Решение № 4194 от 11.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4194 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря Кирилка Анг. И.а като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20231100104621 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл.от ГПК.

Предявен е иск с правна квалификация чл . 432 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД .

Ищецът твърди, че на 19.04.2020 в гр.София, в резултат на ПТП е починал неговия баща М. Ц.. Сочи, че виновен за ПТП е водачът на л.а.Ауди К. А. Н., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. С присъда по НОХД № 4543/20г. на СГС водачът Н. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343 ал.3 пр.2 б.б пр1 вр ал.1 б.в вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК. Ищецът сочи, че смъртта на баща му е причинила тежки болки и страдания. Предявил е претенция пред ответника извънсъдебно, но последният му е пратил обезщетение в размер на 120 000лв. Счита, че размерът на платеното обезщетение е напълно недостатъчен да репарира търпените болки и страдания и тези, които ще търпи и в бъдеще от загубата на баща си. Предявява срещу ответника иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 130 000лв. ведно със законната лихва от датата на поканата - 18.05.2020г. В с.з. на 11.06.2024 г. е допуснато изменение на иска като е увеличен размерът му на 250 000 лева. Претендират се разноските по делото.

Ответникът оспорва предявения иск по размер, като счита че същият не 1 отговаря на критериите, заложени в съдебната практика, като обезщетението в този случай следва да е около средните стойности на обезщетенията за подобни вреди. Сочи, че изплатено обезщетение от 120 000 лева отговаря на разбирането за справедливост. Посочва, че е определил размера на платеното обезщетение като е съобразил критериите, посочени от ВКС в задължителната му практика, и като е съобразил обстоятелството, че ищецът не е живял в едно домакинство с баща си, който е имал отделно семейство. Претендира разноски.

Третото лице помагач К. А. Н. чрез особения си представител иска отхвърляне на предявения иск

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Ищецът Б. М. Ц. е син на починалия М. В. Ц., което обстоятелство се установява от приложените удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0239 от 08.08.2012 г. от Столична община, р-н „Оборище“ и удостоверение за наследници № Р0Б20-УГ51-1574/28.04.2020 г., издадено от Столична община, р-н „Оборище“.

На 19.04.2020 г. около 18:00 часа К. А. Н. управлявал лек автомобил „ Ауди Кю 7“, с рег. № *******, с посока на движение от ул. „Козяк“ към ул. „Сребърна“ с 99 км/ч, като приближавайки кръстовището с бул. „Черни връх“ ударил с предната челна част на автомобила си задната част на автомобил марка „Субару“, модел „Форестер“, с рег. № *******, управляван от М. В. Ц.. След инцидента последният бил откаран с линейка към УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“, като спрямо него продължавали да се извършват спешни медицински интервенции, като същият починал въпреки оказаната спешна медицинска помощ в резултат на получената при ПТП сърдечна тампонада, настъпила вследствие на частичното разкъсване на възходящия клон на гръдната аорта /над аортната клапа/, довело до излив на кръв в сърдечната торбичка, на фона на тежката гръдно-коремна травма.

По случая е образувано досъдебно производство. С влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 4543/2020г. на СГС, НО, 5-ти състав, и изменена с Решение № 287 от 21.07.2023 г. на ВКС, К. А. Н. бил признат за виновен за престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „в“, пр. 1 във вр. с ал. 1, пр. 3 – за това, че на 19.04.2020г., около 18:00 часа, в гр. София, на ул. „Хенрик Ибсен“, преди кръстовището с бул. „Черни връх“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“, с рег. № *******, с посока на движение от ул. „Козяк“ към ул. „Сребърна“, нарушавайки правилата за движение по 2 пътищата – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП /“При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности в скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от категория В – 50 км/ч в населено място“/ и като управлявал моторно превозно средство със скорост от около 99 км/ч след употреба на наркотични вещества (амфетамин, тетрахидроканабинол и кокаин), при което реализирал ПТП със спрелия на пътното платно лек автомобил марка „Субару“, модел „Форестър“, с рег. № ******* и умишлено причинил смъртта на водача му М. В. Ц., като настъпилата смърт е в пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП.

Към датата на инцидента, за управляваното от виновния за процесното ПТП водач е била сключената застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество. По заведена на 18.05.2020г. претенция, последното заплатило на ищеца извънсъдебно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лева.

От показанията на свидетелката Л.Г., които съдът кредитира в цялост, се установяват негативните емоции, търпени от ищеца във връзка със смъртта на неговия баща. Свидетелката установява, че починалият участвал в живота на сина си пряко, като двамата са имали силна емоционална връзка. Случилото се било огромен шок за ищеца, като въпреки контактите с психолог, имало моменти, когато той не се справял емоционално, имал проблеми в обучението си в училище, сменил учебното заведение, станал изведнъж зрял, но не по естествен начин. Бил затворен в себе си, избухвал понякога, а майка му се оплаквала, че трудно се справя с това в някои моменти. Разказва, че Б. се владеел, когато общували, но виждала, че М. му липсва в дребни лични неща - в определени моменти прегръщал нейния съпруг, усещала, че баща му му липсвал. Твърди, че ищецът бил много активно, зряло и умно дете, като баща си, което осъзнавало какво е загубило – повече от баща и приятел, и тепърва ще понася последствията, че същият не е в живота му.

В тази насока са и показанията на свидетеля А. А. /в протокола от проведеното с.з. е допусната техническа грешка в изписване фамилията му – вместо правилното К., неправилно е записано К./, които съдът също кредитира изцяло. Свидетелят установява, че между Б. и М. имало силна връзка, като след като М. останал безработен, двамата прекарвали много време заедно. Свидетелят установява изключителната отдаденост на бащата към детето– водел го на тенис, на ски, в планината. След смъртта на баща му Б. станал затворен, избухлив, емоционално нестабилен и диалога с него се променил. Станал изключително нервен, заплашвал майка си, че ще избяга от вкъщи, че ще се нарани. Успехът му се 3 понижил, а резултатите от оценяването след 4-ти клас били ниски. Наложило се да смени училището поради проблеми след смъртта на баща му в класа. Свидетелят сочи, че детето не е преодоляло загубата и вече не е същото, както преди четири години. Преди случилото се той бил будно дете, ходел на училище с желание и бил с отличен успех през първите години, а сега качеството на обучение се променило – оценките говорели сами за себе си.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съгласно чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при наличието на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право са: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.

В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени и не се оспорват от страните /задължителната за съда сила на влязла в сила присъда, съгласно чл.300 от ГПК/ – причинено на 19.04.2020г. от К. А. Н. - водач на застрахованото при ответника МПС - лек автомобил „Ауди“, модел „Q7“, с рег. № *******, в гр. София, на ул. „Хенрик Ибсен“, преди кръстовището с бул. „Черни връх“, пътно-транспортно произшествие, който в нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, управлявал моторното превозно средство със скорост от около 99 км/ч след употреба на наркотични вещества, при което реализирал ПТП със спрелия на пътното платно лек автомобил марка „Субару“, модел „Форестър“, с рег. № ******* и виновно причинил смъртта на 4 водача му М. В. Ц.. Не се оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователното дружество ответник и собственикът на лекия автомобил, с който виновно е реализирано пътно транспортното произшествие, както и това, че причиненият вредоносен резултат – смъртта на М.

Ц. и търпените негативни емоции от страна на неговия син, ищецът Б. Ц., са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние, и подлежат на обезщетяване.

Спорът по делото се свежда до размера на дължимото обезщетение.

Доколкото се претендират неимуществени вреди, то техния размер следва да се определи от съда по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази разясненията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства са причинените морални страдания, характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната /така Решение № 27/15.04. 2015 г. по т.д. № 457/2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС/.

Необходимо е да се посочи, че н еимуществените вреди от загубата на баща са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищеца. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Изхождайки от посочените критерии, преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието - внезапно, тежестта на нарушението – престъпно нарушаване правилата на движение по изключителна вина на водача на МПС, възрастта на починалия към момента на настъпване на увреждането – 53 години и известността му в обществото, възрастта на увреден ия (ищецът), установените трайни и близки взаимоотношение , отражението на произшествието върху психо-емоционалното състояние на ищеца, съдът намира, че претърпените от него неимуществени вреди следва да бъдат възмездени със сумата от 200 000 лева.

5

За да определи този размер на обезщетението съдът взе предвид изключително близките отношения между ищеца и баща му към момента на ПТП, настъпилата внезапно смърт, която е прекъснала неочаквано и необратимо създадената помежду им силна емоционална връзка и негативните последици от загубата, свързани както с това, че ищецът е бил на ниска възраст към момента на загубата на своя родител, получил е психическа травма, която се е отразила на психологичното му състояние, както и предвид обстоятелството, че същият – момче, навлизащо в пубертет, ще расте без бащиния си пример и подкрепа, чиято липса ще усеща във всеки етап от израстването си, така и със значителните по интензитет болки и страдания от внезапната загуба , с които детето се бори и по настоящем, които обстоятелства се установяват от показанията и на двамата разпитани свидетели. Смъртта на М. Ц. е лишила Б. Ц. от една от най-силните опори в живота му – морална и материална, а загубата на близкия човек ще го съпътства през целия му живот.