните ли, тия старите?“ Л.: „Ама те има ли ги все още? Бяха тип Булфоните навремето.“ З.: „Е да де. Това е Булфон, да, точно. Това е Булфон това.“ Л.: „Къде има Булфони в София все още, които се поддържат?“ З.: „И в София има, да. Насекъде има“. Л.: „Така ли?“ З.: „Да, да. Това е, защото имаше преди с камери, телефоните беха с камери. Сега фирмата отпадна, защото много се там не можаха да се разберат с парите и туриха тия старите, сините“. Л.: „И в общежитието в Бобов дол си има такива телефони?“ З.: „Да. Насекъде има. Да. Насекъде има. И сини, аа… мобифо… такова сини телефони, то даже Ви изписва, че е Бобов дол. То телефона требва да Ви изпише, че е Бобов дол. Л.: „Не, не, не ми изписва, след като…“ З.: „Не Ви ли изписва?“ Л.: „Не. Не ми изписва“. З.: „Еми, то требва да Ви изпише, че е Бобов дол. Да, защото ние сме на стационарен номер и заради това. Вие сте на стационарен номер, но днеска дойдеха полицаите и ме видеха кой съм. Даже са ме снимали тука камери, тука в коридора има и камери, товаонова, къде казах днеска за бомбата, уж че имало бомба. Нема никаква бомба.

Нервирах се, защото не е честно, не е реално. Не е честно да лежим аз с невинни присъди още, разбираш ли. Къде не съм извършил нищо. Значи ти да ходиш да работиш, значи и си работил, е, са работиш, значи аз требва да те вкарам у затворо“. Л.: „А защо сте в Бобов дол, защо?“ З.: „А?“ Л.: „Защо са Ви аа…?“ З.: „Еми, защото Ваши колеги съм давал сигнал у Централния затвор какво са правили и оттам ме изгониха, и ме пратиха тука.“ Л.: „А Вие, а защо сте били в Централния? В Централния затвор сте били преди това, така ли?“ З.: „Аз скъмч по принцип в Централния. Защото аз аа … регистрацията ми е в София. Аз съм от София“. Л.: „Добре де, а защо сте, защо са Ви вкарали в затвора? Каква е причината?“ З.: „Еми…А?“ Л.: „Каква е причината за влезете в затвора?“ З.: „Причината е опорочени работи, оня М. казва и стана 5 мазало на делото на Градски съд, стана мазало. Прокуратурата беше сичко, на двайсти десети, сичко, имам документи, имам сичко имам.“ Л.: „Ама чакайте, не мога да разбера, защо сте били на дело? Каква е причината?“ З.: „Бе стана мазало, стана много мазало, бе, госпожо“ Л.: „Ама какво, някакъв побой ли е станал?“ З.: „Не, не, стана срещу мен мазало. Имам невинни присъди. Имам това имам аа … Виде се делото, виде се, че съм невинен. Разбираш ли?“ Л.:

„Да, вие сте невинен. Но в какво са Ви обвинили?“ З.: „Еми за некакъв грабеж от 250 лева. И ти си зависим. Да и ти си зависим, от девето районно зависи.

Скъсаните пари и после опорочени работи говориха, на двайсти десети говориха опорочени работи. Айде земете си малко в аа … такова в аа … такова, ако искате елате, да дойдете, имам документи, елате да видите за какво става на въпрос. Сега откога ше Ви обяснявам“. Л.: „Добре, господине“. З.: