Решение № 8 от 22.03.2022, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№8 гр. гр. Е., 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20214130200127 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Д. Г. П. с ЕГН **********, от *******, подадена чрез адв. С.Н. от ВТАК, против наказателно постановление № 21-0260000296 от 16.09.2021 год., издадено от Началника на РУ – Е. при ОД на МВР В. Търново, с което за извършени от П. административни нарушения по чл. 5, ал. 3, т. 2 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени съответно две административни наказания, а именно на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП - "Глоба" в размер на 200.00 (двеста) лева и на основание чл. 185 от ЗДвП - "Глоба" в размер на 20.00 (двадесет) лева. В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП, както и доводи относно липсата на субективна страна относно извършеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП , като се моли отмяната на НП в тази му част.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С.Н. от ВТАК – редовно упълномощен. Адв. Н. поддържа изцяло жалбата. В предишно съдебно заседание прави доказателствено искане за изискване на справка от Сектор "ПП" при ОД на 1

МВР - В. Търново, като съдът уважи това искане. По същество процесуалния представител на жалбоподателя моли процесното НП да бъде отменено като незаконосъобразно в частта му относно наложеното наказание за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и излага доводи в тази насока, а именно, че жалбоподателя не е знаел за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е бил служебно спрян от движение.

Въззиваемата страна Началника на РУ – Е., редовно призован, не се явява, не се представлява и не заема становище. В придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на разноските направени от жалбоподателя, като се моли размера им да бъде намален.

Съдът установи следната фактическа обстановка:

Н а 07.08.2021 год. екип от служители на РУ на МВР – гр. Е. в състав полицай Пл. Ив. М. и полицай СТ. Д. Н., са изпълнявали служебните си задължения, като са извършвали патрулно-постова дейност на територията на гр. Е.. Около 22 часа същите са се намирали на установъчен пункт до бензиностанция "Петрол", на ул. "Трети март" до № 20. В този час спрели за рутинна проверка л.а. "Тойота Рунер" с рег. № ****. При проверката полицейските служители установили, че автомобила е собственост на С.Н.Г. с ЕГН ********** и се управлява от Д. Г. П. с ЕГН **********, от гр. Е.. След извършена проверка на документите на водача и на автомобила, контролните органи установили, че автомобила не е преминал годишен технически преглед. След извършена проверка с РСОД, се установило, че автомобила е спрян от движение от дата 11.12.2019 година. Била извършена и справка с оперативния дежурен при РУ - Е., като информацията била потвърдена. При разговор с водача П., същия заявил, че при първоначалната регистрация на автомобила е имало някаква неяснота, при което било отказано на същия (като син на собственичката на автомобила) да му бъдат предоставени документите за регистрация на автомобила, но след това всичко се изяснило и му били предадени тези документи, при което той останал с впечатление, че всичко е наред с автомобила. Заявил, че нито той, нито майка му (собственичката на автомобила) са уведомявани, че същия е спрян от движение.

При така установеното полицай П.М. в присъствието на полицай С.Н. и в присъствието на самия П., съставил на последния АУАН № 336966 от 2

07.08.2021 год., затова, че на 07.08.2021 г. в 21:59 часа в гр. Е., ул. "Трети март" до № 20, управлява л.а. "Тойота Рунер" с рег. № с рег. № ****, собственост на С.Н.Г. с ЕГН **********, като извършва следните нарушения:

1. При извършена проверка в масивите на МВР е установено, че лекият автомобил е спрян от движение към 11.12.2019 год.; 2. МПС не е представено на годишен технически преглед.

Като нарушени в АУАН са посочени съответно разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 2 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е бил връчен по съответния ред на П., който го е подписал доброволно, като в АУАН е вписано, че същия има възражения.

В законоустановения тридневен срок, пред наказващия орган не са били депозирани допълнителни писмени възражения от страна на П..

Въз основа на така съставения АУАН, на 16.09.2021 год. Началника на РУ - Е. е издал процесното НП № 21-0260-000296, с което на Д. Г. П. с ЕГН **********, от *******, за извършени от него административни нарушения по чл. 5, ал. 3, т. 2 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени съответно две административни наказания, а именно на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП - "Глоба" в размер на 200.00 (двеста) лева и на основание чл. 185 от ЗДвП - "Глоба" в размер на 20.00 (двадесет) лева. НП е било връчено лично на Д.П. на 28.09.2021 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели е разпитан актосъставителя П.М.. Същия поддържа описаната в АУАН фактическа обстановка, като потвърждава, че действително с колегата си С.Н. са установили, че автомобила не е преминал годишен технически преглед, както и, че лед извършена проверка с РСОД и допълнителна справка чрез ОДЧ при РУ - Е. се е установило, че в системата на МВР процесния автомобил се води спрян от движение от 11.12.2019 година. Свидетеля потвърждава, че водача на автомобила е заявил пред контролните органи, че е имало първоначално някакви проблеми с регистрацията на автомобила, но след това всичко се е изяснило и автомобила е бил редовно регистриран, поради което П. останал с впечатление, че автомобила е редовен и не е спрян от движение.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя от Сектор "ПП" при ОД на МВ Р - В. Търново бе изискана справка относно това, дали 3 процесния автомобил към 07.08.2021 год. е бил спрян от движение и на какво основание, както и ако след това е пуснат в движение - от коя дата и на какво основание. Видно от писмо с рег. № 3077 от 21.02.2022 год. на Началника на Сектор "ПП" при ОД на МВ Р - В. Търново, процесния автомобил е регистриран на дата 11.12.2019 год. когато е била първоначалната му регистрация като внос от Италия и от тази дата е бил спрян от движение поради техническа неизправност. Същия е пуснат в движение на 10.08.2021 год. след подадено заявление от упълномощено от собственика лице.

При така установеното и след анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно в частта му, за която Д.П. е санкциониран за извършено нарушение по чл. чл.

5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.

От формална страна наказателното постановление е законосъобразно – притежава необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е издадено от компетентен орган. По същество обаче е налице неправилно приложение на материалния закон по отношение на посоченото нарушение, поради което се явява незаконосъобразно и следва да се отмени в тази му част.

От доказателствата по делото се установява по категоричен и безспорен начин обстоятелството, че на посочения в наказателното постановление ден жалбоподателят Д.П. е управлявал процесния автомобил като в гр. Е. и е спрян за проверка. Полицейският служител установява със своите показания, че при извършената проверка в масивите на МВР е установено, че автомобила се води спрян от движение, като по документи се е водил собственост на друго лице. Категорично се установява от показанията на актосъставителя, че водачът П. не е знаел и на него не му е било известно обстоятелството, че автомобила се води спрян от движение към момента, в който го е управлявал.

От доказателствата по делото се установява, че П. по никакъв начин не е бил уведомен нито от собственика на автомобила, нито от административните органи, че автомобила е спрян от движение.

Процесуалните действия по налагане на административно наказание имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия извършител. Към момента на издаване на наказателното постановление, следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за 4 реализиране на административно-наказателна отговорност. В тази връзка приложение намира разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН: „Когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно…., наказващия орган издава наказателно постановление, с което налага съответното административно наказание”. Следователно за налагане на административно наказание, наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение, кой е нарушителят и извършил ли е той деянието виновно.

Преценката на административно наказващия орган дали да се издаде НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение (или в случая на данните и доказателствата от извършената проверка и издаденото постановление за отказ за образуване на ДП). В съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

За да е съставомерно едно деяние като административно нарушение е необходимо най-малко от субективна страна да е осъществено по непредпазливост – чл. 7 от ЗАНН.

В случая, обаче, от установените факти освен, че не може да се направи извод за умишлено осъществяване на деянието, осъществяващо признаците на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, то не може да се формира такъв и за действие по непредпазливост. Съгласно нормата на чл. 14 от НК, която намира субсидиарно приложение и в административното наказване, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва както умисъла така и непредпазливостта, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост (чл. 14, ал. 2 от НК) – т.е. деецът да е бил длъжен и да е могъл да узнае тези обстоятелства, но въпреки това не го е направил.

В настоящата хипотеза не са налице доказателства за това, че жалбоподателя Д.П. е бил информиран по какъвто и да е начин, че автомобила е служебно спрян от движение. Следва да се отчете и факта, че автомобилът е бил с регистрационни номера, т.е. не са били налице външни 5 белези, от които жалбоподателя П. да установи това обстоятелство. От събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, се установява, че причината за спиране на превозното средство от движение не кореспондира с едно на друго. Няма как както собственика на автомобила, така и жалбоподателят да са били запознати с обстоятелството, че колата е спряна от движение, поради техническа неизправност, както и е записано в справката, с оглед обстоятелството, че в деня на спиране от движение всъщност колата е преминала успешно технически преглед и то именно в сектор Пътна полиция. Доказателства в тази насока са приложените към жалбата копия от Знак за първоначален технически преглед. От изложеното е видно, че няма как жалбоподателя да е знаел, че автомобила е спрян от движение, а и от Пътна полиция по никакъв начин не са уведомили, както собственика, така и упълномощения от собственика водач на автомобила за обстоятелството, че колата е спряна от движение, което изключва виновното поведение от страна на водача, тъй като не е бил наясно с тези обстоятелства.

Ето защо, макар и да се приеме, че в качеството си на ползвател и в конкретния казус, като водач, е бил длъжен да управлява МПС, регистрирано по съответния ред, то с оглед обстоятелствата в настоящия случай е действал в грешка, която изключва и непредпазливостта, тъй- като не е могъл да узнае релевантните за деянието факти.