Решение № 1279 от 24.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1279 гр. Варна, 24.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20263110202923 по описа за 2026 година

УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба на *, с управител и представляващ д-р Е.Е., чрез адв. Ж. Д., против НП № *, с което на основание чл. 415 , ал.1 от КТ на юридическото лице е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1000 /хиляда/ евро.

В подадената до съда жалба се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Не се оспорва фактът, че в периода от 11.06.2021 г. до 24.11.2025 г. С.Т. е изпълнявал длъжността управител в *, гр. Варна, но се твърди, че същият е изпълнявал некачествено некоректно задълженията си, с оглед на което е договорено прекратяване на трудовия договор на лицето, за което е издадена и заповед с правно основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от KТ, като издадената заповед за прекратяване не му е връчена, тъй като същият е преустановил контакт със съдружниците. Сочи се, че на 01.10.2025 г. Е.О. и С.Т., в качеството им на управители, едностранно без съгласието и знанието на собствениците на капитала на дружеството са договорили и подписали допълнително споразумение № 105/01.10.2025 г. към трудовия договор на С.Т., с което са увеличили само и единствено размера на договореното възнаграждение, без да включват увеличаване на работното време или увеличаване на задълженията на служителя, което увеличение на работната заплата не е одобрено от никой от съдружниците. Изложено е твърдение, че е осъществена промяна на управлението, вписана на 18.11.2025 г. по партидата на дружеството в Търговски регистър, като управлението е поето от д-р А.Е.А, съотв. на 1

24.11.2025 г. при постъпване в медицинския център А. е получил информация от счетоводството за финансовото състояние на дружеството, от което установява липса на парични средства от касата и от банковата сметка на медицинския център в изключително високи размери - близо 500 000 лева, с оглед на което са подадени жалби в ОД МВР - Варна и Районна прокуратура гр. Варна, по които е образувана прокурорска преписка № 18206/2025 г. по описа на РП Варна, съотв. досъдебно производство № 963/2026 г. по описа на ОД МВР - Варна за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК. Сочи се, че поради изложеното съдружниците в дружеството отказват да заплащат трудовото възнаграждение на С.Т. и начислените обезщетения за не спазено предизвестие и неизползван платен годишен отпуск.

Предвиди изложените доводи, се адресира до съда искане НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В хода на съдебното производство, въззивникът, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юк Т., която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че от представената по делото административнонаказателна преписка, както и от свидетелските показания на свид. Б. безспорно се установява фактическата обстановка, посочена в АУАН и възприетата от административнонаказващия орган при издаването на процесното НП. Представени са по делото писмени бележки от юк Т., в които се излагат доводи, че възраженията на жалбоподателя срещу НП са ирелевантни, доколкото задължителните предписания по чл. 404 ал. 1 т. 1 от КТ са индивидуални административни актове, които подлежат на изпълнение след като не са оспорвани в предвидения в закона ред и са влезли в сила, какъвто е настоящият случай, а съгласно константната съдебна практика в производството по обжалване на НП за неизпълнение на предписание не може да се осъществява инцидентен контрол относно законосъобразността на влязлото в сила задължително предписание.

Претендира се присъждане в полза на * на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 07.01.2026 г. служители на * - свид. П. Б. и П.Р.-С., и двамата на длъжност „инспектор“, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на * със седалище и адрес на управление: гр. *. В хода на проверката, видно от представената справка за начислени, изплатени и дължими трудови възнаграждения е установено, че не са изплатени в пълен размер уговорените трудови възнаграждения за мес. октомври 2025 г. на лицето С.К.Т., на длъжност „лекар съдова хирургия“ в размер на 768, 47 евро, което представлява нарушение на чл. 128 т. 2 и чл. 270 ал. 3 от Кодекса на труда. За резултатите от извършената проверка е съставен протокол № ПР260001/09.02.2026 г., в пункт 8/ от който е дадено задължително предписание в срок до 09.03.2026 г. дружеството-жалбоподател, в качеството на работодател, да изплати дължимите трудови възнаграждения в пълен размер за мес. октомври 2025 г. на лицето С.К.Т., на длъжност „лекар съдова хирургия“ в размер на 768,47 евро, съгласно изискванията на чл. 128 т. 2 и чл. 270 ал. 3 от КТ. Протоколът е връчен на управителя на дружеството на 09.02.2026 г.

На 03.04.2026 г. е извършена последваща проверка от инспектори при * – П. Б. и Л. Б.. В хода на проверката, въз основа на представените документи, в т.ч. справка за 2 неизпратени заплати от * към 30.04.2026 г., е установено, че не е изпълнено предписание № 8, обективирано в протокол № ПР260001/09.02.2026 г. За констатациите от проверката е съставен протокол № ПР26133335/04.05.2026 г.

Въз основа на така установените факти, свид. Б. съставил на дружествотожалбоподател АУАН № *г., за нарушение на чл. 415 ал. 1 от КТ, извършено на 10.03.

2026 г.

Срещу акта в законоустановения срок е постъпило възражение от въззивника.

Като е преценил възражението за неоснователно АНО е издал обжалваното НП, с което за описаното в АУАН нарушение, на основание чл. 415 ал. 1 от НК е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали по АНП, както и о т гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Описаната в нстоящото изложение, възприета от съда фактическа обстановка, не се оспорва и от въззивника.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно наказателното производство се е развило в рамките на сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Наказателно постановление № *г. е издадено от компетентен орган - *, съгласно чл. 15, ал.3, т.2 от Устройствения правилник на *, както и видно от копие на Заповед № * г. на * .

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния давностен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Индивидуализирана е в необходимата степен и самоличността на конкретния работник, чиито трудови права са нарушени.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съдът намира, че в хода на съдебното производство, въз основа на приобщените писмени и гласни доказателства се установява безспорно, че дружествотожалбоподател не е изпълнило предписанието, визирано в пункт № 8 на протокол № ПР260001/09.02.2026 г. а именно - в качеството му на работодател в срок до 09.03.2026 г. да изплати дължимите трудови възнаграждения в пълен размер за мес. октомври 2025 г. на лицето С.К.Т., на длъжност „лекар съдова хирургия“ в размер на 768,47 евро.

При така установената фактическа обстановка, правилно АНО е ангажирал 3 отговорността на дружеството на основание чл. 415 ал.1 от КТ, доколкото посочената разпоредба предвижда нарушението в хипотезата си.

Коректно АНО е констатирал, че деянието е извършено именно на датата, следваща посочената такава като краен срок за изпълнение на предписанието, доколкото именно от посочения момент бездействието се явява неправомерно и със същото се реализира състава на нарушение по чл. 415 ал.1 от КТ.

Правилно е определено и мястото на извършване на нарушението. В случая нарушението се състои в бездействие, а именно непредприемане на необходимите действия за изплащане на дължимо трудово възнаграждение. Трайно установено положение в съдебната практика е, че при задължения за бездействия мястото на нарушението е там, където е било дължимо правно значимото действие, а именно по седалището и управлението на дружеството.

Неоснователни са доводите на въззивника, касаещи основателността на даденото предписание в т.ч. относно доводите, че трудово възнаграждение на конкретния служител не се дължи поради допуснати нарушения при изпълнение на трудовите му функции съотв. извършени престъпни деяния с предмет – имущество на дружеството. В този смисъл следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и чл.

401 ,по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации, могат да прилагат принудителни административни мерки, като съгласно т. 1 от нормата такива са и задължителните предписания на работодателите. В чл. 405 от КТ е указано, че тези принудителни административни мерки (в т.ч. и задължителните предписания) подлежат на оспорване по реда на АПК. В този смисъл, дадените задължителни предписания имат характера на индивидуален административен акт и подлежат на самостоятелен контрол. В настоящия случай липсват доказателства, така дадените от контролния орган предписания да са били оспорени, поради което следва да се приеме, че същите са влезли в сила и подлежат на изпълнение. След като не са били изпълнени в указания от контролния орган срок, безспорно дружествотожалбоподател, като работодател е осъществило състава на административното нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, съгласно който текст, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.

Съдът намира, че случая нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както с оглед значимостта на обществените отношения, които са засегнати с осъщественото деяние, свързани с материалното обезпечаване на работниците и служителите, така и с оглед периода, в който дължимите възнаграждения не са били изплатени. С оглед на изложеното обществената опасност на реализираното бездействие не може да бъде характеризирана като явно незначителна или липсваща такава по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК, вр. с чл. 28 от ЗАНН.

Неприложима е и нормата на чл. 415в ал. 1 от КТ, доколкото в хода на съдебното производство не е установено нарушението да е отстранено до момента на съставяне на НП.

С оглед на изложените съображения, съдът счита, че издаденото НП е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

4

Налице са обаче предпоставки за изменение на издаденото НП, доколкото административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно наложеното наказание. Санкцията е определена над минималния размер, предвиден в закона, но за определянето й не са изложени конкретни аргументи. Предвид тежестта на процесното нарушение и с оглед липсата на данни за влезли в сила наказания за други нарушения на трудовото законодателство, както и отсъствието на информация за имущественото състояние на въззивника, съдът намира, че имуществената санкция следва да бъде определена в минималния размер, предвиден в закона, а именно – в размер на 1500 лева.

Разпечатката съдържа 39 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8eef1a53-b78b-4675-9588-25064d63b0a9